Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5112 по описа на съда за 2018 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Л.Б.З. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.10.2017
г., ведно със законната лихва от 22.02.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че на 18.10.2017 г. в гр. София, на бул. „Македония“ на пешеходна
пътека в района на „Руски паметник“ настъпило ПТП, вина за което имал водачът
на л.а „Хюндай“, модел „Гетц“ с ДК № ******К.К.. Поради недостатъчно внимание и
предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са велосипедистите,
К. реализирал ПТП с движещата се по пешеходна пътека Л.З..
След
инцидента ищцата била откарана по спешност в „Н. И. Пирогов“, където се
установила рани и хематоми в различни части на тялото й. Към момента
възстановителният период все още не бил приключил. Раните по лицето на З.
загрозявали външния й вид, което я направило затворена и неконтактна. Страдала
от световъртеж, трудна концентрация и сънливост. Приемала обезболяващи
медикаменти. Дълго време след инцидента не могла да се придвижва поради болки в
десния крак. Страдала и от страхови преживявания, отказвала да пресича и да се
движи по оживени улици и кръстовища и не карала колело.
Гражданската
отговорност на водача на л.а. „Хюндай Гетц“ била застрахована при ответното
дружество.
На 22.11.2017
г. предявила претенция пред З. „Л.и.“ АД за изплащане на обезщетение, но към
датата на завеждането на исковата молба застрахователят не предложил справедлив
размер на обезщетение. Поради това моли съдът да осъди ответника да й заплати
сумата от 26 000 лева, ведно със законната лихва от изтичане на
тримесечния срок за произнасяне – 22.02.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва механизма на ПТП и
причинната връзка между описаните в исковата молба увреждания и процесното ПТП.
Твърди, че единствената причина за настъпване на произшествието е
противоправното поведение на ищцата, която навлязла с велосипеда в площи,
предназначени за движение само на пешеходци и направила удара непредотвратим.
Възразява и за прекомерност на претендирания размер на обезщетението.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си
пред ответното дружество на 22.11.2017 г., към която са приложени констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, медицинско направление от 18.10.2017 г.,
съдебно-медицинско удостоверение и удостоверение за банкова сметка.
***. 432,
ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Хюндай“, модел „Гетц“
с ДК № ******и З. „Л.и.“ АД – обстоятелство, отделено като безспорно между
страните с определение от 10.12.2018 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Относно
механизма на произшествието е изслушано заключение на инж. П. П.. На 18.10.2017
г. около 08.45 ч. в гр. София, л.а. „Хюндай“, управляван от К. *** в посока от
бул. „Х. Ботев“ към бул. „Ген. Столетов“. К. спрял в района на пешеходната
пътека при кръстовището преди площад „Руски паметник“. Л.З. се движила по
тротоара отдясно на спрелия автомобил и предприела пресичане отдясно наляво
спрямо автомобила по пешеходната пътека. Мястото било с добра видимост, в
светлата част на денонощието и на равен участък от пътя. З. достигнала зоната
пред автомобила, когато той потеглил и последвал удар с челната предна част на
л.а. „Хюндай“ и лявата част на велосипеда, който паднал на земята заедно с
водача Л.З.. В момента на удара скоростта на автомобила била до около 10 км/ч.
Като
причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи субективните действия
на водача на л.а. „Хюндай“ К.К., който имал обективна възможност да възприеме
намираща се на тротоара, а след това и на платното за движение велосипедистка и
възможността да предотврати настъпването на произшествието, като е могъл да не
потегли или да се съобрази с местоположението й.
Причина
за произшествието е и поведението на Л.З., която управлявала велосипеда по
тротоарната площ, а впоследствие и по пешеходната пътека.
При така
даденото заключение съдът приема за доказано, че К.К. е реализирал
противоправно поведение, като е нарушил нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2,
т. 1 от ЗДвП, задължаващи го с поведението си да не създава опасности и пречки
за движението и да поставя в опасност живота и здравето на хората, както и да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
водачите на двуколесни пътни превозни средства.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач за причинените от деянието на К.К. вреди на ищцата.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва
да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението на д-р С., че при ПТП на 18.10.2017 г. Л.З. е получила
разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда, оток и кръвонасядане на лицето
и кръвонасядания, отоци и охлузвания на дясната ръка и десния крак.
Непосредствено след инцидента се провело хирургично лечение на
разкъсно-контузната рана в областта на лява вежда, като раната била обработена
и зашита. През периода на лечение ищцата търпяла болки и страдания, които били
с по-голям интензитет през първите 10 дни. При нормално протичане на лечебния
процес възстановяването от такъв вид увреждания настъпвало за 20-25 дни.
Във
външния край на лявата вежда, успоредно на ръба на орбитата имало рана с
дължина 5 см с наложени хирургически шевове. От тази рана се очаквало да остане
постоянен белег. Други трайни последици за здравето на З. не се очаквали.
Въз основа
на така даденото заключение и показанията на свидетеля Д.И.съдът приема, че З.
е търпяла ограничения в нормалния си начин на живот за период до 30 дни. Пострадалата
не е търпяла оперативни интервенции и свързан с тях болничен престой; не е
имала нужда от чужда помощ в обслужването по време на възстановяването. Най-сериозното
нараняване, оставило последици върху външния й вид, е раната на лява вежда.
Отделно от това, пострадалата е изпитала негативно влияние в психологичен
аспект. Произшествието се е отразило на комфорта й като участник в движението.
Преустановила е придвижването с колело и има затруднения в движението на долния
десен крайник.
Около едни
месец й е бил нужен, за да се върне към обичайния си ритъм и начин на живот,
извън естествените психични травми от произшествието и свързания с него стрес.
Като
съобрази така изложеното и възрастта на пострадалата – 41 г. към датата на ПТП,
лимитите на застрахователните суми, конкретните икономически условия и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 18.10.2017 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от което са
произтекли вредите, съдът намира, че 12 000 лева е справедлив размер на
обезщетението.
Основателно
се явява направеното от ответника възражение за собствен на ищцата принос за
настъпване на вредите. Механизмът на ПТП, както и заключението на вещото лице
д-р П. П. сочат на противоправно поведение на Л.З., която е управлявала
велосипеда по пешеходна пътека, което е забранено по силата на чл. 81, т. 5 от ЗДвП. Несъмнено скоростта на движение на велосипеда от 8 км/ч е по-висока от
скоростта на пешеходец. При условие, че З. е бутала, вместо да управлява
превозното си средство, водачът би я възприел много преди тя да предприеме
пресичането на пешеходната пътека и би направил удара предотвратим.
Субективното поведение на ищцата също представлява причина за настъпване на
инцидента, като вината й е съразмерна на тази на водача на л.а. „Хюндай“.
По тези
съображения обезщетението от 12 000 лева следва да се намали до сумата от
6 000 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява се, че ищцата е сезирала застрахователя на
гражданската отговорност на водача на л.а. „Хюндай“ на 22.11.2017 г., като до
изтичане на тримесечния срок той нито е определил, нито е изплатил обезщетение.
Поради това върху сумата от 6 000 лева се дължи лихва от 23.02.2018 г. до
окончателното изплащане.
На ищцата
е оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния й представител
адв. Г. Й. се следва адвокатски хонорар в размер на 302.31 лева от дължимия по
Наредба № 1/2004 г. – 1 310 лева.
Ответникът
е сторил разноски в размер на 330 лева. Предвид характера на претенцията и
извършените по делото процесуални действия, съдът счита, че в приложение на
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ дължимото
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 320 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат 500 лева разноски.
Тъй като
ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски, ответникът
дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 240 лева държавна такса и 69.23
лева депозит за експертиза.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Л.Б.З., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 18.10.2017
г. в гр. София, ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 240 лева държавна такса и 69.23 лева депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат Г.Й. *** сумата от 302.31 лева адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л.Б.З., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 500 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: