Р Е Ш Е Н И Е
№ 1058 / 31.12.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на втори декември, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Мариана
Шотева
Членове:
1. Георги
Видев
2. Красимир
Лесенски
при секретаря Антоанета Метанова и с
участието на прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Видев
касационно административнонаказателно дело № 1289, по описа на съда за 2020 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на Централно управление на НАП против Решение № 99 от
16.07.2020 г., постановено по нахд № 533/2019 г. по описа на Районен съд –
Велинград. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление №
429524-0080356 от 16.04.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централното управление на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1,
т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от същия закон на
„Росгруп 1“ ЕООД, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
С жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено с потвърждаване
на наказателното постановление. Твърди се нарушение на материалния закон. Жалбата
се поддържа и от процесуалния представител на касатора в писмено становище,
подадено преди проведеното съдебно заседание. Касаторът претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 80 лв. за всяка от
двете инстанции. Възразява за прекомерност на насрещната претенция за разноски.
Ответникът – „Росгруп 1“
ЕООД – оспорва
жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание,
както и в представеното писмено възражение по жалбата. Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение, като сочи доводи за неговата правилност и
законосъобразност. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът представя заключение за
неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да го остави в сила.
Настоящият състав, след извършената проверка
на прилагането на материалния закон от първоинстанционния съд счита, че съдът
от една страна правилно е приел, че ответникът в качеството си на стопанисващ
търговски обект – ресторант е извършил вмененото му административно нарушение,
като е издал касов бон, в който липсват
предвидените в закона задължителни реквизити – наименование на стоката, количество и
стойност по видове закупени стоки. Действително от събраните гласни и писмени
доказателства безспорно се установява извършеното от ответника деяние.
От друга страна, не е правилен изводът на съда
за маловажност на извършеното нарушение. Съображенията, с които той е обосновал
маловажността са две. В издадения фискален касов бон липсват реквизитите,
изброени само в т. 7 на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, докато общият брой на
законовите реквизити е посочен в 17 точки на разпоредбата. Освен това нарушението
е извършено за първи път.
Настоящият касационен състав намира, че
посочените доводи не обосновават маловажност на случая.
Действително нарушението е извършено за първи
път от ответника, което представлява смекчаващо обстоятелство.
Но не е такова обстоятелството, че в касовия
бон липсват реквизитите, изброени само в една от множеството точки, предвиждащи
такива. Преди всичко, някои от точките на разпоредбата, изброяващи
задължителните реквизити са неотносими към процесната продажба. Но по-важното
е, че лисващите в случая реквизити – наименование на стоката, количество и
стойност по видове закупени стоки са изключително съществени. При липсата им се
установява единствено, че ответникът е извършил продажба на определена стойност
но е невъзможно да се отчетат важни обстоятелства, свързани с проследимостта на
продажбите, а именно – колко на брой и какви стоки са продадени, както и каква
е стойността на всяка от продадените стоки. Освен за фиска, тези данни са важни
и за клиентите, които в случая са лишени от възможността да се осведомят за
редовността на покупката.
Следователно, процесните липсващи реквизити
поначало изпълват същественото съдържание на отчетния документ фискален бон и
липсата им значително дискредитира неговата документална стойност.
Неоснователни са възраженията на ответника.
Той неправилно счита, че проверяващите, както
и административнонаказващият орган носят доказателствената тежест да установят,
че случаят не е инцидентен. Първите са констатирали нарушението по
законосъобразен начин, посредством контролна покупка, която не е на
незначителна стойност. Установили са по безспорен начин деянието на търговеца,
което изцяло покрива състава на предвидено в закона административно нарушение. Затова
и при липсата на доказателства за наличието в случая на множество и съществени
смекчаващи обстоятелства следва да се приеме, че нарушението не е маловажно.
Напротив, единственото установено в случая
смекчаващо обстоятелство, че нарушението
е извършено за първи път, е отчетено от административнонаказващия орган, който
правилно е индивидуализирал тежестта на административното нарушение, налагайки
имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от 500 лв.
Затова като е потвърдил наказателното
постановление районният съд е спазил относимия материален закон, като
наложеното наказание е справедливо и законосъобразно.
На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо и тъй като е и материално
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на касатора. Следва да му бъде присъдено поисканото
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в закона размер от по 80
лв. за двете съдебни инстанции.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Решение
№ 99 от 16.07.2020 г., постановено по нахд № 533/2019 г. по описа на Районен
съд – Велинград, като вместо него постановява:
Потвърждава
Наказателно постановление № 429524-0080356 от 16.04.2019 г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централното управление на НАП, с което
за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, във връзка
с ал. 1 от същия закон на „Росгруп 1“ ЕООД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Осъжда „Росгруп 1“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Централно
управление на НАП разноски по делото в размер на 160 лв. /сто и шестдесет
лева/.
Решението е окончателно.
Председател:/п/
Членове: 1./п/
2./п/