О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1881 ,
06.07.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско
отделение, трети въззивен състав в закритото
заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена
Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1607 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 413,ал.2 , вр. чл. 274 – 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба
от ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. В.Г. срещу Разпореждане
№9009 от 08.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2726/2020 г. на Районен съд-Бургас, с което съдът е отхвърлил
заявлението на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение срещу Ф.И.К., ЕГН – **********, за следните суми: 52,47 лева,
представляваща неустойка, дължима по договор за мобилни услуги за мобилен номер
+359********* от 09.05.2018 г. Твърди, че разпореждането не е правилно и моли да
бъде отменено. Излага подробни аргументи. Обосновава доводи за уважаване на
заявлението.
Препис от жалбата не е
връчван на Ф.И.К. по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока
по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 2726/2020г.
по описа на БРС е образувано по заявление от ,,Теленор България” ЕАД, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Ф.И.К., ЕГН – **********,
за следните суми: 52,47 лева, представляваща неустойка, дължима по договор за
мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 09.05.2018 г.
В заявлението са изложени
твърдения, че длъжникът е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги със
сключен индивидуален договор за мобилни услуги от 09.05.2018 г. за ползване на
мобилен номер +359*********. Посочено е, че длъжникът не е изпълнил задълженията
си да заплати сумите за месечни абонаменти, така както са фактурирани., което е
основание за ангажиране на договорната му отговорност да заплати неустойка за
предсрочно прекратяване поради виновно неизпълнение, изразяващо се в неплащане
на дължимите месечни суми. На основание т. 11 от договора за мобилни услуги се
претендира заплащане на неустойка в размер на трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Твърди се, че в конкретния случай неустойката за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 09.05.2018 г. за ползване на
мобилен номер +359********* е 52, 47 лева.
На основание чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението са представени договор за мобилни услуги. Съгласно клаузите
на договора в случай на прекратяването
му преди изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя или при
нарушаване на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към
неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) а в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят ще дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена), съответстваща на оставащия
срок на договора.
За да отхвърли частично
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът
е приел, че процесната неустойка е уговорена за период от датата на
прекратяване на договора до оставащия края на договора, който е със срок 24
месеца. Намерил е, че така уговорената неустойка създава значително
несъответствие в правата и задълженията на страните по договора и на практика
„гарантира“ на оператора „печалба“ до края на срока на договора
Основателни са наведените в частната жалба доводи, че
съображенията на заповедния съд относно неравноправния характер на неустоечната
клауза не кореспондират с претенцията на заявителя и с представения към
заявлението договор за мобилни услуги. В процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК липсват твърдения, че се претендира
неустойка в размер на всички месечни абонаментни вноски, дължими до изтичане на
срока на прекратения договор за мобилни услуги. Клауза с вложеното от
заповедния съд съдържание липсва и в приложения към заявлението договор за
мобилни услуги.
За да приеме крайното си заключение, настоящият състав
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП:
„Неравноправна е клаузата, която… задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка“
Цитираният законов текст е насочен към избягване на
възлагането на несъразмерни тежести
върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на потребителя. Законът не съдържа дефиниция за „необосновано високо
обезщетение“, както и останалата съществуващата нормативна база не обяснява кое
обезщетение е необосновано високо. Заключение за несъразмерност на дължимото
обезщетение, договорено като неустойка, със загубите на търговеца, следва да
бъде изведено по правилата на житейската логика.
Видно е, че договорът между страните е сключен на 09.05.2018г.
и е с краен срок 09.05.2020г. Считано от м.август 2018г. К. е преустановила
изпълнението на задълженията си по договора. Съпоставката на горните периоди
посочва, че търговецът ще се лиши от съответните месечни абонаментни такси, за
които е бил готов да предостави мобилни услуги, за период от приблизително една
година и девет месеца. В същото време претендира неустойка по договора в размер
на три месечни абонаментни такси, като неустойката общо възлиза на около 1/9 част от минималната за страната
работна заплата, която към настоящия момент е 610лв. Такава сума, според съда,
не е необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните функции на
неустойката – превантивна – да стимулира страната да изпълни задължението си,
обезпечителна – да осигури точното изпълнение на договора и обезщетителна – да
компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора.
При положение, че търговецът ще се лиши от около 21
месечни абонаментни такси по договора, съдът приема, че заплащането на
обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси не е прекомерно и
необосновано високо.
Ето защо приема, че сумата на неустойката по договора
също следва да бъде присъдена на кредитора.
При изложените аргументи и като взе предвид, че
заявлението е подробно, отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 и ал.3 ГПК
настоящият състав счита, че следва да бъде уважено. В полза на частния
жалбоподател се следват направените в настоящото производство разноски, както
и направените пред БРС такива.
Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК,
Окръжен съд-Бургас
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №9009 от 08.06.2020 г. по ч.гр.д. №
2726/2020 г. на Районен съд-Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на
,,Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ф.И.К.,
ЕГН ********** за сумата от 52,47 лева,
представляваща неустойка, дължима по договор за мобилни услуги за мобилен номер
+359********* от 09.05.2018 г. , както и
претендираните разноски по заповедното производство пред БРС в размер от 25 лв. за платена държавна такса и 180 лв.
за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф.И.К.,
ЕГН ********** да заплати на ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик направените в настоящата инстанция
разноски в размер на 15лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: