Решение по дело №1070/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 886/5.12.2019г.

гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ВАСКО НАНЕВ 2. ГЕОРГИ ВИДЕВ

 

при секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора	Стефан Янев	изслуша докладваното
от съдия	МАРИАНА ШОТЕВА
по К.А.Н. ДЕЛО № 1070 по описа на съда за 2019 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от “Меладинис“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул. „Кара Никола Ангелов“ № 16, представлявано от управителя Костадин Георгиев Миладинов, чрез адв. Н.Б. ***, като пълномощник против Решение № 447/19.07.2019 г., постановено по АНХД  № 606/19 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено НП № 13-001308/15.03.2019 г. на директор на Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на “Меладинис“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул. „Кара Никола Ангелов“ № 16 е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява.

За ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Не се изпраща отговор.

Страна – представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик – редовно призована, явява се прокурор Янев. Счита, че е налице нарушение по чл. 62, ал.3 от КТ и моли да се отхвърли жалбата.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

  С решението на Районен съд гр.Пазарджик е потвърдено наказателно постановление № 13-001308/15.03.2019 г. на директор на Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на “Меладинис“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул. „Кара Никола Ангелов“ № 16 е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.

        Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 01.02.2019 г. е била извършена проверка на строителен обект на дружеството-жалбоподател “Меладинис“ ЕООД от инспектори в Дирекция “Инспекция по труда“-Пазарджик. На работа е бил заварен да престира труд по трудов договор №188/01.02.2019 г. лицето Илия Запринов Божков, комуто не е било връчено заверено от ТД на НАП копие от уведомление за регистрация на трудов договор по чл. 62, ал. 3 от КТ.

        Въз основа на така установената фактическа обстановка на основание чл. 63, ал. 2 във вр. с ал.1 от КТ на касоционния жалбоподател е съставен АУАН от 04.02.2019 г. и въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление № 13-001308 от 15.03.2019 г.

        При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитания по делото свидетел. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

         Правилно е заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ , доколкото се касае за неизпълнение на вменено с тази норма задължение на работодателя.

          В чл. 415в, ал. 1 от КТ е уредена отговорността за маловажни нарушения. Съгласно него за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв, а съгласно ал. 2 на същия член не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, който също урежда маловажни случаи на административни нарушения. Законът за административните нарушения и наказания и глава ХIХ, раздел II от Кодекса на труда, са в съотношението на общ към специален закон. В подкепа на това становище е и Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г. съгласно, което специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В настоящия случай попадаме под хипотезата на чл. 415 в, ал. 2 от КТ, тъй като жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал.1 от КТ и следва да се съобрази наложеното с нея ограничение. Следователно правилно на дружеството е наложена санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ и не е налице случай на маловажност.

         Правилно е прието от съда и че наложената от наказващия орган санкция е леко завишена от определения в КТ минимум от 1500 лв., но това решение е оправдано предвид факта, че за констатираните от процесната проверка обстоятелства са съставени 4 броя АУАН и по тях са издадени наказателни постановления, срещу които има образувани административно-наказателни дела по жалби на дружеството.

         При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

         По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 447/19.07.2019 г., постановено по АНХД  № 606/19 г. по описа на Районен съд – Пазарджик

Решението е окончателно.