Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 724 19.06.2020г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На деветнадесети юни 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 997 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Производството
е образувано по повод на депозирана Жалба с вх. № 08290/30.03.2020г. по описа
на ЧСИ Таня Маджарова, депозирана от Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” със седалище
гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев” №
2, ет. 2 чрез процесуален представител адв. Стефан Митев, адв. дружество
„Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници”, със съдебен адрес гр.
София 1000, ул. „Узунджовска“ № 16 в
качеството му на длъжник по изп. дело № 20208030400484 против постановление
от 23.03.2020г на ЧСИ Таня Маджарова, с което е намален размерът на
възнаграждението на процесуалния представител на взискателя от 4 000 лева
на 2 142 лева. Атакуваното постановление Обжалваното постановление е
изпратено на ел. поща на сдружението – длъжник на 23.03.2020г., а жалбата е изпратена
по пощата на 27.03.2020г. – тоест – в рамките на двуседмичния срок по чл. 436, ал.
1 от ГПК (поради липса на надлежно връчване на атакуваното постановление срокът
по чл. 436, ал. 1 от ГПК не е започнал да тече. Връчването по ел. поща на акт, подлежащ
на обжалване, не е надлежно връчване по реда на ГПК). В жалбата се твърди, че
атакуваното постановление е незаконосъобразно: изпълнителното дело, по което е
постановено, е образувано ведно с още 4 изпълнителни производства по изпълнителни
листи, издадени срещу един и същ длъжник и от един и същ процесуален
представител на взискателите. Счита се, че тези действия индикират нарушение на
чл. 3 от ГПК, тъй като водят до многократно мултиплициране на разноските по
делата, което уврежда интересите на длъжника. Квалифицират се действията на
взискателя като недобросъвестни, тъй като в исковото производство е била
предоставена банковата сметка на ищеца, по която ответникът може да изпълни
доброволно задължението си. Независимо от това, преди още да бъде връчено
решението на страните - само ден след постановяването му, процесуалният
представител на взискателя се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнителни
производства, без да даде никаква възможност на длъжника да изпълни доброволно.
В жалбата се посочва, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение,
длъжникът е заплатил изцяло задължението си по изпълнителното производство. С
оглед на гореизложените факти, в жалбата се твърди, че длъжникът не е дал повод
за образуване на изпълнително дело, поради което разноските следва да бъдат
възложени в цялост в тежест на взискателя. С жалбата се претендира да се отмени
обжалваното постановление, като се укаже на ЧСИ да изключи от изготвената
сметка за размера на дълга разноските по изпълнителното производство, изразяващи
се в дължимо адвокатско възнаграждение и тези по ТТР към ЗЧСИ. В жалбата – при условие
на евентуалност се изразява несъгласие с приетите и възложени в тежест на
длъжника разноски за адвокатско възнаграждение и размера на определената по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса. Твърди се, че приетото и възложено в
тежест на длъжника адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъответно на
извършените от процесуалния представител на взискателя правни действия, поради
което се претендира да се намали до 200 лева за образуване на изпълнителното дело
на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. Тъй като извършените действия от
процесуалния представител на взискателя се ограничава само до образуване на
изпълнителното производство и не са налице условия за прилагане на чл. 10, т. 2
от цитираната наредба. Самото изпълнително производство не се квалифицира като
такова с фактическа правна сложност - още повече, че е извършено плащане на
задължението в рамките на срока за доброволно изпълнение. Поради това разликата
над 200 лева до приетия размер от 2 377 лева се явява необосновано
претендирана с оглед и на реално извършените действия от процесуалния представител
на взискателя. Претендира се, при условията на евентуалност, намаляване на
приетите в изпълнителното производство разноски до 200 лева. Оспорва се и
размерът на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като се твърди, че тя не
съответства на паричното задължение за събирането, на което е образувано
изпълнителното дело. Счита се, че при определяне на тази такса не следва да се
взема предвид размерът на приетите
