Протокол по дело №1197/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1393
Дата: 8 октомври 2024 г. (в сила от 8 октомври 2024 г.)
Съдия: Деница Славова
Дело: 20243100501197
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1393
гр. Варна, 08.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20243100501197 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивната страна „***“ ЕООД, редовно и своевременно призовано,
представлява се от адв. П. С. и адв. М. Т., редовно упълномощени и приети от
съда от преди.
Въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 24534/03.10.2024 г. от
Община Варна чрез ст. юрисконсулт Г. П., с която не възразя по хода на
делото. Заявява, че оспорва въззивната жалба и няма доказателствени
искания, както и изразява становище по същество на спора.
Въззиваемата страна „***“ ЕООД, редовно и своевременно
призовано, представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което

О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по въззивна жалба вх. № 34377/25.04.2024г. от „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Решение №
1262 от 11.04.2024 г., постановено по гр.дело № 20223110112837 по описа за
2022 година на Районен съд - Варна, с което е ОТХВЪРЛЕН изцяло
предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, срещу ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. Варна,
бул. „Осми Приморски Полк“ № 43 и „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, посесорен иск за защита и възстановяване на
нарушено владение за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да ПРЕДАДАТ на ищеца
ВЛАДЕНИЕТО върху площ от 1 991 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
***, оградена с жълт цвят на скица-проект /л. 39/, ведно с построената в него
сграда с идентификатор ***.1 с площ от 93 кв.м. и да ПРЕМАХНАТ
изградената на границата на имота ограда с приблизителна дължина 139 м.,
ситуирана на общата граница на ПИ с идентификатор *** и *** и реална част
от водопровод от ПЕВП тръби ф200 с приблизителна дължина 112 м и
канализация от PVC тръби ф400 с приблизителна дължина 112 м., на
основание чл. 75 ЗС.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се,
че съдът в решението си неправилно е приел, че владението на ищеца е било
отнето в изпълнение на административен акт/актове, като такива твърдения не
са били навеждани. Наведените твърдения са били за наличие на
административен акт/актове за премахване на огради, неподходящи по
местоположение. Това обаче не изчерпва твърденията, които са и за влизане в
имота от страна на ответниците, отстраняване на движими вещи от него и
поставяне на ограда по границата на ПИ *** и ПИ ***. Сочи още, че в
процесните заповеди, цитирани от ВРС, няма разпореждане за изземване на
владението, нито за изграждане на водопровод и канализация. Поради това
необоснован се явява извода, че владението е правомерно отнето, съответно
необосновано е бил отхвърлен иска за защита на нарушено владение. Навежда
възражения във връзка със собствеността, а именно че липсват доказателства
процесната реална част да е общинска собственост, в частност улица О.. Сочи,
2
че и двете процесни заповеди № 35/21.02.2022г. и № 3014/27.02.2022г. на Кмет
на на Община Варна са издадени на основание чл. 195 ал. 5 от ЗУТ, т.е. са за
премахване на неподходящи огради, но извън техния предмет остава
владението на пространството, заключено между тези огради. В следствие на
това, отнемане на владение чрез посочените заповеди е недопустимо, поради
което не може да бъде правомерно. Счита, че издаването на процесните
заповеди съставлява злоупотреба с власт. Твърди, че между „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД е налице спор за материално право, в който ОБЩИНА ВАРНА се
намесва по недопустим начин. ВРС коментира факта, че процесните заповеди
са потвърдени в производството по обжалване на административните актове
пред Административен съд - Варна, но не е съобразил факта, че възраженията
на въззивника не са били обсъдени, тъй като АС – Варна е приел, че „***“
ЕООД няма правен интерес да обжалва заповедите.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено
друго, с коeто да бъдат уважени предявените искове. Претендира и сторените
разноски.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна ОБЩИНА
ВАРНА е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба.
Сочи се, че на ОБЩИНА ВАРНА до образуването на исковото производство
не е било известно да е имало спор за собственост между „***“ ЕООД и „***“
ЕООД. Сочи, че заповедите са били издадени в обществен интерес, тъй като е
било налице издадено разрешение за строеж № 104/ГИ/26.07.2021г. на
Главния архитект на Община Варна за изграждане на уличен водопровод и
смесена канализация в границите на процесната реална част. Бил е
организиран и митинг от заинтересовани лица по повод ограничаване на
достъпа до реалната част. Оспорва извода за наличие на владение,
продължило повече от 6 месеца, доколкото от свидетелките показания се
установява, че ул. О. е била проходима /без поставени огради и бариери/ до
15.11.2021г. Сочи още, че оградите, предмет на заповедта, са били премахнати
не от Община Варна, а доброволно от собственика им „***“ ЕООД. Посочва,
че процесният водопровод е законно изграден, поради което не е допустимо да
бъде премахван чрез иск по чл. 75 от ЗС, а само чрез иск по чл. 109 от ЗС. По
отношение на собствеността сочи, че процесната реална част е част от имот
***, собственост на „***“ ЕООД, а не от имот ***, собственост на „***“
ЕООД.
3
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна „***“
ЕООД е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи,
че издадените заповеди са законосъобразни, както и са били потвърдени от
Административен съд – Варна. Твърди, че към датата на издаване на
заповедите, не е имало спор за собственост. Сочи, че „***“ ЕООД е изпълнил
заповедта като адресат на акта под страх от административна и имуществена
отговорност по чл. 195 ал. 7 и чл. 196 ал. 6 от ЗУТ. Заповедите не само са за
премахване на незаконни строежи, но и разпореждат на адресата на акта да
възстанови първоначалния вид на имота, да се разчисти същия и да се
възстанови проходимостта на улицата. Сочи още, че съгласно приетия по
делото договор за учредяване на безвъзмездно право на преминаване на
уличен водопровод/канализация, и съгласно издаденото разрешение за строеж,
процесният строеж на водопровод и канализация е законен, при това същият е
започнал преди датата, на която ВРС е приел, че ищецът е установил
владение. В протокола за откриване на строителна линия и ниво изрично е
посочено, че към датата 15.11.2021г. достъпът се осъществява по
съществуващата улична мрежа. Същото се установява и от свидетелските
показания на св. Х.. От тази дата е налице строителство по повод изграждане
на уличен водопровод/канализация. Няма данни такова строителство да е
осъществявано след датата 27.09.2022г., която е посочена в исковата молба
като дата на нарушаване на владението. Твърди, че именно действията по
трасиране и започване на строежа следва да се приемат като дата на отнемане
на владението. Сочи, че исковата молба е подадена след изтичане на
шестмесечния срок, считано от 15.11.2021г., поради което искането за
премахване на водопровода е недопустимо. Посочва се още, че ищецът не е
доказал границите на осъществяваното от него владение в цялост върху
процесната реална част, доколкото липсва твърдение, че е осъществявал
владение на изток от поставения портал-ограда. Не е доказано да е владял и
процесната сграда в имота. Отделно не е доказано, че ответникът „***“ ЕООД
владее спорната част на изток. Твърди се, че ответникът е предприел действия
по ограждане само на собствения си имот с ид.***, като оградата е паянтова,
т.е. преместваем обект.

АДВ. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите.
4
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите.
АДВ. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора, в който сме изложили доводи. Тъй
като производството по делото е било оставено без движение, били са дадени
указания на въззивника и той с молба е направил пояснения, затова
представям становище по изложеното от въззивника. Оспорваме твърдението
на въззивника, че е получил владението върху процесната част от 2018 г. нито
с нотариалния акт, с който е придобил собствеността той е получил такова
владение, от техническата експертиза е установено, че процесната част никога
не е била част от имота, който е закупил въззивникът. Изрично в самия
нотариален акт е записано, че владението му се предава в границите на имота,
който той е закупил. По отношение на процесната сграда също няма данни той
да е придобил право на собственост върху такава сграда или да му е
предавано владението върху същата. По отношение на твърдението как е
нарушено владението му, ние отново повтаряме, че на посочената дата е
извършено изпълнение на законосъобразен административен акт и
извършените действия в изпълнение на този административен акт са напълно
правомерни. По отношение на изградените водопровод и канализация
многократно сме посочвали, че тяхното изграждане е започнало много преди
въпросната дата, за която се твърди, че е нарушено владението, а
същевременно няма нито едно доказателство, че след тази дата са извършвани
някакви строителни действия по водопровод и канализация. Също така
посоченото по отношение на упражняваното досега владение, че нито
процесните административни актове са разпореждали някакви действия по
отношение на сградата, а към настоящия момент, както и от огледа на вещото
лице към този момент, се установява, че няма масивна ограда, изградена
между имота на въззивника и процесната част. Ето защо, с оглед формулиране
в молбата на въззивника петитум, ние оспорваме предявения иск, като
твърдим, че е недопустим в частта за премахване на водопровод и
канализация, а в останалата си част е неоснователен. Тъй като с молбата са
представени чертежи по отношение на тях искам да посоча, че скицата на л.
39 от делото е различна от тази, върху която въззивникът сега е маркирал в
жълто граници. Скицата на л. 39 от делото е за имота, а сега той е нанесъл
граници върху друга скица. Извън това се вижда на трите скици, които сега
5
представя, че в западна посока границите се различават. Пак от тези скици се
установява, че така както е маркирал автоматичния портал и ограда, те не
съвпадат с претендирана от него процесна част, за която твърди, че е владял.

АДВ. С.: Нашите уточнения с молба от 25.07. конкретизират тези по
исковата молба, няма нови.
АДВ. С.: В същата молба са представени снимки и въззивникът се
позовава на тях, те не са приемани като доказателства в първоинстанционното
производство, не са били разглеждани, затова възразяваме. Считаме, че
възможността сега да бъдат приети е приключила с оглед преклузията.
АДВ. Т.: Няма искане за приемане, снимките са приложени за
онагледяване на фактическата обстановка.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. С.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представеното от процесуалния
представител на въззиваемата страна „***“ ЕООД в днешно съдебно
заседание писмено становище.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
6

АДВ. Т.: Считаме, че в проведеното първоинстанционно и настоящо
производство категорично беше установено, че ищецът е владелец на
процесната реална част към датата на отнемане на владението – 27.09.2022 г.
Предмет на настоящото производство не включва установяване на
собственост нито на ищеца, нито на ответника. Предмет е нарушено владение,
поради което всички възражения, свързани с наличието или липсата на право
на собственост у ищеца, респективно ответника, са ирелевантни. Считаме, че
в проведеното производство безспорно е установено, че на 27.09. въпреки
категоричното противопоставяне на ищеца Община Варна със съдействието
на служители на МВР е премахнала материализирани от ищеца огради,
навлязла е в така оградения имот, изнесла е всички съхранявани в имота
движими вещи и е поставила временна ограда на общата граница на имоти,
попълнени в кадастралната с идентификатор *** и ***. По този начин
Община Варна не просто е премахнала налични материализирани граници,
твърдейки, че същите са неподходящи. С тези си действия Община Варна е
иззела владения от ищеца имот, основавайки се на издаден в същия ден на
изпълнението административен акт. От представената по делото преписка,
намираща се на л. 895 от делото, ясно се вижда, че административното
производство е образувано на 26.09. с два протокола на комисия по чл. 196 от
ЗУТ с покана и присъствие на заинтересованото лице - ответник в настоящото
производство. Прави силно впечатление, че в така проведените макар в един
ден действия ответникът ясно е заявил, че не възразява срещу установените
неподходящи по местоположение огради в неговия имот. Не се
противопоставя на тяхното премахване и заявява, че доброволно ще изпълни
същите в случай на издадена заповед по чл. 196 от ЗУТ. Този факт категорично
може да доведе до извод, че за премахването на процесните огради, изнасяне
на вещите и изземването на имота, на ответника „***“ ЕООД му е бил
необходим административен акт, на който да основе действията си по
премахване. Считаме, че съгласно нормата, на която е издаден
административният акт, а именно чл. 195 от ЗУТ, не дава правомощия на
общинската администрация, в частност на кмета, да изземва имоти от
владението на трети лица. Целта, посочена в издадения акт, е осигуряване на
проходимост на улица и изграждане на водопровод и канализация. В случай че
процесният имот, съответно процесната реална част, представляваше улица,
7
по която може да се реализира водопровод и канализация, то редът за нейното
изземване е съвсем различен и е посочен в чл. 65 ЗОС, по който ред се
изземват общински имоти. В проведеното производство няма твърдения, че
процесната реална част е общинска собственост. Напротив, установява се, че
между ищеца и ответника „***“ ЕООД е налице спор по отношение на
собствеността, като Община Варна не твърди самостоятелни права. В тази
връзка вместо да укаже на спорещите страни да разрешат спора си по
съответния гражданскоправен ред, Община Варна недопустимо се намесва в
уреждане на спорните отношения, като със съдействие на органи на МВР
отстранява едната страна, владееща процесната реална част, и осигурява
възможност на другата да получи фактическата власт. Нещо повече, указва да
охранява имота, за да не допуска трето лице до него. Считаме, че в
проведеното производство са установени всички твърдени от нас факти и
обстоятелства и моля за решение, с което да отмените първоинстанционното
решение и да постановите друго, с което да уважите изцяло предявените
искове. Моля да ни присъдите сторените в първоинстанционното и
настоящото производство разноски.
АДВ. С.: Поддържам изложеното от колегата. При правилно установена
и възприета фактическа обстановка първоинстанционният съд по същество
въз основа на доказателствата е приел, че на посочената дата 27.09.2022 г.
двамата ответници по иска са отнели от ищеца владението върху спорната
реална част и от тогава насетне трайно препятстват същото чрез поставената
на датата на отнемане на владението ограда. Същата не е масивна, но е
достатъчно здрава и с конструкция, препятстваща всякакъв достъп на ищеца
до тази част. Единственото съображение да отхвърли предявения иск са двете
издадени заповеди, като съдът е приел, че отнемането на владението е станало
правомерно поради законосъобразност на заповедите. Съществено в случая е,
че нито един от ответниците в отговора и в хода на производството не се е
позовал на тези заповеди като основание за отнемане на владението. Това не
фигурира като възражение по иска и в доклада, макар в същия доклад съдът да
е указал на ответниците да докажат законосъобразността на
административните актове. Нито една от тези две заповеди не разпорежда
отнемане на владението и препятстване на същото чрез поставяне на трайна и
масивна ограда между имоти с идентификатори *** и ***. Дори тези заповеди
да са законосъобразни, то те не биха могли да са основание за процесното
8
нарушаване и трайно отнемане на владението. Поддържаме и всички доводи
за незаконосъобразност на заповедите, подробно изложени в жалбата и
развити от колегата. Моля за отмяна на обжалваното решение, постановяване
на друго за възстановяване на нарушеното владение според формулирания
пред въззивната и първа инстанция петитум. Моля да ни присъдите сторените
пред двете инстанции разноски.
АДВ. С.: Моля да оставите без уважение подадената въззивна жалба. В
хода на производството не бе установено в какви граници ищецът - въззивник
е упражнявал своето владение, какво се е случило на 27.09.2022 г., има
събрани достатъчно доказателства по делото, и писмени такива, от които
безспорно се установява доброволно изпълнение на законосъобразни
административни актове. Това е заявено още в първото по делото заседание в
първа инстанция и е становището на ответника в цялото производство. Отново
посочваме, че по отношение на изградените водопровод и канализация
тяхното изграждане е започнало много преди въпросния период, както и по
делото няма данни след въпросната дата да са извършвани такива действия по
изграждане. Считаме иска за неоснователен и моля да бъде отхвърлен. Моля
да потвърдите решението на Районен съд - Варна на изложените доводи. Моля
да ни присъдите сторените разноски. Моля да ми бъде предоставен срок за
представяне на писмени бележки.

СЪДЪТ дава възможност на въззиваемата страна ***“ ЕООД да
представи писмени бележки в едноседмичен срок, считано от датата на
съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:51 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9