Разпореждане по дело №1699/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5718
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Нели Алексиева
Дело: 20221100901699
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5718
гр. София, 19.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20221100901699 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран от М. С. С., представляван от майка си и законен
представител Е. В. Г., с иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване
спрямо ответника „С.“ ЕООД, че с вписване № 20220829104147 по
електронната партида на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ са вписани
несъществуващи обстоятелства.
С разпореждане от 20.09.2022 г. на ищеца са дадени указания да изложи
конкретни фактически твърдения за правния си интерес от водене на
производството, както и да изложи конкретни фактически твърдения, които
да бъдат подведени под хипотезата на чл. 29, ал. 1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ,
тъй като изложените от него в исковата молба твърдения са единствено за
противоречие на взетите от ОС на ответното дружество с разпоредби на
закона, но не и за нищожност на тези решения, съгласно разясненията, дадени
в Тълкувателно решение Nо 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС. Тези
указания са съобщени на ищеца на на 11.10.2022 г., като в рамките на
указания срок е подадена молба от 18.10.2022 г., с която ищецът обосновава
правния си интерес, с отричане на правото му на членство от органите на
ответното дружество. Посочва, че не съществува друг път на защита на
правото му да получи равностойността на притежаваните от неговия
наследодател дялове от капитала на ответното дружество. Преобразуването
на дружеството с ограничена отговорност с еднолично такова създава
предпоставки вписаното като едноличен собственик на капитала лице да
предприеме увреждащи действия, които да намалят имуществото на
дружеството, така че да не може да се изплати дружествения дял в пълния му
1
полагащ се размер. Твърди още, че в резултат на незаконосъобразното
проведеното общо събрание наследниците на починалия съдружник са били
лишени от правото си да бъдат поканени и да присъстват на това общо
събрание, на което да представят своите възражения и искания.
При така изложените в първоначалната искова молба и уточнени в молбата
от 18.10.2022 г. фактически твърдения и отправено към съда искане,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск е
процесуално недопустим. Съображенията за този извод на съдията-докладчик
са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, иск за
установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за
установяване на вписано несъществуващо обстоятелство, може да предяви
само лице, което има правен интерес от търсеното установяване. Правният
интерес от предявяване на иск за установяване на несъществуване на вписано
обстоятелство е налице, ако искът е предявен от лице, чието правно
положение се засяга, зависи от вписаното обстоятелство и би се променило
вследствие на заличаването му. В случая ищецът е извел процесуалната си
легитимация от предявяване на иска от качеството си на наследник на
починал съдружник, а атакуваното вписване на промени в обстоятелствата по
електронната партида на ответното дружество /заличаване на наследодателя
на ищеца като съдружник и управител, вписване на другия съдружник М.Ш.
като едноличен собственик на капитала, въз основа на приети от този
съдружник решения за поемане на дела на починалия съдружник/, съответно
установяването на неговите пороци, не е в състояние да се отрази на правната
сфера на ищеца, съответно да рефлектира върху негови законни права и
защитими интереси. Съдебна практика е константна относно обстоятелството,
че с настъпване на смъртта на съдружник в ООД се прекратява неговото
членство в дружеството по силата на закона – чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Неговите наследници наследяват единствено дружествения му дял, съгласно
нормата на чл. 129 от ТЗ, но не и членственото правоотношение на
наследодателя си. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото
на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.3
от ТЗ, но не му придава качеството на съдружник в дружеството. В този
смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 161/11.01.2011
2
г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 28/2010 г. Затова и ищецът няма правен интерес да
атакува вписванията по партидата на ответното дружество, доколкото същите
не могат да се отразят върху законоустановеното му право да наследи
притежавания от неговия наследодател дружествен дял от имуществото на
дружеството. Наследственото правоприемство, на което се позовава ищецът
не е самостоятелно основание за възникване на качеството му на съдружник в
ответното дружество, тъй като се наследява самият дружествен дял, но не и
членственото правоотношение. Изложените от ищеца твърдения обосновават
интерес единствено от предявяване на осъдителен иск по чл. 129, ал. 1 вр. чл.
127 вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ /от което право ищецът се е възползвал по т.д. №
1829/2022 г. на СГС, ТО-5 състав/ и заявяване на искане за обезпечаването му
по реда на чл. 389 от ГПК, с цел да се осигури изпълнението на евентуалното
положително решение по осъдителния иск /така решение № 60117/28.10.2021
г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 1588/2020 г./.
Освен това в случая изложените от ищеца фактически твърдения не
попадат в нито една от хипотезите на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно
разясненията, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение Nо 1/2002 г. от
06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, вписване на несъществуващо обстоятелство е
налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, като
възможните хипотези са две: когато е допуснато вписване на липсващо
обстоятелство, което не е съществувало към датата на удостоверяването, или
когато е вписано съществуващо обстоятелство, чиято нищожност е
установена по-късно. В случая изложените от ищеца твърдения не могат да
бъдат подведени под нито една от тези хипотези.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е недопустим,
съответно исковата молба следва да бъде върната – по арг. от чл. 130, изр. 1
ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. №
58619/16.09.2022 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1699/2022 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази
искова молба съдебно производство.
3
Определението може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред
Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4