Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 29.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 794 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Ихтиандър – 2017“ ЕООД гр.Русе против заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 505-ФК/12.12.2019 г., издадена от Б. С. Г. - началник
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – кулинарен
магазин, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр.Русе, бул.“Мария Луиза“ №
22, и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. В жалбата се развиват
оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата
на ясни и конкретни мотиви. Жалбоподателят сочи, че извършеното нарушение е
първо за него, няма непогасени публични задължения, поради което наложената за
срок от 14 дни мярка се явява непропорционална на преследваната с нея цел. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
В хода на устните състезания ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност.
Поддържа, че нарушението е установено по безспорен начин и е надлежно описано в
мотивите на заповедта, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен надлежно със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП. Същата е издадена в предвидената в закона
писмена форма като при издаването й не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, включително на изискването за нейното
мотивиране.
Жалбоподателят
поддържа, че при стриктното тълкуване на мотивите на оспорения акт би могло да
се заключи, че търговецът е закупил от органа по приходите стока на стойност
13,64 лева, а не обратното. Според него липсата на мотиви се изразявала и в
това, че не било посочено кой конкретен служител е извършил контролната
покупка, както и че не били посочени вида на закупената стока и нейното
количество, като по този начин се ограничавало правото му на защита и
възможността да поиска разпит на този служител в качеството на свидетел. Извършеното
нарушение по същество не се оспорва, а се установява и от събраните по
приложената преписка писмени доказателства.
Възраженията
са неоснователни. В мотивите на заповедта, в относимата им част, е записано: „…
за извършена контролна покупка на риба на
обща стойност 13,64 лв., заплатени в 15.24 ч. от орган по приходите, на място,
в брой в обекта, търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното и
работещо в обекта фискално устройство…“. Понятието „контролна покупка“ има
своята легална дефиниция в § 1, т.6 от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Това е покупка, която се извършва от или под контрола и наблюдението на
органите на НАП и се документира с протокол за проверка; чрез контролната
покупка се констатира спазването от лицата по чл.3 изискванията по тази наредба
за регистриране на продажби на стоки или услуги с изискуемия документ за конкретния
случай. Използваният в заповедта израз, в съответствие с посочената легална
дефиниция, е именно покупка, т.е. действие по придобиване на права върху
определена стока или услуга срещу заплащане на цена, платена в случая от орган
по приходите, а не продажба, което понятие предполага прехвърляне на права,
поради което изцяло неоснователно е поддържаното от жалбоподателя оплакване, че
от мотивите на акта не ставало ясно кой купува и кой продава стоката.
Ирелевантно
за състава на процесното нарушение по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е и обстоятелството кой конкретен служител
на НАП е извършил контролната покупка. Всъщност от посоченото по-горе
определение е видно, че покупката би имала това качество дори и да не е била извършена
от орган по приходите, а само под неговото наблюдение и контрол. По тази
причина и непосочването в мотивите на оспорената заповед кой служител
фактически е закупил рибата не съставлява процесуално нарушение. Съдът намира,
че самата контролна покупка е описана достатъчно подробно – посочен е
търговецът, извършил продажбата, като задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г., закупената стока (риба) е индивидуализирана по своя род като
е посочена и заплатената за нея цена от общо 13,64 лева, датата, часа, начина и
мястото на плащане – 04.12.2019 г., в 15:24 ч., в брой, на място в търговския
обект. Обстоятелството, че в заповедта не са посочени видът и количеството риба,
която е била закупена, които данни са отразени в протокола от извършената
проверка (200 гр.пържена цаца, 200 гр. пържена риба – шпроти и 2 парчета пържен
толстолоб), не води до обратен извод.
С оглед
редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният орган
по приходите има не просто възможност, а е длъжен да приложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма
налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за
отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от 13.02.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 1208/2018 г., I о. и др.). Следователно свободата на органа не обхваща
преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на
продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той
действа при оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпа до него.
В т.2 от Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието, че в
случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна
преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото
възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и съответно основание за отмяна на административния акт. В случая
такова нарушение не е допуснато.
В заповедта са
изложени конкретни мотиви относно избраната продължителност на мярката като по този
начин е удовлетворено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В мотивите относно избраната продължителност на срока са отразени
обстоятелствата, установени по преписката: търговското значение на
местонахождението на обекта, значителната разлика от 75,26 лева в повече на фактическата над регистрираната касова наличност
за деня и наличието на непогасени публични задължения в размер над 1000 лева. Следва
да се допълни, че към органите по приходите не следва да бъдат поставяни неизпълними
условия за мотивиране всеки път по различен начин на постановените заповеди за
налагане на ПАМ, тъй като те често касаят практически идентични случаи.
Противното би означавало, по съображения за контрол за законосъобразност върху
определената продължителност на срока на мярката, на органа по приходите да
бъде отнета възможността да осъществява вменените му контролни правомощия. Така
е и в разглеждания случай, който по нищо не се отличава от типичното нарушение
по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което, съгласно чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, се налага принудителната мярка, нито като начин на
извършване, нито като правно и фактическо положение на санкционирания търговец.
Срокът на
мярката е определен в размер, който изцяло кореспондира на установените по
делото обстоятелства и поради това не се явява непропорционален. Касае се до
търговски обект, разположен на главна търговска улица в гр.Русе, при чиято
проверка е установено значително превишаване на фактическата над регистрираната
касова наличност и наличие на непогасени публични вземания.
Процесната
принудителната мярка съответства на чл.22 от ЗАНН - има превантивен и
преустановителен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя
да извърши други подобни противоправни деяния, а оттук - да се предотвратят и
вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения
ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от търговеца
продажби.
По изложените
съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде
отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК
вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което, с
оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в
размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ихтиандър-2017“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.“Мария
Луиза“ № 22, представляванo от управителя Е.Ц.В., против
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 505-ФК/12.12.2019
г., издадена от Б.С.Г. - началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ – кулинарен магазин,
находящ се в гр.Русе, бул.“Мария Луиза“ № 22 и е забранен достъпът до него за
срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „Ихтиандър-2017“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция
за приходите сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: