РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Бургас, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20242120108424 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от Ц. Д. Д., ЕГН: *********, с адрес гр. Б., ж.к. ***, чрез адв. Н.
Р. - БАК срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Петър Дертлиев” № 26, офис – сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, искове
да бъде прогласена за нищожен сключеният с „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем №
***/26.12.2017 г. поради противоречието му с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 Закона за потребителския
кредит, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 25.03.2019г., а в
условията на евентуалност да бъдат прогласени за нищожна клаузата регламентирана в чл.8 от
сключеният с „Сити Кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № ***/26.12.2017 г., вземанията
по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от договор за цесия от 25.03.2019г.,, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че между ищцата и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски
кредит № ***/26.12.2017 г., по силата на който ищцата е получила от кредитодателя сумата от 1800
лева, при ГПР – 48.32 % и ГЛП 40.08 %, вземанията по който договор, са прехвърлени на ответника
с договор за цесия от 25.03.2019г. Поддържа се, че договора е нищожен поради противоречието му
с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като уговореният ГПР надхвърля петкратния размер на законната
лихва за забава, тъй като в същия не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение, а
освен това в договора не е посочено от какви компоненти е формиран ГПР. Отделно от това се
сочи, че договорът е недействителен, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй
като посочения в договора лихвен процент не отговаря на действително посочения, тъй като
уговорената неустойка представлява добавка към договорената лихва към кредита, а по този начин
същата надхвърля трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че договорът е нищожен и тъй
като шрифтът на който е изписан е по-малък от 12, което представлява нарушение на чл.5 от ЗПК.
В условията на евентуалност са наведени твърдения, че е нищожен чл.8 от договора, тъй като с
така уговорената неустойка се заобикаля правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК и се договаря по-голям
размер от нормативно установения размер на разходите по кредита.Направено е искане за
уважаване на предявените искове. Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
1
се и твърдението на ищцата, че в договора не е посочено как е формиран ГПР, като се твърди, че
всички компоненти са ясно уговорени. Цитира се съдебна практика. Направено е искане за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е налице спор, че между “Сити Кеш” ООД и Ц. Д. Д. е бил сключен
Договор за паричен заем № *** към искане № *** от 26.12.2017г., съгласно който ищцата е
получила в заем от ответника сумата в размер на 1 800 лв., която следвало да върне по следния
начин: 3 вноски по 60.12 лв. и 8 вноски по 260.11 лв. при фиксиран лихвен процент от 40.08% и
ГПР 48.32 % и обща сума за връщане: 2261.24 лв. Не е налице и спор относно това, че кредитът е
усвоен от ищцата. Не е спорно между страните и обстоятелството, че вземанията по договора са
били цедирани на ответника “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с договор за цесия от
25.03.2019г., който е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземанията по същия,
по повод на което е било образувано ч.гр.д. № 9293/2019г. на БРС и издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4186/01.11.2019г.
С определението си от 11.02.2025г. по чл.140 ГПК, съдът е оставил без уважение
насрещното възражение на ответника за недопустимост на така предявения иск, основано на
наличието на издадена заповед за изпълнение и липсата на подадено възражение срещу нея като е
изложил подробни съображения в тази насока, които намира за излишно да преповтаря.
Видно от сключения между страните договор и по-конкретно чл. 6 от договора длъжникът
следва да предостави допълнително обезпечение на кредитора в срок от три дни от сключване на
договора, като в случай на неизпълнение съгласно чл. 8 той дължи неустойка в размер на 2215.76
лева. Уговорено е още, че неустойката се дължи разсрочено съобразно погасителния план към
договора.
В настоящия случай съдът приема, че ищцата се явява потребител, по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, поради което сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат
изискванията на Закона за потребителския кредит. Предвид това следва да се обсъдят твърденията
на процесуалния представител на ищцата за недействителност на договора за заем поради
неспазване разпоредбите на ЗПК. Нещо повече, съдът е длъжен да извърши такава проверка, дори
да не е налице възражение в тази насока. Такова е и даденото разрешение във формираната
задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. №
1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът се произнася в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, без да
е направено възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства, независимо от вида на договора и страните по него.
Както беше посочено, за процесното правоотношение приложим е Законът за
потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на
процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител,
която е в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание или да увеличава цената, без потребителят да има право в тези
случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Съдът, като съобрази текста на сключения договор намира, че така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на
задължението за предоставяне на обезпечение. По същността си тя не обезпечава изпълнението на
основното задължение по договора, а вторичното задължение за предоставяне на обезпечение.
Само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от
кредитора. Следователно уговорената неустойка излиза извън основните й функции -
2
обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно
изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, в която хипотеза не би имал право
да се ползва от обезпечението. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата
сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, отново съобразно уговорките по договора се
дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Тоест,
кредиторът получава реално парична сума, заедно с вноските по кредита и на техния падеж, преди
да са настъпили каквито и да е вреди. По този начин се достига до значително оскъпяване на
ползвания заем, като размерът на неустойката е необосновано завишен, спрямо предвидимите при
сключване на договора вреди, поради което е налице хипотеза на типично неравноправно
договаряне по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 3 ЗЗП. С включване на това вземане за неустойка в
погасителните вноски по съществото си се добавя сума, която се явява печалба за дружеството.
Следователно начинът, по който е уговорено погасяването на задължението за неустойка,
позволява то да се определи като разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР,
съобразно дефиницията на чл. 19 ЗПК. Следва да се посочи още, че правилата на чл. 16 и чл. 10а
ЗПК вменяват задължение на кредитора, преди сключване на договора за кредит сам да оцени
кредитоспособността на потребителя и то без да начислява допълнителни суми за това. Ето защо не
следва върху кредитополучателя да се прехвърля финансовата тежест за оценката на
платежоспособността на длъжника и евентуалните вреди, които кредиторът би могъл да претърпи,
ако се окаже неплатежоспособен
Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, доколкото
той не разполага с действителна информация колко точно е оскъпяването по кредита. Това се явява
в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да вземе информирано и икономически обосновано решение дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Неустойката за
непредставяне на обезпечение не е отразена като разход при формиране на ГПР, въпреки
включването й в общия дълг, което е в противоречие с изискванията на чл. 19 ал.1 ЗПК. При това
положение не става ясно по какъв начин и от какви компоненти се състои ГПР в процесния
договор за кредит, като се създава основателно съмнение относно посочване в договора за кредит
на ГПР по-нисък от действителния такъв. Видно от извършена служебна справка с онлайн
калкулатор е, че при изчисляването на ГПР по кредита, посочен в размер на 48,32 % , не е включена
неустойката в размер на 2215.76 лв. Така посочената неустойка е дори по-голяма от заемната сума,
което неминуемо ще доведе до увеличаване на ГПР многократно. Затова и доколкото неустойката
представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР, то при липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Така
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК. От това следва, че
кредитополучателят дължи връщане единствено чистата стойност на кредита.
С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан като следва
процесният Договор за потребителски кредит № *** от 26.12.2017г., сключен между Ц. Д. Д. и
„СИТИ КЕШ“ ООД, да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид това, че съдът намира предявения главен иск за
основателен, то същият не дължи произнасяне по предявения такъв в условията на евентуалност.
По разноските:
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ищцата има право на репариране на
сторените от нея разноски в процеса. Същата е представила списък по чл. 80 от ГПК, видно от
който претендира сумата от 227.33 лв. за заплатена държавна такса, както и сумата от 500 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са представени и доказателства за
действителното извършване на разходите – договор за правна помощ и съдействие от 06.12.2024г.
(л.44) и платежно нареждане за внесена по сметка на РС Бургас държавна такса. /л.12/
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съобразено с минимално предвиденото такова в
3
Наредба 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, респективно не е прекомерно.
Предвид това в полза на ищцата следва да бъдат присъдени изцяло сторените разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем № *** към искане № *** от
26.12.2017г., сключен между Ц. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. ***, като заемател и
„СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, като заемодател, поради противоречието му със закона, на
основание чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Петър Дертлиев” № 26, офис – сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4,
на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Ц. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. ***,
сумата от 727.33 лв., представляваща сторените от нея в производството съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4