№ /14.06.2019 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание на четиринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1634 за 2019г по описа на
съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС и е образувано по жалба от „Панчеви комерс“ ООД
– с.Горица, обл.Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Х.П.П., против Заповед за налагане на принудителни
административни мерки №217-П/12.06.2019г на директора на Дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП-Варна, с която на осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена
принудителна административна мярка – запечатване стопанисваната от
дружеството-жалбоподател гостилница „При Панчо“, находяща се в с.Голица, обл.Варна,
и забрана на достъпа до нея за срок от 7 (седем) дни.
Ведно с жалбата е
направено и искане по реда на чл.188 от ЗДДС вр.чл.60 ал.4 от АПК за отмяна на инкорпорираното
в оспорената заповед разпореждане за предварителното й изпълнение. Основанията
за оспорване на същото са в две насоки. От една страна жалбоподателите се
позовават на значителните имуществени вреди, които ще понесат в резултат на
предварителното изпълнение с оглед характера на обекта (заведение за хранене с
бързоразваляща се продукция), и приетите заявки за семейни тържества, като се
твърди, че загубите, както и неустойките, които ще следва да бъдат заплатени от
тях, ще доведат до фалит на дейността, от която се издържат две семейства. От
друга страна се твърди незаконосъобразност на разпореждането с оглед липсата на
мотиви и конкретика относно приетите от административния орган основания за
допускането му, както и с оглед факта, че предвид неиздаването на НП към
настоящия момент незаконосъобразно са лишени от възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС. С тези съображения се настоява за отмяна на допуснатото предварително
изпълнение.
Видно от
отбелязванията в разписката за връчване, жалбата е депозирана в 3-дневния срок
по чл.60 ал.4 от АПК от връчването на заповедта за ПАМ на 13.06.2019г, от
легитимиран субект – нейн адресат чрез представляващия го управител, и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От съдържанието
на заповедта е видно, че на 10.06.2019г около 12:30ч двама инспектори по
приходите при ТД на НАП-Варна са извършили проверка в търговски обект – гостилница
„При Панчо“, находяща се в с. Горица, обл.Варна, стопанисвана от „Панчеви
комерс“ ООД, в който обект функционира фискално устройство с ИН на ФУ ZK040464 и ИН на ФП 50122138. Поверката била извършена в
присъствието на сервитьорка и на втория управител на дружеството Х.П.. Преди
легитимацията им проверяващите извършили контролна покупка на винерална вода на
ст-ст 1.30лв, кафе Лаваца на ст-ст 2 лв, порция печено пилешко бутче с картофи
на ст-ст 4.80лв., и пърленка на ст-ст 1.30лв – всичко на обща ст-ст 09.40лв.
Сумата била заплатена във брой на сервитьорката, която го приела и върнала
ресто, без за това плащане да бъде издаден фискален бон от функциониращото в
обекта ФУ. Вместо това бил издадена само сметка №171037.
В хода на
извършената след легитимацията на контролните органи проверка била установена
положителна разлика от 70лв. между разчетената касова наличност по ФУ и
фактическата такава в касата. Констатациите на проверяващите били обективирани
в съставения ПИП от 10.06.2019г, към който са приложени доказателствата,
установяващи нарушението. За гореописаното нарушение – неспазване на реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, квалифицирано по чл.118
ал.1 от ЗДДС, против дружеството бил
издаден АУАН от 13.06.2019г.
На основание чл.186
ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС била издадена и Заповед №217-ОП/13.06.2019г, с която
директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна наложил на дружеството принудителна
административна мярка - запечатване на търговския обект за срок от седем дни. С
оспореното разпореждане е допуснато предварително изпълнение на принудителната
административна мярка на основание чл.188 от ЗДДС вр.чл.60
ал.1 от АПК, като е изложени три отделни основания за това: 1).
Необходимост от защита на особено важен държавен интерес – спазването на
фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се
изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез ФУ в обекта, респективно – за правилното определяне
на реализираното от задълженото лице доходи и размера на дължимите за тях
публични задължения. 2). При съществуването на опасност изпълнението на акта да
бъде осуетено или сериозно затруднено, и 3). При хипотеза, в която от
закъснялото изпълнение на ПАМ могат да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета.
По отношение на
трите предпоставки са изложени общи съображения. По отношение на първата е
посочено, че установените в случая факти – извършване
на продажба и нейното неотчитане чрез издаване на фискален касов бон показва,
че ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществува възможност
да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана
подобна практика, водеща до отклонение от данъчното облагане, е непосредствена.
Изложено е, че неизпълнението на нормативно установеното задължение за издаване
на касов бон винаги води до негативни последици за фиска, т.е. налице е налице
засягане на важен държавен интерес – задължението на стопанските субекти да
отчитат коректно приходите си, за да заплащат съответните данъци, постъпленията
от които формират приходната част на държавния бюджет. Посочено е също, че с
неизпълнението на това си задължение дружеството-жалбоподател нарушава и
еднаквите правни условия, създадени от законодателя за всички стопански
субекти, като получава предимство пред тези от тях, които отчитат в пълен обем
приходите си; че с това нарушение дружеството препятства защитата на правата на
потребителите и упражняването на правомощията на държавните органи.
Досежно наличието
на втората предпоставка е прието, че от закъснението на изпълнението на ПАМ
може да последва значителна или трудно поправима вреда, а именно – съществено
отклонение от законосъобразното отчитане с касови бонове в конкретния обект.
По отношение на третата
предпоставка мотиви не са изложени.
Заповедта съдържа
разпореждане запечатването да се извърши в срок от 4 (четири) дни от датата на
връчване на заповедта за ПАМ. Заповедта е връчена на управителя на ООД на 13.06.2019г,
изпълнението е насрочено за 18.06.2019г. в 14:00ч.
При тази
фактология съдът приема следното от
правна страна:
С допускането на
предварително изпълнение се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила
индивидуален административен акт. Доколкото представлява изключение от общия
принцип за суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциалната
възможност да причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на
законовите предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.60
ал.1 от АПК - ако се налага, за да се осигури животът или здравето на
гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
акта; ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или
трудно поправима вреда; по искане на някоя от страните - в защита на особено
важен неин интерес. Наличието на тези предпоставки обаче не се презумира,
напротив - във всички случаи административният орган следва да посочи обстоятелствата,
мотивирали го да разпореди предварително изпълнение на акта.
В конкретния
случай това задължение не е изпълнено.
С оспореното
разпореждане е прието на първо място, че „извършването на продажба и нейното
отчитане чрез издаване на касов бон без
задължителните ревизити показва, че в случая е налице засягане на важен
държавен интерес – задължението на стопанските субекти за отчитат коректно
приходите си, за да заплащат определени данъци, постъпленията от които формират държавния бюджет.“. Очевидно
е, че тези мотиви на административния орган противоречат на възприетите от
самия него за установени факти, описани в мотивната част на заповедта, а именно
– че за извършена продажба и прието плащане на ст-ст 09.40лв.
дружеството-търговец изобщо не е издало касов бон. Според настоящия съдебен
състав горното е показателно относно липсата на конкретика в мотивите на
административния орган да пристъпи към предварително изпълнение на заповедта по
отношение на обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател, и с оглед реално
установеното (и санкционирано с АУАН) административно нарушение. Същевременно
следва да бъде изрично подчертано, че възпроизвеждането на приложимите
материално-правни текстове на ЗДДС и АПК за прилагането на ПАМ по принцип –
какъвто е настоящия случай – категорично не удовлетворява изискването за
мотивиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Поради
изложеното съдът приема, че в конкретния случай не се доказва и не съществува
приетата от административния орган спешна необходимост от охрана на важни
държавни интереси, конкретно – на държавния бюджет от укриване на данъци.
Второто от
възприетите от административния орган основания – възможността да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на заповедта за ПАМ, е изцяло декларативно
и изхожда от презумпцията, че дружеството по принцип не издава касови бонове за
реализираните продажби, каквито доказателства по делото липсват (напр.
предходни влезли в сила НП, с което то е санкционирано за същото по вид
нарушение или други подобни). Предположенията за евентуални бъдещи увреждащи
действия, които дружеството-жалбоподател би могло да извърши, не могат да бъдат
възприети като основания за предварителното изпълнение на заповедта,
равнозначни по тежест на предвидените в чл.60 ал.1 от АПК.
По отношение на
третата предпоставка - от закъснялото изпълнение на заповедта за ПАМ могат да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета, изобщо не е
мотивирано, поради което съдът е обективно възпрепятстван да прецени обосноваността
и законосъобразността на този извод на административния орган, и изобщо –
наличието му.
В обобщение на
изложеното съдът намира, че в случая административният орган не е посочил
конкретни обстоятелства, подкрепени с надлежни факти и доказателства,
обосноваващи възприетите като налични от него основания по чл.60 ал.1 от АПК за
постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт. Непосочването
на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на предварителното
изпълнение, по същество представлява от една страна липса на мотиви, което непосредствено
засяга правото на защита на адресата на акта, а и препятства проверката относно
наличието на задължителните предпоставки по чл.60
ал.1 от АПК от страна на съда, а от друга следва да бъде квалифицирано като
липса на материалноправни предпоставки за допускане на предварителното
изпълнение на ПАМ, поради което съставлява основание за отмяна на
разпореждането в хипотезата на чл.146 ал.3 от АПК. В този смисъл искането за
отмяна на оспореното разпореждане се явява основателно и следва да бъде уважено.
За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че възражението за лишаването на
жалбоподателите от възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС с допуснатото
предварително изпълнение на заповедта, т.е. издаването на ЗПАМ издадена преди
НП, т.е. преди АНО да е установил съставомерност на деянието, и че е
преждевременна, е неоснователно. Двете производства – това по ЗАНН за
установяване и санкциониране на административните нарушения, и това по ЗДДС и
АПК за прилагане на ПАМ и предварителното й изпълнение, не са преюдициални едно
спрямо друго, а са независими, и приключването на никое от тях не е прието от
законодателя като абсолютна процесуална предпоставка за издаване на акт по
същество по другото. Нещо повече – възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС е
приложима при изпълнение на влязла в сила заповед за прилагане на ПАМ, каквато
настоящата не е – именно за това е разпоредено и предварителното й изпълнение,
в хода на което за жалбоподателите липсва законово основание да се позовават на
възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждането
за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителни
административни мерки № 217-ОП/12.06.2019г на директора на Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП-Варна – запечатване на търговски обект – гостилница в с.Горица,
обл.Варна, стопанисвана от „Панчеви комерс“ ООД – с.Горица, обл.Варна, ЕИК *********,
и забрана на достъпа до него за срок от 7 (седем) дни.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщението.
Преписи да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: