МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 77/19.04.2019 година по НОХД
№ 1348/ 2019г. на БРС.
*ка
районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № *г. по описа
на РУ Камено на ОД МВР гр. * / Пор № *г., вх.
№ */18 г. на БРП/, с който е
повдигнато обвинение срещу П.А.К., ЕГН **********,
роден на *** г. в гр.София, български гражданин, без образование, осъждан,
адрес: гр.*, ж.к.“*“, № 57, вх.З, ет.6, ап.16, за това че на на 28.03.2018
г., в с.*, обл. *, действайки като помагач, в съучастие с неустановени по делото лица, последните
действали като извършители, с цел да набави за
себе си и за другиго - своите
съучастници - имотна облага (които на
същата дата, възбудили и поддържали у Р.И.Д.,
ЕГН **********, заблуждение изразяващо
се във формирането
на неверни представи, че милиционер
с името „*“, ще трябва да я спаси,
от телефонните измамници, които я заплашвали да даде
пари, на които тя била
цел, като „*“ щял да изпрати
въоръжен милиционер до двора на
къщата й, за да я пази от
тези, които я заплашвали и да вземе от нея
пари - сумата от 10500 лв., за
да бъдат заловени алоизмамници, след което парите
ще й бъдат върнати), умишлено улеснил извършването на престъплението, чрез обещание да
се даде помощ
след деянието-вземайки паричната сума в размер на 10500 лв., поставени от пострадалата Д. в черна найлонова торбичка, на конкретно
място, а именно в кофа за боклук,
в близост до № , на ул. „*“, с. *,
обл. *, и с това причинил имотна
вреда на Р.И.Д., ЕГН **********,
в размер на 10500 лв. - престъпление
по чл. 209,
ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава
XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. По делото пострадалият бе
конституиран като частен обвинител.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд
подсъдимия К., като изтъква, че направеното самопризнание от страна на подсъдимия се
подкрепя напълно от доказателствения материал. По
отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, което да бъде
отложено за изпитателен срок от четири години.
Повереникът частния обвинител- адв. Пенев
моли за налагане на наказание в размер на две години, което да бъде отложено за
изпитателен срок от четири години.
Защитникът на подсъдимия - адв. С.П., предвид разглеждането на делото по
диференцираната процедура на чл.371, т.2 НПК и предвид съдействието на подзащитния
му за разкриване на обективната истина в настоящото производство, счита, че
адекватно наказание би било „лишаване от свобода“ за срок от една година и
четири месеца, което бъде отложено за минимален изпитателен срок.
Подсъдимият К. посочва, че се придържа изцяло към казаното от своя защитник. Заявява, че много
съжалява за стореното и ще направи всичко възможно да възстанови сумата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.А.К., ЕГН **********,
e роден на *** г. в гр.София,
български гражданин, без образование, осъждан, адрес: гр.*, ж.к.“*“, № 57,
вх.З, ет.6, ап.16.
Подсъдимият П.К. и св. *бидейки семейство, живеели в гр. * ж.к.“*“, бл.57,
вх.В, ет.6, ап.16. Преди процесната дата, подсъдимият
К. започнал да си търси работа по обяви в интернет и така попаднал на обява,
публикувана в сайта „*“. В неустановен с точност момент, подс.
К. разговарял с лице, за което мислел, че е представител на фирма „*“ ООД,
което се представило с името „*”/Вальо/, който му казал, че търсел шофьори за работа. Подс.
П.К. се нуждаел от парични средства и се съгласил да работи с „*“. В изпълнение
на взетото решение подс. К., предоставил своя
телефонен номер *на непознатия мъж, който започнал да му се обажда от телефонен
номер *. Към 27.03.2018 г. подс. П.К. вече знаел, че
непознатите лица, с които работел по-по рано намерената работа по обява,
всъщност възбуждали и поддържали заблуждение у различни лица от обл.*, с цел набавяне на парични средства. Подс. П.К. се съгласил да подпомагa в престъпната
им деятелност, неустановените в хода на разследването лица- извършители на
измамливи действия.
На 28.03.2018 г., от около 07.57 часа до около 14.28 ч., намирайки се на
територията на гр. *, подс. П.К. провел множество
телефонни разговори от мобилния си телефонен номер- *, с телефонен номер *,
който се ползвал от неустановено в хода на разследването лице. В един от
разговорите, неустановеното лице казало на подс. П.К.,
че трябвало да отиде до с. *, за да вземе някаква парична сума. В изпълнение на
решението си да отиде до с. * и да вземе паричната сума, с цел набавяне за себе
си и за другиго имотна облага, на 28.03.2018 г., подс.
П.К. и св. *, заедно, в управлявания от него лек автомобил марка „Нисан“, модел „Патфайнедр“, с per. № *, отпътували за с.*, обл.
*.
На 28.03.2018 г., за времето от 12.43 часа до 14.40 часа, на стационарен
телефон с № 05517 20 84, както и на мобилен номер *, св. Р.И.Д., ЕГН **********
получила входящи обаждания от неустановени по делото лица. Те последователно
разговаряли с нея, както на стационарния й телефон, така и по мобилния апарат.
Единият й се представял, като „*“ и й обяснил, че е милиционер и именно той е
човекът, който ще трябва да я спаси, от телефонните измамници, казал й да приготви пари и да има готовност да ги даде, за да е спокойна,
че телефонните измамници ще бъдат заловени.
Паралелно, по другия телефон, пък провела няколко разговора с неустановени в
хода на разследването мъже, които й казали, че животът й си отива, ако не им
даде пари. Непознатите я заплашвали, че ще я колят, ще я бесят и ще я сложат в
чувал, заплашвали я, за да я мотивират да им даде пари. Св. Р.Д. изпълнявала
нареждането на мнимия полицай, който от самото начало на разговорите й казал да
не прекъсва телефонната връзка между тях, за да слуша какво тя говори с „измамниците“ Когато пострадалата Д. чула заплахите и
обидите към нея , тя го споделила с милиционера „*“ . Той й обяснил, че тя била
тяхна цел/на телефонните измамници/, като
същевременно „*“ й казал, че щял да изпрати въоръжен милиционер до двора на
къщата й, за да я пази от тези, които я заплашвали. Освен това „*“ й обяснил,
че трябвало да вземе от нея пари, за да бъдат заловени алоизмамниците,
след което парите ще й бъдат върнати . Св. Р.Д. изброила паричната сума,която
имала в къщата си, и заявила, на непознатото лице, представящо се за
милиционер, че това е сумата от 10500 лв. „*“ чувайки това й казал че тази сума
ще е необходима, за да бъдат заловени алоизмамници,
след което парите ще й бъдат върнати. Казал й също така, че трябвало всичките
си пари от къщи да ги вземе и да ги изнесе навън и да ги сложи в кофата пред
кафе машината. По този начин неустановените в хода на разследването лица
възбудили и поддържали , у Р.Д. заблуждение, че в близост до дома й ще бъде
изпратен от “милиционера *”, друг полицай , който ще я пази от алоизмамниците, които я заплашвали, че той ще вземе ,
оставената от нея парична сума в размер на 10500 лв., поставена в черна
найлонова торбичка, в кофа за боклук, в близост до № , на ул. „*“, с. *, обл. *.
Същия ден, в следобедните часове, подс. П.К. ***.
Намирайки се на територията на село *, подс. П. *провел
разговори от мобилния си телефон с № *, с неустановения „*“, който ползвал
номер *. Номерът се водел на името на св. Величка Димитрова, но всъщност се
ползвал от Р. Румъния, от неизвестни в хода на разследването лица. Подс. К. не намерил веднага адреса, на който го изпратил *,
а именно ул. „*“, с № - причина, поради
която провел разговор с лицето представящо се с името *. Последният, казал на
помагача си, подс. П.К., да отиде пеш до гореупоменатия адрес и да изчака, тъй като една жена щяла
да излезе и да остави пари в едно бяло кошче до № . По този начин подс. П.К. поел обещание да даде помощ след деянието- вземайки
паричната сума в размер на 10500 лв., поставени от пострадалата Д. в черна
найлонова торбичка, на конкретно място, а именно в кофа за боклук, в близост до
№ , на ул. „*“, с. *, обл. *. Подс.
К. спрял автомобила на горепосочената улица пред № 50, където го видели св. С. *
и св. Радослава Георгиева. Намирайки се на гореупоменатото
място подс. К. видял как пострадалата Р.Д. излязла от
дома си и оставила пакета в кофата за боклук. Двамата не се срещнали и не са
разговаряли. Подс. П.К. изчакал тя да се прибере,
отишъл до кофата за боклук и взел черната найлонова торбичка, в която се
намирала сумата от 10500 лв. Св. С. * видял подс. П.К.
да се качва в автомобила си. Св. * записал марката на МПС, а именно „Нисан“ и регистрационния му номер *. След това с лекия си
автомобил, подс. П.К. се отправил в посока гр. Велико
Търново, където „*,, му казал да занесе пакета с парите. По пътя, подс. П.К. отворил пакета и от него взел за себе си парични
средства.
Същия ден свидетелка Р.Д. заявила пред св. *от РУ Камено на ОД МВР * какви
измамни действия са били извършени спрямо нея. В резултат на проведените ОИМ,
на следващия ден - 29.03.2018 г., подсъдимият П.К. бил установен от св. *и св. *-
полицейски служители при РУ Камено на ОД МВР *. На същата дата в гр. *, к/с „*”,
бил извършен оглед и на лекия автомобил „Нисан”,
модел „Патфайндър” и per. №
*, с който се придвижвал подс. К. и съпругата му св. *.
При проведената първоначална беседа в полицията, подс.
П.К., на 29.03.2018 г. предал на полицейския служител св. *, с протокол за
доброволно предаване сумата от 350 лв., за която е
посочил, че е част от парите, които е взел от кошчето за отпадъци в с. *, ул. „*“,
пред дом № . Същевременно при проведено претърсване и изземване в дома на подс. П.К. била намерена и иззета и сумата от 3000 лв., за
която той собственоръчно написал, че били „лични и нелични средства“, но не
уточнил произхода им. В хода на разследването подс. П.К.
е участвал в действие по разследването „Разпознаване на лица“. Св. *предала с
протокол за доброволно предаване на св. *якето , с което била облечена на
28.03.2018 г., докато придружавала съпруга си до с. *.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от
показанията на разпитаните свидетели – Р.Д. /стр. 18-23 ДП/, */стр. 24 от ДП/, */л. 26 от ДП/, */стр. 27 от ДП/, С. * /л. 28 от ДП/, */стр.
30 ДП/, */стр. 31 от ДП/, */л. 32 от ДП/, */стр. 33 от ДП/, */л. 34 от ДП/, актуална
справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по
делото писмени доказателства- протоколи за оглед на местопроизшествие /л. 41-45
от ДП/, за доброволно предаване /л. 46-48 от ДП/, разпознаване /л. 76 от ДП/ и
други.
Съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия К. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимия *с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 209, ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК, тъй като на 28.03.2018 г., в
с.*, обл. *, действайки като помагач, в съучастие с неустановени по делото лица,
последните действали като извършители, с цел да набави
за себе си
и за другиго - своите съучастници - имотна облага (които на същата
дата, възбудили и поддържали у Р.И.Д., ЕГН **********, заблуждение
изразяващо се във формирането на неверни представи,
че милиционер с името „*“, ще трябва
да я спаси, от телефонните измамници, които я заплашвали да даде
пари, на които тя била
цел, като „*“ щял да изпрати
въоръжен милиционер до двора на
къщата й, за да я пази от
тези, които я заплашвали и да вземе от нея
пари - сумата от 10500 лв., за
да бъдат заловени алоизмамници, след което парите
ще й бъдат върнати), умишлено улеснил извършването на престъплението, чрез обещание да
се даде помощ
след деянието-вземайки паричната сума в размер на 10500 лв., поставени от пострадалата Д. в черна найлонова торбичка, на конкретно
място, а именно в кофа за боклук,
в близост до № , на ул. „*“, с. *,
обл. *, и с това причинил имотна
вреда на Р.И.Д., ЕГН **********,
в размер на 10500 лв.
По делото са
налице безспорни данни за участието на други неустановени при разследването
лица, които по телефона са възбудили погрешните представи у пострадалата Д..
Установи се, че посредством серия телефонни разговори у Д. вече е била
формирана една невярна представа за това, че трябва да събере всичките си пари
и ценности и ги постави в кофа за боклук като била убедена, че с това помага на
полицейските органи за залавяне на извършители на престъпления. Установи се, че
точно на уговореното между тези лица и пострадалата Д. място и час, се появява
подсъдимият К., което сочи на извод, че той е действал в съучастие с тези лица
и предварително е получил указания как да действа като вземе торбата с парите, поставена
в кошчето от измамената Д.. Той е действал като помагач, защото е улеснил
довършването на измамата като е взел парите от жертвата и ги е носил на
определено място на своите неустановени съучастници,
с което е допринесъл в значителна степен за настъпилата имотна вреда за
пострадалия.
От субективна
страна деянието по настоящото наказателно производство е извършено при форма на
вината „пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият К. е
съзнавал общественоопасния характер на
престъплението, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и се е стремял към тяхното настъпване. Той е съзнавал, че с
действията си помага на човек, който е въвел в заблуждение пострадалата Д., и
че в резултат от това тя е предприела акт на имуществено разпореждане, от който
за нея ще настъпи имотна вреда. С поведението си подсъдимият е целял пряко
настъпването на престъпния резултат и извличане на имотна облага за себе си и
други лица.Също така е съзнавал, че извършва деянието в съучастие с
неустановено по делото лице - извършител, което възбудило заблуждение у св. Д.,
действайки като помагач и умишлено улеснил неустановения по делото извършител
като получил паричната сума в размер на 10500 лева от св. Д.. Действал е със
специалната цел да набави за себе си и неустановеното по делото лице имотна
облага, като е целял да причини имотна вреда.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от К. престъпление
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до шест
години.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при
прилагане на чл. 54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл.55 НК.
При определяне на наказанието на
подсъдимия К. съдът взе предвид, че съдебното следствие се проведе по реда на
чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Неговите самопризнания се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства условията на чл.58а, ал.1 НК. От една
страна, съдът отчете като отегчаващо отговорността на К. обстоятелство
обстоятелството, че е участвал като помагач в т.нар “телефонни измами”, които
са характерни с високата си степен на обществена опасност, както и
обстоятелството, че се касае за сравнително голяма по размер сума. Съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало към
момента на извършване на деянието, ограниченото участие на К. в извършването на
престъплението като помагач, направените веднага след задържането му
самопризнания, признаването на вината пред съда и изразените разкаяние и
съжаление, както и оказаното от него съдействие на разследването. Описаните
смекчаващи обстоятелства и степента на
участието му в престъплението, която все пак не може да се приеме за малка, не
са достатъчни да се приеме, че в случая при определяне на размера на
наказанието на подсъдимия следва да намери приложение чл.58,б.“б“ НК или чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не е налице нито многобройност на смекчаващите
вината му обстоятелства, нито изключителност на някое от тях. Въз основа на
гореизложеното, настоящият състав реши да определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, и то следва да е лишаване от свобода
за срок от две години, което наказание при задължителното приложение в случая
на чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно –
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
Съдът счита, че за постигане
на целите на индивидуална и генералната превенция по чл.36 от НК не е необходимо подсъдимият
да изтърпява наложеното му наказание ефективно и след като са налице
предпоставките на чл.66,
ал.1 от НК неговото изпълнение следва да бъде отложено
за срок от
три години. Съдът намира, че това условно наказание е справедливо и съразмерно с
тежестта и обществената опасност на извършеното престъпление и личността на
подсъдимия и е съобразено с целите по чл.36 от НК. Строгостта на това наказание
не надхвърля необходимото за наказването на Митев за извършеното от него, ще
съдейства за поправянето му като същевременно ще въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото да се въздържат да
помагат на т. нар „телефонни измамници“.
По веществените доказателства:
По отношение на сумата от 350
лв., която е била предадена доброволно от подсъдимия се установява, че същата е
част от общата сума от 10500 лв., която е била оставена от пострадалата, поради
което следва да бъде върната на правоимащото лице, а
именно- Р.Д..
По отношение на сумата от 3000
лв., иззета от дома на подсъдимия липсват доказателства, че същата е част от
сумата от 10500 лв., поради което следва да бъде върната на П.К.. Независимо от
неговото заявление в съдебно заседание, че желае тази сума да бъде предадена на
пострадалата, съдът няма такова правомощие, а следва да върне вещественото
доказателство на правоимащото лице.
По разноските:
По отношение на
разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия А. К.,
да заплати по сметка на ОД на МВР-*
направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 50,00 лв. Подсъдимият дължи да заплати и 10
лева държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.*. Също така,
подсъдимият следва да заплати и 500 лв. на частния обвинител, представляващи
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.