№ 540
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500018 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от СУ“Любен Каравелов“, гр.Варна,
представлявано от директора Д.Г., срещу решение № 26017/28.08.2020г., постановено по гр.д. №
18694/2019г. на ВРС, с което, на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ е признато за незаконно и е
отменено уволнението на М.Б. Д., извършено на основание чл.325, л.1, т.4 КТ със заповед
№14/13.09.2019г. на директора на СУ“Любен Каравелов“ и М. Д. е възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност „старши учител в детска градина, като на основание чл.344, ал.1, т.3
КТ, въззивникът е осъден да заплати на М. Д. сумата от 7372,50лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа за периода 14.09.2019г. – 14.03.2020г., както и разноски в размер на
960,920лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК. В жалбата се излага, че решението е неправилно, и
необосновано, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че съдът не е обсъдил в цялост всички
събрани по делото доказателства, като част от тях са тълкувани превратно в полза на ищцата.
Излага се, че по силата на сключен между страните трудов договор е възникнало трудово
правоотношение при условията на чл.68, ал.1, т.2 КТ, като работодателят е упражнил правото да
прекрати същото едностранно. Твърди, че са налице предпоставките за извършване на
уволнението на посоченото в заповедта основание. Поддържа, че в случая трудовия договор е бил
сключен за извършване на определена работа, която е била определена по вид и обем, качество
към момента на сключване на договора и не се осъществява постоянно от работодателя.
Дейността, осъществявана от ищцата в подготвителна група не попада в цикъла учебен процес,
присъщ на учебните заведения. Съществуването на подготвителна група в училище е възможно
само ако родителите пожелаят да запишат децата и ако учебното заведение има условия за това.
Провеждането на такова обучение е поставено в зависимост от броя на децата и има еднократен
характер – за една учебна година. При подписването на трудовия договор, ищцата се е запознала с
него и се е съгласила с предложените условия и срок. По подробно изложени във въззивната жалба
доводи и съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
което исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Въззиваемата страна М. Д. с писмен отговор оспорва въззивната жалба като
1
неоснователна. Счита, че изводите на ВРС са правилни и законосъобразни, поради което и
пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259 ГПК
против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
ВОС след преценка на изложените от страните твърдения доводи и възражения и на
доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК приема следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от М.Б. Д. срещу СУ “Любен
Каравелов“, гр.Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване на уволнението й, обективирано в заповед №14/13.09.2019г. на
директора на СУ“Любен Каравелов“ за незаконно, възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност, осъждане на ответника да й заплати сумата от 7372,50лв. – обезщетение за
оставане без работа вследствие незаконното уволнение за период от 6 месеца след уволнението,
считано от 14.09.2019г.
В исковата молба се излага, че по силата на трудов договор №5/01.09.2017г., сключен на
основание чл.68, ал.1,т.2 КТ, вр.чл.70 КТ ищцата е полагала труд при ответника на длъжност
„учител детска градина“. В договора било посочено, че се сключва до завършване на учебната
2017/2018г.. С допълнително споразумение № РД-081/200/14.09.2018г. срокът на договора бил
продължен до 14.09.2019г. На 11.03.2019г. ищцата получила предизвестие, на основание чл.325,
ал.1, т.4 КТ и чл.326, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
11.06.2019г. Въз основа на подаден от ищцата сигнал в училището била извършена проверка от
„Инспекция по труда“-Варна, която констатирала, че с част от персонала са сключени договори по
чл.68 КТ, които наред с уволнението на ищцата противоречат на нормативната база за системата
на предучилищното и училищно образование. „Инспекция по труда“ информирали ищцата, че ако
в трудовия договор е посочено, че се сключва на основание чл.68 КТ, без да се определя точно и
описва работата, или ако от описанието е ясно, че работата има постоянен характер, то договора е
без определен срок. На 14.05.2019г. на ищцата било предоставено за подпис споразумение, с което
тя се съгласила да бъде оттеглено предизвестието от 11.03.2019г. На 16.09.2019г. й била връчена
заповед №14/13.09.2019г., с която работодателят е прекратил едностранно правоотношението на
основание чл.325, ал.1, т.4 КТ, считано от 14.09.2019г. поради завършване на определена работа –
учебната 2018/2019г. Ищцата твърди, че уволнението е незаконно, тъй като заеманата от нея
длъжност „старши учител, детска градина“ не предполага завършване на определена работа,
доколкото е постоянна, с непрекъснат педагогически процес. Договорът е за неопределено време,
доколкото в договора е допуснато нарушение на §1, т.8 от ДР на КТ. Трудовият договор и
допълнителното споразумение са били сключени в нарушение на разпоредбата на чл.68, ал.3 КТ и
сочи, че през новата учебна година - 2019/2020г., длъжността „учител в детска градина“ се
изпълнява от друго лице, което е назначено след прекратяване на ТПО на ищцата.
Исковете са оспорени от ответната страна с възражения, че разпоредбата на чл.68, ал.1, т.2
КТ визира правоотношение, което възниква за извършване на определена работа, каквато в случая
е тази в подготвителна група, доколкото след завършване на подготовката децата не продължават
в следваща подготвителна група, а се записват в първи клас; работата не се характеризира с
непрекъснат учебен процес, а е с еднократен характер.
Във въззивното производство не се оспорва обстоятелството, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че трудовото правоотношение между страните е
възникнало с трудов договор № 5/01.09.2017г., с който на основание чл.68, ал.1,т.2 КТ, вр.чл.70
КТ, ищцата е назначена на длъжност „учител в детска градина“ в СУ“Любен Каравелов“, Варна до
завършване на учебната 2017/2018г.- 14.09.2018г. и уговорен в полза на работодателя 6 месечен
2
изпитателен срок. С допълнително споразумение № РД-081/13/12.02.2018г. на основание чл.119,
вр.чл.68, ал.1, т.2 и чл.70 КТ и щатно разписание, договорът е изменен, като ищцата е назначена на
длъжност „старши учител детска градина“ до завършване на определена работа – 14.09.2018г. Със
заявление от 14.09.2018г. ищцата е пожелала трудовият договор да бъде сключен отново за една
година- 15.09.2018г. – 14.09.2019г.
С допълнително споразумение № РД-081/200/14.09.2018г. на основание чл.119, вр. чл.68,
ал.1,т.2, ищцата е назначена на длъжност „Старши учител в детска градина“ до завършване на
учебната 208/2019г.
Не се спори също, че със заповед №14/13.09.2019г. трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено поради завършване на учебната 2018/2019г., завършваща на 14.09.2019г., като
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на служителката на
16.09.2019г.
Видно от представеното в заверен препис предизвестие се установява, че на 11.03.2019г.,
ищцата е уведомена за прекратяване на трудовото и правоотношение, считано от 11.06.2019г., на
основание чл.325, ал.1,т.4 КТ. Видно от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че ищцата е изпратила сигнал до Началника на Регионално управление образование –
Варна, с който уведомява РУО Варна, че прекратяването на трудовото правоотношение с
предизвестието от 11.03.2019г. е незаконосъобразно и моли да се извърши проверка.
Представено е писмо от директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което ищцата
е уведомена, че чл.325, ал.1, т.4 КТ не е основание за прекратяване на срочен трудов договор,
както и, че след извършената проверка и дадените разяснения, работодателят е изготвил
споразумение за оттегляна на предизвестието. С писмата ищцата също е уведомена, че на
директора на училището са дадени предписания за отстраняване на допуснати пропуски и
нарушения на трудовото законодателство.
Видно от представеното споразумение от 14.05.2019г. ищцата и директорът на училището
са се съгласили предизвестието да бъде оттеглено и между страните продължава действието на
Допълнителното споразумение от 14.09.2018г.
По делото е приложено и писмо от Министъра на образованието и културата от
06.05.2018г. до началниците на РУО и директорите на образователните институции, във връзка с
констатираната практика за сключване на срочни трудови договори с педагогическите
специалисти, в което се посочва, че работата на тези специалисти не е с временен или сезонен
характер, а изисква продължителна и целенасочена дейност, която не може да се осъществява чрез
срочни трудови договори.
По делото са представени и приети като доказателства: Правилник за дейността на
СУ“Любен Каравелов“ за учебната 2019/2020г.; протокол №9 от заседание на педагогическия
съвет на СУ“Л.Каравелов“ от 04.09.2019г.; докладна от зам. Директора на училището по учебната
дейност до директора на училището, в която е посочено, че към 13.09.2019г. в подготвителната
група за 6 годишни са 12 деца, а децата заявили желание да постъпят в подготвителна група са 20
и се предлага разкриване на една смесена подготвителна група.
По делото е прието за безспорно установено, че към 01.10.2019г. в СУ“Любен Каравелов“ са
открити две подготвителни групи.
От заключенията на назначената пред първоинстанционния съд ССЕ,неоспорено от
страните и компетентно изготвено, поради което се кредитира от съда, се установява, че размерът
на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ за периода 14.09.2019г.-14.03.2020г. е 7372,50лв.
От представената по делото трудова книжка на ищцата се установява, че след уволнението
й от ОУ“Любен Каравелов“ Варна липсват данни за встъпване в трудово правоотношение до
14.03.2020г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
3
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се свързва с
установяване от ответника – работодател, при условията на пълно и главно доказване, на
законосъобразността на уволнението – че е извършено при наличие на предпоставките по чл.325,
ал.1, т.4 КТ- завършване на определена работа.
За да се прекрати трудов договор на това основание, той следва да е сключен по реда на
чл.68, ал.2 КТ като срочен, до завършване на определена работа. При срочния трудов договор за
определена работа по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 КТ, работата следва да може да се определи по
вид, обем, качество и то още към момента на сключване на договора, но същата не се осъществява
постоянно от работодателя, поради което с приключването й отпада необходимостта от
съответния трудов резултат и се изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение. Всяка
неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на работата изключва възможността да
бъде определен срока на действие му, поради което трудовият договор следва да се счита за
сключен за неопределен срок, а основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.325, ал.1, т.4 КТ поради завършване на определена работа е неприложимо. / В този смисъл
Решение №24/30.01.2019г., постановено по гр.д. № 1339/2018г. на ВКС/.
В представения по делото трудов договор липсва определяне вида и обема на работата,
която е следвало да се извърши в посочения срок, поради което договорът следва да се счита
сключен за неопределено време, със срок за изпитване, поради което и доводите на въззивника в
този смисъл са неоснователни.
Разпоредбата на чл.68 КТ установява ограничения за сключване на срочни трудови договори, като
условията, при които може да се уговаря определен срок са изрично регламентирани с ал.3 и ал.4
на същата разпоредба, и страните са длъжни да се съобразяват с тях.
Въззивният съд намира, че в разглеждания случай е липсвало основание за сключване на
процесния трудов договор като срочен по чл.68, ал.1,т.2 КТ възложената на ищцата трудово
функция – учител в подготвителна група не попада в кръга на трудовите дейности, посочени в
разпоредбата на чл.68, ал.1, т.2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.2 ЗПУО, учителите са
педагогически специалисти, на които е възложено да изпълняват обучение и възпитание на деца и
ученици в съответствие с държавните и образователни стандарти. Съгласно чл.55 ЗПУО
предучилищното образование полага основите за учене, като осигурява физическо, познавателно,
езиково, духовно-нравствено, социално, емоционално и творческо развитие на децата, отчитайки
значението на играта в процеса на педагогическо взаимодействие. В представеното по делото
длъжностна характеристика за длъжността „старши учител в детска градина“ е посочено, че
заемащия длъжността следва да отговаря на потребността от организация на педагогическия
процес в детска група за изпълнение на държавната образователна политика в областта на
предучилищното възпитание и подготовка. Анализа на посочените разпоредби и длъжностната
характеристика обосновава извод, че заеманата от ищцата длъжност е свързана с осъществяването
на държавна и социално политика в сферата на предучилищното образование, която изисква
непрекъсната дейност на заетите в училищата педагози. Този извод се налага и от текста на
разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗПУО, който предвижда задължителност на предучилищното
образование за децата, навършили 5 години и съгласно чл.63, ал.1 и ал.2 ЗПУО, то се организира в
учебни години, които започват на 15.09. и са с продължителност 12 месеца. Предучилищното
образование ежегодно обхваща децата в страната, достигнали определена възраст, като работата
продължава и извън определената за текущата учебна година период и преминава в следваща
учебна година за предучилищна подготовка на 6 годишни, поради което и същото представлява
перманентен образоветелен процес.
В настоящият случай от представените доказателства се установява, че изпълнението на
педагогически функции и работа за предучилищна подготовка в училище „Л.Каравелов“ Варна е
продължило и след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. В училището за
учебната 2019/2020г. са открити две подготвителни групи, колкото са били подготвителните групи
през учебната 2018/2019г.
Изложеното сочи, че работата за длъжността, на която е била назначена ищцата не е с
4
временен, сезонен или краткотраен характер, не се установява наличието и на други
икономически, финансови или други обективни причини, които да обуславят допустимостта на
сключване на срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.2 КТ. В процесния трудов договор такива
обстоятелства не са вписани. Не са ангажирани и доказателства в тази насока, а съгласно
разпоредбата на чл.154 ГПК именно в тежест на роботодателя е да докаже обстоятелствата, на
които основава своите възражения.
По силата на изричната разпоредба на чл.68, ал.5 КТ, срочен трудов договор, който е
сключен в нарушение на ал.3 и ал.4 се смята за сключен за неопределено време. Следователно
процесния трудов договор следва дасе смята за сключен за неопределено време и спрямо него е
неприложима хипотезата за прекратяване по чл.325, ал.1, т.4 КТ, поради което и обжалваното
уволнение следва да се признае за незаконно и да бъде отменено.
Предвид незаконосъобразността на уволнението, основателна е и претенцията за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна е предпоставка за
присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Ищцата установява, че е останала незаета по
трудово правоотношение след незаконното уволнение. С оглед изложеното, съдът намира за
основателна претенцията по чл.344, ал.1, т.З вр. чл.225 ал.1 от КТ. Съобразно установения размер
на последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца, съдът намира предявеният иск
за заплащане на обезщетение в размер на 7372,50лв. за основателен.
Предвид съвпадане на изводите на ВОс с установеното от първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 950лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26017/28.08.2020г., постановено по гр.д. № 18694/2019г. на
ВРС.
ОСЪЖДА СУ“Любен Каравелов“,гр.Варна, ЕИК *********, да заплати на М. Б. Д.,
ЕГН **********, от гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №60, ет.4, ап.12 сумата от 950 лв.,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция, на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6