Р Е
Ш Е Н
И Е №260156
гр.Кюстендил, 15.07.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, пети
състав, в открито заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева
в.гр.д.№512/2020г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото е образувано по:
- въззивна
жалба с вх.№78/06.01.2020г. на А.Б.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***,
подадена чрез пълномощника му адв.Здр.В., с адрес ***, против решение
№764/13.12.2019г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№2170 по описа
за 2019г. на същия съд, с което ДнРС е осъдил А.Б.Ц. да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на Г.Б.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, да упражнява
в пълен обем правото си на собственост върху втория етаж, една стая,
разположена в югоизточната част на първия етаж и северното мазе на сградата, откъм ул.„************“, от
двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор **************, с площ от **************
кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор *****************, с площ от *****************
кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори: *****************, *****************, *****************,
*****************и *****************, с административен адрес на имота: гр.*****************,
ул.„*****************“ *****************, общ.*****************, обл.К., като
премахне изградените в поземления имот навес и ограда откъм източната стена на
сградата, с които е отнел на ищеца достъпа до общите части на сградата-външните
стени и му пречи да извършва текущи ремонтни дейности: саниране и топлоизолация
на източните стени на стаята му на първия етаж и жилището му на втория етаж,
както и е осъдил А.Б.Ц. е осъден да заплати на Г.Б.Ц. сума в размер
на общо *****************лева, представляваща сторени разноски по делото;
- частна жалба с вх.№8020/13.08.2020г. на
А.Б.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв.Здр.В.,
с адрес ***, против определение от 11.08.2020г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№2170 по описа за 2019г. на същия съд, в частта, в която ДнРС, допускайки изменение на постановеното по
делото решение по реда на чл.248 от ГПК, не е присъдил в полза на А.Ц.
половината от сторените от същия разноски в производството по делото и
- частна жалба
с вх.№260911/14.09.2020г. на Г.Б.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***,
подадена чрез пълномощника му адв.Ю.Й., с адрес за призовки и съобщения в гр.*****************,
ул.„*****************“ №***, ет.*****, против определение от 11.08.2020г. на
Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№2170 по описа за 2019г. на същия
съд, с което ДнРС е допуснал изменение на постановеното по делото решение с
№764 от 13.12.2019г., като е намалил разноските, които А.Б.Ц. е осъден да
заплати на Г.Б.Ц. от *****************лева на *****************лева.
Във въззивната жалба срещу постановеното решение по
съществото на делото А.Б.Ц., чрез пълномощника си твърди, че същото е
неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Претендира отмяната му, отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски. Изразява се несъгласие с разбирането на съда, че двата
УПИ, собственост на страните по спора, са загубили самостоятелния си характер
със заснемането им като един общ имот по КККР. Поддържа се, че последното е
било резултат от допусната грешка, която не е довела до промяна в статута на
имотите. Прави се и оплакване, че неоснователно съдът не е кредитирал
показанията на посочения от жалбоподателя свидетел, който е депозирал логични,
последователни и основани на непосредствено впечатление показания, а именно, че
навесът се намира на място от повече от 35 години, а понастоящем е осъвременен
с нов покрив от битумни керемиди. Същевременно се счита, че за да формира
извода си районният съд неправилно се е предоверил на заключението на вещото
лице, което е било необективно и непълно, тъй като на място в имота навесите са
два един до друг, а не един, като от лявата страна на навеса на жалбоподателя,
се намирал навесът на ищеца по делото, който бил с по-голяма площ и по-висок,
но ищецът не считал, че съставлява пречка за саниране на сградата. Въззивникът
поддържа още, че доводът на ищеца по иска, че процесният навес е незаконен,
поради факта, че не е бил заснет в КККР е несъстоятелен, тъй като се касае до
обект, който няма оградни стени и не подлежи на нанасяне в кадастъра. Твърди,
че навесът не ограничава достъпа до стената зад него, поради което и не би
могъл да представлява пречка за санирането й, за да бъде премахнат.
Според жалбоподателя, от мотивите на ДнРС не е ясно
поради каква причина съдът е постановил да бъде премахната и оградата между
двата УПИ, направена от страните и съществуваща на място от дълги години и как
същата пречи на ищеца да санира част от сградата, като счита, че премахването й
ще предостави възможност за безпрепятствен достъп на ищеца до имот, който не му
принадлежи и изразява становище, че при липса на неправомерно поведение от
негова страна, не би следвало по реда на чл.109 от ЗС да се засяга правната му
сфера. Прави се оплакване, че дори да не се възприемат показанията на свидетеля
Б.Т., а се кредитират признанията на самия ищец, би се обосновал фактически
извод, че навесът и оградата са били изградени и търпени от ищеца повече от 10
години, поради което ищецът няма право да иска премахването им, още повече, че
след като съсобственици на съседни имоти били постигнали съгласие за
застрояване на регулационната линия, то същите следвало да съобразяват
поведението си с това фактическо състояние.
Във въззивната жалба се сочи, че искането, отправено
към съда е недопустимо, тъй като искането за осигуряване на достъп, с цел
саниране на сградата би могло да бъде реализирано по административен ред,
съгласно чл.194 от ЗУТ със заповед на кмета, която може да се обжалва пред
съответния административен съд. Поддържа се и наличието на административна
процедура по премахване на незаконни сгради и строежи, какъвто процесните не
са, което също водело до извод за недопустимост на исковата претенция. При
недоказаност по делото навесът и оградата да пречели реално на ищеца, искът по
чл.109 от ЗС се явявал недоказан, като същите обекти биха могли да бъдат
премахната само ако са незаконни и то по реда, на ЗУТ.
Жалбоподателят прави оплакване и за допуснато
съществено процесуално нарушение от страна на ДнРС, доколкото при разглеждане
на делото след връщането му за ново такова от въззивната инстанция, в съдебно
заседание от 14.11.2019г. съдът е приел представени от ищеца документи, които
не са били нововъзникнали и чието приемане преди обезсилване на
първоинстанционното решение въззивният съд е отказал.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – Г.Б.Ц.,
чрез пълномощника му адв.Юл.Й., е подал отговор на същата. В отговора се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата и се моли
потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно, обосновано и
правилно, кореспондиращо на събраните по делото доказателства и основаващо се
на цялостна, всеобхватна и задълбочена преценка на същите.
Счита се, че изводът на съда, че двата УПИ, макар и
самостоятелни по документи за собственост, съгласно ЧИЗРП, утвърден със заповед
№163/29.10.1997г. на кмета на гр.*****************, са загубили самостоятелния
си статут със заснемането им от АГКК през 2008г. като един имот, е правилен.
Счита се, че след като кадастралната карта представлява геодезическа снимка на
съществуващите на място граници, то към 2008г. граница между имотите не е била
материализирана, което опровергава тезата на свидетеля на насрещната страна – Б.Т.,
които правилно не били кредитирани от съда. Възразява се, че поддържаното от
жалбоподателя, ответник по иска невярно твърдение, че процесният навес
съществувал на място от 35 години не е доказано, а напротив – от
доказателствата се установявало, че навесът с строен след 2010г., залепен е за
оградата и за югоизточната страна на сградата, в нарушение на ЗУТ, поради което
пречи. Оспорва се навесът да е бил изграден със съгласието и с участие със
средства и труд на въззиваемия, който да го е търпял повече от 10 години без
противопоставяне. Твърди се, че административната процедура по ЗУТ, на която
жалбоподателя се позовава е неприложима, с оглед липсата на съгласие от негова
страна да разреши влизане в собствения му имот с цел извършване на ремонтни
дейности – саниране, поради което се счита, че ищецът разполага с правната
възможност, която му предоставя чл.109 от ЗС. Въззиваемият поддържа, че
твърденията на въззивника относно търпимостта и построяването на навеса са
неверни, тъй като по делото липсвали доказателства относно момента на
изграждането му, а и с оглед характера му на пристройка, изграждането му като
допълващо застрояване би могло да се допусне или въз основа на скица за
проектиране по отменения ЗТСУ или с виза по чл.140 от ЗУТ, каквито в случая
липсвали. Твърди, че строежът е недопустим, тъй като е залепен на страничната
регулационна линия със съседния УПИ, без да покрива калканна стена на извършен
строеж от същия вид в съседния УПИ, каквото е изискването на чл.42 ал.2 изр.2
от ЗУТ, като за същия се е изисквало разрешение за строеж, според чл.148 от ЗУТ, доколкото навесът не попадал в никоя от хипотезите на чл.151 от ЗУТ, от
което се прави извод, че същият няма как да представлява търпим строеж.
Претендирани са разноски.
В частната жалба на А.Ц. против определение от
11.08.2020г., постановено по същото дело в производство по чл.248 от ГПК, която
жалба е пояснена със заявление от 07.01.2021г. се прави оплакване, че при
допускане изменение на решението по делото в частта за разноските, районният
съд не е присъдил в полза на А.Ц. половината от сторените от същия разноски в
производството по делото, доколкото по отношение на част исковете
производството по делото е било прекратено, като се аргументира теза, че
съотношението между разгледани и оставени без разглеждане искове е 1/2 за всеки
от тях. Претендира се КнОС да измени определението и да присъди на Ал.Ц.
разноски по смисъла на чл.78 ал.4 от ГПК, а именно сума от *****************лева,
съставляваща половината от сторените от него разноски, съразмерно с
прекратената част от исковете.
В подадения писмен отговор от адв.Й., като пълномощник
на Г.Ц., се изразява становище, че определението с №887/11.08.2020г. на ДнРС
като цяло е неправилно, тъй като е било постановено в нарушение на
процесуалните правила. Счита се, че претендирането на тези разноски е извън
срока по чл.248 ал.1 от ГПК и искането за присъждането им е следвало да бъде
заявено в срока за обжалване на въззивното решение по в.гр.д.№288/2019г. по
описа на ОС-Кюстендил, който срок е пропуснат и разгледаното искане е било
заявено много по-късно, след дадени указания от ОС-Кюстендил. Оспорва се и
размерът на твърдените да са сторени разноски. Моли се отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски.
В частната жалба, подадена от адв.Юл.Й., като
пълномощник на Г.Ц., против определение от 11.08.2020г. на Районен съд –
Дупница, постановено по гр.д.№2170 по описа за 2019г. на същия съд, с което
ДнРС е допуснал изменение на постановеното по делото решение с №764 от
13.12.2019г., като е намалил разноските, които А.Б.Ц. е осъден да заплати на Г.Б.Ц.
от *****************лева на *****************лева, се прави искане за отмяна на
определението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено след изтичане
на преклузивния срок по чл.248 ал.1 от ГПК. Твърди се, че молбата за допълване
на решението е била подадена след изтичане на преклузивния срок за извършване
на това процесуално действие, а именно – срока за касационно обжалване на
решение с №191 от 15.07.2019г. по в.гр.д.№288/2019г. по описа на ОС-Кюстендил,
с което производството по делото е било частично прекратено в частта по т.2
пр.2 от исковата молба. По същество се счита, че определението е неправилно,
тъй като размерът на разноските е бил определен погрешно, като се сочат
конкретните суми, които съдът е следвало да вземе предвид. Твърди се, че доколкото
ответникът по иска е дал повод за завеждане на делото, на същия не само, че не
се следват разноски, но и трябва да заплати разноските на ищеца, без да намира
приложение разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК. Моли се отмяна на определението и
отхвърляне на искането, като неоснователно и процесуално закъсняло.
Насрещната страна не е подала писмен отговор на
частната жалба.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по
делото и горепосочените въззивна жалба, частни жалби и отговори, прие, че същите са допустими, като подадени в срок, от страни, които
имат право на жалба и срещу подлежащи на въззивен контрол съдебни актове.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото
доказателства, в контекста на оплакванията и възраженията, направени от страните,
приема от фактическа страна следното:
Г.Б.Ц. и А.Б.Ц. са братя. Същите са притежавали в
съсобственост два поземлени имота, а именно – парцел ХХІ-**** в кв.************* по плана на гр.***************** и
парцел ХХІІ-**** в кв.************* по плана на гр.*****************, ведно с
двуетажна масивна жилищна сграда.
От заключение на вещото лице
инж.Р.С., прието във въззивното производство, в частта, проследяваща
регулационната история на горепосочените два имота, се установява, че по
одобрения кадастрален и регулационен план от 1982г. за територията на гр.*****************,
е бил обособен имот планоснимачен номер ****, за който по регулационния план са
били отредени два парцела - парцел ХХІ-**** в кв.************* с урегулирана
площ от 861 кв.м. и парцел ХХІІ-**** в кв.************* с урегулирана площ от *************
кв.м. Със заповед №70/08.05.1996г. на Кмета на Община ***************** е
одобрено изменението на уличната регулация откъм улица с о.т.№№223-222-221
/ул.„*************“, бивша ул.„*************“/. Със заповед с №1*************
от 29.10.1997г. на Кмета на Община ***************** е одобрено частично
изменение на регулационния план, с което се променя дворищно-регулационната
линия между двата парцела, като новообразуваните са: парцел ХХІ-**** в кв.*************
с площ от *************кв.м. и парцел ХХІІ-**** в кв.************* с площ от *************кв.м.
В производство по
гр.д.№1122/1997г. по описа на РС-Дупница е одобрена съдебна спогодба за
извършване на делба на съсобствени между А. и Г. Ц. недвижими имоти, при която
в дял на А.Ц. бил възложен парцел ХХІІ-**** в кв.************* по плана на гр.*****************,
ведно с целия първи жилищен етаж, без стаята, разположена в югоизточната му
част, ведно с мазето, намиращо се в посока ул.„*************“ и помещението,
намиращо се под терасата на първия етаж, а в дял на Г.Ц. бил възложен парцел
ХХІ-**** в кв.************* по плана на гр.*****************, ведно с целия втори жилищен етаж, заедно със
стаята, разположена в югоизточната част на първия етаж, както и северното мазе
на сградата, откъм ул.„************“. Съделителите са се съгласили, че
жилищната сграда попада в дела на А.Ц., като за ползването на дела на Г.Ц. в
сградата, същият си осигурява достъп откъм собствения му парцел ХХІ-****.
Със заповед
№РД-18-15/19.02.2008г. на изп.д. на АГКК е била одобрена кадастрална карта за
землището на гр.*****************, в която е заснет имот с идентификатор *****************,
съответстващ на имот с пл.сн.№**** по прекратилия действието си кадастрален
план от 1982г. От заключение на в.л.инж.Р.С. се установява, че по кадастралната
карта няма поземлени имоти, които да съответстват на урегулирани поземлени
имоти – УПИ ХХІ-**** и УПИ ХХІІ-**** в кв.************* по запазилия действието
си регулационен план на гр.*****************, одобрен със заповед с
№1031/16.07.1982г. и изменен със заповед с №70/08.05.1996г. и заповед с №1*************/29.10.1997г.
ма Кмета на Община *****************.
От приетото от въззивния съд
заключение на горепосоченото вещо лице се установява, че на място ползването на
двата УПИ – УПИ ХХІ-**** и УПИ ХХІІ-**** е ограничено със съществуваща ограда
между тях, представляваща бетонова ивична основа с ширина 0.30 м, видима плътна
част с височина до 0.60 м над прилежащия терен и прозирна част от метални
колове Ф **** мм и оградна мрежа с
височина 1.40 м. в по-голямата й част съществуващата на място ограда е
изградена по дворищно-регулационната линия между двата УПИ, с изключение на
един участък, изчертан от вещото лице на скица, приложена към заключението.
На място в УПИ ХХІІ-****,
собственост на А.Ц., между североизточната фасада на жилищната сграда и регулационната
линия с УПИ ХХІ-**** (материализирана на място с масивна ограда) се намира
изграден навес, представляващ дървена конструкция от две носещи греди /12х12
см/, едната закрепена за стената на сградата, а другата – подпряна на три
дървени колони /120х12х12 см/, скара от напречни греди /8х6 см/ през 0.50 м,
върху която е направена обшивка от дъски с дебелина 2 см, покрита с покривни
битумни плоскости с дебелина 5 мм. Навесът е с размери 3.40 м /по протежение на
жилищната сграда/ на 2.90 м и височина над прилежащия към сградата терен – 2.20
м откъм сградата и 2.00 м откъм дворното място. Тези факти се установяват от
заключението на в.л. инж.Р.С., от което е видно и, че навесът е долепен до
стената на жилищната сграда в участък /ивица/ с широчина 0.25 м и дължина –
3.40 м, 1.20 м от които до стаята, и 2.20 м - до стълбището. В съседство на
този навес, в УПИ ХХІ-**** е изграден втори навес, който е позициониран също
между североизточната фасада на жилищната сграда и регулационната линия с УПИ
ХХІІ-****, материализирана на място с масивна ограда). Конструктивно този навес
е изграден като първия, но е с по-големи геометрични размери. Двата навеса
нямат общи конструктивни елементи и функционално са независими един от друг.
От същото заключение се
установява, че регулационната граница между двата имота в участък, заключващ се
между точки 3-4-5, обозначени на комбинирана скица, приложение №3 към
заключението, минава върху част от изградения в УПИ ХХІ-**** навес, като в този
участък няма поставена ограда.
Пред ДнРС са разпитани
свидетели В.В.К.и Б.Г.Т.. Свидетелят К. е посочил, че през лятото на 2010г.
ищецът го наел да свърже електрическата част от изграждащата се ограда на
къщата. Когато свидетелят отишъл в имота, била вече изградена бетонната част на
оградата-коловете и бетоновата основа, но не била монтирана мрежата; нямало и
навес. Свидетелят Т., сочещ се като дългогодишен приятел на ответника, е
заявил, че на мястото на сегашните навес и ограда в имота, преди е имало изградени
навес и ограда, но от други материали, които в последствие били подобрени.
Свидетелят е посочил, че до къщата има два навеса от двете страни на оградата,
която между тях била иззидана, а не е с мрежа.
Приета като доказателство по
делото е нотариална покана рег.№5252, том I, акт №42 по описа на
нотариус Д.Г., с район на действие РС-Дупница, с която Г.Ц. е поканил А.Ц., в
седмодневен срок от получаване на поканата, да се яви в кантората на нотариуса,
за да предостави писмено съгласие за осигуряване достъп до фасадата на сградата
във връзка с извършване на СМР. Поканата е била връчена лично на ответника на
07.09.2016г., а според съставения от нотариуса констативен протокол №6888, том I, акт №64/14.09.2016г., А.Ц. не се е явил и не е изпратил представител.
В приетото в производството
пред първоинстанционния съд заключение по назначена съдебно-техническа
експертиза – заключение с вх.№ 1139/24.01.2019г. на в.л.инж.Й.А.е отразена
констатация, че кадастралната карта на гр.*****************, одобрена със
Заповед №РД-18-15/19.02.2008г. на ИД на АГКК, поземлен имот с идентификатор №*****************
е с площ от ***************** кв.м. и включва двата имота УПИ ХХI-**** и УПИ ХХII-****, кв. *************, поради което няма нанесена граница между тях,
както и, че на място има материализирани два самостоятелни входа, осигуряващи
достъпа до двата УПИ, а помежду им има граница, материализирана с ограда,
състояща се от бетонова основа и оградна телена мрежа с колове. Вещото лице по
тази експертиза е посочило, че на място в УПИ ХХII-**** има изграден навес с
площ от около 12 кв.м., с дървена конструкция, покрит с битумни керемиди,
долепен до жилищната сграда и оградата, разделяща имота, като част от
собствената на ищеца стая граничи с него, поради което е направило извод, че
навесът пречи за поставяне на топлоизолация по тази фасада, тъй като, за да се
постави топлоизолация на фасадните стени на втори жилищен етаж и собствената на
ищеца стая, следва да има достъп до тези стени.
Вещото лице инж.Р.С. в
приетото от въззивния съд заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза е обосновало обратен извод, а именно – че навесът, изграден в УПИ ХХII-**** от техническа гледна точка не създава пречка за саниране на
стената, като в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че тъй като този
навес се допира до стената в една ивица с широчина 25 см и дължина 3.40 м
възможно е да бъдат извършвани ремонтни или топлоизолационни дейности под
навеса и над навеса, който не пречи да се правят ремонти по фасадата, като
същевременно дървената греда, която е залепена за стената играе ролята на
изолация в участъка зад нея.
Районният съд е приел
исковата претенция за основателна, като е анализирал естеството на предявения
иск и предпоставките за неговото уважаване. Счел е, че със заснемането на двата
съседни УПИ като един общ имот в кадастралната карта, парцел ХХІІ-**** в кв.*************
и парцел ХХІ-**** в кв.************* са загубили самостоятелния си статут, а
страните са станали съсобственици на общия имот. Също така, ДнРС е приел, че с
придобиването от двете страни на правото на собственост върху
самостоятелни обекти в жилищната сграда, съгласно правилото на
чл.37 от ЗС, върху нея е била учредена
етажна собственост и, че според разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗС и
задължителната практика на ВКС, отразена в Тълкувателно решение
№34/15.08.1983г. на ВС, ОСГК следва, че при възникнала етажна собственост общи
на всички собственици са: дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
Приемайки, че в конкретния
случай ищецът и ответникът като собственици на отделните обекти в етажната
собственост са едновременно и съсобственици на външните стени на жилищната
сграда, съдът е направил извод, че нормалното използване на собствеността върху
дадена постройка не може да се осъществи без използване и на мястото около нея
в поземления имот - в
случаите на суперфициарна собственост, собственикът на обект в сградата има право на
достъп до външните стени на сградата като обща част и до съоръженията по тези
външни стени. На база тези съждения, първостепенният съд е
констатирал, че изградените в поземления имот навес и част от ограда откъм
източната стена на сградата пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото
си на собственост, тъй като наличието на оградата откъм източната външна стена
препятства достъпа му до всички външни стени на сградата като обща част и до
съоръженията по тези външни стени, а изграденият навес, непосредствено долепен
до стената на сградата, точно където се намира собствената му стая на първия
етаж, освен че препятства достъпа му до външната стена, го лишава от
възможността да извършва ремонтни работи по фасадата, в случая-топлоизолация.
Уважавайки предявения негаторен иск, ДнРС е осъдил ответника да премахне
изградените в поземления имот навес и част от ограда откъм източната стена на
сградата, пречещи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост
върху самостоятелни обекти в сградата.
В производството пред
ОС-Кюстендил е допуснато събирането на доказателство, посредством приемане на
документ - писмо изх.№20-73261/25.10.2019г. от СГКК-гр.Кюстендил, адресирано до
Г.Б.Ц., с което същият се уведомява, че заснемането на двата УПИ като един общ
имот в КККР на гр.***************** представлява непълнота и грешка в
одобрената КК, която подлежи на поправяне по посочения в ЗКИР ред.
Преценявайки установените по делото факти относно
същината на спора, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна
следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на
РС-Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според настоящия състав на съда, решението на
РС-Дупница е неправилно, следва да бъде отменено изцяло, а предявеният иск –
отхвърлен, поради следното:
Предявеният от Г.Ц. негаторен иск с правно основание
чл.109 от ЗС е средство за защита на собственика срещу всяко неоснователно
действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право.
Фактическият състав на основанието за защита по чл.109 от ЗС изисква да се
установят в процеса действия на ответника А.Ц., пречещи на ищеца да упражнява
притежаваното от него право на собственост в пълен обем, които действия да са
лишени от правно основание. С оглед диспозитивното начало в процеса, на
изследване относно наличие на горните предпоставки подлежат само онези действия
на ответника или създадени фактически състояния, които ищецът твърди, че
съставляват пречка за пълноценното упражняване на притежаваното от него
право.
Както правилно е посочил и първостепенният съд,
предвид безспорно установеното в хода на производството по делото наличие на
притежание на сграда в режим на етажна собственост, то по силата на чл.38 ал.1
от ЗС общи на всички собственици са – освен друго – и външните стени на
сградата, които представляват обща част. Или – ищецът Г.Ц., легитимирайки се
като собственик на жилищен етаж, се легитимира и като собственик на общите
части от сградата и в това му качество несъмнено е носител на правото на достъп
до всички общи части, включително външните фасадни стени на сградата.
На изследване подлежат следните въпроси – изградената
между парцел ХХІІ-**** в кв.*************
и парцел ХХІ-**** в кв.************* ограда пречи ли на ищеца да има достъп до
процесната конкретно визирана от ищеца стена и представлява ли неоснователно
създадено и поддържано от ответника А.Ц. състояние, подлежащо на
преустановяване, чрез премахване, както и намиращият се на същата стена дървен
навес, изграден от ответника пречи ли за нейното саниране.
Тъй като по делото е установено, че сградата се намира
в парцела на ответника, т.е. парцел
ХХІІ-**** в кв.*************, наличието на ограда между този парцел и
собствения на ищеца парцел ХХІ-**** в кв.************* при всяко положение
представлява фактическа и физическа пречка за достъп не само до тази, но и до
останалите фасадни стени на сградата, видно от скиците, приложени към
заключенията на вещите лица.
Въззивният съд не споделя
формираните от ДнРС правни изводи относно статута на поземлените имоти,
наличието на основание за поставяне на ограда между тях и на предпоставки за
нейното премахване. Категорично от заключението на в.л.инж.Р.С. се установява,
че съгласно действащия регулационен план на гр.*****************, който е
останал в сила и след одобряване на кадастралната карта за землището на същото
населено място, двата парцела - парцел ХХІІ-**** в кв.************* и парцел
ХХІ-**** в кв.************* - представляват самостоятелни обособени недвижими
имоти. Без да са потребни специални знания, въпреки че вещото лице го е
посочило изрично, заснемането на двата парцела като един общ имот в
кадастралната карта на гр.***************** не е довело до промяна на техния
статут и същите не са загубили своя самостоятелен характер. Обратният извод,
обоснован в решението на районния съд не може да бъде споделен, тъй като
кадастралната карта, като графично отражение на кадастралните данни, следва да
отразява точно местоположението, границите и размерите на поземлените имоти, в
това число и урегулираните. Заснемането на даден имот като единица от кадастъра
няма пряко и непосредствено вещно[1]правно, отчуждително
действие, каквото например е имал дворищно[1]регулационният
план при действието на ЗТСУ (отм.). Следователно, фактът, че двата съседни УПИ
парцел ХХІІ-**** в кв.************* и парцел ХХІ-**** в кв.************* са
били заснети като един общ имот по кадастралната карта на гр.*****************
не е довел до промяна на имотните граници, които са и регулационните им
граници, а би могъл да се окачестви като грешка. Този извод обуславя следващия,
а именно – че доколкото двата парцела представляват самостоятелни поземлени
имоти в правния мир, то изграждането на ограда помежду им и поддържане
съществуването на такава не представлява неоснователно действие по смисъла на
чл.109 от ЗС, още повече, че от заключението на в.л. инж.Р.С. се установява, че
изградената на място ограда с незначителни отклонения, е изпълнена по
дворищно-регулационната линия, като отклоненията не представляват интерес за
спора, доколкото липсват каквито и да било твърдения в тази посока.
В обобщение може да се
посочи, че при все несъмненото право на ищеца, тук въззиваем, на достъп до
фасадните стени на сградата, липсват предпоставки за осъждане на ответника да
премахне правомерно изградената между собствения му и имота на ищеца ограда, а
осъществяването на правото на Г.Ц. за безпрепятствен достъп до общите части на
сградата би следвало да бъде защитено по друг правен ред или чрез друго съответно
на това право искане, не и чрез претенция за премахване на цялата ограда.
Доколкото решението на първостепенния съд е в обратен смисъл, то същото следва
да бъде отменено, а исковата претенция в тази й част – отхвърлена, като съдът,
бидейки обвързан от направеното искане, съгласно чл.6 ал.2 от ГПК, не може да
се произнася, предписвайки нещо различно от това, с което е сезиран.
Неправилно е обжалваното
решение и в частта, в която ДнРС е осъдил ответника, тук жалбоподател, да
премахне изградения в собствения му поземлен имот навес, долепен до източната
(в действителност – североизточната) фасадна стена на сградата, като и в тази
част решението следва да се отмени и исковата претенция – да се отхвърли.
Ищецът твърди, че въпросният
навес му пречи да извършва ремонтни дейности по стената, до която е изграден, и
в частност – да постави топлоизолация в участъка на една от стаите на първия
етаж, чиито собственик поддържа, че е, както и на втория жилищен етаж.
Въззивният съд счита, че по
делото не е доказано твърдението на ищеца, че именно процесният навес, изграден
от въззивника, създава поддържаните от него пречки. На първо място, ако за
саниране на втория собствен на ищеца жилищен етаж е необходима направата на
скеле, според съда не би съществувала пречка такова скеле да се изгради над
навеса, който откъм сградата е с височина 2.20 м. На следващо място, от
заключението на в.л.инж.Р.С. се установи, че в непосредствена близост до този
навес, изграден от ответника, се намира друг по-голям навес, изграден от самия
ищец, долепен до същата фасадна стена, т.е. с премахването на процесния навес,
фактическото положение няма да претърпи съществена промяна в желаната от ищеца
посока, тъй като собственият му навес би бил пречка (ако се приеме, че навесът
на ищеца е пречка) да реализира заявените намерения. Не на последно място,
въззивният съд съобразява и напълно кредитира и дава вяра на категоричния извод
на вече посоченото вещо лице, че за изпълнение на изолация на стената, както на
ниво първи етаж, така и като цяло, изграденият от ответника навес не създава
никаква пречка от техническа гледна точка.
Доколкото не се доказва
изграденият навес да пречи на ищеца да ремонтира и топлоизолира стената, до
която е долепен, липсват основания по смисъла на чл.109 от ЗС за осъждане на
ответника да го премахне.
Решението, в частта по иска
с правно основание чл.109 от ЗС, ще бъде отменено, а предявеният иск –
отхвърлен изцяло.
3. Относно разноските и относно
частните жалби срещу определението от 11.08.2020г. на Районен съд –
Дупница по същото дело:
С обжалваното решение ДнРС,
доколкото е уважил предявения иск изцяло, е възложил разноските по делото в
тежест на А.Ц., осъждайки го да заплати на Г.Ц. сумата от *****************лева,
от които ************* лева – разноски в първоинстанционното производство по
гр.д.№ 614/2018г. по описа на ДнРС и ******** лева - разноски във възивното
производство по в.гр.д.№ 288/2019г. по описа на ОС-Кюстендил.
Следва да се отбележи, че в
посочените производства предмет на разглеждане е бил същият иск, макар и с
по-широк предмет, който с решение по гр.д.№614/2018г. по описа на ДнРС е бил
отхвърлен, като по повод подадена въззивна жалба от Г.Ц., пред ОС-Кюстендил е
било образувано в.гр.д.№288/2019г., по което с решение първоинстанционният
съдебен акт е бил обезсилен изцяла, като отчасти производството по делото е
било прекратено, а в друга част – върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
С оглед изхода от настоящото
въззивно обжалване, атакуваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските,
тъй като приложимо се явява правилото не на чл.78 ал.1 от ГПК, а на чл.78 ал.3
от ГПК и не ответникът дължи на ищеца разноски, а ищеца - на ответника,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Поради посоченото и
цялостното отхвърляне на разгледаната
искова претенция, Г.Ц. ще дължи на А.Ц. разноски, както за предходното, така и
за настоящото разглеждане на спора. Респективно, А.Ц. няма да дължи разноски на
ищеца.
Установява се следното: А.Ц.
е сторил разноски в производството по гр.д.№ 614/2018г. по описа на ДнРС в
размер на *****************лева за адвокатско възнаграждение, както и разноски
в същия размер – *****************лева за адвокатско възнаграждение в
производството по в.гр.д.№288/2019г. по описа на КнОС, или общо *****************лева.
Производството по делото е
било частично прекратено с решението на ОС-Кюстендил по в.гр.д.№288/2019г., а в
друга част – исковата претенция е разгледана и отхвърлена.
За горните разноски,
направени от А.Ц. е приложимо и правилото на чл.78 ал.4 от ГПК, според което
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като с решението
на КнОС по в.гр.д.№288/2019г. такива не са му били присъдени. Пропускът съда да
се произнесе по съответната част от тези разноски, които, според съотношението
между прекратена и допусната за разглеждане част от исковата претенция, следва
да се определят на 1/2 от общия размер на заплатените разноски (в какъвто
смисъл е и разбирането на А.Ц.), а именно– *****************лева, е следвало да
бъде отстранен по реда на чл.248 от ГПК, но чрез заявяване на това искане в
срока за обжалване на решението на КнОС пред ВКС.
Направеното значително
по-късно искане от А.Ц. в този смисъл е заявено извън указания в чл.248 ал.1 от ГПК срок, поради което се явява недопустимо.
От гореизложеното следва
извод, че за предходното разглеждане на делото Г.Ц. дължи на А.Ц. сумата от *****************лева
– разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за допуснатата до
разглеждане, разгледана и отхвърлена част от исковата претенция.
В производството по
гр.д.№2170/2019г. по описа на ДнРС А.Ц. не е направил разноски. В настоящото
производство са сторени, както следва: ********лева за заплатено адвокатско
възнаграждение; ********лева – за държавна такса и ******** лева за вещо лице,
или общо ********лева.
Или общият размер на
направените и подлежащи на възстановяване на Ал.Ц. разноски за цялото съдебно
производство възлиза на ********лева.
Определението на ДнРС от
11.08.2020г., предмет на обжалване с частни жалби от двете страни, постановено
в производство по чл.248 от ГПК, с което ДнРС е допуснал изменение на
постановеното по делото решение с №764 от 13.12.2019г., като е намалил
разноските, които А.Б.Ц. е осъден да заплати на Г.Б.Ц. от *****************лева
на *****************лева, следва да бъде
отменено, тъй като същото не държи сметка за изхода от въззивното
обжалване, изключващ правната необходимост А.Ц. да дължи на Г.Ц. заплащане на
каквито и да било разноски.
Що се отнася до искането на
частния жалбоподател А.Ц. за изменение на въпросното определение, чрез
допълнително присъждане в негова полза на разноските, съразмерно на
прекратената част от производството, следва да се отбележи, че липсата на
произнасяне в един или друг смисъл по това искане в обжалвания съдебен акт би
могло да обуслови искане за допълване на определението (каквото страната
изрично е заявила, че не прави – вж. заявление с вх.№*************/07.01.2021г.),
но при липса на такова очертава недопустимост на частната жалба, поради липса
на предмет на обжалване. Поради посоченото, частната жалба с вх.№8020/13.08.2020г.
на пълномощника на А.Б.Ц., следва да се остави без разглеждане, като
недопустима.
Същевременно, по-горе в
съдебния акт се изложиха доводите, поради които съдът намира, че при настоящото
разглеждане на А.Ц. не се следват разноски за прекратената част от
производството по делото.
Частната жалба с
вх.№260911/14.09.2020г., подадена от пълномощника на Г.Б.Ц. следва да се остави
също без разглеждане, тъй като в резултат на въззивното обжалване възприетият
от районния съд способ за разпределяне на отговорността за разноски следва
изцяло да бъде променен и само на това основание определението – да бъде
отменено. Предвид посоченото, разглеждане на жалбата по същество не е възможно
да бъде сторено.
Воден от горното, Окръжен
съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
О Т М Е Н Я изцяло решение
№764/13.12.2019г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№2170 по описа
за 2019г. на същия съд, изменено в частта за разноските с определение от
11.08.2020г. на Районен съд – Дупница, постановено по същото дело, и вместо
това П О С Т А Н О В Я В А:
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен, предявения от Г.Б.Ц., с ЕГН **********,
с адрес: *** срещу А.Б.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно
основание за осъждане на А.Б.Ц. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи
на Г.Б.Ц., да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху втория
етаж, една стая, разположена в югоизточната част на първия етаж и северното мазе на сградата, откъм ул.„************“,
от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор **************, с площ от **************
кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор *****************, с площ от *****************
кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори: *****************, *****************, *****************,
*****************и *****************, с административен адрес на имота: гр.*****************,
ул.„*****************“ *****************, общ.*****************, обл.К., като
премахне изградените в поземления имот навес и ограда откъм източната стена на
сградата, с които е отнел на ищеца достъпа до общите части на сградата-външните
стени и му пречи да извършва текущи ремонтни дейности: саниране и топлоизолация
на източните стени на стаята му на първия етаж и жилището му на втория етаж.
О С Ъ Ж Д А Г.Б.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.Б.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от ********лева
(*************), представляваща сторени разноски, от които *****************лева
при предходно разглеждане на делото и ********лева – разноски пред настоящата
въззивна инстанция.
О С Т А В Я Б Е З Р А З Г Л Е Ж Д А Н Е частната
жалба с вх.№8020/13.08.2020г. на А.Б.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***,
подадена чрез пълномощника му адв.Здр.В., с адрес ***, против определение от
11.08.2020г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№2170 по описа за
2019г. на същия съд, в частта, в
която ДнРС, допускайки изменение на постановеното по делото решение по реда на
чл.248 от ГПК, не е присъдил в полза на А.Ц. половината от сторените от същия
разноски в производството по делото, както и частната жалба с
вх.№260911/14.09.2020г. на Г.Б.Ц., с
ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв.Ю.Й., с адрес за
призовки и съобщения в гр.*****************, ул.„*****************“ №8, ет.2,
против определение от 11.08.2020г. на Районен съд – Дупница, постановено по
гр.д.№2170 по описа за 2019г. на същия съд, с което ДнРС е допуснал изменение
на постановеното по делото решение с №764 от 13.12.2019г., като е намалил
разноските, които А.Б.Ц. е осъден да заплати на Г.Б.Ц. от *****************лева
на *****************лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от деня на
получаване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.