Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Румела Михайлова
с
участието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №122/2020 г. по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е
образувано по искова молба на Х.К.С. срещу Главна
инспекция по труда гр. София с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ
и претендирани имуществени вреди в размер на 2500 лв. ведно със законната лихва
от дата на влизане в сила на решението за отмяна на НП срещу ищеца до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба
твърди, че на ищецът е връчено НП 03-009036/28.12.2017 г. НП е оспорено пред
ВРС и отменено с решение № 1459/17.07.2019 г. на ВРС по НАХД №4532/2018 г.
Решението на ВРС е оставено в сила с решение №1863 от 11.10.2019г. по КНАД №2453/2019
г. на Административен съд Варна. Жалбата срещу НП е подадена чрез адвокат, като
се сочи, че е заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство в двете инстанции в размер на 2500 лв. Претендират се вреди от
отмененото НП в размер на 2500 лв. за двете съдебни инстанции.
В открито съдебно
заседание чрез процесуален представител ищецът поддържа иска и моли за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител в публично
съдебно заседание оспорва предявения иск по основание и размер.
Прокурорът в открито съдебно заседание дава становище,
че предявеният иск е изцяло основателен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
представените по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Искът при съобразяване на т.
1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. ОСГК
на ВКС и първа и втора колегия на ВАС, с която е прието, че делата по искове за
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по
налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на
разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните
съдилища е допустим – исковата молба е
предявена от лице с активна процесуална легитимация в писмена форма.
Разгледан по същество искът е основателен.
Видно от представените доказателства НП 03-009036/28.12.2017
г. е оспорено пред ВРС и отменено с решение № 1459/17.07.2019 г. на ВРС по НАХД
№4532/2018 г. Решението на ВРС е оставено в сила с решение №1863 от 11.10.2019г.
по КНАД №2453/2019 г. на Административен съд Варна. Тези факти не са спорни
между страните, установяват се от приложените съдебни преписки и съдът ги
възприема.
От въззивното дело се установява, че пред въззивния
съд по оспорване на НП ищецът Х.С. е представляван от адвокат. В съдебната
преписка по въззивното дело (л.17) е приложено пълномощно двустранно копие от
пълномощно от кочан, в което не е вписана сума договорена и платена от жалбоподателя
С. на адв. Г.. От протокола от публично съдебно заседание проведено на 06.06.2019 г. по НАД №4532/2018 г.
се констатира, че адв. Г. е представлявал жалбоподателя, като е изразил
становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на спора.
От възражение по касационната преписка и от протокол от публично съдебно
заседание проведено на 19.09.2019 г. КНАД №4532/2019 г. по описа на
Административен съд – Варна се констатира, че адв. Г. не се е явил пред
касационната инстанция, но е представлявал г-н С. и е депозирал молба с вх.
№13926/17.09.2019 г., с която е поискал делото да бъде разгледано в негово
отсъствие – поради служебна ангажираност. В съдебната преписка по касационното
дело не е приложено пълномощно на адв. Г..
Тези факти не са спорни между страните, а и се
установяват от документите и решението в приложеното по настоящото производство
НАД №4532/2018 г. по описа на ВРС и КНАД №2453/18 г. по описа на АдмС Варна.
От съдебните преписки по НАД №4532/2018 г. по описа на
ВРС и КНАД №2453/18 г. по описа на АдмС Варна се констатира, че в хода на тези
съдебни производства не е представен договор за адвокатска защита и съдействие.
Пред настоящата инстанция са представени в копия
разписки от кочан, общо седем на брой с посочени като платени в две от тях суми
в размер на по 1000 лв. за всяка от двете инстанции – въззивна и касационна по
оспорване на НП, както и още пет броя за представителство по АНД №4532/2018 г. по описа на ВРС всяко за по 100 лв.
От съдържанието на разписките се налага извод, че сумите
заплатени за възнаграждение на адвокат за процесуална защита по НАХД №4532/2018
г. по описа на ВРС са предадени на адв. Г. на 22.11.2018 г., а възнаграждението
на процесуалния представител по КНАД №2453/19 г. по описа на АдмС Варна е
предадено на адв. Г. на 19.09.2019 г. Решението на ВРС по НАХД 4532/2018 г. е
постановено на 17.07.2019 г., като последното публично съдебно заседание по
това дело е проведено на 06.06.2019 г. Решението по КНАД №2453/19 г. е
постановено на 11.10.2019 г., а последното съдебно заседание по делото е
проведено на 19.09.2019 г.
Констатира се, че по НАХД №4532/2018 г. по описа на
ВРС са заплатени общо суми в размер на 1 500 лв. за адвокатско
представителство съобразно приложените по настоящото дело разписки. На
22.11.2018 г. е заплатена сумата от 1 000 лв. за представителство по
делото. В последствие по същото дело са издадени 5 бр. разписки на стойност от
по 100 лв., за които като основание са вписани явявания в последващи съдебни
заседания по делото – общо пет броя от дати – 17.01.2019 г., 14.03.2019 г.,
18.04.2019 г., 16.05.2019 г. и 06.06.2019 г., които дати съвпадат с датите на
съдебните заседания. За явяването по КНАД №2453/19 г. по описа на АдмС Варна е
представена разписка за заплатени 1 000 лв.. Всички разписки съдържат в
себе си указание, че сумите са били заплатени в брой.
Така описаната фактическа обстановка не
е спорна между страните. Въз основа на същата, съдът достигна до следните
правни изводи: Искът е предявен от процесуално легитимирана страна (лице, претендиращо присъждането на обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди причинени от отменено наказателно
постановление), срещу надлежния ответник,
съгласно чл.205 от АПК (юридическото лице,
в чиято структура се намира органът издал незаконосъобразното наказателно
постановление) и се разглежда от родово (съгласно т.1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС) и местно компетентния (чл.133 от АПК) съд.
Предвид горното, съдът намира, че е сезиран с допустим
иск. По неговата основателност, съобрази следното:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнението на административна дейност. От съдържанието
на нормата и от изричното ѝ озаглавяване
„Отговорност за дейност на администрацията”, обосновано може да се заключи, че
определящо за приложимостта ѝ, респективно за
търсене на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е вредите, които според твърденията на ищеца са
причинени в правната му сфера, да са в резултат от изпълнението на
административна дейност, без значение на нейната проявна форма – правоприлагаща
(при издаване на индивидуални
или общи административни актове), нормотворческа (при издаване на подзаконови нормативни актове) или санкционно-правораздавателна (по административното наказване, осъществявано с
наказателни постановления). Независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1
от
ЗОДОВ е обстоятелството, че акта се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна
дейност.
Следователно, в
приложното поле на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ попадат и случаите на претендирана
имуществена отговорност на администрацията от незаконосъобразно издадени от
органите ѝ и отменени по съдебен ред
наказателни постановления. Такова е разрешението на въпроса, дадено в т.1 от
цитираното Тълкувателно постановление №2/2015 г. на ВКС и ВАС. В настоящия случай, от данните по
делото се установява категорично, че издаденото НП е отменено с влязло в сила съдебно решение, което удовлетворява
коментираното изискване на цитираната правна норма.
Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да възникне
законовата отговорност, следва да е налице
освен отменен по надлежния ред акт и реално причинени вреди, произтичащи от
него, както и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди.
Нужно е в процеса да се установи, че настъпилите вреди за ищеца (загуби или пропуснати ползи) представляват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт на администрацията.
В
конкретния случай, в производството по оспорване на наказателното постановление
пред РС - Варна и пред касационната
инстанция – Адм. съд, ищецът е бил представляван от
адвокат-пълномощник. Видно от представените по двете дела
доказателства 7 бр. разписки, за процесуалното
представителство пред въззивната и касационната инстанции, е договорено и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., първоначално, а след това за пет допълнителни явявания
– по 100 лв. или 1500 лв. за производството пред въззивната инстанция и 1000
лв. за производството пред касационната инстанция или общо направени разноски
от жалбоподателя за двете инстанции от 2500 лв.
Налице е и причинно-следствена връзка
между защитата и настъпилите за ищеца вреди. Адвокатското възнаграждение е
вреда за ищеца доколкото плащането намалява фактически неговото имущество, а и защото липсва процесуална
възможност той да упражни претенцията си за разноски в административно-наказателното производство
пред съда (в този смисъл ТР №
2/03.06.2009г. на ВАС по т.д. № 7/2008г.). Възможност за предявяване на искане за заплащане на
разноски в рамките на съдебната фаза на административно-наказателното производство
е дадена с изменение на ЗАНН станало реалност с влизане в сила на чл.63, ал.3
от ЗАНН (нов) на 29.11.2019 г., но както може да се установи производството по
двете дела е приключило преди това с постановяване на касационното решение на
11.10.2019 г., поради което явно жалбоподателят не е имало как да се възползва
от посочената норма.
Адвокатското
възнаграждение е заплатено единствено поради необходимостта от адекватна защита
срещу издаденото незаконосъобразно НП, до което не би се
стигнало, ако при осъществяване на своята административно-наказателна дейност,
наказващият орган бе съблюдавал материалния и процесуалния закон. Това
обосновава пряката причинност между незаконосъобразно осъществената дейност по
административното наказване, приключила с издаване на наказателното
постановление и произтеклите за лицето имуществени вреди от заплащане на
адвокатско възнаграждение. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016г. на ОСС
на ВАС, в което изрично е прието, че при предявени пред административните
съдилища искове по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, платените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон.
С
оглед изложеното, съдът намира за доказани предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 от АПК.
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се
явява доказан и по основание, и по
размер, като по отношение на последния липсва наведено възражение за
прекомерност от страна на ответника. Поради това същият следва да бъде уважен в
претендирания размер от 2500 лв.
Предвид
основателността на иска по главната предявена с него претенция,
основателна е и акцесорната такава за лихви, дължими от датата на предявяването
на иска – 11.10.2019 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
С
оглед изхода на спора и на основание
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, основателно се явява, своевременно направеното искане от страна на ищеца
за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Същите се претендират и са
доказани общо в размер на 580 лв., от които 10 лв. държавна такса и 570 лв.
адвокатско възнаграждение с данни, че последното е платено в брой, съобразно
разписка приложена по делото с подадена молба от 05.11.2020 г.
С оглед горното, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски общо в размер на 580
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция ,„Главна дирекция по труда“ да
заплати на Х.К.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адв. Г. Г. обезщетение
за претърпени от физическото лице имуществени вреди в размер на 2 500 (две
хиляди и петстотин) лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за две
съдебни инстанции по АНД №4532/2018 г. по описа на ВРС, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска – 11.10.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция ,„Главна дирекция по труда“ да
заплати на Х.К.С., ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски за водене на призводството в размер на 580 (петстотин
и осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: