№ 858
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110112601 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ищцата Ж. Я. И. ЕГН
********** срещу ответника *****" АД, ЕИК *****(универсален правоприемник на
„*****" ООД, ЕИК *****), със седалище в град София и адрес на управление: *****,
представлявано от Изпълнителния директор *****, с която е предявени следните искови
претенции:
-с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. чл.22 вр. чл.11, чл.19 и чл.33 ЗПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата, предвидена в чл.20, от
Договор ***** 25.07.2020г., сключен между ищеца и ответното дружество, е нищожна,
поради противоречие с посочените разпоредби на ЗКП, и поради неравноправност на
клаузите по смисъла на чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.
-с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. чл.22 вр. чл.11, чл.19 и чл.33 ЗПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата, предвидена в чл.21 ал.4
от Договор ***** 25.07.2020г., сключен между ищеца и ответното дружество, е нищожна,
поради противоречие с посочените разпоредби на ЗКП, и поради неравноправност на
клаузите по смисъла на чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.
-с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. чл.22 вр. чл.11, чл.19 и чл.33 ЗПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата, предвидена в чл.20,
чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор ***** 25.07.2020г., сключен между ищеца и ответното
дружество, е нищожна, поради противоречие с посочените разпоредби на ЗКП, и поради
1
неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.
Обстоятелствата, на които се основават предявените искови претенции, се свеждат до
следното: В исковата молба се твърди, че на 25.07.2020г., между страните е сключен
Договор за *****, по силата на която на ищцата е предоставен револвиращ кредит, в размер
на 300.00лв., като по силата на чл.20 е договорено ищцата да дължи неустойка в размер 10%
от усвоената е непогасена главница, ако не предостави обезпечение в срок от 3 дни. На
следващо място, съгласно чл.21 ал.4 от Договор ***** 25.07.2020г, от ако при забава за
плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12 ал.1 от договора, ищцата дължи
разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до
заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.12 ал.1 от договора. Както и
в случай, че не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от
кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора е размер на 10 %.
Т.е, в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща
ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден/ и
неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена
вноска. И на последно място, в чл.21 ал.5 от Договор ***** 25.07.2020г., е предвидено, че
след настъпване на предсрочна изискуемост, ищцата дължи еднократно заплащането на
такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на
задължението. Счита се, че описаните по-горе клаузи на чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от
Договор ***** 25.07.2020г., са нищожни, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл11, чл.19
ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника *****" АД, ЕИК
*****(универсален правоприемник на „*****" ООД, ЕИК *****), със седалище в град
София и адрес на управление: *****, представлявано от Изпълнителния директор *****, с
който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.
Възразява се с отговора, срещу искането на ищеца целият Договор да бъде обявен за
недействителен, както и срещу исканията отделни негови клаузи от Договора да се обявяват
за нищожни. Счита се, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да
бъдат изцяло отхвърлени. Допълнително, доколкото се твърди нищожност на отделни
договорни клаузи, то дори да бъдат уважени аргументите на ищеца, тяхната
недействителност не следва да влече нищожност на целия договор, доколкото неговото
изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание. Съображенията на ответника за
неоснователността на исковете, са следните: Финансовият продукт „*****" е револвиращ
кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя
страна се усвоява чрез платежен инструмент - платежна карта. Веднъж сключили договор за
кредит „*****", кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по
предоставения заем. „*****" като финансов продукт не е вносков продукт, по който
задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/ седмични вноски, както
са масово продуктите, предлагани на пазара на финансови услуги. Кредитополучателите на
2
„*****" сами решават как да усвоят сумата - в брой на АТМ-устройство и/ или онлайн,
както и сами решават кога да усвоят сумата, в случай че Кредитополучател реши през даден
месец да не усвоява суми, то той н е дължи нищо за това, но ако усвои суми от кредитния
лимит дължи уговорената договорна лихва, която се начислява на ден върху усвоената сума.
В случай, че кредитополучателят усвои сума чрез платежния инструмент, той следва да
заплати всичко усвоено, ведно с начислената договорна лихва в срок до 2-ро число на
месеца, следващ месеца през който има усвоена сума от кредитния лимит. Уговорената в
Договор за кредит „*****" неустойка, се сочи, че нито е прекомерна, нито противоречи на
принципа на справедливостта. По отношение на твърдението на ищеца, че клаузата за
неустойка и нейният размер, както и разходите по чл.21, ал. 4 и ал. 5 от Договора
противоречали на добрите нрави в исковата молба не е наведена никаква конкретна
обосновка. Настоява се с отговора, че не трябва да се пренебрегва и фактът, че договорът е
сключен през юли 2020 г., а ищецът повдига въпроса за нищожност на негови клаузи години
след като е сключил договора за паричен заем. Счита се от отв.страна, че към настоящия
момент липсва правен интерес за предявяване на иска, поради което искът се явява
недопустим. Завеждането на това дело се счита за проявя на недобросъвестност и опит
ищеца да злоупотреби с предоставени от закона права и възможности, с цел да се избегне
плащане на задължения, и с цел неоснователно обогатяване. Счита се за напълно
неоснователно твърдението на ищеца, че неустойката излиза извън определените й функции.
Предвидената неустойка за неизпълнение на договорно задължение има обезпечителна,
санкционна и обезщетителна функция. Тя цели да дисциплинира кредитополучателят и
последният да предприе действия по осиигуряване, в рамките на договорения срок,
обезпечение по заемното правоотношение. В тази насока уговорената неустойка има
обезпечителна функция - цели обезпечаване изпълнението на едно договорно задължение, а
именно предоставяне на поръчителство. Видно от всичко изложено, ответника сочи, че
предвидената неустойка не е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл.92
ЗЗД, следователно не противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.
Неустойката се начислява единствено при неизпълнение на задълженията на клиента, т.е.
задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло и само
от действията на потребителя. На следващо място, твърдението на ищеца, че неустойката
заобикаля ограничението на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, се счита от ответника за
незаконосъобразно, т.к. предвидената в договорите за кредит „*****" неустойка не
представлява такава, санкционираща неплащане от страна на потребителя, а е такава,
свързана с неизпълнение на друго договорно задължение на кредитополучателя, за което
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК не се прилага (нито пък която и да е друга норма от ЗПК) -
задължението за осигуряване на допълнително обезпечение (това задължение е уредено в
чл.71 ЗЗД). Разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, се сочи, че са императивни и не могат
да се тълкуват разширително, нито да се прилагат „по аналогия" за непаричните задължения
на длъжника по договора за кредит. Ако се приеме, че разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
ЗПК забраняват длъжникът да носи отговорност за неизпълнението на всякакъв вид
непарични задължения по договора, то ще е налице превратно тълкуване на закона. В закона
3
ще се вложи идея, която законодателят не е имал изобщо предвид. Тълкуването, че
разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК дават „право" на длъжника да не бъде
санкциониран за неизпълнението на своите непарични задължения по договора, според
ответната страна води до нарушаване на принципа за справедливост в гражданските и
търговските отношения. Предвид горното, уговорената в договора неустойка за
неизпълнение на непарично задължение, се настоява да се приеме за действителна и
незаобикаляща конкретни законови изисквания, отнасящи се единствено за паричните
задължения на длъжниците. Доказателство за резонността на неустойката е и
обстоятелството, че ищецът действително е в неизпълнение на задължението си за
заплащане на дължимите от него суми по Договора. Към датата на подаване на настоящия
отговор, той не само не е представил обезпечение, след като са настъпили условията за
предоставянето му, но и не е заплатил значителна част от произтичащите от Договора
парични задължения. Сочи се, че в СЕФ-а, който лицето получава преди сключване на
договор за кредит, подробно са описани изискванията към обезпечението, както и размерът
на неустойката и възнаградителната лихва. По отношение на искането за прогласяване на
нищожност на клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал.5 от Договора като противоречащи на добрите
нрави, като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 5 ЗЗП, като заобикалящи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и като заобикаляща изискванията на чл. 33 ЗПК, с
последица чл. 21 ЗПК, се сочи следното: На първо място, ответника сочи, че разходите за
събиране на вземането, посочени в чл. 21, ал. 4 от Договора, се дължат единствено и само в
случай, че Кредитополучателят не заплати в посочения в Договора срок за плащане,
текущото си задължение. Разходът за събиране на вземането, посочен в чл.21, ал. 5 се дължи
само и единствено в случай че е обявена предсрочна изискуемост на задължението на
кредитополучателя по Договора, съобразно уговорените хипотези за това. Начисляването на
тези разходи зависи само и единствено от поведението на потребителя, при това само от
поведение, което е свързано с неизпълнение. Изпращането на СМС за допусната забава,
обаждане от оператор на кол център, изпращане на писмо са действия, които банките и
финансовите институции извършват по отношение на някои клиенти, допуснали забава.
Сочи се, че всички финансови институции имат специално изграден човешки и технически
ресурс, който се занимава със събиране на вземания по извънсъдебен път. Тези специални
ресурси работят само с клиентите в забава, а не с всички. Чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК, изрично
посочва, че в договора трябва да са ясно описани „всички разходи, дължими от потребителя
при неизпълнение на договора". Чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, изрично посочва, че „При
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:
1.които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит". В Част III, т.4.6 на Стандартния европейски формуляр /Приложение
№ 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК/ е посочено, че кредиторът трябва да посочи „всички разходи,
дължими просрочени плащания". Видно от цитираните по горе законови текстове, според
ответника, разходите за неизпълнение на задължения на потребителя не само, че не са
забранени, ами и за тях има специални текстове, които гарантират тяхното ясно посочване.
Цитираните текстове имат за цел да защитят правата на потребителите. Ако този вид
4
разходи попадаха в смисъла на понятието „действия по управление на кредита", то
цитираните по-горе текстове следваше да бъдат отменени или изменени. От тази редакция
на закона, е ясно, че разходите за събиране, дължими при неизпълнение на потребителя са
нещо различно от действията за управление на кредита и именно поради тази причина за тях
има специални изисквания. Начисляваните разходи са и изцяло обосновани - от изложеното
е видно, че в Дружеството е налице специално изграден човешки и технически ресурс, който
се занимава със събиране на вземания по извънсъдебен път, допълнителни действия,
извършвани не по обикновено управление на кредита, а по събиране на просрочените
задължения по кредита. Посочените действия се извършват от нарочни служители на
Дружеството, изпълняващи действията от извънреден характер само за клиенти, изпаднали в
забава, а не за всички. В допълнение на гореизложеното, ответника сочи, че тези разходи не
биха се начислили и допълнителни човешки и технически ресурс, далеч надхвърлящ
нормалните действия по управление на кредита, не би бил необходим, в случай че
заемателят изпълнява задълженията си по Договора коректно и при направените
допускания, посочени при изчисляване на ГПР. Начисляването на разходите , се сочи, че
зависи единствено и само от поведението на кредитополучателя. Не са основателни според
ответника и твърденията на ищеца, че клаузите са неравноправни. При кандидатстване за
отпускане на кредит, потребителите биват запознавани с всички условия по Договора за
кредит. Преди подписване на всеки договор, потребителите, които са напълно дееспособни
лица, се запознават с условията на договора посредством предоставянето на СЕФ, както
беше посочено по-горе. В допълнение, при доставката на документите по кредита,
потребителят може да задържи всички документи и да се запознае с тях, колкото време му е
необходимо и ако реши, че желае да сключи договора, да ги разпише и изпрати на
кредитора. Още повече, че в Договора ясно са разписани условията, при които се начисляват
оспорваните разходи, и съответно в никакъв случай не може да се направи извод, че не е
позволено на потребителя да прецени последиците от сключването на Договора. Видно от
изложеното, се сочи, че клиентът разполага с достатъчно време да прецени дали условията
по Договора са приемливи за него или не. Времето, което е имал заемателят да осмисли
последиците от своето недобросъвестно поведение, е възможно най-широкото, което може
да му бъде предоставено - време преди сключването, време при сключването и време при
изпълнението на договора. И размерът на разходите е определен изключително просто и
ясно с точни суми, което не създава каквито и да било затруднения в преценката за
дължимото при неизпълнение. За неоснователни се считат и твърденията на ищеца, че
клаузите противоречат на добрите нрави. Според ответника, преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави, се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Позовавайки се на противоречие с добрите нрави, ищецът следва да
докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай, и да наведе
твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Обосновка в
тази насока липсва в исковата молба, която прави претенциите за нищожност голословни и
недоказани.
Взаключение и предвид гореизложеното, ответната страна счита, че процесният Договор за
5
кредит напълно отговаря на изискванията на чл. 22 ЗПК към момента на сключването му.
Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът при съобразяване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищцата е представила копие от неоспорен от другата страна договор, сключен на
25.07.2020г. между страните по делото. Договорът е за кредит „*****", като ответника е
кредитор по него, а ищцата е кредитополучател. Съгласно чл.2 от договора с него се
предоставя от търговското дружество на ищцата револвиращ кредит в размер на 300лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта.
От друга страна ищцата е поела задължение да върне заема при посочени в договора
условия.
Договорът съдържа и трети оспорени от ищцата уговорки-тази по чл.20, с която се уговаря
неустойка в размер на 10% при неизпълнение на задължението по чл.15 за предоставяне на
допълнително обезпечение на кредита в тридневен срок от падежа на незаплатено
задължение; чл.21, ал.4, за заплащане на 2.50лв. дневно - разходи за действия по събиране на
задължение, в случай на неплащане на текущо задължение и на сумата по чл.12, ал.1 от
договора, предвиждащ плащане на сума от 15% от максималния кредитен лимит, при
условие, че не е погасено текущото задължение на посочената дата; и чл.21, ал.5,
предвиждащ задължение за кредитополучателя да заплати сумата от 120лв., еднократна
такса при настъпване на предсрочна изискуемост, включваща разходи на кредитора за лице,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
изложеното, съдът счита клаузите на чл.21, ал.4 и 5 от договора между страните,
предвиждащи задължение на кредитополучателя за заплащане на разходи и такси по
събиране на задължението и дейност на служител, за противоречащи на горепосочената
правна норма. Уговорките за заплащане на суми за събиране на дълга представляват по
същността си такси по управление на кредита /заема/, т.е. противоречат на забраната да се
уговорят допълнително такси в подобен смисъл, предвидена в чл.10а, ал.2 от ЗПК. На
следващо място, тази клауза е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, която не е част от основния предмет на договора.
Съставът приема, че в случая са уговорени няколко неустойки за обезщетявани на едни и
същи вреди, като в този смисъл, намира тази неустойка за прекомерна, поради което, на
основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, Нарушаване на добрите нрави, счита същата за
нищожна. Ето защо, клаузите на чл.21, ал.4 и 5 от договора, се явяват нищожни. От друга
страна съдът намира, че са уговорени няколко неустойки за една и съща вреда, като това се
явява самостоятелно основание за приемане на извода, че посочените два текста от договора
са нищожни, като нарушаващи добрите нрави.
6
По отношение на уговореното в чл.20 от договора, съставът приема, че посочената
неустойка, се явява необосновано висока. Съгласно текста на договора, кредитополучателя
се задължава при неплащане в срок на текущо задължение, в тридневен срок да осигури
обезпечение на задължението чрез поръчител, а ако това не бъде сторено се дължи 10%
неустойка върху усвоената, но непогасена главница. Посочената част от договора, освен
това съдържа уговорка, че такава неустойка ще се плаща за всяко отделно неизпълнение.
Тази уговорка създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните
по договора. Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение, не
обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно
разместване на блага.
Воден от горното, съдът приема, че посочената неустойка няма за цел задоволяване на
имуществения интерес на кредитора обезщетявайки го за вреди от неизпълнение, а се цели
само неговото неоснователно обогатяване. Освен това, следва да се има предвид, че
задължението за което е предвидена тази неустойка, не предпоставя обезпечение
изпълнението на основно и съществено задължение на заемателя по договора за кредит.
Главното задължение на длъжника по договор за кредит е връщане на предоставената в заем
сума и възнаградителната лихва, ако такава е уговорено.
По изложените съображения, съдът намира, че претенцията за нищожност и на тази
уговорка от договора следва да бъде уважена.
По всеки от трите атакувани текста, съставът намира, че същите са неравноправни по
смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а освен това тези разпоредби противоречат и на чл.22 от
ЗПК.
По разноските:
Съобразявайки извода за основателност на предявения иск и направеното искане по чл.78
ГПК, следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50лв. сторени
по делото разноски за заплатена държавна такса.
В производството по делото, ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
поради което в полза на процесуалния му представител –адв.Д. В. М., АК-***, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2400лв./по 1000лв. за първа и втора
искова претенция и 400лв. за третата предявена искова претенция/, определено на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие – ДВ, бр. 7 от 07.09.2022 г./л.43/. Възнаграждението
е в минималния размер по посочената наредба, поради което възражението на ответната
страна за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
7
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД, по иска предявен от
ищцата Ж. Я. И. ЕГН ********** срещу ответника „*****" АД, ЕИК
*****(универсален правоприемник на „*****" ООД, ЕИК *****), със седалище в град
София и адрес на управление: *****, представлявано от Изпълнителния директор *****,
клаузата, предвидена в чл.20 от Договор ***** 25.07.2020г., сключен между ищеца и
ответното дружество, поради противоречие с чл. чл.22 вр. чл.11, чл.19 и чл.33 ЗПК, и
поради неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД, по иска предявен от
ищцата Ж. Я. И. ЕГН ********** срещу ответника „*****"АД, ЕИК
*****(универсален правоприемник на „*****" ООД, ЕИК *****), със седалище в град
София и адрес на управление: *****, представлявано от Изпълнителния директор *****,
клаузата, предвидена в чл.21, ал.4 от Договор ***** 25.07.2020г., сключен между ищеца и
ответното дружество, поради противоречие с чл. чл.22 вр. чл.11, чл.19 и чл.33 ЗПК, и
поради неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД, по иска предявен от
ищцата Ж. Я. И. ЕГН ********** срещу ответника „*****"АД, ЕИК
*****(универсален правоприемник на „*****" ООД, ЕИК *****), със седалище в град
София и адрес на управление: *****, представлявано от Изпълнителния директор *****,
клаузата, предвидена в чл.21, ал.5 от Договор ***** 25.07.2020г., сключен между ищеца и
ответното дружество, поради противоречие с чл. чл.22 вр. чл.11, чл.19 и чл.33 ЗПК, и
поради неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „*****"АД, ЕИК *****(универсален
правоприемник на „*****" ООД, ЕИК *****), със седалище в град София и адрес на
управление: *****, представлявано от Изпълнителния директор *****, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА Ж. Я. И. ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, сумата от 50,00лв.,
представляваща направени в настоящото производство разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за Адвокатурата вр. чл.78, ал. 1 от ГПК,
„*****"АД, ЕИК *****(универсален правоприемник на „*****" ООД, ЕИК *****), със
седалище в град София и адрес на управление: *****, представлявано от Изпълнителния
директор *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.Д. В. М., АК-***, съдебен адрес: гр.***,
бул.*****, сумата от 2400,00лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
рледявените три искови претенции.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9