Решение по дело №156/2023 на Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към Решение № 43/03.08.2023 г.
по АНД № 156/2023 г.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXVIII от НПК.
В Районен съд – Тутракан е постъпило постановление на Районна
прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, от 18.07.2023
г., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК по образувано ДП № 362 ЗМ 89/2023 г. по описа на РУ – Тутракан,
на обв. Е. Р. А. от ***, ЕГН: **********, за това, че на 22.02.2023 г., в с. Нова
Черна, обл. Силистра, по ул. „Кирил и Методий“, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.
№ ***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0453-000059 от 19.07.2022 г., издадена от ВПД
Началник група към ОДМВР – Русе, РУ – Сливо поле, влязла в сила на
06.08.2022 г., за временно отнемане на СУМПС на основание чл. 171, т.1, б.
„б“ от ЗДвП – престъпление по чл. 343в, ал.3 във връзка с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан,
поддържа внесеното предложение. Предлага обвиняемият да бъде признат за
виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ към
минимален размер.
Обвиняемият, редовно призован, явява се лично, заедно с надлежно
упълномощения си защитник адв. Е. Г. от ***. Не спори по фактическата
обстановка, описана в постановлението на РП – Силистра, като се признава за
виновен.
Защитникът на обвиняемия пледира за прилагане на чл. 78а от НК и
налагане на минималния размер на предвиденото административно наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Е. Р. А. ***, с ЕГН **********.
На 19.07.2022 г. ВПД Началник група към ОДМВР – Русе, РУ – Сливо
поле, издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0453-000059, с която на обв. А. била наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, а именно – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Това се наложило, тъй като с тест било установено, че обвиняемият е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин, поради
1

което било образувано и ДП № 71/2022 г. по описа на РУ – Сливо поле.
ЗППАМ била връчена на обв. А. на 22.07.2022 г. и влязла в сила на 06.08.2022
г.
На 22.02.2023 г. свидетелите Д. А. и Б. Д. – полицейски служители в РУ
– Тутракан, били на работа и контролирА. движението по пътищата. Около
20:30 ч. патрулирА. със служебен автомобил по ул. „Кирил и Методий“ в с.
Нова Черна, когато забелязА. пред тях да се движи лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № ***. Полицейските служители решили да
извършат проверка на водача и автомобила, поради което предприели
действия по спирането им. В хода на проверката се установило, че водачът на
автомобила – обвиняемият А., бил с наложена ПАМ и СУМПС му било
отнето. Поради това св. Д. му съставил АУАН серия АД, бл. №
144186/22.02.2023 г. за извършено нарушение на чл. 150а от ЗДвП.
На 11.04.2023 г. с постановление на прокурор от РП – Русе ДП №
71/2022 г. било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 във връзка с чл. 24,
ал.1, т.1 от НПК.

Съдът, на основание чл. 378, ал.3 от НПК, изгради горната фактическа
обстановка и разгледа делото в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението на РП – Силистра, които в съдебно заседание не
се оспорват от обвиняемия и неговия защитник.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът изведе следните
правни изводи.
Обвиняемият е наказателно отговорно лице, установено като водач на
МПС, и като такъв е надлежен субект на престъплението, в което е обвинен.
Изпълнителното деяние по чл. 343в, ал.3 от НК се свежда до
управление на МПС в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на
СУМПС от страна на престъпния деец. Управлението на МПС от страна на
обвиняемия се доказва от цялостния доказателствен материал. Във връзка със
съпоставянето между този престъпен състав и уредените в предходните две
А.неи на същия член състави е необходимо да се разграничи ПАМ от
административното наказание. Общата уредбата относно ПАМ е в чл. 22 и 23
от ЗАНН, а специалната /касаеща настоящия случай/ – в чл. 171 и сл. от
ЗДвП. Теоретичната дефиниция на ПАМ е, че те се намират в диспозицията
на правната норма, а не в нейната санкция. В този смисъл – те не са наказания
за извършени административни нарушения, а представляват изпълнение на
задължение от страна на контролните органи при нА.чие на условията /в
хипотезата на правната норма/ за издаването и прилагането им – т.е.
представляват властнически, индивидуален административен акт.
Разпоредбите на чл. 172, ал.5 /въвеждаща едноинстанционно производство за
обжалване на ПАМ по реда на АПК/ и ал. 6 /гласяща, че обжалването не
2

спира изпълнението на ПАМ/ от ЗДвП подкрепят горните теоретични
постановки. В този именно аспект /не като административно наказание,
наложено с НП, а като индивидуален административен акт по АПК/ следва да
се определят началният и крайният срок на действие на ПАМ. За началния
срок на действие на ПАМ, както се изясни по-горе, не е от значение нито
влизането в сила на заповедта за прилагането , нито нА.чието или не на
подадена жалба. От наказателно-правно значение са единствено датата на
издаването и тази на връчването /последното във връзка с доказването на
субективната страна на престъплението/. Крайният срок на действие на ПАМ
зависи от осъществяването на административно-наказателната отговорност
/„до решаване на въпроса за отговорността“ според използваната в ЗДвП
лексика/ или изтичането на даден срок.
В настоящия случай ПАМ е започнала да действа с издаването на
заповедта за прилагането – т.е. 19.07.2022 г. Последната е била връчена
лично на обвиняемия на 22.07.2022 г. Процесното деяние е изпълнено на
22.02.2023 г. С Постановление № 4017/2022 г. от 11.04.2023 г. на РП – Русе
наказателното производство с предмет деянието, което е било причина за
издаване на ЗППАМ, е било прекратено от наблюдаващия прокурор. С този
акт се решава въпросът за отговорността на обвиняемия по терминологията на
ЗДвП, поради което с влизането му в сила ЗППАМ престава да действа, тъй
като към този момент не са изтекли 18 месеца от издаването . Очевидно е, че
прокурорският акт е постановен по-късно от момента на извършване на
процесното деяние, от което следва, че обективните признаци на
коментирания състав са били осъществени от обвиняемия.
От субективна страна, обвиняемият е действал с пряк умисъл при
осъществяване на престъпния състав. Доколкото ЗППАМ му е била връчена
лично, той е бил наясно, че СУМПС му е временно отнето до решаване на
въпроса за отговорността му или до изтичането на 18-месечен срок. Въпреки
това, обвиняемият е управлявал процесното МПС. От изложеното следва
извод, че той е съзнавал обществено опасния характер на извършеното,
предвиждал е обществено опасните му последици, желаел е тяхното
настъпване и е направил всичко възможно, за да ги осъществи.

Мотивиран от горното, съдът призна обвиняемия Е. Р. А., с ЕГН
**********, ***, за виновен в това, че на 22.02.2023 г., в с. Нова Черна, обл.
Силистра, по ул. „Кирил и Методий“, управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ***, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0453-
000059 от 19.07.2022 г., издадена от ВПД Началник група към ОДМВР – Русе,
РУ – Сливо поле, влязла в сила на 06.08.2022 г., за временно отнемане на
СУМПС на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, с което е извършил
3

престъпление по чл. 343в, ал.3 във връзка с ал. 1 от НК.

Съдът прие, че са налице положителните предпоставки, предвидени в чл.
78а, ал.1 от НК. Законодателят е предвидил две кумулативни наказания при
извършване на престъпление по чл. 343в, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, а
именно лишаване от свобода до 3 години и глоба от 200 до 1000 лева. Видно
от приложената справка съдимост, обвиняемият е бил реабилитиран по чл. 86,
ал.1, т.1 от НК към момента на извършване на деянието. Последният не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От
престъплението не са последвА. имуществени вреди. Не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал.7 от НК. Поради
изложеното съдът намира, че по отношение на обвиняемия следва да се
приложи чл. 78а от НК.
При определяне на предвиденото в закона наказание, като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на обвиняемия,
доколкото същият е реабилитиран по право, самопризнанията, извършени в
хода на досъдебното производство, както и доброто му процесуално
поведение. Съдът счита, че не са налице отегчаващи вината обстоятелства.
Водим от горните обстоятелства, съдът счита, че на обвиняемия следва
да бъде наложено административно наказание „глоба” в минималния
предвиден от закона размер, а именно 1000 лева. Така определеното по вид и
размер наказание съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца. С изтърпяването му ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 от
НК.
Съдът отмени наложена на обвиняемия в ДП мярка за неотклонение
„Подписка“.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Спас Стефанов/
4

Номер на акта:	43
Дата:	3 август 2023 г. (в сила от 22 август 2023 г.)
Съдия:	Спас Маринов Стефанов

Дело:	20233430200156
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 юли 2023 г.

Решение по дело №156/2023 на Районен съд - Тутракан

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите