Решение по к. адм. дело №1093/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 285 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на И. П. С., понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, срещу Решение № 1087/12.03.2025 г. по адм. дело № 507/2024 г. на Административен съд–Пазарджик, с което е отхвърлен като неоснователен иска му против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата от 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 21.05.2021 г. до 20.04.2024 г., вследствие на лошите санитарно-битови условия в столовата в Затвора-гр. Пазарджик. Релевирани са най-общо доводи за неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му и да се уважи изцяло предявения иск.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. П. С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която претендира обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лева, претърпени в периода от 21.05.2021 г. до 20.04.2024 г., в който ищецът бил подложен на унизителни условия вследствие на лошите хигиенни и санитарно-битови условия в столовата в Затвора-гр. Пазарджик. Посочва, че от 21.05.2021 г. до 20.04.2024 г. се храни в столовата на ОЗ-Пазарджик, в която има дупки, паяжини, тавана се рони, масите са стари и мазни, има изпражнения от мишки по земята, масите и пейките за хранене, ръжда по масите, а прозорците били счупени. Заявява причинени болки и страдания, изразяващи се в страх да не намери изпражнения от плъхове или хлебарки в храната си. Изпитва погнуса в столовата, защото мирише лошо. Определя това като нечовешко условие за хранене. Посочва, че от тавана миришело на мухъл.

За да отхвърли исковата претенция, Административен съд-Пазарджик е приел, че в конкретния случай администрацията на Затвора-гр. Пазарджик е направила всичко необходимо за осигуряване на нормални санитарно-хигиенни условия в затвора и в частност столовата към него, както и за осигуряване на нормалното хранене на лишените от свобода, съобразно утвърдените със Заповед № Л-10425/2014 г. вътрешни правила. Установил е, че са утвърдени и функционират вътрешни правила за хигиенното и противоепидимично осигуряване в местата за лишаване от свобода, като задължение на самите лишени от свобода е поддържането на хигиената в столовата, за което са били определени отговорни лица и са предоставяни препарати за почистване.

Приел е като недоказани оплакванията на ищеца, че в процесния период в столовата в Затвора-гр. Пазарджик таванът се ронел, докато лицата вътре се хранели, стените били пропити от влага и също се ронели, прозорците били тъмни и вътре било пълен мрак. Установил е, че столовата е с размери 23,50 м. дължина, при 10,00 м. ширина, и височина 3,00 м., която разполага с обособено място за миене на ръце, с монтирани 3 броя санитарни мивки, с течаща студена вода и снабдени с хигиенни материали. Освен масите за хранене, столовата е оборудвана и с 2 помощни маси за сервиране и за отсервиране. Помещението разполага с 21 броя прозорци, с размери 140/110 см., с отваряеми части, като при необходимост, дневната светлина се компенсира от 10 броя осветителни тела. Установил е, че помещението разполага с 11 броя маси за хранене, всяка с дължина 365 см., ширина 60 см. и височина 90 см., до които са монтирани пейки със същата дължина. Капацитетът на столовата е за 88 лишени от свобода на една смяна.

Също така съдът е приел, че по отношение на осигуреността на затвора с необходимите хигиенни материали, консумативи и препарати, доставките са били извършвани на основание проведени процедури по реда на Закона за обществените поръчки и свързаната с него нормативна база, така че в затвора, респективно обектите в затвора, както и столовата за хранене на лишените от свобода, са били ресурсно осигурени и недостиг на хигиенни и дезинфекциращи препарати не е имало. Приел е, че приготвянето на храната на лишените от свобода в затворническата кухня е в съответствие с изискванията на утвърдена от министъра на правосъдието и министъра на здравеопазването Таблица № 1, за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода. Също така съдът е установил, че в обект „Затворническа кухня“, включително и прилежащата територия на столовата, е била въведена система за самоконтрол, в съответствие с изискванията на Системата за анализ на опасните и критичните контролни точки (НАССР). Медицинските специалисти в качеството им на здравни инспектори, са осъществявали постоянен и насочен контрол, по отношение спазването на хигиената в столовата за хранене, респективно в кухнята за приготвяне на храната на лишените от свобода, миялното помещение, както всички складови помещения в обекта. В този контекст е прието, че не се установяват и хранителни натравяния или стомашно-чревни заболявания, които да са провокирани от лоши санитарно-битови условия в столовата в Затвора–Пазарджик.

Като недоказани е приел и твърденията за претърпени вреди от наличието на плъхове, хлебарки и дървеници на територия на столовата в Затвора-гр. Пазарджик, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на ищеца в затвора и всички части на Затвора–гр. Пазарджик.

Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, Административен съд-Пазарджик е приел, че нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение не се установява, като предявените искови претенции са отхвърлени като недоказани и неоснователни.

Така постановеното решение е правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора гласни и писмени доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция.

От доказателствения материал по делото се установява, че през периода, когато ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора–гр. Пазарджик, са били създадени всички условия, осигуряващи бита на лишените от свобода, по време на престоя им, съгласно установените законови норми. Администрацията на Затвора-гр. Пазарджик е направила всичко необходимо за осигуряване на нормални санитарно-хигиенни условия в затвора и в частност столовата към него, както и за осигуряване на нормалното хранене на лишените от свобода, съобразно с утвърдените от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ вътрешни правила, съгласно Заповед № Л-10425/2014 г. От данните по делото се установява, че затворническата администрация, чрез съответните фирми е извършвала дезинфекция, дезинсекция и дератизация на затворническите помещения, в подкрепа на което са приложени и протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е извършвано третирането и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката.

Също така е била създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение и на самите лишени от свобода. На същите са били представяни препарати за почистване и в този смисъл са и показанията на свидетеля Д., който посочва, че докато е работел в столовата, му е известно, че на лишените от свобода са предоставяни почистващ прах и веро за хигиенизация и измиване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са останали недоказани твърденията на ищеца, че таванът се ронел, докато лицата вътре се хранели, стените били пропити от влага и също се ронели, прозорците били тъмни и вътре било пълен мрак. От представената и неоспорена пред инстанцията по същество справка, изготвена от гл. инспектор Е. С. – началник Сектор „ФЛКР“ се установява, че столовата е с размери 23,50 м. дължина, при 10,00 м. ширина, и височина 3,00 м. разполага с обособено място за миене на ръце, с монтирани 3 броя санитарни мивки, с течаща студена вода и снабдени с хигиенни материали. Освен масите за хранене, столовата е оборудвана и с 2 помощни маси за сервиране и за отсервиране. Помещението разполага с 21 броя прозорци, с размери 140/110 см., с отваряеми части, като при необходимост, дневната светлина се компенсира от 10 броя осветителни тела. Помещението разполага с 11 броя маси за хранене, всяка с дължина 365 см., ширина 60 см. и височина 90 см., до които са монтирани пейки със същата дължина. Капацитетът на столовата е за 88 лишени от свобода на една смяна.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че приготвянето на храната на лишените от свобода в затворническата кухня е в съответствие с изискванията на утвърдена от министъра на правосъдието и министъра на здравеопазването Таблица № 1, за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода. Нещо повече, в обект „Затворническа кухня“, в това число и прилежащата територия на столовата, е била въведена система за самоконтрол, в съответствие с изискванията на Системата за анализ на опасните и критичните контролни точки (НАССР). Медицинските специалисти в качеството им на здравни инспектори, са осъществявали постоянен и насочен контрол, по отношение спазването на хигиената в столовата за хранене, респективно в кухнята за приготвяне на храната на лишените от свобода, миялното помещение, както всички складови помещения в обекта.

От събраните по делото писмени доказателства, включително справка от медицинския център към Затвора–гр. Пазарджик не се установяват и хранителни натравяния или стомашно-чревни заболявания, които да са провокирани от лоши санитарно-битови условия в столовата. При наличието на писмени доказателства в подкрепа на отречените от ищеца положителни факти и липсата на успешно проведено насрещно доказване, съдът правилно е приел за недоказана исковата претенция. Показанията на разпитания по делото свидетел по никакъв начин не допринасят за установяване на обстоятелства от значение за делото, доколкото същите са преимуществено за период извън процесния, концентрирани са предимно в насока лошата хигиена в столовата, която както бе изяснено по-горе е задължение на самите лишени от свобода.

Правилен е изводът на решаващия съд, че отговорността на ответната страна може да бъде ангажирана само при доказано незаконосъобразно действие от страна на ГДИН, свързано с нарушение на принципите заложени в чл. 3 ЗИНЗС. Правните изводи на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Следва да се посочи, че за да бъде приет искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за основателен, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което/които се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, както и причинна връзка между тях.

Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция, към която принадлежи органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод за установени незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на ГДИН. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение не се установява, като предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, X-ти състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1087/12.03.2025 г. по адм. дело № 507/2024 г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.