Решение по дело №10403/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6064
Дата: 22 август 2017 г. (в сила от 24 април 2020 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20161100110403
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ ....................

гр.София, 22.08.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА                                                                 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10403 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 42, бук. „б” от ЗН.

Производството е образувано по искова молба на С.Т.Л. и Л.А.П., с която са предявени искове по чл. 42, б. „б" от ЗН против И.Д.Т. за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 11.01.2007 г., с посочен завещател А.Т.С.. Твърди се, че процесното завещание не е написано и не е подписано от завещателката А.Т.С., поради което е нищожно на основание чл. 42, бук.”б” от ЗН.

Отправят искане за прогласяване нищожност на завещанието.

С определение от 18.05.2010 г., поради настъпила в хода на процеса смърт на ищеца С.Т.Л., на основание чл. 227 от ГПК в правата на починалия в хода на процеса са конституирани неговите наследници М.С.С. и В.С.Л..

Ответникът оспорва основателността на предявената искова претенция. Твърди, че завещателното разпореждане е съставено и подписано лично от А.Т.С..

Съдът, след преценка на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В представеното саморъчно завещание с посочена дата 11.01.2007 г. е посочен като завещател А.Т.С., като в съдържанието е посочено, че това лице завещава на ответника И.Д.Т. описано в завета имущество. Установява се, че завещанието е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 18.03.2008 г. от нотариус И. ***.

Чрез констатациите на приетата в производството съдебно графологична експертиза, изготвена от вещото лице Г.И.М.се установява, че ръкописният текст на оспорваното завещание  не е написан от посоченото като автор лице А.Т.С.. Експертът по СГЕ е посочил, че текстът е написан от друго лице, като авторът е вложил старание да придаде вид на текста, че е писан от лице в напреднала старческа възраст или с влошено здравословно състояние. Дадена е констатация, че подписът за „завещател" не е положен от А.С., а е зарисуван с просват от подписа, представен като сравнителен образец върху обратната страна на една от фотоснимките. В подкрепа на заключението си експертът посочва, че ръкописният текст съдържа, както признаци, характерни за хора със старческо изменение на почерка или болестно състояние - забавен темп, вълнообразност и ъгловитост при изписване на буквите, така и изписване на част от буквите с динамични и плавни движения. В експертизата също така се посочва, че съществуват значителни различия между изследвания ръкописен текст и представените сравнителни образци, а именно наклонът на текста, степента на свързаност и разтегливост, видът на свързване на буквите в думите, направленията на движенията, относителното разположение на елементите един спрямо друг и др. Що се касе до подписът за „завещател" вещото лице М.обръща внимание, че и тук са налице различия между изследвания подпис и представените образци от подписа - степен на обработеност, степен на свързаност, размер, форма на движенията, относително разполовение на елемените един спрямо друг, относително разположение на точките на начало и край, отсъствие на точковиден елемент в образците, какъвто елемент се наблюдава в изследвания подпис. Наред с това се установяват и съвпадения между изследвания подпис и сравнителния образец върху една от фотоснимките, а именно: структура на подписа, форма на буквите и техните елементи, вид на свързване, относително разположение на точките на начало и край и др. При сравнително изследване на тези два подписа по метода на оптическото съвместяване се установява пълно съвпадение в разположението на елементите един спрямо друг, разположението на точките на начало, край, пресичане, с изключение на точковия елемент, което навява извода, че изследваният подпис е зарисуван на просвет от подписа върху обратната страна на снимката -сравнителен образец,

Чрез констатациите на приетата в производството тройна СГР на   вещите лица Л.Г., Г.М.и С.Ч.се установява, че ръкописният текстът на саморъчното завещание не е написан от А.Т.С. и съответно подписът за „завещател" не е положен от последната, а е зарисуван на просвет от подписа, представен като сравнителен образец върху обратната страна на една от фотоснимките. Съдът възприема изцяло констатациите на експертите като обективно и компетентно дадени. Последните съответстват на изводите и констатациите на експерта по единичната СГрЕ. Експертите дават изводи, че текстът е написан със стремеж за снижаване на обработеността на почерка, като авторът е вложил старание да придаде вид на текста, че е написан от лице в напреднала старческа възраст или с влошено здравословно състояние. Отново се разкриват различия в общите /степен на обработеност, наклон, разтегливост и др./ и по-характерните /вид на свързване на буквените елементи, направления на движенията и др./ признаци на почерка в изследвания текст и в текста в изследваните образци.

Чрез приетата в производството съдебно-медицинска експертиза се установява, че лицето А.Т.С. е страдала от слединсултно състояние с тежка деснострА.еластична хемипареза и прогресираща мозъчна атеросклероза. Според експерта, посочените заболявания силно са влошили възможността на починалата за нормална писмена дейност като почеркът силно се е видоизменил към по-разкривени букви, изписани с трепереща ръка, различни интервали и големина. Според СМЕ, посочените състояния остават характерни до края на живота като при спокойно състояние и отпочинала ръка може да се наблюдават малко по-слабо от обикновено, но никога не изчезват напълно. Към датата на изготвяне на завещанието, според експертите, затруднението в движението на дясната ръка на А.С. е било постоянно, като извършването на писмена дейност и полагането на подпис е било възможно, като почеркът е бил накъсан, с различна големина на буквите и различно състояние между тях и изпълнен с трепереща ръка.

Чрез  показанията на свидетеля В.Т.- личен лекар на А.Т.С. се установява, че А.С. е била с инсулт и хипертония, предвижвала се трудно и лявата й страна била частично парализирана и боравила трудно с нея.

В производството е представена влязла в сила присъда № 266/27.05.2011 г. постановена по НОХД № 3805/2010 г. на РС Пловдив, с която ответникът И.Д.Т. е признат за виновен в това че на 18.03.2008 г. в гр.София, на бул.Цариградско шосе, 5, съзнателно се е ползвал пред нотариус И. В.Д.с рег.№ 039 на НК с район на действие – СРС, от неистински частен документ – саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е изготвено и подписано от А.Т.С., за да докаже, че за него съществува право на наследяване, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания, а неспазването на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН води до нищожност на завещателното разпореждане — чл. 42, буква “б” ЗН. Съобразно чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК в тежест на ползващия се от едно завещание е да установи неговата автентичност по безспорен и несъмнен начин - в този смисъл решение № 493/9.07.2003 г. по гр. д. № 106/2003 г. решение № 202/24.07.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г„ решение № 802/23.06.1992 г. по гр. д. № 417/1992 г., решение № 1050/21.10.1991 г. по гр. д. № 853/1991 г. на ВКС, I г. о. и др. В конкретния казус в тежест на ответницата е било да докаже при условията на пълно и главно доказване автентичността на процесното завещание, от което черпи права.

От събраните по делото доказателства настоящият състав стига до извода, че процесното саморъчно завещание не е написано и не е подписаноот завещателката А.С.. На първо място и двете съдебно-графически експертизи са работили върху оригинал на завещанието като за сравнителен материал са използвали и подписи на завещателката, положени пред длъжностно лице - нотариус, което създава сигурност относно обстоятелството, че положения в тези сравнителни материали подпис изхожда от последната. И двете съдебно - графически експертизи установяват, че има разлики в общите и частните признаци на изследвания ръкописен текст и изследваните сравнителни образци. Факт е, че съдебно-медицинската експертиза сочи, че влошеното здравословно състояние на завещателката е причината за видоизменяне на почерка на последната. Това по никакъв начин не си противоречи с изводите на съдебно- графологичните експертизи. Дори напротив. Както се посочва в съдебно-медицинската експертиза завещателката е страдала от състояния, които са се отразили на нормалата й писмена дейност и са видоизменили почерка й, и то по траен начин. Ако последната наистина е написала и подписала завещанието, то целият му текст би съдържал признаците, характерни за здравословното й състояние - забавен темп, вълнообразност и ъгловитост при изписване на буквите. Напротив - и двете съдебно-графологични експертизи сочат, че част от текста е изписан с динамични и плавни движения, характерни за човек в добро здраволсовно състояние. Самите вещи лица указват, че това е характерно за случаите, когато авторът се стреми да придаде на текста вид, все едно е изписан от лице в напреднала възраст или страдащо от посочените по-горе заболявания. Що се касае до подписът за „завещател", то и двете графологичните експертизи сочат, че последният е зарисуват на просват от един от подписите, положени на сравнителните образци. Затова съдът приема, че процесното завещание не е написано и подписано от А.С., а от друго лице стараещо се да му придаде вид, все едно, че е написано и подписано от последната.

Предвид горното предявеният иск следва да бъде уважен и нищожността на завещанието - прогласена.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 530 лв. според представения списък.

В полза на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да бъде присъдена и сумата 50 лв. /заплатена от бюджета на съда за съдебна експертиза/, която следва да бъде заплатена от ответника.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

                                                       Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че саморъчното завещание с посочена дата 11.01.20007 г. и посочен автор А.Т.С., ЕГН **********, починала на 30.01.2008 г., което завещание е обявено на 18.03.2008 г. по реда на чл. 27, ал. 1 ЗН от нотариус И. Д.с peг. № 039 по регистъра на Нотариалната камара, Е НИЩОЖНО на основание чл.42, буква “б” от Закона за наследството, поради това, че не е написано собственоръчно и подписано от посоченото в него като автор завещател лице - А.Т.С., по предявени искове от Л.А.П. с ЕГН **********, с адрес *** и С.Т.Л., поч. на 22.09.2009 г. и заместен от своите правоприемници: М.С.С., ЕГН **********, с адрес *** септември 82, ет. 4, ап. 6 и В.С.Л., ЕГН **********, с адрес *** срещу И.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***.

ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Л.А.П. с ЕГН **********, с адрес ***, М.С.С., ЕГН **********, с адрес *** септември 82, ет. 4, ап. 6 и В.С.Л., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 530 лв. - направени по делото разноски.

ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на СРС сумата 50 лв. - възнаграждение за вещо лице.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: