РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 16.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
|
при
секретаря ДИАНА
МИХАЙЛОВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 340 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, против Решение № 647 от 14.08.2020
г., постановено по АНД № 712/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 20-1085-001039 от 02.04.2020 г. в частта му по
т. 1, с което на Р.В.Т. ***, за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 от ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер
на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния закон. Наведените твърдения касаят основно неправилно
тълкуване на приложените по делото записи от системата за видеонаблюдение Иска
се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. Претендират се и разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна в производството депозира
възражение, с което счита касационната жалба за неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Русенският районен съд
е бил сезиран с жалба срещу НП № 20-1085-001039 от 02.04.2020 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, в частта му по т. 1, с което на Р.В.Т.
***, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1,
пр.3 от ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 3000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за това, че на 11.03.2020 г.
около 13.05 часа, в гр.Русе, на кръстовището на ул.“Муткурова“ и ул.“Петко Д.Петков“, като водач на л.а.
„Мерцедес“ с рег.№ Р 12 30 КН, управлявал посочения лек автомобил, като
използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като при
извършване на маневра „обратен завой“ по ул.“Петко Д Петков“, в близост до
кръстовището, образувано с ул.“Муткурова“, водачът нарушава устойчивостта на
автомобила, като силното поднасяне на
МПС е съпроводено със силно свистене на гуми и движение с десните врати напред.
Прието е, че макар формално в производството
по установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание да не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
опорочават издадените актове, извършването на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП от жалбоподателя не е безспорно
доказано. За да достигне до този извод въззивният съд е анализирал събраните по
делото писмени, гласни и веществени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, като е приел, че свидетелските показания както на актосъставителя и
свидетеля по акта, така и на свидетеля Драгомир Йосифов, си противоречат и не
се подкрепят от приложения по делото видеозапис от системата за видеонаблюдение,
разположена на кръстовищата на бул.“Цар Освободител“ и ул.“Петко Д. Петков“.
Същевременно от този запис категорично се вижда, че нарушителят извършва
посочената в НП маневра „обратен завой“, но не се установява да са налице
действия, касаещи умишлено боравене със средствата за управление на моторното
превозно средство, при които водачът преднамерено да е извел превозното
средство извън контрол чрез „презавиване“, което да е довело до загуба на
сцепление на задните задвижващи колела. Въз основа на така приетото районният
съд е стигнал до извода, че фактически не е доказано по изискуемия от закона
начин – явно и несъмнено, че нарушението е извършено от Р.Т., поради което е
отменил НП като незаконосъобразно.
Решението е правилно.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд, като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на материалния закон и при липса на съществени
процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 АПК препраща
към неговите мотиви.
Наведените касационни оплаквания са
неоснователни. Всъщност единственото възражение на касационния жалбоподател е
относно неправилно тълкуване на приложения запис от системата за
видеонаблюдение. При внимателно запознаване с този запис ясно се вижда, че
първоначално маневрата „обратен завой“ е извършена от л.а. „Мерцедес“ с рег.№ Р
02 96 КК, като заедно с тази маневра и непосредствено след нея устойчивостта на
автомобила е видимо нарушена. За този автомобил по делото е установено, че е
управляван от св.Драгомир Йосифов. Едва след него маневрата „обратен завой“ е
извършена от л.а.“Мерцедес“ с рег. № Р 12 30 КН, управляван от Р.Т.. При тази
маневра обаче устойчивостта на автомобила не е нарушена – не се наблюдава
твърдяното в АУАН и НП силно поднасяне на МПС, движение с десните врати напред,
принудителна загуба на сцеплението на задните колела. Всички тези действия се
наблюдават при първия автомобил, но не и при процесния. Колкото до твърденията
за силно свистене на гуми, очевидно същото е било предизвикано от автомобила,
управляван от св.Йосифов, тъй като на записа ясно се вижда движението
последователно в ляво и в дясно на задната част на колата и т.нар. „вдигане на
прах“, което обичайно е съпроводено и със свистене на гуми.
При това положение липсват други
доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че Р.Т. е извършил
вмененото му нарушение. Свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля
по акта са категорични относно движението на първия автомобил, но не и за
втория.
Съобразявайки
всичко изложено дотук, и след направената служебна проверка на обжалваното
решение, АдмС - Русе не установи наличието на пороци, съставляващи касационни
основания по чл. 348, ал.1 НПК за неговата отмяна, поради което
решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото и своевременно направеното искане още с писменото възражение
срещу касационната жалба, за заплащане на разноски от страна на Р.Т., както и с
оглед представения списък на разноските в с.з., следва, на основание чл. 63 ал.
3 ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал. 1 АПК, да бъде осъдена ОДМВР - Русе да заплати на
касационния ответник сума в размер на 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
съгласно Договор за правна защита и съдействия № 009802 от 04.09.2020 г. и
фактура № **********/04.09.2020 г.(л. 8 - 9 от делото). Претендираните разноски пред
въззивната инстанция са присъдени на Р.Т. с обжалваното решение в размер на
300.00 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие (а не както се претендира пред
настоящата инстанция – 360 лв.!),
поради което касационният съд не дължи произнасяне за тях.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 647
от 14.08.2020 г., постановено по АНД № 712/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-001039 от
02.04.2020 г. в частта му по т. 1, с което на Р.В.Т. ***, за нарушение на
чл.104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 от ЗДвП са наложени
наказания „глоба” в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР - Русе ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Т.,
ЕГН: **********,***, за разноски по делото сумата от 360 (триста и шестдесет) лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.