Р Е Ш Е Н И Е
№ 4385/6.11.2015г.
гр. Варна, 06.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И
ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и петнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7773 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, депозирана от Н.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете А. Н. Н., ЕГН **********, и А.Н.Н., ЕГН **********, действаща със съгласието на баща си и законен
представител Н.А.Н., с адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат Н.
Т., със съдебен адрес:***, срещу М.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба са наведени фактически твърдения за
това, че бащата и законен представител на децата и ответницата са родители на
непълнолетното дете А.Н.Н., родена
на *** г. и малолетното дете А. Н. Н.,
роден на *** г. Сочи се, че като както при раждането, така и понастоящем,
родителите на двете деца не са били в граждански брак помежду си, а съгласно
влязло в законна сила Решение, постановено по гражданско дело № 881/2014 г. по
описа на Варненски районен съд, ХІV състав, упражняването на родителските права
по отношение на децата е предоставено на бащата.
Ищците твърдят, че ответницата е в чужбина и не се
интересува от децата си, като същата не е проявила разбиране при осъществените
опити за постигане на съгласие относно пътуването на децата в чужбина. Бащата
на децата излага, че работи в Англия и периодично се връща в страната, но
намеренията му са трайно да се устрои в чужбина, а при престоя зад граница няма
възможност да вижда и възпитава децата си пълноценно.
Твърди се още в исковата молба, че желаното от ищците
разрешение за пътуване на децата в чужбина е свързано с пребиваване на страни
от Европа, поради което предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗБДЛ
единствено за малолетния А. има необходимост от издаване на задграничен
паспорт, тъй като непълнолетната А. притежава лична карта и не се нуждае от
специален документ за задгранично пътуване.
По същество в сезиращата съда молба се твърди, че
между родителите на двете деца съществува разногласие по горепосочените
въпроси, а законодателят изисква общото съгласие и на двамата родители, поради
което съдът е сезиран с искане за решение, заместващо съгласието на родителя
(майката на децата) за пътуване в чужбина, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, както
и за издаване на свързания с това документ за самоличност на малолетното дете.
Ищцовата страна твърди, че е в интерес на децата да
могат да пътуват свободно, тъй като пътуване в европейска страна би ги
обогатило духовно. Бащата на децата излага още, че след като съдът е
предоставил упражняването на родителските права на него, както и правото да
избира местоживеенето на децата, то именно той би следвало да решава въпросите,
свързани с пътуванията на децата в чужбина.
Във връзка с гореизложеното ищецът е сезирал съда със
следния петитум, обуславящ квалификация на исковете по чл.127а, ал. 2 от СК, а
именно:
- да се постанови решение, заместващо съгласието на
майката М.К.А. за издаване на задграничен паспорт на детето А. Н. Н., ЕГН **********;
- да се постанови решение, заместващо съгласието на
майката М.К.А. децата А.Н.Н. и А. Н. Н. да напускат пределите на Република
България през морска или въздушна
граница, или по суша през Турция, Гърция, Македония, Сърбия или Румъния, като
пътуват и пребивават в Обединено кралство Великобритания, за срок от три
години, считано от момента на постановяване на решението.
Иска се допускане на предварително изпълнение на
решението, на основание чл. 127а, ал. 4 от ГПК.
Обективирано е искане от ищцовата страна за
присъждане на сторените по делото разноски, в случай че исковете бъдат
оспорени.
В срока по
чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала Отговор на исковата молба.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание от 23.10.2015 г. ищцовата страна по делото, чрез
своя процесуален представител поддържа претенцията си, като желае същата да
бъде уважена от съда.
В същото съдебно
заседание ответницата М.А., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Контролиращата страна
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна също не изпраща представител за
проведеното на 23.10.2015 г. заседание. Същата е изготвила Социален доклад, приобщен
по надлежния ред към материалите по делото.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приобщените по делото удостоверения за
раждане (л. 6 и 7 от делото) родители на децата А. Н. Н. и А.Н.Н. са М.К.А. и Н.А.Н..
Приобщен на листи 40 и 41 по делото е заверен препис
на Решение № 6148/18.12.2014 г., постановено от Варненски районен съд, ХІV
състав по гр.дело № 881/2014 г. (невлязло в законна
сила в цялост към настоящия момент поради постановено Решение за поправка на
очевидна фактическа грешка), с което
съдът е предоставил
упражняването на родителските права по отношение
на децата А.Н.Н., ЕГН ********** и А. Н. Н., ЕГН **********, на бащата Н.А.Н.; определил е режим на личен
контакт на майката М.К.А. с децата А.Н.Н. и А.
Н. Н., като е предоставено право на същата
да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и
един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
Със същият акт ВРС е осъдил М.К.А., ЕГН **********,
да заплаща в полза децата А.Н.Н., ЕГН ********** и А.
Н. Н., ЕГН **********, чрез техния баща
и законен представител Н.А.Н.,
месечна издръжка в размер от по 120,00 лв., считано от 22.01.2014 г., с падеж
1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване. Ответницата по настоящото дело М.А. е осъдена с
горепосоченото Решение и да заплати в полза на децата А.Н.Н., ЕГН ********** и А.
Н. Н., ЕГН **********, чрез техния баща
и законен представител Н.А.Н., издръжка за минало време за периода от 01.01.2013 г.
– 31.12.2013 г. в размер на от по 1 440,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 22.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
От изготвения по делото Социален доклад
от В. Ж. – социален работник при Отдела за закрила на детото към Дирекция „Социално подпомагане” –
Варна, който съдът кредитира като задълбочен, обективен и непосредствен,
безспорно се установява, че децата А. и А. живеят в спокойна и безрискова
семейна среда. Изложено е в социалния доклад, че в поведението на двете деца се
наблюдават индикации за отчуждение спрямо майка им М., като последната живее в
чужбина. Сочи се още в доклада,
изготвен от социален работник Ж., че децата А. и А. са изразили желанието си да
участват в ученически екскурзии с връстниците си, както и да пътуват извън
страната с тях и семейството на баща си, поради което е изразено и становище,
че е в интерес на децата да им бъде разрешено да пътуват извън страната през
морска или въздушна граница или по суша през посочените в молбата държави за
определен период от време.
За
установяване на наведените в исковата молба твърдения ищцовата страна е
ангажирала и гласни доказателства
чрез показанията на свидетеля М. Х.Н.
(майка на Н.А.Н.). Разпитана в качество на свидетел Н. твърди, че след раздялата
на сина й Н. със съпругата му М., децата на двамата са останали при сина й (Н.).
Свидетелката сочи, че майката М. „може би повече от 3 години” не е идвала да
вижда децата, като не проявява никакъв интерес към същите. Свидетелката твърди,
че ответницата е отказала категорично да подпише декларация, с която децата да
излязат извън пределите на страната. При разпита си свидетелката излага, че
синът й Н. работи в чужбина, тъй като е заварчик на кораби, а децата имат
желание да излязат извън страната с баща си на екскурзия или при подходящи
условия – да проведат образованието си извън страната.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл.127а, ал. 1 СК гласи, че въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават
по общо съгласие на родителите. Съгласно алинея 2-ра на същата норма когато
родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето.
Съобразно нормата на чл.127а, ал.2 СК искът е предявен пред надлежния
съд, от лица, имащи правен интерес от търсене на защита, поради което съдът
следва да прецени основателността и доказаността на иска.
За уважаване на депозираната молба с посоченото
правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна
администрация, следва да се установи по делото, че родителите не са постигнали
съгласие относно излизането извън граница на децата, както и че заместването на
съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на децата.
Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да защити в
максимална степен децата, така и да охрани от друга страна техните права, като
не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен
интерес.
По предявения иск с правно основание чл.127 а, ал. 2 СК, съдът,
анализирайки в съвкупност и поотделно писмените доказателства, прави извода за
наличие на противоречия между родителите относно извеждането на малолетното и непълнолетното
деца зад граница. Към настоящия момент, както сочи ищцовата страна, а и
разпитания свидетел, ответницата не е дала съгласие през настоящата година
децата А. и А. да пътуват в чужбина, както и да бъде издаден задграничен
паспорт на детето А. Н..
За да прецени по същество дали
молбата е основателна и доказана, съдът задължително се съобразява и с
практиката на ВКС, обективирана в Решения № 982/15.03.2010 г. на ВКС ІV Г.О. по
гр.дело № 900/2009 г., Решение № 697/01.11.2010 г. на ВКС ІV Г.О по гр.дело № 1052/1010
г. с докладчик съдията Борис Илиев, Решение № 148/19.04.2011 г. на ВКС по
гр.дело № 845/2010 г. на ВКС ІІІ Г.О. с докладчик съдията Капка Юстиниянова. От
залегналите разяснения в задължителната практика на ВКС се обоснова извода за основателност
на молбата, предявена по реда на чл.127 а, ал.2 СК.
Установи се от събраните по делото доказателства, че майката на децата, от
една страна не полага постоянни и непосредствени грижи за същите, нито е
осъществявала чести лични контакти с тях. Напротив, от събраните гласни
доказателства се установи, че майката пребивава в чужбина, а когато е в
България, твърде рядко осъществява личен контакт с децата през последните
години. В същото време се установи и че бащата на децата, който полага грижи за
тях заедно с втората си съпруга и майка си, работи като заварчик на кораби,
което изисква често да напуска пределите на страната.
При така установените факти, съдът намира, че липсата
на съгласие от страна на единия родител, препятства излишно права и свободи на
детето, регламентирани и защитени от закона. Липсата на съгласие на майката не
следва да лишава децата от възможността им същите да се развиват пълноценно и
да пътуват извън пределите на страната ни .
Посещението на децата в посочените в молбата
европейски държави ще благоприятства формиране на непосредствени представи за
света и разширяване на познанията им, а оттук и за оформянето им като личност.
Заявените държави не са място на размирици и природни бедствия, поради което не
се застрашават интересите на децата. Двете деца са и във възраст, в която
пълноценно могат да възприемат информация, с която ще се обогатят при
пътуването си.
С оглед на това, съдът достига до извод за
основателност на молбата за разрешаване пътуването на децата.
По отношение на периода, за който следва да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласието на майката, съдът съобразява
задължителните указания, дадени с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение
№244/03.07.2014г. по гр. дело №953 по описа за 2014г.
на ВКС, IV г.о., при което допускането до касационен контрол е именно по този
въпрос, в което е разяснено, че разрешение за пътуване в чужбина, макар и само
до една страна, без ограничение в броя на пътуванията и без никакви други ограничения,
и със срок до навършване на пълнолетие от малолетно дете, което не е навършило
10 години, т.е. – за срок, винаги по-дълъг от 8 години, ще е в интерес на
детето само в изключителни случаи – ако са налице такива конкретни
обстоятелства, установени в рамките на производството по чл.127а СК, които имат
изключителен, извънреден характер и по несъмнен начин налагат даването на
такова разрешение от съда – до навършването на пълнолетие от детето. В случая
обстоятелства от извънреден характер не се твърдят и установяват. Още повече,
че излизането извън страната ще постави децата при нови условия.
С оглед на
горното и преценка на всички значими обстоятелства, молбата следва да бъде
уважена чрез даване на разрешение за издаване на паспорт на малолетното дете А.
Н. Н., както и разрешение, заместващо съгласието на майката децата А. Н. Н. и А.Н.Н.
да напускат пределите на Република България през морска или въздушна граница,
или по суша през Турция, Гърция, Македония, Сърбия или Румъния, като пътуват и
пребивават в Обединено кралство Великобритания, за срок от три години, считано
от момента на постановяване на решението.
На основание
чл.127а, ал.4 СК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на настоящото
решение доколкото съдът прецени, че е в интерес на детето да осъществи
пътуването, както и за да е възможно своевременно издаване на документ за
предстоящото пътуване.
С настоящият акт съдът не присъжда разноски в полза
на ищците, тъй като по делото искането за присъждане на разноски е направено в
условията на евентуалност – при оспорване на исковата молба от ответницата;
характера на производството е на спорна администрация и на последно място не са
представени доказателства за извършени
разноски (с изключение на дължимата се държавна такса).
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на
майката - М.К.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, да бъде издаден
задграничен паспорт на детето А. Н. Н., ЕГН **********, както и децата
А.Н.Н.,
ЕГН ********** и А. Н. Н.,
ЕГН **********, да напускат пределите на
Република България през морска или
въздушна граница, или по суша през Турция, Гърция, Македония, Сърбия или
Румъния, като пътуват и пребивават в
Обединено кралство Великобритания, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от момента на постановяване на Решението, на основание чл.127а, ал. 2 от СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението, на основание чл.127а, ал.4 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението до страните, че е изготвено и
обявено.
ПРЕПИС от настоящето Решение да
се връчи на страните (на ищцовата страна, чрез процесуалния им представител, а
на ответната страна – лично), заедно със съобщението за постановяването му, на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: