Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Т. , 20.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Т.ският районен съд в
публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНИ ГЕОРГИЕВА
ПРИ СЕКРЕТАРЯ ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА ,
като разгледа докладваното от съдията административно дело №
191 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл . 34 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Постъпила
е жалба от ЕТ „В. - П.Ц.“, ЕИК .....,
представлявано от П.Ц.Ш. Адрес *** Чрез Н.Н. адвокат
при САК против : заповед №630/2.10.2019г, на заместник -кмет на община Т. .
Жалбоподателя твърди ,че не е доволен от заповед №630/2.10.2019г. на
заместник - кмет на община Т., с която се нарежда да се изземе ползвана от него
земеделска земя в размер на 3,460 дка за стопанската 2018/2019г.,
представляваща следната част от поземлен имот в землището на с.М.Ж. , както
следва: част с площ от 3,460 дка от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ...........по
КККР на с.М.Ж., съответстващ на поземлен имот №126.45 по КВС на землището на
с.М.Ж., целият с площ от 4,350 дка, представляваш нива, м.“Е“, V кат. Моли съдът
да постанови съдебно решение, с което да обяви нищожността на обжалвания
индивидуален административен акт или да го отмени като незаконосъобразен,
поради незаконосъобразност, неправилност и немотивираност.Твърди, че до този
момент оспорената заповед не им е съобщена по надлежния ред и следователно 14 -
дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК не е започнал да тече.Узнали за обжалваната
заповед по повод на образувано срещу жалбоподателя Гр.Д. №2441/2019г. пред
Ловешки Районен съд по искова молба, приложена към жалбата . Делото било образувано по осъдителен иск срещу жалбоподателя с облигационна претенция за
пропуснати ползи, обоснована с процесната заповед. От
това следвало правния интерес от
завеждане на настоящото дело.
С
жалбата се излагат следните доводи относно порочността на обжалваемият
ИАА. Липса на компетентност, поради противоречие с чл.42, ал.8 ЗМСМА като
основание за обявяване на нищожност на оспорения акт. Твърди се ,че Заместник кметът е издал оспорената заповед на основание
заповед №593/19.09.2019г. на кмета на общината.
Със същия акт заместник - кметът Б В. бил определен от кмета на Община Т. да го замества
и изпълнява правомощията на кмет на общината съгласно чл.44 от ЗМСМА и всички
други функции, правомощия и задължения, съгласно действащото законодателство в
Република България от 24.09.2019г. до 25.10.2019г. Правно основание на
заповедта бил чл.44, ал.2 ЗМСМА, във
връзка с чл.39, ал.2 ЗМСМА, а фактическо - ползването на платен годишен отпуск
на основание чл.161, ал.1 от Изборния кодекс от 24.09.2019г. до 3.11.2019г.,
включително.
Със
заповед №539 са предоставени всички правомощия на кмета съгласно действащото
законодателство на заместник-кмета при условията на заместване по конкретен и
специфичен повод - участие в общи избори като кандидат за кмет. Предоставените
правомощия са в пълен обем. Заместник кметът не можел ефективно да изпълнява
функциите на кмет по силата на заповед №593/19.09.2019г. Тази заповед не го овластявала надлежно да издаде оспорената заповед, поради
нарушение на общия ЗМСМА, тъй като фактическо основание за заместването на
кмета на общината е ползването на отпуск при условията на чл.161 ИК на титуляра във връзка с кандатирането
му за нов мандат в периода 24.09.2019 до 03.11.2019г. Следователно нормата на
чл.39, ал.2 ЗМСМА тук е била неприложима и неоснователно е посочена като
основание на издадената заповед. Чл.39, ал.2 ЗМСМА предвиждал ред за заместване
на общо основание - при отсъствие на кмета, на общо основание, със заповед той
определя заместник - кмет, който да го замества.Твърди ,че приложение относно
реда за заместване на титуляра, който излиза в отпуск
е следвало да намери нормата на чл.42, ал.8 от ЗМСМА. Същата изисква, когато кметът
на общината отсъства поради кандидатиране за съветник или кмет в 7-дневен срок
преди края на мандата Общинският съвет да избере временно изпълняващ длъжността
кмет на общината, за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет.Твърди ,че законодателят е предвидил завишени
изисквания при заместване на титуляра при особената
хипотеза на ползване на отпуск по чл.161 ИК. Тук не се изисква просто заповед
на титуляра за определяне на заместник /чл.39, ал.2 ЗМСМА/, а решение на ОС, с което да се определи временно изпълняващ длъжността
кмет /чл.42, ал.8 ЗМСМА/. Съотношението между чл.39, ал.2 ЗМСМА и чл.42, ал.8 ЗМСМА е като между общ и специален закон. В тозиказус приложение намирала специалната разпоредба на чл.42, ал.8 ЗМСМА. Тя изисква решение на ОС, за да има валидно овластяване на
заместник-кмет при заместването.Общинският съвет - Т. не е приел решение по чл.42, ал.8 ЗМСМА, поради което определеният със заповедта заместник - кмет е нямал
правомощия да издаде оспорената заповед. Оспорената заповед била нищожна, поради липса на компетентност на
издалия я заместник - кмет.Следвало да се има предвид ,че в сравнителен аспект следва да се има предвид,
че Общинският съвет е приел решение на чл.42, ал.8 ЗМСМА за определяне на
временно изпълняващи длъжностите кметове на кметства в общината в случаите, в
които съответните титуляри са се кандидатирали за нов мандат. Липсата на такова
по отношение на кмета на общината потвърждавало тезата на жалбоподателя , че заместник -
кметът не е надлежно упълномощен да изпълнява функциите на кмет при условията
на чл. 161 ИК.Тъй като оспорената заповед била издадена без представителна власт, в периода
24.09.2019 - 25.10.2019г., в който заместник - кметът не е бил упълномощен ненадлежно да бъде временно
изпълняващ кмет тя била нищожна и не пораждала правни последици. Твърди ,че институтът на
заместването включва и делегиране на правомощията на титуляра
в пълен обем за определен период от време и по конкретен повод /отпуск,
командировка/ и др. Случаи, при които титулярът е в
невъзможност да изпълнява задълженията си.И при заместването, и при
делегирането се изисквало специален закон да оправомощава
титуляра да овластява свой
заместник с изпълнение на съответните функции. Липсата на такава изрична норма
в ЗСПЗЗ е била пречка за валидно овластяване на заместника с правата на титуляра, както при заместване, така и при делегиране. Ако
в специалния закон изрично не е предвидена такава възможност титулярът не може да трансферира свои правомощия към свой
заместник постоянно или за период на отсъствие. Твърди ,че чл.34 от ЗСПЗЗ не
предвижда възможност кметът - титуляр да овластява
заместник - кмет с правомощията си по тази норма. Съществува законова
невъзможност за делегиране на правата на кмета на общината да издава заповеди
за принудително изземване на земеделски имоти. Следователно със заповед №593/19.09.2019г. кметът на общината не можел и не е овластил
заместник - кметът да издава заповеди по чл.34 ЗСПЗЗ за изземване на земеделски
земи, в това число процесната такава. Същата е
издадена без издателят й да е надлежно оправомощен за
това, поради което е нищожна, поради липса на компетентност. Твърди ,че
съгласно чл.33, ал.4 от ЗСПЗЗ : „Правомощията на министъра на земеделието,
храните и горите по приложението на закона могат да се упражняват и от писмено
упълномощени от него лица.“ Такава разпоредба липсва по отношение на кмета на
общината във връзка с правомощията му по чл.34 ЗСПЗЗ. Следователно само той, в
качеството си на титуляр може да упражнява правомощията по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ. Твърди ,че съществено
нарушение на административно производствените правила като основание за
обявяване на нищожност и отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна.Невръчена покана за проведения на 24.07.2019г. оглед на
място, въз основа на който е издадена процесната
заповед. На стр.2 от мотивите на оспорената заповед било посочено, че на 24.07.2019г. е извършена
проверка на описания поземлен имот. Твърди се, че с писмо от 23.07.2019г. жалбоподателят
бил уведомен за този оглед.Това уведомление
било получено от жалбоподателя на
14.08.2019г. т.е. три седмици след
провеждане на огледа. Същият не бил надлежно уведомен за това процесуално
действие. С непоканването му е нарушено правото му на защита Допуснато е
особено съществен нарушение на административно производствените правила, поради
което заповедта е незаконосъобразна. Извършването
на оглед е съществена част от процедурата. Провеждането му без участие на жалбоподателя
било особено съществено процесуално
нарушение, тъй като засягало съществено правото на защита. В този смисъл е
налице било нарушение на чл.168, ал.4 от АПК. При условие, че жалбоподателят не
е бил надлежно уведомен за огледа същият е следвало да бъде
отложен.Производството по издаване на обжалваната заповед е било проведено от
комисия, която била нелигитимна.Видно
било от мотивите на заповедта комисията, провела производството по издаването й
била назначена със заповед №426/5.07.2019г.
на зам.-кмета на общината. Същият черпел права за това от заповед №95/13.02.2017г. на кмета, която не
дава права на зам.-кмета да назначи комисия по конкретния казус. Изисквало се
специална заповед, за случая да бъде назначена комисия, която да проведе
конкретното производство. Липсата на такова специално упълномощаване води до
незаконосъобразност на комисията и влече цялостна незаконност на проведеното
производство и на заповедта, с която е приключил, поради нарушение на
процедурата.Нарушен бил
материалния закон , което било основание за нищожност и отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна., както и ,че преценката на законосъобразността
на административния акт се извършва към датата на издаването му. В жалбата се
твърди ,че обжалваемата заповед е издадена без да е
налице правно основание по чл.34 от ЗСПЗЗ , на
датата, на която е издадена. Тя била издадена на 2.10.2019г. Правото по чл.34 от ЗСПЗЗ можело да се реализира само от правоимащо
лице. В мотивите на заповедта било посочено, че „Правото на ползване на
съответните ползватели се доказва със заповед №РД-04-221- 81 /28.09.2018г. на директора на ОД „Земеделие“ - гр.Ловеч
.....“ . Според същата заповед ползвателите имат права за стопанската година.
Съгласно §2, т.З от ДР на Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ тя започвала
на 01.10.2018г. и завършва на 30.09.2019г. Следователно след 30.09.2019г.
ползвателят, в чиято полза е издадена заповедта нямали право да искат и получат
изземване на съответните земи, тъй като е загубил качеството „ползвател“.Това
била липса на първото изискване по
чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, което означавало изначална липса на матернално
правното основание за издаване на заповедта.Следвало да се има предвид, че моят
доверител ползва имота, визиран в оспорената заповед, при условията на комасация по силата на приложената към настоящата заповед
№РД 04-137-34/18.09.2019г. на директора на ОДЗ - Ловеч за стопанската
2019/2020г. на ново и годно основание, считано от 1.10.2019г.Заповедта била
незаконосъобразна , поради особено съществено нарушение на материалния закон.
Към датата на издаването й /2.10.2019г./ позвателят,
в чиито интерес била издадена оспорената заповед нямал право да полза визирания
в нея имот и следователно да изисква издаване на заповед. Освен това към тази
дата жалбоподателят ползва имота на годно основание.Не било взето предвид, че
съгласно отговора от Държавен фонд „Земеделие“, изискан във връзка с издаване
на процесната заповед лицето, в чиято полза е същата
е заявило пред ДФЗ, че през стопанската 2018/19г. именно то ползва, обработва и
стопанисва имотите по заповедта. Както и че, като заявител лицето е подписало и
Декларация за нередност, придружаваща Заявлението пред ДФЗ. Твърди несъответствие
на заповедта с целта на закона.Нормата
на чл.34 ЗСПЗЗ целяла закрила на тези
собственици и позвателина земеделски земи, които
желаели да обработват съответните имоти и да допринасят за общественото
благо.Видно било от стр.1 на оспорената заповед производството по издаването й
е открито с жалба с вх. №Жалба
-66/20.06.2019г. от В.С.И.. Следователно, в края на стопанската година и едва
на деветия месец от предоставеното ползване жалбоподателят се сещал да изисква
от Община Т. изземването на имотите. Този факт, както и посоченото вече
издаване на заповедта на дата, на която жалбоподателят и неговите упълномощители, нямали права върху имотите сочи разминаване
с целите на закона, което е основание за обявяване на нищожност и отмяна на
оспорената заповед.
Моли
съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. В случай, че приеме,
че заповедта е надлежно съобщена моли да
обявите нищожността на обжалвания акт.
В отговора си община Т. оспорва твърденията заповед не била
връчена по надлежният ред , същата била връчена
на 09.10.2020 г. с известие за
доставяне и е влязла в законна сила на 24.10.2019г.Предвид,
че цялата кореспонденция водена с ЕТ "В.-П.Ц.” е получавана от едно и също
лице, а именно И.Ш.- отбелязана, като член от домакинството - съпруга, а в
жалбата се оспорва само надлежното връчване на заповедта, но не се оспорва
връчването и на другите писма от община Т., адресирани до ЕТ “В.-П.Ц.",
още повече, че имало получен в отговор на кореспонденцията - писмено становище
от жалбоподателя с Писмо с вх. № Жалба - 66/3/03.07.2019 год. от управителят на
ЕТ "В.-П.Ц.". Оспорва твърдението за нищожност на Заповед
№630/02.10.2019г. Моли съдът да отхвърли
жалбата изцяло като неоснователна и в тази й част. респ. потвърдите обжалваната
заповед като правилна, законосъобразна, мотивирана, издадена от компетентен
орган при спазване на административно производствените правила и в съответствие
с целта на закона. Твърди ,че в правомощията на Кмета на община Т., на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.39. ал.2 от същия закон и чл.71
от Изборния кодекс задължително да ползва по свой избор неплатен служебен
отпуск или платен годишен отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите
от изборите. В
случая д-р М.Б.била ползвала
законосъобразно платен годишен отпуск от 24.09.2019г. до 03.11.2019г.
включително, като за това време определеният за Кмет на Община Т. - г-н Б В. с
нейна Заповед № 593/19.09.2019 год. я замества и изпълнява правомощията на кмет
в пълен обем, съгласно чл.44 от ЗМСМА и всички други функции, правомощия и
задължения, съгласно действащото законодателство на РБ от 24.09.2019г. до
25.10.2019г. Процесната заповед е издадена на
02.10.2019г. и попада във времевия период на заместването. За останалия период,
т.е. за времето от края на мандата - 25.10.2019г. до полагане на клетва на
новоизбрания кмет, въз основа на Решение № 1207/16.10.2019г. на Об.С.-Т. е
избран ВРИД Кмет на Община Т. - Б В. - заместник кмет на Община Т..Видно било от
писмо с изх.№МИ-06-326/19.09.2019г. на ЦИК, Общинският съвет не по-късно от 18
октомври 2019г., т.е. - седем дни преди края на мандата, следва да избере
временно изпълняващ длъжността кмет на община за времето до края на мандата -
25.10.2019г. до полагане на клетва на новоизбрания кмет. В изпълнение на закона
и указанията на ЦИК е избран в предвидения срок ВРИД Кмет на Община Т..
В съдебно заседание жалбоподателя ЕТ „В. - П.Ц.“, се представлява от адв. Н.Н. от САК , ответник
жалбата община Т. се представлява от юрисконсулт Й.В. , заинтересованата страна
„Б.Б.” ЕООД не се явява не се представлява, районна
прокуратура Т. не се явява не се представлява.
Съдът като взе предвид обжалвания
административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
В община Т. е постъпила жалба с вх.
№жалба 66/20.06.2019г. от В.С.И. от с. Г. , „Б.Б.”ЕООД ,”Органик Фарма България”ЕООД ,
като за последните двама пълномощник е В.С.И. /,ж. л. 83 ,пълномощно
л.92/.
С жалбата се твърди ,че жалбоподателя по
настоящото дело за поредна година бил
засял рапица в землището на с. М.Ж.
върху имоти за които нямал правно основание , тъй като със заповед №РД
-04-221-81/28.09.2018г. на Директора на ОД-Земеделие Ловеч били разпределени
масивите , като имотите на „Б.Б. ”ЕООД също били засети с рапица, моли да се назначи
комисия , която да установи , каква площ е засята с рапица.
Със заповед №
РД-04-221-81/28.09.2018г. на Директора на ОД Земеделие Ловеч с правно основание
чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ са разпределени масивите за ползване в землището на с. М.Ж.
за стопанска година 2018/2019г., между „О Б”ЕООД;”С А ЕООД”,”В.А.” ЕООД ; В.С.И.
, Елена Радева Иванова ,ЕТ „В. П.Ц.” ,С.И.С. ,С.И. К..Изброени са масиви по
номера , като не са посочени идентификатори на имотите /л.85-89/.
Видно от Заповед №252/08.05.2019г. /л.295/
е определен „Б.Б.”ЕООД за спечелил търга с тайно
наддаване от 03.05.2019г. за имот ...........в
м.”Е”, площ от 4350 кв.м. от пета категория в землището на с. М.Ж. ,а
на второ място е определен жалбоподателя ЕТ „В. П.Ц.” за процесния
имот , общинска собственост.
Видно от представеният договор
№326/30.05.2019г сключен между Община Т. и „Б.Б.”ЕООД,чрез
пълномощника В.С.И. /л.90, пъл. л.92/, общината е отдала под наем поземлени имоти в
землището на с. М.Ж. с идентификатори ...........в м. Е , представляващ нива от
шеста категория с площ от 11448 кв.м., .......в м. „Б.В.”, нива от шеста
категория с площ от 33571 кв.м. ,46437.7.195 в м. „О ” , пета категория нива
с площ от 14165 кв.м. ,.......в м. „Д” от пета категория нива с площ от 20636 кв.м.; .......в м. „М ” от шеста категория ,нива
с площ от 5391 кв.м., ...........в м. „Е„ от пета категория , нива с площ от
4350 кв.м.
Подадено
е от „Б.Б.” ЕООД , заявление за подпомагане за
2019г/л.313-316/. Представена е писмена информация от ОС-Земеделие-Т. ,
съобразно която жалбоподателя за стопанска 2018-2019г е отглеждал рапица в землището на с. М.Ж./л.323/ ,както и анкетна
карта /л.298-310/.
Видно е от обжалваемата
заповед № 630/02.10.2019г на зам. Кмета на общината е иззета и предадена на „Б.Б.” ЕООД земеделска земя е нива с площ от 4, 350 дка в м. „Е”
с ..........., ПИ по КВС № 126045 от
пета категория в. землището на с. М.Ж..Представена
е извадка от регистъра по чл.74 от ППЗСПЗЗ /л.97-98/ , в който не фигурира процесния имот по КВС № 126045.
Видно
от представеното по делото писмо изх.№ жалба 66/1/ 25.06.2019г. на община Т. до
ЕТ „В. П.Ц. ” , връчено на съпругата му Иванка Ш.на 27.06.2019г./л.100 /, като
същата е пълномощник /пълномощно л.179 с нот. заверка
на подписа от дата 14.09.2012г./, с процесното писмо
общината с цел изясняване на фактическата обстановка по подадената жалба
№66/20.06.2019г в срок от 3 дни да представи писмено становище, относно
ползване на процесните имоти и всички документи
касаещи спора . Жалбоподателя ЕТ „В. П.Ц.”
е депозирал становище негов с
изх. № Р-8/01.07.2019г в община Т. на 03.07.2019г , който в случая е
след три дневния срок /л.103 /. В становището се твърди ,че жалбоподателя ползва
масиви от дълги години в с. М.Ж. и в
случая били ползвани на осн. чл. 37в от ЗСПЗЗ , като
действително за стопанска година 2018/2019г
е засял площите с рапица върху масиви ползвани от фирмата за стопанска
2017/2018г. Позовава се на това ,че сключване на доброволно споразумение по
чл.37в от ЗСПЗЗ било протакано за което вина имал жалбоподателя В.С.И. и било
извършено служебно разпределение на масивите в с. М.Ж. за което бил изготвен
доклад и изготвена заповед № РД-04-221-81/28.09.2018г. на директора на ОД
Земеделие Ловеч.
Общината е поискала по спора и
информация по случая от ОСЗ-Т. с писмо
изх.№ жалба 66/2/25.06.2019г получено на
25.06.2019г./л.101-102/ относно ползването на земеделски имоти в землището на
с. М.Ж. отразени в регистъра по чл.74 от
ППЗСПЗЗ , както и представител на ОС Земеделие за включване в комисия.
Последвал е отговор от ОС Земеделие Т. /л.104/,в който се твърди ,че заповед №
РД-04-221-81/28.09.2018г. на директора на ОД Земеделие Ловеч е публикувана на
интернет страницата на ОД Земеделие Ловеч и не е обжалвана , Комисията по
чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ е изготвила проект на картата на масивите за ползване и на
регистър към нея въз основана на разпределението , като съгласно чл.37 ал.14 от
ЗСПЗЗ споразумението за създаване на масиви за
ползване или разпределението на масивите за ползване се смята за правно
основание за ползване при условие ,че е извършено плащане за тях, като в ОС
Земеделие има информация ,че е извършено плащане от всички ползватели , като
договор № 326/30.05.2019г е регистриран в службата, като е представен и талон
за регистрация на договора за наем.
Със заповед №426/05.07.2019г . на зам.
Кмета на община Т. Б В. подписващ
съгласно заповед № 95/13.02.2017г на осн. чл.44 ал.2
от ЗМСМА е определена комисия в състав В.Д.
на длъжност началник отдел общинска собственост при община Т. , Ц.Г. началник
ОС-Земеделие,М.Г. –главен експерт ССП, Д.К. –мл. експерт ИКОС , като
заседанието на комисията да се проведе на 08.07.2019г./л106-107/. На дата 08.07.2019г
комисията е излязла със становище ,че
следва да се поиска от жалбоподателя кои
конкретно поземлени имоти и площи от тях
се обработват неправомерно , както и и
да се изиска информация от ДФ Земеделие –разплащателна агенция и от МЗХГ, като
след получаване на информацията комисията ще се събере повторно. Комисията е
изпратила писмо с изх. № 66 /5/10.07.2019г до В.С.И. , като не е посочила ,че
същия е пълномощник на „Б.Б.”ЕООД, писмото е получено
на 15.07.2020г109-110., до МЗХГ , /129/ същия е отговорил с отговор от дата
22.07.2019г /л.117/ , ДФ –Земеделие /л.132/.
С решение №68-МИ Т. , 24.09.2019г на ОИК-Т. е регистрирана кандидатска листа на ПП-Герб за избори на кмет на общината за
участие в изборите насрочени за 27.10.2019г.
с предложение за кмет д-р М.Ц.Б.-Н. Видно от представената по делото Заповед № 593/19.09.2019г. на кмета на община Т. издадена на основание
чл. 44 ал.2 във вр. с чл.39 ал.2 от ЗМСМА и ползване
на платен годишен отпуск и на осн. чл.161 ал.1 от ИК от 24.09.2019г. до 03.10.2011г.,
включително е определен Б В. –зам. Кмет
на общ. Т. да замества и да изпълнява правомощията и задълженията на кмет на община Т. съгласно действащото законодателство на
Р.България за периода от 24.09.2019г до 25.10.2019г./л.60/. видно от справка №32 от 13.09.2019г за използвания платен годишен отпуск от кмета
на общината същата е била в такъв от
24.09. до 03.11.2019г./л.176/
Със справка на Община Т. изх. № Справка 52 от 02.07.2020г.,
общината е уведомила съда ,че д-р М.Ц.Б.Н.от
24.09.2019г. до 25.10.2019г и за този период съобразно заповед № 593/19г е
замествана от Б В. –зам. Кмет на общината /л.152/. С предложение на Т.С.–зам.
Кмет на община Т. е предложено проект за решение на осн.
чл.42 ал.8 от ЗМСМА за избор на
изпълняващ длъжността кмет на община Т. Б В.
-зам. кмет. На общината за
периода 25.10.2019г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет. С решение №1207/16.10.2019г. на общински съвет Т. е избран за временно изпълняващ кмет на община Т. Б В. -зам. Кмет на общината за времето
25.10.2019г. до полагане клетва от новоизбрания кмет/л.138-139/.
По електронна поща е изпратено до жалбоподателя
на имейл ******@****.**
писмо изх. № жалба 66/9/ от 23.07.2019г., с което е уведомен ,че на 24.07.2019г
от 9ч. ще се извърши проверка на имоти в землището на с. М.Ж. , като
оригиналното писмо ще се изпрати по пощата . Писмото е изпратено от М. Г , гл.
експерт „Селскостопанска политика” в отд. „общинска собственост”при община Т. , като
действително оригиналното писмо е изпратено по пощата и е получено от
жалбоподателя на 12.08.2020г./119-121/.На дата 24.07.2019г назначената комисия
е съставила протокол, като в комисията е участвала Г.Х.-*** ,вместо В.Д. /л122/. Комисията е констатирала
,че в определени имоти в с. М.Ж. са
ожънати стърнища от рапица, а ПИ 46437.7.195 е затревена площ, като за
протокола жалбоподателя е уведомен с писмо изх.№жалба 66/10/26.07.2020г , получено
на 12.08.2019г/л.124,125/. С писмо с изх. №жалба 66/14/02.10.2019г ЕТ”В. П.Ц.”
е уведомен ,че ползва без основание част от имот с площ от 3,460 дка
от ПИ с идентификатор ...........по КККР на с. М.Ж., целият с площ
от 4,350 , нива в м. Е , пета
категория/л.129/, като същото е получено от жалбоподателя на дата 09.10.2019г./л134/.
Със заповед №630/02.10.2019г. на заместник
- кмет на община Т., която е издадена по постъпила жалба с вх. №
Жалба-66/20.06.2019г. от В.С.И.,”Б.Б.” ЕООД, „Органик фирма България”ЕООД
е установено неправомерно ползване на земеделска земя от ЕТ „В. П.Ц.” в землището на с. Малка
Железна .Правото на ползване на съответните ползватели се доказвало със заповед
№ РД-04-221-81/28.09.2019г. на директора на ОД –Земеделие Ловеч и регистър по земеделските земи с опис на
разпределените масиви и включените в тях имоти по ползватели в землището на с.
Малка Железна . За започналото административно производство бил уведомен
жалбоподателя ЕТ „В. П.Ц. ” с писмо с изх.№ жалба -66/1/25.06.2019г.С писмо с
изх.№ жалба 66/2/25.06.2019г. до ОСЗ-Т. кметът на общината е поискал служебно
информация относно ползването на
имоти отразени в окончателния регистър
по чл.74 от ППЗСПЗЗ . С писмо с изх.№ РД -12-05-47/03.07.2019г. на ОСЗ-Т. , с
вх. №жалба 66/4/03.07.2019г. в община Т. , кметът на общината е уведомен ,че съгласно
чл.37в ал.14 от ЗПЗП споразумението за създаване на масиви за ползване се смята
за правно основание по смисъла на ЗПЗП в частта за земите по чл.37в ал.3
т.2 за основание и условие ,че е
извършено плащане за тях.В ОСЗ Т. има информация за извършено плащане на масиви
за ползване в землището на с. Малка Железна , както и ,че цитирания в жалбата
договор №326/30.05.2019г е представен в ОСЗ Т. и на същия е извършена
регистрация. С писмо вх. № Жалба 66 /03/03.07.2019г
жалбоподателя е представил писмено
становище , в което е заявил ,че с оглед спазване на агротехническите изисквания и за да не бъде допуснато закъснение при
засяване на площите с рапица –зимна почвената подготовка , както и самото
засяване е извършена върху масивите ,
които са ползвани от фирмата през предходната година . Това било извършено в периода м. август –септември 2018г, моли да
бъдат уточнени и конкретизирани масивите
и масивите в които са претенциите на жалбоподателите с оглед изготвяне
на по конкретно становище. Със заповед №426/05.07.2019г
на зам. Кмета на община Т. Б В. п/одписано съгласно
заповед №95/13.02.2017г.-л.107 / е назначена комисия в състав В.Д.-началник отд. Об.С. ;Ц.Г. *** , М. Г-гл. експерт ССП и Д.К. ,младши
експерт ИКОС със задача да разгледа
жалба №66/20.06.2019г , писмо с изх. № РД-12-05-47/03.07.2019г. на ОСЗ Т. и
писмено становище от П.Ш. , управител на ЕТ „В. П.Ц.”, като видно от протокол
от заседание на комисията от 08.07.2019г е взето решение да бъде уведомен
жалбоподателя да посочи кои конкретни имоти
и съответни площи от тях се обработват неправомерно , както и за
установяване на неправомерното ползване
служебно да се изиска информация от ДФ „Земеделие ” разплащателна
агенция и от МЗХГ .на 24.07.2019г. е извършена проверка по описани имоти в
писмо вх. №жалба 66/8/22.07.2019г.в общ.
Т. на място е установено действителното
състояние на поземлените имоти находящи се в землището на с. малка Железна ,
представляващи стърнище от ожъната рапица. Протоколът от извършената проверка е
изпратен с писмо с изх. № Жалба 66/10/26.07.2019г на ЕТ „В. П.Ц.” получено на 12.08.2019г.,
и от В.С.И. на 25.07.2019г. /същия е пълномощник на „Биаграс
България” ЕООД ,л. 92 от делото/. Със заповедта е наредено :Да се изземе от ЕТ „П.Ц.”с ЕИК ********* седалище
*** ползването без правно основание на земеделска земя в р-р на 3,460 дка за
стопанска 2018/2019г. в землището на с. Малка Железна , имот с идентификатор
46437.126.45по КККР на с. Малка Железна , като иззета земя да се предостави
на „Б.Б.”ЕООД
, като съгласно чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ в 7 дневен срок от съобщението
жалбоподателят следва да внесе по посочена сметка на община Т. сумата от 156лв. представляваща трикратния
размер на средногодишното рентно плащане за землището
на с. Малка Железна през предходната година определено с протокол от
29.01.2019гприложение към доклад от комисията по пар.2е
ал.1 от ДР на ЗСПЗЗ назначена със заповед № РД-04-2/07.01.2019г.на директора на
ОД Земеделие гр. Ловеч, в този случай се спира изпълнението на заповедта
,като право имащото лице се уведомява в
тридневен срок от кмета на общината по реда на АПК за правото му да получи
депозираната сума. В случай ,че в 10 дневен от получаване на съобщението правоимащото
лице изрази писмено съгласие за
получаване на депозираната сума
издадената заповед се отменя от кмета на общината , а при липса на изрично
писмено съгласие заповедта подлежи на незабавно
изпълнение на осн.
чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ.
Заповед №630/02.10.2020г. е връчена на
жалбоподателя на 09.10.2019г. , като е връчена на лице И.Ш., за което е отбелязано ,че е съпруга/л.45/,
същата е упълномощена с пълномощно с нот. заверка на
подписа /л.179/.
По
делото са разпитани свидетелите Ц.П.Ш. , В.Л. o,М.П.Г. ,Д.П.К. ,Г.И.Х.,Ц.В.Г., I
И. К., Ц. сБ. .
Свидетелят
Ц.Ш. , син на жалбоподателя твърди , че рабите като агроном при него от 2008г, твърди ,че работи по трудов договор , но в справката от НАП е
констатирано ,че такъв няма назначен при жалбоподателя /л.227 /, твърди ,че за
стопанска година 2018-2019 процесния
имот не е обработван от ЕТ „В. П.Ц.“, а
е обработван за стопанка 2019-2020г. Твърд е за имотите всяка година се
сключвало споразумение , а ако нямало такова служебно се разпределяло . Тъй
като твърди ,че е агроном рапицата се засявала м. август до началото на
м.септември.
Св.
В.Д., която е участвала само при първата проверка твърди ,че са получи жалба с вх.№66 от
20.06.2019г от В. И. и упълномощилите го лица срещу неправомерно ползване на
имоти , жалбата била обща , както и от „Б.Б.“. Назначена била комисия която съставила протокол по
случая извършена била проверка по документи и не е ходила на место .
Св. М. Г в показанията си твърди ,че на
20.юни 2019г е постъпила жалба от В. И. като пълномощник на две фирми и баща си
срещу жалбоподателя . Твърди ,че при проверка на място имотите били засяти с рапица и ожънати това било на 24.07. и единия е
бил тревна площ . Като 27 имота които обходили били с правно основание на база изготвено споразумение за страните за
стопанска 18-19г. и със заповед на директора на ОД Земеделие били определени
ползвателите .Изпратили писмо за проверката на жалбоподателя на 23.07 , н поради
късият срок е изпратено по имейл /л.11/, процесния
имот е бил списъка за проверката.Твърди ,че идентификацията на имотите била
установена по агроснимки, както и че процесния имот не бил разпределен на жалбоподателя за 17 -18г.
/л.238/. Местоположението на имота определили точно със софтуерно приложение
инсталирано на телефон на г-н К..
Св.
Д.К. твърди ,че по документи имотът бил на г-н И. , местонахождението
установили с приложение „О.“, за което е закупен лицензиран софтуер, който
определял точното местоположение на масивите на община Т. .Твърди ,че когато
отишли на терена имало рапица , която била ожъната и теренът не бил обработван
за сеидба не бил засят ,представлявал стърнище.
Св.
Г.Х. Твърди ,че е ходила на проверка на терена на имота със св. Г Г. и К. ,
като проверката била по подадена жалба. Същата била там като длъжностно лице ,а
не като член на комисията, работи като мл. Експерт общинска собственост .На проверката жалбоподателя не е присъствал.
На терена заварили стърнище ожъната рапица.Замерването на имота било извършено
от св. К. с програмата инсталирана на телефона му/л.243 /.
Св.
Ц.Г. , който участвал в комисията на общината твърди ,че като отишли на терена
рапицата била вече ожъната , местоположението на имота било установено от св. К.
със софтуер , като по стрнищата било започнало да
расте трева. Твърди ,че жалбоподателят бил декларирал ,че ще обработва рапица ,
като това било описано в анкетните карти .Документите можело да се подават лично или чрез упълномощени лица в ОС Земеделие-Т. .
Св.Ц.Б. твърди
,че преди време бил работил при жалбоподателя на трудов договор , като ползва
тел. номер **********, но не си спомня на 23.07.2019г г.жа Г. да му е звъняла
за датата на проверката тъй като много
пъти бил говорил с нея . Твърди ,че към 23.07.2019г не е бил в трудово
правоотношение с жалбоподателя, което е видно и от представената заповед от
23.05.2018г за прекратяване на ТПО /л.231/, по
делото е представено пълномощно от жалбоподателя за този свидетел ,
което не е оттеглено/л.214/ и което той потвърждава /л.283/.
Св. I К. в
показанията си твърди ,че е земеделски производител и през 2018-2019г е
обработвал земеделска земя в с. М.Ж. , но не знае с кои имоти граничи земята
която обработва /л.9, пр 27.10/, не знае номерата на имотите
, които е обработвал тъй като това било само за една година стопанска
2018-2019г.
При така установените факти и в рамките на съдебната
проверка съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
І. По
допустимостта на жалбата:
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от
25.01.2013 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. Общото събрание на колегиите във
Върховния административен съд приема, че административното производство по чл.
34, ал. 1 ЗСПЗЗ се прилага само в случаите, когато възстановените по реда на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи имоти представляват
земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. В случая от събраните доказателства
се установява, че обжалваемата заповед №630/2.10.2019г, на заместник -кмет на
община Т. , касае имот ...........в
м.”Е”, площ от 4350 кв.м. представляващ нива от пета категория в землището на с. М.Ж. , който представляват земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ.
Производството
е образувано на основание чл. 128, ал. 1, т. 1, предл.
3 и пр.4 от АПК, а именно за обявяване незаконосъобразна , като в случай, че съдът приеме , че заповедта е
надлежно съобщена жалбоподателя моли да се обяви нищожността на обжалвания акт.
Съгласно чл.149 ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорят в
14-дневен срок от съобщаването им.
Видно
от материалите по делото заповед №630/2.10.2019г. на заместник - кмет на община
Т. е връчена на 09.10.2019г. като получател е лицето И.Ш., за което е отбелязано ,че е съпруга/л.45/,
същата е и упълномощена с пълномощно с нот. заверка
на подписа /л.179/, тоест съдът приема че заповедта е надлежно връчена ,
поради което 14 дневният срок за
жалбоподателя да обжалва заповедта е изтекъл на 24.10.2019г. , а жалбата е
подадена на дата 08.04.2020г, тоест извън законово определеният срок, поради
което обжалването на процесната заповед и нейната
отмяна като незаконосъобразна е процесуално недопустимо .
Съгласно чл.149, ал.5 от АПК,
оспорването на административни актове с искане за обявяване на нищожност не е
ограничено във времето, поради което съдът приема, че жалбоподателя не е
обвързани със срок и има право да иска прогласяването на нищожността на
оспорения акт към датата на подаване на жалбата само на това основание .
Последната е депозирана пред местно компетентния районен съд, в изискуемата
форма и реквизити.
Нормата
на чл.147, ал.1 от АПК урежда кои субекти имат право да оспорват
административния акт, а именно: гражданите и организациите, чиито права,
свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които
той поражда задължения. Следователно оспорващият, като адресат на акта има
правен интерес от оспорването му, тъй като оспорваната заповед №630/02.10.2020г.
на зам. кмета на община Т. .В случая се
иска прогласяване нищожност на административен акт по отношение на който съдът
не се е произнесъл по същество за неговата законосъобразност. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
ІІ. По отношение искането за обявяване на нищожност на оспорвания
индивидуален административен акт съдът
приема следното:.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е нищожна поради .Липса на компетентност, поради
противоречие с чл.42, ал.8 ЗМСМА като основание за обявяване на нищожност на
оспорения акт, включително, и липса на
компетентност, поради неспазване на
изискванията на чл.34 ЗСПЗЗ като основание за обявяване на нищожност на
оспорения акт.
В
действащото българско законодателство няма легално определение на понятието
нищожен административен акт, но законодателят е приел критериите на които
следва да отговаря един административен акт за да е законосъобразен. Степента
на нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост
на административния акт. В чл. 146 от АПК са установени основанията за
оспорване на индивидуалния административен акт, които са налице, когато не са
спазени изискванията за неговата законосъобразност. За да е законосъобразен
административният акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при
спазване на установената форма и административно производствените правила, да
не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на
закона.
В
зависимост от това колко е съществен порокът, той води до нищожност или унищожаемост на акта. Следва да се отрази, че
количественото натрупване на пороци няма за правна последица нищожност на
административния акт. За да бъде нищожен един административен акт, следва всеки
един порок да бъде разгледан поотделно, като е достатъчно установяването само
един от пороците да води до нищожност, за да се приеме за нищожен целия акт.
Тъй като в задълженията на съда е да следи служебно за наличие на пороци
обуславящи нищожност на акта, в настоящия случай следва да се изследват всички
такива предпоставки, а не само направените от жалбоподателя възражения.
Нищожността
е най-тежкият порок на административния акт, поради което законодателят не е
предвидил ограничения във времето за обжалване – аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК. Но не всяко нарушение при издаването на акта води до нищожността му, а
само тези, свързани с компетентността на издалия го административен орган и
спазването на предвидената в закона форма, както и някои особено тежки
противоречия с материално правни разпоредби, които правят последиците от
издадения акт нетърпими за правовия ред.
АПК
не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на
административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва
правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради
некомпетентност.
В
тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа,
издал оспорваната заповед №630/02.10.2020г. , тоест на зам. кмета на община Т. .
Нищожен
е актът, който не е издаден от компетентен орган, е поддържано с жалбата.
Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по
степен. Видно от представената по делото
Заповед № 593/19.09.2019г. на кмета на община Т. издадена на основание
чл. 44 ал.2 във вр. с чл.39 ал.2 от ЗМСМА и ползване
на платен годишен отпуск и на осн. чл.161 ал.1 от ИК от 24.09.2019г. до 03.10.2011г., включително е
определен Б В. –зам. Кмет на общ. Т. да замества и да изпълнява
правомощията и задълженията на кмет на
община Т. съгласно действащото
законодателство на Р.България за периода от 24.09.2019г до 25.10.2019г./л.60/.Видно
от справка №32 от 13.09.2019г за
използвания платен годишен отпуск от кмета на общината същата е била в такъв от 24.09. до
03.11.2019г./л.176/.Със справка на Община Т.
изх. № Справка 52 от 02.07.2020г., общината е уведомила съда ,че д-р М.Ц.Б.Н.от
24.09.2019г. до 25.10.2019г и за този период съобразно заповед № 593/19г е
замествана от Б В. –зам. Кмет на общината /л.152/. С предложение на Т.С.–зам.
Кмет на община Т. е предложено проект за решение на осн.
чл.42 ал.8 от ЗМСМА за избор на
изпълняващ длъжността кмет на община Т. Б В.
-зам. Кмет. на общината за
периода 25.10.2019г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет.С решение
№1207/16.10.2019г. на общински съвет Т.
е избран за временно изпълняващ кмет на
община Т. Б В. -зам. кмет на общината за
времето 25.10.2019г. до полагане клетва
от новоизбрания кмет/л.138-139/. Тоест
заповедта е издадена от компетентен орган съобразно законовите разпоредби, като
зам. кмета е бил упълномощен със Заповед
№ 593/19.09.2019г. на кмета на община Т.
издадена на основание чл. 44 ал.2 във вр. с чл.39
ал.2 от ЗМСМА и ползване на платен годишен отпуск , а с решение №1207/16.10.2019г. на общински съвет Т. е избран за временно изпълняващ кмет на община Т. Б В. -зам. Кмет на общината за времето 25.10.2019г. до полагане клетва от
новоизбрания кмет. Съобразно нормата на чл.161 ал.1 от ИК Кандидат, който е
държавен или местен орган или заема служба в администрацията на държавен или
местен орган, с изключение на кандидат за общински съветник, задължително
ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен отпуск за
времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите, видно от
представените по делото доказателства кметът е ползвал такъв отпуск .
С
решение №68-МИ Т. от 24.09.2019г на ОИК-Т. е регистрирана кандидатска листа на ПП-Герб
за избори на общински съветници и кмет на общината за
27.10.2019г , като за кмет на общината е предлоожена д-р
Мадлена Цветанова Бояджиева –Ничева.
Съобразно
чл. 42 ал.8 от ЗМВСМА когато кмет на община, кмет на район или кмет на кметство
са регистрирани като кандидати за общински съветници
или кметове, в 7-дневен срок преди края на мандата общинският съвет избира
временно изпълняващ длъжността кмет на общината, кмет на района или кмет на
кметството за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Временно
изпълняващ длъжността кмет на общината или кмет на района се избира при
условията на ал. 6- та на чл.42 ,
изречения второ и трето.
В
законово установеният срок кметът на община Т. е излязъл в платен годишен
отпуск съобразно ЗМСМА , като е упълномощил зам. кмет Б В. с правата си , а с решение №1207/16.10.2019г. на общински съвет Т. е избран за временно изпълняващ кмет на община Т. Б В. -зам. кмет на общината за времето 25.10.2019г. до полагане клетва от
новоизбрания кмет, тоест решението на общинския съвет е съобразно нормата на
чл.42 ал.8 , ЗМСМА , същото следва заповедта на кмета за упълномощаване и в
същото време потвърждава действията на
зам. кмета който е бил законово упълномощен
, за процесния период , поради обжалваемата заповед е издадена от компетентен орган .
Съобразявайки нормата на чл.142, ал.1 от АПК, която постановява, че
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, както и действащата към момента на издаването на акта
материална правна норма, съдът приема, че процесната
заповед е издаден от административен орган, който е компетентен по материя, по
място и по степен-заместник кмет на община Т. .
Другият
порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на
изискуемата от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. По делото е безспорно,
че исканата от закона писмена форма е спазена. Съдът приема, че обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
изискуеми реквизити. Актът е мотивиран, като в него са посочени правните
основания и фактите, мотивирали издаването му. Видно от оспорваната заповед в
същата е отразено наименованието на органа, който го издава (чл. 59, ал. 2, т.1
от АПК); има посочено и наименование на акта (т.2); адресат на акта (т.3);
съдържа фактическите и правните основания за издаването му (4); разпоредителна
част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението (т.5); пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва
(т.7); посочени са също и датата на издаване и е положен подписа на длъжностното
лице, което го е издал (т.8).
Друг
критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта
на административните актове, се очертава от степента и/или тежестта на
допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за
незаконосъобразност, в смисъл на нищожност е конкретна, в зависимост от
тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени
пороци по дефиниция (както е при липсата на компетентност) водят до нищожност
на акта. В конкретния случай, съдът не установи оспорения административен акт
да страда от такива пороци, които да обосноват извод за неговата нищожност.
При
издаване на оспорения акт, административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да е довело
до липса на волеизявление и на това основание до нищожност на акта поради
засягане правото на защита на адресата на този акт. Настоящият съдебен състав
изцяло възприема приетото с решение № 5924 от 25.04.2012 г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд.,
че съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на индивидуалния административен акт не водят до неговата
нищожност. Както е приел ВАС със същото решение основанията за нищожност са
само тези по чл.146, т.1 и 2 от АПК, а основанията по т. 3 - 4 от същия текст
от АПК, обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт.
Порокът „нарушение на административно производствените правила“ не може да
доведе до нищожността на един административен акт. Нарушенията на
административно производствените правила е порок на един валиден акт, защото
щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността -
на правилата при издаването му, са преценка по съществото на акта.
Съдът
не констатира и твърдяното от жалбоподателя противоречие с материално правните и процесуални норми ,а именно твърдението
липса на компетентност поради неспазване на изискванията на чл.34 ЗСПЗЗ като основание
за обявяване на нищожност на оспорения акт.Доводите на жалбоподателя, с които е
поискал съдът да обяви нищожността на заповед №630/2.10.2019г,
на заместник -кмет на община Т. , предвид ,че само министърът на земеделието и храните
можел да упражнява правомощия по чл.33 ал.4 от ЗСПЗЗ и само той, в качеството си на титуляр може да
упражнява правомощията по чл.34, ал.1
ЗСПЗЗ.
Съобразно нормата на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или
на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на
собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на
имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на
собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За
установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от
Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от
регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие
по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография
и кадастър, тоест в случая Министърът на земеделието и храните няма отношение
към упълномощаването и правомощията на кмета .
Наведените
от жалбоподателя пороци на заповедта с доводи за нищожност, дори да са
допуснати, водят до нейната незаконосъобразност поради евентуално противоречие
с материално правни разпоредби при издаването й, но в никакъв случай не е с
такъв интензитет, че да обусловя извод за нищожност на заповедта. За да
обоснове нищожност на акта, порокът „противоречие с материално правни
разпоредби“, е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се
съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно
невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт (в този
смисъл е решение № 7716 от 19.06.2017 г. по адм. д. №
2546/2017 г. на ВАС, VII отд.). В случая,
видно от самата заповед и доказателствата по делото, не е налице нито една от
тези хипотези.
В
жалбата се твърди съществено нарушение
на административно производствените правила като основание за обявяване на
нищожност и отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.Невръчена покана
за проведения на 24.07.2019г.оглед на място, въз основа на който е издадена процесната заповед, тъй като на стр.2 от мотивите на
оспорената заповед е посочено, че на 24.07.2019г. е извършена проверка на
описания поземлен имот. Твърди се, че с писмо от 23.07.2019г. жалбоподателя е
уведомен за този оглед.Това уведомление било
получено от жалбоподателя на
14.08.2019г. т.е. три седмици след провеждане на огледа. Същият не бил надлежно
уведомен за това процесуално действие. С непоканването му било нарушено правото
му на защита Допуснато е било особено съществен нарушение на административно производствените
правила, поради което заповедта е незаконосъобразна. По отношение на това
възражение съдът е констатирал , че жалбоподателят е уведомен и по електронна поща съобразно чл.18а ал.4 от АПК , тоест
съдът приема ,че жалбоподателят е
редовно уведомен по реда на чл.18 ал.4 от АПК с електронна поща от дата 23.07.2019г.
за огледа състоял се на дата 24.07.2019г. . Още по-вече в жалбата не се оспорва
факта ,че жалбоподателят е бил уведомен за започване на производството по електронен път и това призоваване не се
оспорва .Съобразно чл.36 от АПК Доказателствата се събират служебно от
административния орган, освен в предвидените в кодекса или в специален закон
случаи.Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства.
Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се
намират при административния орган.Допълнително от разпита на свидетелите
участвали в комисията и представените по
делото документи безспорно се установява ,че същите са извършили обстойна
проверка по случая и са излезли с решение относно констатираните
факти . Допълнително видно от становището на ЕТ „В. П.Ц.” негов с изх. № Р-8/01.07.2019г в община Т. на 03.07.2019г /л.103 твърди ,че
ползва масиви от дълги години в с. М.Ж.
и в случая били ползвани на осн. чл. 37в от ЗСПЗЗ ,
като действително за стопанска година 2018/2019г е засял площите с рапица върху масиви
ползвани от фирмата за стопанска 2017/2018г., тоест същия не оспорва ,че е
засял площи с рапица .
С
оглед изложеното, заповед №630/2.10.2019г, на Б В. заместник -кмет на община Т. не е нищожен акт,
поради което и съдът отхвърля жалбата, като неоснователна, също така обжалваемата заповед е влязла в законна сила и не подлежи
на обжалване поради което е преклудирано правото на
жалбоподателя да оспорва същата като незаконосъобразна .
ІІІ. По разноските:
На основание чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК, съдът дължи произнасяне по претенциите на страните за присъждане на
разноски. С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответникът претендира разноски в размер на 500 юрисконсултско
възнаграждение и 30 лв. за внесения депозит за
свидетел. Юрисконсултско възнаграждение се дължи на осн. чл.78
ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК във връзка с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, дължимите разноски следва да бъдат определени в размер на 200,00лв, като
за остатъка до500лв.отхвърля,а именно за 300лв ., както и следва да се присъдят
и 30 лв. деловодни разноски за призоваване на свидетел.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Административен съд Т.
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „В. - П.Ц.“, ЕИК ....., представлявано
от П.Ц.Ш. ,адрес *** ,чрез адвокат Н.Н. от САК за прогласяване на нищожност на заповед №630/02.10.2019г.
на Б В. заместник -кмет на община Т. като
неоснователна.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството жалбата
на ЕТ „В. - П.Ц.“, ЕИК ....., представлявано от П.Ц.Ш., адрес *** чрез адв. Н.Н. от САК с която
се иска отмяна на заповед №630/02.10.2019г.
на Б В. заместник - кмет на община Т. като незаконосъобразна, поради изтичане
на срока за обжалване и същата е влязла
в законна сила .
ОСЪЖДА ЕТ „В. - П.Ц.“, ЕИК ....., представлявано
от П.Ц.Ш. Адрес *** да заплати на Община
Т. сумата от 200 лв. за юрисконсултско
представителство ,като до претендирания размер от 500.лв отхвърля ,а именно за сумата от 300лв, както и 30 лв деловодни разноски за призоваване на свидетел .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред административен съд Ловеч в четиринадесет дневен срок от връчването му
на страните ,а по отношение на частта с която е прекратено производството по
жалбата за обявяване на заповед №630/02.10.2019г.
на Б В. заместник - кмет на община Т. за незаконосъобразна решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението пред административен
съд Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