разноски в изпълнителното производство, а само размерът на вземането по изпълнителния
лист, по който е образувано - тези разноски не са част от паричното вземане по
смисъла на т. 26 от Тарифата. Пропорционалната такса следва да се начислява
само върху посочената сума в изпълнителния титул. Освен това, след като е
намалил размерът на приетите разноски от
4 000 лева 2 142 лева, ЧСИ не е намалил размера на дължимата такса по
т. 26. При условие на евентуалност се претендира намаляване на приетите
разноски за адвокатско възнаграждение до нормативния мининум по чл. 10, т. 1 от
Наредба №1/2004г., както и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ. В жалбата се отправя и искане да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
По
делото са постъпили писмени възражения от процесуалния представител на
взискателя Р. М. Д. – адвокат Панайот Велков, в което се изразява становище по
допустимостта на възразява по допустимостта на жалбата, като се твърди, че
същата изхожда от лице без представителна власт и поради това е недопустима. В
депозираното становище жалбата се оспорва и като неоснователна: съобразно разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението винаги са за сметка на
длъжника, освен във визираните от закона изключения, каквото плащането в срока
за доброволно изпълнение не е. Цитирана е практика на ВКС на РБ, съобразно,
която длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само, ако
не е дал повод за образуване на
изпълнителното производство, защото е платил дълга преди това и когато изпълнителните
действия са изоставени от взискателя или са отменени от съда, а в настоящия
спор тези хипотези не са налице. Намаляването на адвокатското възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 от ЗА, който
препраща към Наредба № 1 от 2004г. В случая адвокатското възнаграждение е
договорено за образуване на изпълнителното дело и за процесуално
представителство и вследствие на осъществяване на фактически и правни действия
са постъпили сумите за удовлетворяване на взискателя. Оспорен е доводът за
недобросъвестни действия на взискателя - оспорено е като невярно твърдението, че
процесуалният представител на взискателите по всички, образувани против длъжника изпълнителни дела е един и същ и че
не е предоставен срок на взискателя да изпълни доброволно. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и да не се присъждат разноски на жалбоподателя при нейното
евентуално уважаване. Приложени са мотиви на ЧСИ Таня Маджарова във връзка с
обжалваните изпълнителни действия по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Окръжен
съд – Бургас като разгледа доводите на страните в жалбата и писменото
възражение, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20208030400481 по описа на ЧСИ Таня Маджарова е образувано по молбата на
Р. М. Д. чрез нейния процесуален представител – адвокат Панайот Велков, с
приложен към молбата Изпълнителен лист от 10.03.2020г., издаден по търговско
дело № 11/2020г. по описа на Апелативен съд – Бургас, по силата на който е
осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
със седалище гр. София да заплати на взискателя – Р. М. Д. сума в размер от
105 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие причиняване смъртта на С. М. Д.при допуснато пътно-транспортно
произшествие на 13.01. 2018г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 10.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
С
молбата за образуването на изпълнителното дело е поискано да бъде изпратена
покана за доброволно изпълнение и в случай, че не последва такова, да бъдат
запорирани банкови сметки на длъжника.
Към молбата са приложени адвокатско пълномощно
и Договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че е договорено и
изплатено възнаграждение в размер на 4 000 лева за „образуване и водене на
изпълнителното дело”. С постановление, без дата и без виден подпис на копието,
са приети направените от взискателя разноски в изпълнителното производство. ЧСИ
Т. Маждарова е издала сметка № ***869, с която са определени таксите в производството:
такса по т. 26 за изпълнение на парично вземане - при материален интерес 117
687, 50 лева – 5 467, 92 лева и две прости такси по 20 лева – за
образуване на изпълнително дело, по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ и за изготвяне и
връчване на покана, призовка и др. и по т. 3 от същата тарифа. Общият размер на
дължимите от длъжника такси, с включен ДДС, възлиза на сума в размер от
6 609, 50 лева.
Видно
от представеното изпълнително производство – по делото е изготвена Покана за
доброволно изпълнение, получена от дружеството -длъжник на 13.03.2020г., в
която е посочен размерът на задължението: главница в размер от 105 000
лева, законна лихва в размер на 12 862, 50 лева за периода от 10.01.2019г.
до 26.03.2020г., сума в размер от 4 000 лева, представляваща разноски по
изпълнителното дело и такси в размер на 6 839, 10 лева, представляваща
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 26.03.2020г. По делото – на 20.03.2020г.
е постъпила молба от дружеството –длъжник със съдържание, идентично с това на
жалбата: да се изключи от задължението на длъжника сумата, представляваща разноски
на взискателя, тъй като не е дадена възможност на длъжника да плати доброволно преди
да се образува изпълнително дело, при условията на евентуалност да се намали
размерът на приетите разноски в производството за адвокатско възнаграждение като
прекомерен и несъответен на извършените действия от процесуалния представител
на длъжника. Също така да се намали размерът на таксата по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ, като се изключат от паричното вземане, върху което се изчислява тази
такса разноските на взискателя или да се намали размерът на таксата, с оглед
намаляване на размерът на приетите разноски, като прекомерни.
С
Постановление от 23.03.2020г., съдебният изпълнител е намалил претендираната и
платена от взискателя разноска – адвокатски хонорар от 4 000 лева на 2 142
лева, от които 200 лева - за образуване на изпълнително дело и 1 942 лева
съгласно чл. 10 във връзка с чл. 7 от Наредба № 1. Именно това постановление е
предмет на обжалване в настоящото производство.
По
делото се установява и обстоятелството, че на 20.03.2020г. дължимата сума по
изпълнителния лист, както и указаните такси на ЧСИ са заплатени от страна на
длъжника в изпълнителното производство и това е станало в срока за доброволно
изпълнение.
По
отношение на направеното възражение в писменото становище на взискателя за
недопустимост на жалбата поради липса на редовно учредена представителна власт на адв. Стефан Митев,
съдът намира следното: В изпълнителното дело, копие от което приложено по
жалбата, е представено пълномощно от длъжника Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи”, с което е упълномощено адвокатско дружество
„Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници” да представлява
длъжника по изпълнителното дело, с всички процесуални права до приключване на
делото. Учредена е и представителна власт на адв. Стефан Митев, който да
осъществи процесуалното представителство. Пълномощното е подписано от главен
секретар Адреана Лазарова, която - видно от извършената служебна справка от
съда в Търговския регистър, представлява
сдружението. Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че е
налице валидно учредена представителна власт на адвокат Стефан Митев, поради
което и направеното възражение за липса на представителна власт на
жалбоподателя е неоснователно, а подадената жалба е допустима.
Разгледана
по същество – жалбата е частично основателна.
По
изложените доводи относно недобросъвестното поведение на взискателя и липса на
възможност да се плати задължението преди да се образува изпълнително
производство, съдът намира следното - дори да се приеме тезата, че освен изпълнително
дело №20208030400483 по описа на ЧСИ Таня Маджарова са образувани още четири
изпълнителни дела срещу същия длъжник от различни взискатели, които имат един и
същи процесуален представител, това не означава, че, ако бяха съединени в едно
изпълнително производство всички изпълнителни листи, ще се дължи едно адвокатско
възнаграждение за всички взискатели. В случай, че взискателите са различни
лица, то всеки взискател извършва самостоятелно
съответните правни действия, целящи удовлетворяване на неговото вземане
и съответно му се дължат на самостоятелно основание разноски в изпълнителното производство,
независимо дали процесуалният представител е един и същ за всеки взискател. Що
се отнася до обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден на следващия ден
след постановяване на решението по търговско дело № 11/2020г. по описа на
Апелативен съд – Бургас и изпълнителното производство е образувано на
11.03.2020г. (два дни след постановяване на решението), като не е дадена
възможност на длъжника да плати доброволно, това не води до незаконосъобразност
на действията на съдебния изпълнител. Безспорно е, че съдебният изпълнител дължи
изпълнение по представения изпълнителен титул и не разполага с възможност да
преценя дали е налице недобросъвестно упражняване на права от страна на
взискателя. В случай, че длъжникът твърди, че е налице такова недобросъвестно
упражняване на права, може да се защити по съответния ред. Следва освен това да
се отбележи, че липсва законова процедура, която да задължава взискателя, след
постановяване на осъдително съдебно решение, да дава срок за доброволно
изпълнение, преди да пристъпи към принудително изпълнение, нито има срок за
снабдяване с изпълнителен лист. Фактът, че между страните е водено исково
производство, завършило с осъдително решение, подлежащо на принудително
изпълнение само по себе си означава, че длъжникът е дал повод с поведението си,
както за исковото производство, така и за изпълнителното производство. Не може
да се счете, че длъжникът не е дал повод за започване на изпълнителното производство,
след като е осъден да заплати съответното задължение със съдебно решение, подлежащо
на принудително изпълнение и не е платил преди образуване на изпълнителното
производство. Съдебната практика приема, че длъжникът не е дал повод за
образуване на изпълнително дело, само ако е платил преди този момент. Мотивиран
от изложеното, съдът намира, че искането за възлагане на разноските в
изпълнителното производство на взискателя е неоснователно. Разпоредбата на чл. 79
от ГПК предвижда, че разноските винаги са за сметка на длъжника, освен в
посочените хипотези на т. 1 до т. 3 на чл. 79, ал. 1 от ГПК, които не са налице
в случая.
Съдът
намира за основателно възражението за намаляване на приетия размер на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя, като прекомерен. Уговореното
възнаграждение е в размер на 4 000 лева, намалено от ЧСИ Маджарова на
2 142 лева, от които 200 лева за образуване на изпълнително дело и 1 942
лева съгласно чл. 10 във връзка с чл. 7 от Наредба № 1/2004г. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение
е прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът може,
по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, но не
по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА. Тази норма е
приложима и в изпълнителното производство, като компетентен да се произнесе е
съдебният изпълнител, чийто акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК. В конкретния случай е установено, че от страна на взискателя е
извършено действие по подаване на молба за образуване на изпълнително дело с
посочване на изпълнителен способ (в случай, че липсва доброволно изпълнение) – запор
на банкови сметки на длъжника. Тъй като в срока за доброволно изпълнение е
постъпило плащане и е изпълнено задължението на длъжника други действия по принудително
изпълнение не са извършвани. Поради това съдът счита, че възнаграждението за
този обем защита следва да се определи по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 200 лева. Този извод съдът прави на база ограничения обем на извършените
действия от процесуалния представител на взискателя и предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключило с плащане на задължението в
срока за доброволно изпълнение. Поради това приетите от ЧСИ Т. Маджарова разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерни по размер, по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и следва да бъдат
намалени до 200 лева.
По
отношение на размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът намира следното:
С депозираната жалба се атакува размера на определената такса, която по
съществото си представлява разноски за длъжника в изпълнителното производство. Неоснователно
е възражението, че в размера на паричното вземане, което е основа за определяне
на размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата не следва да се
включват разноските на взискателя, приети в изпълнителното производство. В
разпоредбата на т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е посочено, че за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума, а не върху сумата по изпълнителен лист.
Безспорно, след като по делото са приети разноски по принудителното изпълнение
на взискателя, които съобразно разпоредбата на чл. 79 от ГПК са в тежест на
длъжника, те подлежат на събиране от съдебния изпълнител по принудителен ред и
стават част от събраната сума по смисъла на т. 26. Разноските по принудителното
изпълнение, макар да не са включени в изпълнителния лист по обясними причини,
подлежат на принудително събиране на основание постановлението на съдебния
изпълнител, с което ги приема. Няма друг законов ред за събирането на тези
разноски. Поради това съдът счита, че в събраната сума, върху която се
начислява таксата по т. 26 от Тарифата се включва, освен вземането по изпълнителния
лист и всички разноски, които са направени от взискателя, като за дължимостта
на тази такса е без значение дали задължението е изпълнено в срока за
доброволно изпълнение. В конкретния случай тя следва да се определи върху
главницата от 105 000 лева, лихвите, изтекли до датата на плащането
20.03.2020г. – 12 862, 50 лева, както и разноски в размер на 200 лева
(адвокатско възнаграждение). Авансовите такси не се включват в размера на
паричното вземане, съобразно т. 4 от забележка към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, но се
дължат от длъжника независимо дали са платени от взискателя (общо в размер на
40 лева, без ДДС в конкретния случай). Съгласно т. 26, б. „е” от ТТРЗЧСИ,
размерът на таксата възлиза на 5 581, 25 лева, а с включен ДДС – 6 697,
50 лева. Тъй като определената от страна на съдебния изпълнител такса е в размер на 5 467, 92 лева, а с включен
ДДС е в размер на 6 561, 50 лева (тоест – по-малко от действително
дължимата такса по т. 26, буква „е“ от ТТРЗЧСИ, с оглед забраната за влошаване
на положението на обжалващия, жалбата в частта, в която се атакува
размерът на определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и се иска нейното
намаляване, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По
отношение на дължимите разноски, настоящата инстанция намира следното: Жалбоподателят
претендира присъждане на разноски в размер на 306 лева – адвокатско възнаграждение
и 25 лева, представляваща държавна такса. Взискателят счита, че в това
производство не се дължат разноски, като се позовава на практика на ВКС на РБ. Цитираната практика
действително предвижда, че в производство по чл. 248 от ГПК относно разноските
не се кумулират други разноски. В мотивите си ВКС на РБ приема, че
производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство - то е продължение на съдопроизводството по конкретното дело. В него само се
изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната
искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция
за неоснователно предизвикан правен спор. В случая обаче не се касае за
производството по чл. 248 от ГПК, а за самостоятелно производство по жалба
против действия на съдебен изпълнител, макар и касаеща разноските по
изпълнението. Мотивиран от изложеното, съдът счита, че на жалбоподателя се
дължат разноски с оглед изхода на спора.
По делото е представена фактура № * от
18.03.2020г., издадена от Адвокатското дружество „А. Димоларова, Р. Градинарова
и с-ци“ за сумата от 306 лева с посочено основание – процесуално
представителство по изпълнително дело № 484. Липсва договор за правна защита и
съдействие, подписан от двете страни - дружеството и клиента. Липсват и
категорични данни, че посоченото възнаграждение е за изготвяне на жалбата
против действията на ЧСИ, още повече, че фактурата е издадена на 18.03.2020г.,
а постановлението, предмет на жалбата е получено на ел. поща на адвокатското дружество
на 23.03.2020г., т.е. не може да се приеме, че уговореното възнаграждение е
именно за това производство. На последно място - в самата фактура е посочено,
че сумата ще се плати по банкова сметка, ***, от което да се установи дали тези
разноски са реално сторени. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че на жалбоподателя
следва да се присъди сума в размер от
12, 50 лева, представляваща част от държавната такса за обжалване – съразмерно
на уважената част от жалбата.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със седалище гр.
София с вх. № 8290/30.03.2020г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова Постановление за
намаляване на разноските по изпълнително дело № 20208030400484 на ЧСИ Таня
Маджарова от 23.03.2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетото възнаграждение за
адвокат за процесуално представителство по изпълнително дело № 20208030400484
по описа на ЧСИ Таня Маджарова на взискателя Р. М. Д. от сума в размер на 2 142
лева на 200 (двеста) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със
седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 2, представлявано от адвокат Стефан Митев против определения
по изпълнително дело № 20208030400484 по описа на ЧСИ Таня Маджарова размер на
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА Р. М. Д., ЕГН ********** *** да заплати на
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със
седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 2, представлявано от адвокат Стефан Митев сума в размер от
12, 50 (дванадесет и петдесет) лева, представляваща направените по делото
разноски в настоящото производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.