РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110212816 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** ООД срещу електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № ***, издаден от Агенция Пътна инфраструктура
/АПИ/, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание -
"имуществена санкция" в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба чрез адв. А. се претендира отмяна на електронния фиш поради
допуснати процесуални нарушения при ангажиране на отговорността на дружеството.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилно издаване на електронен фиш за нарушение
на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП поради липсата на такава предвидена възможност в чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП към момента на нарушението. Сочи и допуснати други процесуални нарушения –
липса на ясно описание на нарушението и разминаване с дадената му правна квалификация.
Твърди, че жалбоподателят не е извършил описаното нарушение. Поради горното
претендира отмяната на електронния фиш в цялост.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен
представител. Не се явява и упълномощения представител на дружеството – адв. А., от
когото е постъпило писмено становище. В него адв. А. моли за отмяна на фиша поради
изложените в жалбата подробни доводи, както и за присъждане на платените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Агенция Пътна инфраструктура, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт ***, която оспорва жалбата. Моли за
1
потвърждаване на електронния фиш, тъй като е законосъобразен и обоснован. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2022 г. в 16:01 часа, ППС – товарен автомобил марка ***, модел ***,
категория N3, с технически допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 5, в състав с ремарке, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000 кг., се движело по път А-2 /Автомагистрала „Хемус“/, в община Столична, км
6+804 с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна
мрежа. Товарният автомобил бил собственост на *** ООД, *** ***. На посочената дата и
час стационарна контролна точка 20141, разположена на път А-2, км. 6+804, заснела
посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по
чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство нямало закупена валидна
маршрутна карта или тол декларация за преминаването. За установеното бил генериран
доказателствен запис № D901A5393DBC3D96E053011F160A0B48, както и снимка на
тежкотоварното МПС с отбелязване на стационарната контролна точка, датата и часа на
записа и посоката на движение на специализирания автомобил.
Контролното устройство № 20141 представлява автоматично устройство за записване
на пътния трафик, разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-2 км.
6+804.
С оглед на горното, на дата 24.06.2024 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил
издаден Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на
собственика на превозното средство *** ООД е наложена имуществена санкция в размер на
2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Електронният фиш бил връчен на дружеството на 04.07.2024 г., като жалбата срещу
него е депозирана в АПИ на 15.07.2024 г., след което е окомплектована и изпратена до СРС
на 30.08.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от приобщените
писмени доказателства, а именно доклад от електронната система за събиране на пътни
такси на АПИ, снимков материал от контролното устройство, справка за собственост на
МПС и за данни относно МПС, известие за доставяне на електронния фиш, становище от
отдел "Управление на информационната система и инфраструктура" на Национално тол
управление, справка за датата на издаване на фиша. Писмените материали са приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, като съдът ги кредитира изцяло,
тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка
по начина, възприет от съда.
Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179,
ал. 3 – 3в от ЗП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани
2
датата, часа и регистрационният номер на автомобила, представлява годно веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в
закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Затова съдът прие за
установено, че към посочените в електронния фиш дата и час – 17.02.2022 г. в 16:01 часа
процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За
същото МПС системите на АПИ не са отчели към посочения момент да е имало валидна
маршрутна карта, нито подадена тол декларация за преминаването.
Собствеността на процесното МПС се установява от справката от АПИ, като същата не
се оспорва от жалбоподателя.
От жалбоподателя не се твърди да е заплатена и компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2
от ЗП в размер на 750 лева, което да е довело и до анулиране на издадения електронен фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в 14-дневния срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разглеждана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 102, ал. 2
от ЗДвП, съгласно който собственикът на ППС е длъжен да не допуска движението му по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията
във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП
според категорията на ППС. Съгласно чл. 179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на
ППС от категорията по чл. 10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е
юридическо лице/едноличен търговец – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева.
Съгласно чл. 187а от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б в
отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за
допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена
санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена процедурата за
ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател чрез
издаването на електронен фиш. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, контролните
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Но при извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде
направен извод, че към момента на извършване на нарушението единственото отклонение
от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез
издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Това следва от разпоредбата на чл. 189ж, ал.
1 ЗДвП /в редакцията й преди изм. с ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила към датата на
3
нарушението и датата на издаване на електронния фиш/. Съгласно относимата редакция, при
осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. С ДВ бр.13 от 13.02.2024 г. в сила
от същата дата, разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите „чл.
179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“. Следователно едва след посочената дата е
допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В
случая поради съществените различия във фактическия състав по чл. 179, ал. 3 ЗДвП и чл.
179, ал. 3б ЗДвП не е допустимо прилагането по аналогия на диференцираната процедура по
чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика, включително и
решение № 2061/28.03.2024 г. по КНАХД № 11745/2023 г. по описа на АССГ, XI състав,
където са анализирани подробно различията между разпоредбите на чл. 179, ал.3 и чл. 179,
ал. 3б ЗДвП.
В процесния случай, обжалваният електронен фиш е бил издаден след посочената дата,
а именно на 24.06.2024 г., видно от представената от АПИ справка. Но за да се приеме за
законосъобразно издаването на електронен фиш за процесното нарушение след 13.02.2024 г.
според настоящия съдебен състав следва да е налице и допълнително обстоятелство, а
именно да не е била погасена възможността за санкциониране на процесното нарушение по
общия ред – чрез издаване на АУАН и НП, което е било единствения допустим ред в този
период. Но в конкретния случай съдът прие, че доколкото процесното нарушение е от
17.02.2022 г., то за същото е следвало да се издаде АУАН най-късно до 17.02.2023 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или една
година от извършване на нарушението, доколкото ЗДвП или ЗП не попадат сред
предвидените изключения с въведени по-дълги срокове. Но в случая АУАН не е бил издаден
в годишния срок от извършване на вмененото нарушение, с което и наказващият орган е
загубил правомощието си да открие производството и да санкционира дружеството за това
нарушение. Недопустимо е, при последващо изменение на закона, това право на органа,
който неправомерно е бездействал, да „възкръсне“ и той да има правото да издаде
електронен фиш за същото нарушение. Безспорно, чл. 34 от ЗАНН не се прилага спрямо
електронните фишове, но в хипотезите, когато този ред за санкциониране е бил допустим
изначално или е станал допустим преди изтичането на сроковете за съставяне на АУАН.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав прие, че към момента на
издаването на обжалвания електронен фиш не е било възможно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с
издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП, тъй като възможността му за
образуване на производството е била погасена. Поради изложеното съдът приема, че
издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, след като е
изтекъл срока за съставяне на АУАН, наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а
същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно
правото си на защита при съставяне на АУАН. Това изначално е опорочило
административнонаказателното производство и представлява самостоятелно основание за
отмяна на атакувания електронен фиш.
За пълнота, следва да се посочат и други допуснати процесуални нарушения при
описанието на самото вменено нарушение, а именно неяснота относно размера на
дължимата и неплатена пътна такса и как е бил определен този размер, както и относно
местонахождението на конкретния пътен участък – магистрала А2, км. 6+804 и дали той в
действителност е бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Наказващият орган не е
взел предвид и обстоятелството, че за същия ден, процесното МПС е било таксувано при
4
движението си по платената пътна мрежа, като не са изследвани причините за липса на
отчетено таксуване за конкретната отсечка. Не е ясно и по какъв начин е изчислена
вписаната във фиша такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133 лева.
Но поради неправилното издаване на електронен фиш след изтичане на срока по чл. 34
от ЗАНН за издаване на АУАН и впоследствие НП, съдът не е събирал доказателства за тези
обстоятелства и съответно не намира за нужно да излага подробни мотиви за тях.
А по отношение на наведените доводи за нарушение на правото на ЕС, както и относно
липсата на пропорционалност между неплатеното задължение и наложената на дружеството
имуществена санкция, накратко следва да се има предвид следното:
Съгласно Решение на Съда на ЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 (*** срещу Агенция
„Пътна инфраструктура"), член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили
за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото
в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази
система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса" с фиксиран размер. В този смисъл е
прието, че разпоредбата на чл. 179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП противоречи на правото на ЕС,
доколкото липсва предвидена възможност за наказващия орган или съда да
индивидуализира глобата/имуществената санкция съобразно конкретиката на случая.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде отменен изцяло като незаконосъобразен, поради което и претенцията за присъждане на
разноски за юрисконсулт е неоснователна.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на
адв. А. за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на чл. 63д
ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в
проведеното съдебно заседание не е участвал лично упълномощения адв. А., но той е
изготвила жалбата срещу фиша, както и писмено становище по съществото на делото. Той е
представил и пълномощно от законния представител на дружеството - жалбоподател, както
и както и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в
размер на 660 лева за адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е
изплатен изцяло на адвоката, видно от отбелязването върху самия договор, който служи и за
разписка. Следователно претенцията е изцяло основателна и възнаграждението в размер на
660 лева с ДДС следва да бъде присъдено на жалбоподателя. Възнаграждение в размер на
660 лева се явява справедливо с оглед материалния интерес от делото, проведеното съдебно
заседание и проявената процесуална активност на адв. А..
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, вр. чл.
63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № ***, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, с който на жалбоподателя ***
ООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 2500
5
лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА да заплати на жалбоподателя
*** ООД с *** *** сумата от 660.00 лева, представляваща възнаграждение за адвокатска
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6