Решение по дело №122/2024 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 939

Враца, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - , в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ кнахд № 20247080700122 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в   ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

         Образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на К.А.К. ***, против Решение № 348 от 23.11.2023 г., постановено по АНД № 1025/2023 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 11-01-320/31.08.2023 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ – София. С последното за извършено нарушение на чл. 185 т. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/  вр. чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП /изм.ДВ, бр.86 от 2018г., в сила от 01.03.2019 г./ и на основание чл. 256а от ЗОП /ред.ДВ бр.86 от 2018г., в сила от 01.03.2019г./ на касатора е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 200 лв.

В касационната жалба се излагат съображения за необоснованост и неправилност на оспореното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Поддържа се становище, че касаторът не следва да носи административнонаказателна отговорност за конкретното, посочено в санкционния акт нарушение, а длъжностното лице, на което в съответствие със закона е делегирал функциите /правомощията/ си като публичен възложител – включително и относно публикуване на задължителната информация в РОП, което обстоятелство не е отчетено от районния съд. Според касатора съдът не е взел предвид и факта, че от момента на издаване на НП до разглеждането на жалбата, е последвало изменение в законодателството, при което е приет закон по-благоприятен за дееца. Отделно от изложените доводи за незаконосъобразност на съдебния акт се твърди и наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на установеното нарушение, като „маловажен случай“. Иска се отмяна на решението и на наказателното постановление. В с.з. касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът – Директор на АДФИ София, чрез пълномощник – ** В. М., в писмено становище е изложил съображения за правилност и законосъобразност на постановеното съдебно решение. Иска се отхвърляне на жалбата, като неоснователна и оставяне в сила на решението на РС-Враца. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Пред съда представител не се явява.

Участващият по делото прокурор от ОП - Враца, дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като отправя искане жалбата да бъде уважена от съда.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 348 от 23.11.2023 г., постановено по АНД № 1025/2023 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 11-01-320/31.08.2023 г. на Директора на АДФИ – София. С последното е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за това, че в качеството си на ** и възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, на 24.08.2021г. не е изпратил до АОП за публикуване в РОП обявление за приключване на Договор № Д-182 ОПЗ/26.07.2019г. сключен между О. В. и „П. б. ** “ ООД-***, за периодични доставки на кацеларски материали за изпълнение на обособена позиция 3 – „Доставка на канцеларски материали и хартия за нуждите на проекти финансирани по оперативни програми и други международни и национални програми“, в нормативно установения срок от 30 дни от изпълнение на договора. Изпълнението на договора е приключило на 23.07.2021г., с изплащане на задължението по последната фактура по договора, като обявлението за приключване на договора е следвало да бъде изпратено на публикуване в РОП, в периода 24.07.2021г. до 23.08.2021г. /първия присъствен ден/ включително. Прието е в санкционния акт, че с това деяние касаторът е нарушил чл. 185 т. 3 от ЗОП във вр. чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП /изм.ДВ, бр.86 от 2018г., в сила от 01.03.2019 г./. За установеното на основание чл. 256а от ЗОП /ред. ДВ бр.86 от 2018г., в сила от 01.03.2019г./ и Заповед № ЗМФ-454/21.06.2023 г. на министъра на финансите, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 200 лв.

За да потвърди НП, първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, съдържат всички необходими реквизити, съобразно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, с посочване на правно релевантните обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, място на извършване, прецизно описание на самото нарушение, с дадена правилна правна квалификация на същото. Счел е, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, субект на нарушението. От събраните по делото доказателства е направен извод, че жалбоподателят и настоящ касатор е извършил нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, като значимостта на допуснатото нарушение изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, но е НЕПРАВИЛНО.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд, относно извършване на нарушението по чл.  185 т. 3 от ЗОП   във вр. чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП /изм.ДВ, бр.86 от 2018г., в сила от 01.03.2019 г./.доколкото от събраните по делото и подробно обсъдени доказателства, безпротиворечиво се установява, че от 23.07.2021 г., когато е възникнало задължението за изпращане до АОП за вписване в Регистъра на ОП на информация за приключилия договор, до 24.08.2021 г., когато е изтекъл 30-дневния срок от приключване на договора, това задължение не е изпълнено.

Неправилна, като несъответна на фактите по делото обаче е преценката на първоинстанционния районен съд, че административно-наказателната отговорност за конкретното нарушение, следва да се понесе от касатора в настоящото производство.

В случая съдът е игнорирал обстоятелството, че подаването на информацията по чл. 36 ал.1 и чл. 156 от ЗОП е било възложено със Заповед № 1113/30.06.2017 г. на друго длъжностно лице от администрацията, а именно М. М., ** . С цитираната заповед, касаторът в качеството си на възложител и на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл.7, ал.1 ЗОП във вр. с чл.15, ал.1 от ППЗОП е делегирал част от функциите /правомощията/ си като публичен възложител, конкретно относно публикуване на задължителна информация в РОП, което съставлява определяне по реда на чл. 7, ал. 1 ЗОП, (актуална редакция към настоящия момент, в сила от 01.01.2020г.) на длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки. Цитираната разпоредба на чл. 7, ал. 1 ЗОП в посочената редакция, относима към момента на съставяне на АУАН и НП дава право на касатора да делегира на длъжностно лице изцяло правомощията си на възложител, поради което не съществува пречка и забрана по силата на този текст да делегира на друго длъжностно лице и част от правомощията си като възложител - в случая относно публикуване на информация в РОП. След като разполага по силата на закона с възможност да делегира всичките си правомощия по закон, като възложител, няма пречка да делегира и по-малък по обем правомощия, или част от правомощията си. Приемайки, че с горната заповед е извършено възлагане по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, макар и на част от правомощията на публичния възложител, то с осъществяването на това действие се изключва административно-наказателната отговорност на касатора в качеството му на възложител и разпоредител с обществени средства по отношение на делегираните права, тъй като същият е делегирал тази част от правомощията си на възложител, на друго лице, ведно с отговорността за изпълнението им. Упражнявайки предоставените му от чл. 7, ал. 1 ЗОП права, които кореспондират със същите, които му се предоставят и от ЗМСМА, касатора К.К. се е освободил от носене на отговорност при неизпълнение на същите, вкл. и административно-наказателна, още повече, че със заповедта за делегиране е определил и лице, а именно – М. П., ** , което да отговаря и контролира /т.2 от цитираната заповед/ изпълнението на делегираните права.

В случая по чл. 185 от ЗОП е посочен общият термин „възложител“ използван от закона, като обобщително понятие, без да се прави разграничение дали се касае за възложител по чл. 5, ал. 2 от ЗОП, за възложител по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, или за лице на което са делегирани част от правата на възложител - относно публикуване на информация в РОП, както е в конкретния случай. При наличие на последните две хипотези задължението, респ. отговорността за неизпълнение е за възложителя по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, респ. за длъжностното лице, на което са делегирани определени правомощия. В същия смисъл е използван термина „възложител“ и в разпоредбата на чл.256а от ЗОП. В подкрепа на направения извод, че отговорността при неизпълнение се носи от лицето, на което са делегирани правата на възложител или на част от тях, се явява разпоредбата на чл. 259 от ЗОП, приложима редакция до ДВ, бр. 88/23г. – ДВ, бр.13/16.02.2016 г. /първоначална/, според която в случаите на чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗОП наказанията по чл. 247-256 от ЗОП се налагат на определеното длъжностно лице. Нарушението по чл. 256а от ЗОП /нов/ се поглъща от съставите на чл. 247-256 от ЗОП.

            Дори и извън изложеното по отношение на неправилните изводи на въззивната инстанция, касаещи субекта на нарушението, то са налице нови факти, които са от съществено значение за правилното решаване на делото и настоящият съдебен състав следва да се съобрази с тях.

            В този смисъл са развитите доводи в касационната жалба, които се споделят от настоящия състав и се състоят в това, че след издаване на НП и преди влизането му в сила е последвало изменение в законодателството, като съгласно новата редакция на чл. 259 ЗОП - Д.В.бр.88/2023г., в сила от 22.12.2023г., в случаите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗОП наказанията по чл. 247 - 256г ЗОП /вече включен изрично чл. 256а/ се налагат на лицето, на което е делегирано правомощието по възлагане на обществена поръчка, съответно на лицето, което замества възложителя. Безспорно след като е в ход процедура по обжалване на процесното НП, същото не е влязло в сила, а съобразно правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Така, дори да се приеме, че към момента на издаване на НП, субект на нарушението е касаторът, то след изменението на чл. 259 ЗОП - ДВ. бр.88/2023г., в сила към настоящия момент, административно-наказателната следва да се носи от лицето, на което е делегирано правомощието по възлагане на обществена поръчка, съответно от лицето, което замества възложителя. Новата редакция на цитираната разпоредба не предвижда налагане и изтърпяване на административно наказание на публичните възложители по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, какъвто се явява касаторът К.А.К., в качеството му на **  и съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН същият не следва да носи в случая  административно-наказателна отговорност.

            Предвид изложеното обжалваното решение на РС – Враца се явява неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

При този изход от спора претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.

От страна на касатора разноски не са претендирани, поради което не следва да му се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Враца

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 348 от 23.11.2023 г., постановено по АНД № 1025/2023 г. на Районен съд – Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 11-01-320/31.08.2023 г. на Директора на АДФИ – София, с което на К.А.К. ***, на длъжност **, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 256а от ЗОП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.