Решение по дело №1289/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1058
Дата: 31 декември 2020 г.
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20207150701289
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1058 / 31.12.2020г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, в открито заседание на втори декември, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                            Председател:   Мариана Шотева

                                                                             Членове:    1.  Георги Видев

                                                                                                2.  Красимир Лесенски

                                                           

при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Видев касационно административнонаказателно дело № 1289, по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по касационна жалба на Централно управление на НАП против Решение № 99 от 16.07.2020 г., постановено по нахд № 533/2019 г. по описа на Районен съд – Велинград. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 429524-0080356 от 16.04.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централното управление на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от същия закон на „Росгруп 1“ ЕООД, ЕИК  ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено с потвърждаване на наказателното постановление. Твърди се нарушение на материалния закон. Жалбата се поддържа и от процесуалния представител на касатора в писмено становище, подадено преди проведеното съдебно заседание. Касаторът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 80 лв. за всяка от двете инстанции. Възразява за прекомерност на насрещната претенция за разноски.

Ответникът – „Росгруп 1“ ЕООД оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание, както и в представеното писмено възражение по жалбата. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение, като сочи доводи за неговата правилност и законосъобразност. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да го остави в сила.

Настоящият състав, след извършената проверка на прилагането на материалния закон от първоинстанционния съд счита, че съдът от една страна правилно е приел, че ответникът в качеството си на стопанисващ търговски обект – ресторант е извършил вмененото му административно нарушение, като е издал  касов бон, в който липсват предвидените в закона задължителни реквизити  – наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки. Действително от събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установява извършеното от ответника деяние.

От друга страна, не е правилен изводът на съда за маловажност на извършеното нарушение. Съображенията, с които той е обосновал маловажността са две. В издадения фискален касов бон липсват реквизитите, изброени само в т. 7 на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, докато общият брой на законовите реквизити е посочен в 17 точки на разпоредбата. Освен това нарушението е извършено за първи път.

Настоящият касационен състав намира, че посочените доводи не обосновават маловажност на случая.

Действително нарушението е извършено за първи път от ответника, което представлява смекчаващо обстоятелство.

Но не е такова обстоятелството, че в касовия бон липсват реквизитите, изброени само в една от множеството точки, предвиждащи такива. Преди всичко, някои от точките на разпоредбата, изброяващи задължителните реквизити са неотносими към процесната продажба. Но по-важното е, че лисващите в случая реквизити – наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки са изключително съществени. При липсата им се установява единствено, че ответникът е извършил продажба на определена стойност но е невъзможно да се отчетат важни обстоятелства, свързани с проследимостта на продажбите, а именно – колко на брой и какви стоки са продадени, както и каква е стойността на всяка от продадените стоки. Освен за фиска, тези данни са важни и за клиентите, които в случая са лишени от възможността да се осведомят за редовността на покупката.

Следователно, процесните липсващи реквизити поначало изпълват същественото съдържание на отчетния документ фискален бон и липсата им значително дискредитира неговата документална стойност.

Неоснователни са възраженията на ответника.

Той неправилно счита, че проверяващите, както и административнонаказващият орган носят доказателствената тежест да установят, че случаят не е инцидентен. Първите са констатирали нарушението по законосъобразен начин, посредством контролна покупка, която не е на незначителна стойност. Установили са по безспорен начин деянието на търговеца, което изцяло покрива състава на предвидено в закона административно нарушение. Затова и при липсата на доказателства за наличието в случая на множество и съществени смекчаващи обстоятелства следва да се приеме, че нарушението не е маловажно.

Напротив, единственото установено в случая смекчаващо  обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път, е отчетено от административнонаказващия орган, който правилно е индивидуализирал тежестта на административното нарушение, налагайки имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от 500 лв.

Затова като е потвърдил наказателното постановление районният съд е спазил относимия материален закон, като наложеното наказание е справедливо и законосъобразно.

На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо и тъй като е и материално законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на касатора. Следва да му бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в закона размер от по 80 лв. за двете съдебни инстанции.

С оглед гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 99 от 16.07.2020 г., постановено по нахд № 533/2019 г. по описа на Районен съд – Велинград, като вместо него постановява:

Потвърждава Наказателно постановление № 429524-0080356 от 16.04.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централното управление на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от същия закон на „Росгруп 1“ ЕООД, ЕИК  ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Осъжда „Росгруп 1“ ЕООД, ЕИК  ********* да заплати на Централно управление на НАП разноски по делото в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                            Председател:/п/

 

Членове:     1./п/

 

                                                                                     2./п/