Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.08.2018 год. гр. Асеновград
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав, в открито заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Терзиева
при секретаря Й. Тянева,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гр.д. N 2577 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Предявения
иск е с правно основание
чл.30 вр.чл.28 ал.7 от ЗЗДетето.
Депозирана е молба от И.Й.И., чрез
адвокат П. против: ДСП, отдел „Закрила на детето“ Асеновград, Й.А.Й. и Й.И.И., в която моли да бъде постановено решение, с което се
прекрати настаняването на детето Б.Й.И. при неговите баба и дядо по майчина
линия – извършено с решение на семейния съд в гр.Дерби, Великобритания.
Алтернативно, моли да се определи местоживеенето на детето Б.Й.И. при нейната
майка – И.Й.И. с адрес ***. Ищцата
твърди, че е майка на детето Б. – родена на *** г. в гр.Нотингам,
Великобритания. От раждането за детето се e
грижила единствено тя, като двете са живели в гр.Дерби, Великобритания. На
31.01.2017 г. полицията извежда детето от дома на майката и го настанява в
приемно семейство - тъй като майката не
го е записала на училище, което представлява липса на грижа за Б. от страна на
родителя и емоционална вреда за детето. По този повод е образувано и съдебно
производство в семейния съд на град Дерби, а с решение от 30.08.2017 г.
местоживеенето на детето е определено при неговите баба и дядо по майчина
линия: Й.Й. ***. Веднага след това майката също се е
прибрала в България, същата има жилище, работи като стоматолог, но не може да
се вижда с детето си, тъй като родителите и не и позволяват. Ищцата твърди, че
притежава всички необходими качества на родител, има желание и възможност да се
грижи за детето си. Ангажират писмени и гласни доказателства, моли да се изиска
социален доклад.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпило писмо/отговор
от ДСП, отдел „Закрила на детето“ Асеновград, чрез директора Валерия Георгиева.
Същите заявяват, че е извършена проверка в дома на Й.Й. и Й.И.,
условията в дома са отлични – за детето има отделна стая, детето Б. е здрава,
записана в първи клас на ОУ „Христо Ботев“ Асеновград, същата контактува с: връстници, братовчедите си и майката. Бабата и дядото са
осигурили сигурна семейна среда, задоволени са потребностите на детето спрямо
негова възраст и развитие. В отдела е проведена среща-разговор с майката на
18.09.2017 г., която е уведомила служителите, че се вижда с детето веднъж или
два пъти седмично по предварителна уговорка с родителите си, както че през
м.октомври 2017 г. същата ще се завърне във Великобритания. Заявила е, че не
желае да отговаря на зададените и въпроси: къде живее в момента и какво
работи.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Й.А.И.
и Й.И.И., които потвърждават че по силата на съдебно
решение на Семейния съд в град Дерби, Великобритания им е възложено да
упражняват заместваща грижа по отношение на детето Б.Й.И. – тяхна внучка.
Заявяват, че дъщеря им И. от 10 години живее в Обединеното Кралство, работила
като зъболекар /където е търпяла наказание „лишаване от право да упражнява тази
професия за период от две години“/. За раждането на детето Б. са разбрали дни
преди да се роди, семейство Иванови са виждали рядко дъщеря си от както е
заминала в Англия, а внучката си броени пъти.
През пролетта на 2017 г. същите са уведомени по телефона, че Б. е изведена
от дома на майката, поради риск за развитието и, като е настанено в приемно
семейство. Й. и Й.И. са съдействали на социалните служби в Обединеното
Кралство, посещавали са обучения, психолог. Майката обаче не е съдействала на
социалните служби там, категорично е отказала срещи с психолог. В началото на
м.септември 2017 г. Й. и Й.И. са получили разрешение от английския съд да
изведат Б. от Великобритания и Заповед за настаняване на детето в дома им, под
техни грижи – като и до сега продължават
да се грижат за детето. Твърдят, че заместващата грижа им е предоставена при
условие, че И. не живее в дома, в които се отглежда детето Б., не се допускат
срещи между майката и детето насаме и се осъществява една среща месечно в
присъствието на отглеждащите детето. Заявяват, че И. не изпълнява съдебното
решение, не се съобразява с плана за лични контакти с Б., не се обажда на
родителите си, инцидентно – без предупреждение посещават детето в училище,
взема го от танци /без разрешение на родителите и/, опитва се да поставя
условия на родителите си – че не желае те да присъстват на срещите с детето, не
търси контакт с родителите си, не проявява уважение към тях, не заплаща
издръжка за детето. Твърдят че детето се отглежда добре, в отлични условия,
адаптирало се е с обстановка, контактува с деца на нейната възраст и
братовчедите и, чувства се щастлива и спокойна. Поради това молят мярката,
постановена от Семейния съд в Дерби да бъде оставена в сила, тъй като не са
налице обстоятелства за промяна. Ангажира доказателства, претендира за
разноски.
След преценка поотделно и в съвкупност
на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на
страните, Асеновградски районен съд намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищцата И.Й.И. е майка на Б.Й.И. – родена на ***
г. в гр. Нотингам, Великобритания, а и това се установява от представения и
приет по делото в заверен препис на удостоверение за раждане, издадено въз
основа АР № 0252/12.07.2011 г. на Община
Асеновград. Не е спорно също, че детето Б. е записана и редовно посещава ОУ „Христо Ботев“ -
Асеновград.
С решение от 30.08.2017 г. на Семейния съд в град Дерби, Англия
местоживеенето на детето Б. е определено при неговите баба и дядо по майчина
линия: Й.Й. ***.
Детето
е било субект на полицейска защита от 31.01.2017 г., а с решение от 03.02.2017
г. настанено временно за отглеждане в приемно семейство, поради констатирана
липса на грижа за Б., от страна на майката и емоционална вреда за детето. Със
същото решение съдът е дал разрешение на Й.Й. и Й.И.
да преместят окончателно детето от Обединеното Кралство в България.
От ищцата са представени: Справка за приети и отхвърлени уведомление по
чл.62 от КТ, Трудов договор, Договор за наем, Решение на ОС Асеновград,
удостоверение за дохода за 2018 г.,
Удостоверение за регистрация – издадено от „Български зъболекарски
съюз“, Удостоверение на МЗ РЗИ Пловдив, .
От приетата по делото СПЕ – изготвена от вещите лица: д.р Д.К. – психиатър
и О.Д. – психолог, неоспорена от страните, която съдът кредитира се установява,
че не са установени данни сочещи отчуждение на детето от майката или обратното.
Изследванията са показали, че емоционалната връзка между майката и детето е
съхранена и функционираща, не е прекъсната. Налице са личностови
обнормности при майката, които и пречат на етапа на
експертизата да се съобрази с неговите новопоявили се
интереси и социалните връзки и да продължи и укрепва социалните му контакти –
преди всичко с членовете на разширеното семейство. Майката разполага с
ограничен родителски капацитет, позволяващ й да се грижи адекватно за детето и
да обезпечи условия за отглеждането, възпитанието и образованието му. Тя си дава сметка за комплексния характер на
неговите нужди и тяхното разумно удовлетворяване, но не е решима на компромиси
особено в посока на подпомагане за неговата адаптация в новите условия. Между
майката и детето има изградена емоционална връзка, която функционира и към
момента на провеждане на експертизата. Защитата на интересите на детето е процес
разпростиращ се във времето и зависи от много фактори, а не само от нагласите и
разбиранията на страните по делото. Изложеното като цяло прави даването на
еднозначен, безусловен и безспорен отговор на практика невъзможно. На етапа на
експертизата е уместно разширен режим на контакти на детето с майката, до
момента когато последната приеме необходимостта от психологична подкрепа, както
от специализираните институции, така и от нейните родители и постигане на добра
съвместна комуникация в името на детето. Детето има нужда от пълноценно
семейство, включително от баща или съпруг на майката, от които да заимства и да
се запознава с мъжките модели на поведение. Детето има нужда от устойчива среда
с ясни взаимоотношения, която да бъде емоционално комфортна за него и в която
то да се чувства защитено и обичано.
Изслушвана в съдебно заседание ищцата И.И. заяви, че желае да се грижи за детето си, има жилищни
условия, работи като стоматолог и получава добро възнаграждение.
Изслушана в съдебно заседание бабата Й.А.И. заяви, че въпреки решението на английския съд
те са давали по-често детето да се среща с майката, дори да преспива при нея.
Веднъж през м.май тази година И. е дошла в дома им, поискала да излезне с детето – но то отказвало, тогава тя започнала да
дърпа детето, да го влачи по земята, като му казала: „Ако не тръгнеш веднага ще
се обадя на полицията и ще те дадат на чужди хора“. Тогава бабата се намесили
между двете и от този момент са ограничени контактите и с детето. При идването на детето в България същото било
свито, не споделяло, криела се от вуйчо си и от братовчед си. Когато я попитали
за нещо тя отговаряла, че е забравила – не искала да споделя за неща, които и е
казала майката. По-късно Батрис е споделила, че И. и
е казала „да бяга от мъжете, защото могат да я убият“. Сега Б. е свикнала и общува с всички нормално,
лъчезарна и усмихната е, развива се добре.
От показанията на свидетеля Кирил Йорданов И. – брат на молителката,
които съдът кредитира се установява, че И. е затворен човек, трудно допуска
някои до себе си. Тя не желае да контактува с брат си, с неговите деца, много
рядко контактува с родителите си – което е поведението и от години. И. няма
приятели, живее изолирана сама, желае детето за себе си, изживява се като
собственик на детето, отправя закани/заплахи спрямо него. При идването на Б. в
България всички са забелязали, че тя не е контактна, държала се „дръпнато“ ,
страняла от свидетеля и синът му. С течение на времето нещата са се променили,
сега тя е коренно променена, общува с всички близки, с приятели, ходи на танци
и йога. Бабата и дядото са здрави, осигурили са и всичко необходимо, грижат се
добре за нея, тя се чувства спокойна и добре в дома им. Когато са били заедно с
детето, то никога по свое желание не е поискало да отиде или да се срещне с
майката /по своя инициатива/.
От показанията на свидетелката Василка Крумова Караманова – приятелка на
И., които съдът кредитира се установява, че тя е работила като стоматолог в
Англия, но е загубила правата си за известен период от време. За детето
свидетелката е разбрала, когато то е станала на годинка,
знае че И. сама е отглеждала детето си, а при нейн
ангажимент детето се отглеждало от наета жена. При връщането си в България И. е
поискала да живее при свидетелката, където е останала 6 седмици, след което си
е наела квартира. На свидетелката тя е обяснила че са и били отнети
родителските права, детето се отглежда от родителите и, както че е има право да
вижда детето в определени дни. Двете са излизали заедно: ходили са в Пловдив, в
Хисаря, на „Арапавския манастир“. За И. свидетелката
споделя, че е добра майка, домакиня, много е притеснена и страда, че детето не
е при нея.
От показанията н свидетелката К. Кирилова Г. ***, които съдът кредитира
се установява, че след получаване на направлението за работа по случая тя е работила
с И., като са проведени общо 4 срещи, от които първите две в началото. След
това И. е отказала да контактува с нея, не и вдигала телефона, отхвърляла
разговорите. Едва в началото на м.юли 2018 г. срещите между двете са се
възобновили. Жилищните условия в дома на И. са добри, осигурено е всичко
необходимо за детето, тя е декларирала че работи като стоматолог. М/у И. и
психолога не е постигната добра доверителна връзка, същата е плаха, избягва
отделни въпроси, не отговаря на зададени такива – във връзка с проучването или
ги отбягва. От проведените разговори не
става ясно какви са възгледите и, относно родителството
и конкретиката в плановете при взимане на решения, не
изразява чувства и емоции. Детето Б. е комуникативно, будно, обича да има
разнообразие в ежедневието, срещи с хора, посещава много извънкласни форми,
отворена е и много социално активна. Обича майка си, привързана е към нея,
връзката между двете е съхранена, иска да живее с майка си и с баба и дядо.
Детето е споделило, че не може да си обясни защо майката говори единствено с
нея, а не и с останалите от семейството. Пред психолога Б. е споделила, че е
оставяна от майката, сама в дома им в чужбина. И. е съвестна, отговорна, има
чувства към детето, но иска детето само за себе си, детето следва да се
съобразява дали тя би допусната друго хора да контактуват с нея. Майката няма
вяра на институциите и служителите, отбягва срещи с тях, прави го по принуда. И.
и Б. се срещат 3-4 пъти месечно, дори детето остава да преспива при нея.
За да се произнесе по искането за прекратяване настаняването на детето Б.,
както и във връзка с искането за промяна местоживеенето на детето, съдът следва
да се съобрази с разпоредбите на ЗЗД и събраните по делото доказателства.
Съгласно параграф 1, т.5 от ДР на ЗЗДетето
„Най-добър интерес на детето е преценката на: желанията и чувствата на детето;
физически, психически и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да бъде причинена; способността на
родителя да се грижи за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Законът за закрива на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде
отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случай то може да бъде
настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини
законът изрично е уредил, които са подробно изброени. Както бе посочено
по-горе, при срещите с психолога и вещите лица детето е споделило, че иска да
живее с мама, баба и дядо. Това желание на детето съдът възприема за напълно
естествено, като се има в предвид описаната по-горе фактическа обстановка,
историята на детето преди настаняването от Съда в Дерби при баба и дядо, че
това дете от раждането си до м.януари 2017 г. е живяло в Англия единствено с
майката. В последствия детето е настанено за отглеждане при нейните баба и дядо
– по майчина линия, тъй като е било установено че майката не го е записала на
училище, което представлява липса на грижа за Б. от страна на същата и
емоционална вреда за детето. От м. август 2017 г. местоживеенето на детето е
било определена при нейните баба и дядо в България, което е наложи тя да се
върне от Англия и да заживее съвместно с тях, в дома им в град Асеновград. От
настаняването до сега са осъществени няколко срещи между майката и детето, детето е оставяло да преспива в дома и – отделно от баба и
дядо. От събраните доказателства не се установи наличие на време, през което
ищцата да се е грижила сама за отглеждането и възпитание на Б. /от връщането и
в България/, желание или намерение същата да промени начини си на живот –
съобразен с нуждите на детето. Напротив детето от м.август 2017 г. до сега се
отглежда единствено от нейните родители, които въпреки постановеното решение на
Съда са и разрешили повече срещи с детето, както и възможност то да пренощува с
нея.
От експертизата се установява, че са налице личностови
обнормности при майката, които и пречат на етапа на
експертизата да се съобрази с новопоявили се интереси
и социалните връзки на детето, желание същата да поддържа и укрепва социалните
му контакти – преди всичко с членовете на разширеното семейство. Майката
разполага с ограничен родителски капацитет, позволяващ й да се грижи адекватно
за детето и да обезпечи условия за отглеждането, възпитанието и образованието
му. При нея е налице дезадаптивен механизъм: при
стрес същата не може да се адаптира продължително време, а се затваря в себе си
и не търси помощ. Тя си дава сметка за комплексния характер на нуждите на
детето и тяхното разумно удовлетворяване, но не е решима на компромиси, особено
в посока на подпомагане за неговата адаптация в новите условия. Между майката и
детето има изградена емоционална връзка, но детето има нужда от повече социални
контакти, от срещи с разширеното семейство, с приятели – които ще бъдат
ограничени от майката, които отказва да общува с близките си и с околните,
която с поведението си заявява, че има дефицит в социалната адаптация. И. е
подозрителна, с високо самочувствие, не се доверява на институциите, на
родителите си, отказва да контактува с тях /прави го по принуда/ живее в
изолация – които са дефицити на личността. И. е с установено ограничена
родителска годност, тя категорично отказва срещи с брат и, негово семейство,
няма приятели. А едно дете не може и не бива да се отглежда в самота, а за да
се изгради като личност следва да е обичано, обгрижвано,
да общува с околните – а да не се страхува от тях, или да не се ограничават
контактите му. Установи се, че от както
е в България Б. е изградила своя семейна и социална среда – при бабата и
дядото. Тя се чувства добре при тях, иска да ходи и при мама, но и да контактува
с много хора, тъй като е комуникативна, емоционална – има нужда на тази възраст
да контактува с много хора /което може би и е липсвало в Англия/.
В производство като настоящото, съдът, а и всички страни би следвало да
се ръководят най-вече и единствено от интересите на децата, като механизма за
това е посочен в описан в закона. Предвид обстоятелството, че за отглеждането
на децата се изискват непрекъснати, непосредствени материално технически и
морални грижи. В конкретния случай целта е да се даде защита срещу всяка
опасност, а не срещу някакво виновно поведение на родителя. Според чл.18 т.1 от
Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.10.989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. /влязла в сила на 03.07.1991 г./
родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на
децата. Висшите интереси на децата са тяхна основна грижа. А според чл.20 на
същата конвенция детето, което е лишено временно или постоянно от неговата
семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде
разрешено да остане в тази среда има право на специална закрила и помощ,
оказана от държавата. При исковете с правно основание чл.28 от ЗЗД, съдът
следва да се ръководи единствено от интересите на децата. В случая детето се развиви добре, под грижите на бабата и дядото по майчина
линия, между детето и майката връзката не е прекъсната – напротив родителите на
ищцата стимулират срещите им, но е необходима голяма личностова
промяна при майката и да са налице изменение на обстоятелствата, преди да бъде
изменено постановеното съдебно решение.
Предвид гореизложеното, отчитайки възрастта
на детето и описаната фактическа обстановка, към този момент въпреки изразеното
от родителя желание, съдът счита че не са налице предпоставки за успешна реинтеграция на детето в биологичното му семейство – при
майката. В този смисъл предприетата до този момент мярка за закрила от Съда в
Дерби, се явява подходяща и адекватна, тъй като не са налице основания за
изменение на постановеното решение, а депозираната молба като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена.
От страните не са претендирани разноски, не са представени доказателства и за
направени такива – поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. В
съдебно заседание на 02.07.2018 г. е завишен хонорара на вещите лица, по
приетата СПЕ, като е бил даден едноседмичен срок на И.Й. да внесе същия. Тъй
като до приключване на съдебното дирене и постановяване на решението хонорара
не е внесен, следва да бъде осъдена същата да внесе по сметка на РС Асеновград
сумата 320 лева, с която сума е бил завишен хонорара на вещите лица.
Мотивиран от гореизложеното,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.Й.И., ЕГН ********** ***,
против: „Дирекция Социално подпомагане“ Асеновград, с адрес ул.“Цар Иван Асен
ІІ“ № 9а, Й.А.Й., Й.И.И. –
и двамата с адрес: ***, за прекратяване настаняването на детето Б.Й.И., ЕГН **********,
извършено с Решение от 30.08.2017 г. на Семейния съд в гр. Дерби, Англия - при
нейните баба и дядо по майчина линия: Й.А.Й., Й.И.И. – и двамата с адрес: ***, както и за определяне
местоживеенето на детето Б.Й.И., ЕГН ********** при нейната майка – И.Й.И., ЕГН
********** с адрес ***.
ОСЪЖДА И.Й.И., ЕГН ********** ***, да
заплати по сметка на РС Асеновград
сумата 320 лева /триста и двадесет/
хонорар за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: