№ 124
гр. Сливен, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230104760 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Й.
К. и М. К. срещу М. К., всички от гр. Сливен, с която е предявен иск за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение
за издръжка и гледане до размера на притежаваните от ищците 2/3 ид. ч. от
имотите.
Ищците твърдят, че с ответницата са брат и сестри и наследници на
баща им K. K., починал на 29.01.2022 г. Приживе наследодателят притежавал
недвижими имоти, представляващи сгради с идентификатори
67338.412.344.1, 67338.412.344.2, 67338.412.344.3 и 67338.412.344.4 по КККР
на гр. Сливен, разположени в ПИ с идентификатор 67338.412.344 и намиращи
се на адрес гр. Сливен, м. „Дълбоки дол“. С Договор за прехвърляне на
недвижими имоти от 16.04.2021 г., сключен с Нотариален акт № 34, т. I, н.
дело № 33/2021 г. по описа на нотариус Екатерина Хайверова, бащата на
страните прехвърлил имотите на дъщеря си М. К. срещу задължението да го
храни, облича, гледа, обслужва и издържа до края на живота му, като му
осигурява всичко необходимо за спокойни старини и нормален начин на
живот. Ищците твърдят, че още преди сключване на договора баща им е
живеел в Дом за стари хора в гр. Сливен, като се е надявал след
прехвърлянето на имотите, дъщеря му М. да поеме грижата за него и да
1
заживеят заедно. Бащата на страните бил разведен и от дълги години живеел
сам и когато здравословното му състояние се влошило постъпил в Дома за
стари хора, въпреки че желанието му било някой да се грижи за него.
Споделял пред близки, че ще остави имотите си на този, който се грижи за
него, а също и разочарованието си, че след прехвърляне на имотите,
ответницата го игнорирала, не го поканила да живее със семейството й, не се
грижила за него и не се интересувала от състоянието му. На изложените
основания, ищците претендират от съда да уважи предявения иск и да им
присъди направените по делото разноски.
Ответницата е подала в срок отговор на исковата молба чрез своя
пълномощник - адвокат, с който излага становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Ответницата не оспорва, че баща им е бил разведен,
че е мечтаел за нормално семейство и е живеел от м. декември 2017 г. в Дом
за стари хора в гр. Сливен. Излага обаче, че бащата на страните е заживял в
Дома по свое желание и е отказал на ответницата да го вземе при себе си, тъй
като там е имал приятели и най-вече личната му приятелка. Ответницата
оспорва твърденията на ищците, че не е полагала грижи за баща им, като
изтъква, че тя винаги се е грижила за него, както преди, така и след договора
за прехвърляне на имотите. Описва, че през 2014 г. баща им претърпял
катастрофа, поради което ответницата се грижила за него, носела му храна,
почиствала във вилата. През 2015 и 2016 г. ответницата и съпругът й водили
баща й на преглед, канили го да живее при тях в с. Горно Александрово, но
той категорично отказвал с мотив, че в гр. Сливен си има приятели и
развлечения. На 11.06.2016 г. баща й получил исхемичен инсулт, като отново
ответницата придружила баща си в болницата, закупила всички необходими
консумативи и лекарства, ежедневно му носела храна и се грижила за личната
му хигиена, като никой от ищците не поел тези грижи. След изписването
ответницата и съпругът й водели баща й на прегледи, както и осигурили
рехабилитация на Сливенски минерални бани. Ответницата изтъква още, че
заради оплакване от главоболие завела баща си на очен лекар, който
установил глаукома, като първоначално не се налагала операция, но
впоследствие била извършена, като грижите за баща им отново били поети от
ответницата. След постъпването на баща й в старческия дом през м. декември
2017 г. по негово желание, защото там били всичките му приятели,
ответницата го посещавала редовно, водела го на прегледи, организирала
2
почерпки за личните му празници, редовно взимала и перяла дрехите му.
Имено заради редовно полаганите грижи, баща й решил да й прехвърли
имотите си, защото единствено в нея виждал загриженост към него и вяра, че
тя ще продължи да се грижи за него. Всички разходи за двете седмици, когато
бащата на страните лежал в болница преди да почине, били поети от
ответницата, която заедно със съпруга си и дъщеря им му били неотлъчни
придружители. На изложените основания моли за отхвърляне на иска като
неоснователен.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват лично.
Представляват се от своите пълномощници - адвокати, чрез които излагат
становище за основателност на предявения иск и претендират уважаването му
и присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата, редовно призована, се явява лично и със своя
пълномощник - адвокат, чрез който оспорва предявения иск като
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Също претендира направените по
делото разноски.
И двете страни са представили подробни писмени защити по делото.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а се установява и от приложените писмени
доказателства, че страните по делото са деца и законни наследници на баща
им K. K., починал на 29.01.2022 г.
С Договор за прехвърляне на недвижими имоти от 16.04.2021 г.,
сключен с Нотариален акт № 34, т. I, н. дело № 33/2021 г. по описа на
нотариус Екатерина Хайверова, бащата на страните K. M. K. прехвърлил на
дъщеря си М. К. К. собствените си недвижими имоти, представляващи сгради
с идентификатори 67338.412.344.1, 67338.412.344.2, 67338.412.344.3 и
67338.412.344.4 по КККР на гр. Сливен, разположени в ПИ с идентификатор
67338.412.344 и намиращи се на адрес гр. Сливен, м. „Дълбоки дол“ срещу
задължението на ответницата да го храни, облича, гледа, обслужва и издържа
до края на живота му, като му осигурява всичко необходимо за спокойни
старини и нормален начин на живот.
От представената от ищците служебна бележка се установява, че
3
прехвърлителят е пребивавал в Дом за стари хора - Сливен в периода от
19.12.2017 г. до 31.01.2022 г.
От представените от ответницата писмени доказателства се установява,
че същата е закупувала лекарства и хранителни стоки, заплащала е
медицински услуги и е заплатила разходите за погребението на своя баща K.
M. K.. Представени са епикризи и амбулаторни листове, видно от които
прехвърлителят е претърпял операция на лявото око на 26.02.2021 г., бил е на
болнично лечение в периода от 10.04.2018 г. до 14.04.2018 г. с диагноза
световъртеж от централен произход и в периода от 11.02.2016 г. до 15.02.2016
г. с диагноза исхемичен мозъчен инсулт. На 29.08.2016 г. е проведена
електроенцефалография.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Н., С. С. и Е. Д.,
чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни и незаинтересовани,
последователни, логични и без съществени противоречия, се установява, че
K. K. е бил настанен в Дома за стари хора - гр. Сливен, където единствено
ответницата М. К. го посещавала, закупувала му дрехи, храна, медикаменти,
редовно се обаждала на персонала, за да се интересува дали баща й има
нужда от нещо. Ответницата взимала дрехите на баща си, за да ги пере,
носела му монети, за да си купува продукти от автомата за кафе и
безалкохолни напитки в Дома. Свид. Н. описва още, че ответницата е завела
баща си на операция на очите, а според свид. С., ответницата посещавала
баща си на свиждания в дома редовно, на около 10 дни или 3 седмици. Свид.
Д. описва, че след операцията на очите, която заплатила ответницата, двете с
нея отишли заедно до Дома за стари хора, за да му занесат храна и да го
видят, но свид. Д. не била допусната заради пандемията. Преди настаняването
на бащата на ответницата в Дома за стари хора, ответницата заплащала на
медицинска сестра по 80,00 лв. месечно да мери кръвното на баща й и да му
слага необходимите инжекции, а след това полагала грижи за вилата на баща
си като обирала плодовете и плащала консумативните разходи за вода и др.
По делото са разпитани и свидетелите С. П., Щ. С. и С. М., на чиито
показания съдът също се довери като ги прецени като логични и
последователни, непротиворечиви нито помежду си, нито на останалите
събрани по делото доказателства. От тях се установява, че през 2017 г., преди
да постъпи в Дома за стари хора в гр. Сливен, бащата на страните предложил
4
на свид. П. да й дари вилата си, в замяна на което свид. П. да се грижи за него.
Тя отказала, тъй като нямала такава възможност, а и с мотива, че К. има три
деца и не е редно тя да се грижи за него. Свид. С., син на ищцата, също
описва, че дядо му се обадил през 2016 г. и му предложил да му прехвърли
вилата си, в замяна на което да се грижат за него. Тъй като ищцата заминала в
чужбина, а на свид. С. предстояло заминаване в Холандия за обучение,
същите не можели да полагат грижи за К.. Според свид. С. дядо му взимал
добра пенсия, като той или майка му не са му изпращали пари от чужбина.
Свид. М. описва, че познавал К. от Дома за стари хора, където разговаряли и
К. му споделил, че няма кой да се грижи за него и затова е в Дома. Веднъж
свид. М. му помогнал да порежат асмите на вилата му, заедно със сина му М..
По-късно К. помолил свид. М. да му помогне за продажба на вилата, но тъй
като земята била общинска, свид. М. му отказал с мотива, че ще е много
трудна продажбата.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД
за разваляне на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за издръжка и гледане до размера на притежаваните от ищците
2/3 ид. ч.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество
съдът го намира и за основателен.
По предявения иск в тежест на ищците е да докажат наличие на
договор, по силата на който наследодателят им е прехвърлил имотите срещу
задължение на ответницата за издръжка и гледане, а в тежест на ответницата
е да докаже пълно и точно изпълнение на договорните задължения за
осигуряване на издръжка и полагане на грижи спрямо прехвърлителя.
По делото се събраха безспорни доказателства, че е налице валиден и
действителен договор, по силата на който наследодателят на страните е
прехвърлил свои недвижими имоти срещу задължение на ответницата за
издръжка и гледане.
Събраха се и неоспорими доказателства, че ответницата е единствената,
която е полагала грижи за своя баща, като го е посещавала в Дома за стари
хора на около 10 дни или 3 седмици, взимала е дрехите му за пране,
5
осигурявала му е дребни пари за автомата в Дома, закупувала е дрехи,
медикаменти, водила го е на операция на очите. Тя е единствената, която се е
интересувала по телефона за нуждите на баща си, а след смъртта му е поела
организацията на погребението му.
Ето защо съдът намира основателността на иска за житейски
несправедлива, но следва да бъде отчетена правната теория и константната
съдебна практика, съгласно която съдържанието на договора за прехвърляне
на имот срещу задължение за гледане и издръжка изисква длъжникът да
приеме кредитора в своята домашна среда и да му достави със свои средства
и усилия пълно и непосредствено задоволяване на неговите нужди, като му
осигурява всичко, от което той се нуждае, включително топли грижи и
обноски. По своя характер договорът за гледане и издръжка е възмезден и
неговата цена е ежедневно и непрекъснато изпълнение на задължението за
гледане и издръжка. Следва да се посочи, че изпълнението на задълженията
по договора трябва да е ежедневно и непрекъснато и преустановяването му
дори и за един кратък период от време води до неизправност на длъжника,
предвид неделимостта по периоди на задължението за гледане и издръжка (в
този смисъл са: Решение № 592 от 23.09.1996 г. по гр. д. № 449/96 г., ІІ г. о.,
Решение № 1024 от 26.11.1997 г. по гр. д. № 1404/97 г., ІІ г. о. но ВКС и др.).
В случая страните са уговорили детайлно съдържанието на
задължението за гледане и издръжка, като същото обхваща приобретателят да
го храни, облича, гледа, обслужва и издържа до края на живота му, като му
осигурява всичко необходимо за спокойни старини и нормален начин на
живот. Следователно липсват ограничения на задължението на приобретателя
и същият дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (в
този смисъл: Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на
ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС,
Решение № 70 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС,
Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС).
Задължението на приобретателя по договора за гледане и издръжка не е
обусловено от наличието на нужда на прехвърлителя от уговореното и то се
дължи независимо дали прехвърлителят има свои средства и може сам да се
обслужва. Задължението на приобретателя за предоставяне на кредитора
както на грижи, така и на средства за издръжка, е ежедневно. С оглед
6
спецификата на алеаторния договор, за да е налице изпълнение на
задълженията на приобретателя, същият следва да е полагал непрекъснати
грижи за прехвърлителя. За да е налице точно изпълнение по договора, се
предполага при изпълнението продължителност, системност и ритмичност на
престацията.
От доказателствата по делото не може да бъде обоснован извод, че по
време на целия период на действие на договора ответницата ежедневно е
полагала грижи за прехвърлителя и му е осигурявала прехрана, облекло,
отопление и издръжка в обем, съответстващ на естеството на договора за
гледане и издръжка. Напротив, установи се частично изпълнение на
задължението, тъй като ответницата е посещавала баща си веднъж на 10 дни
или 3 седмици и е осигурявала хранителни продукти и финансови средства,
но не за основните хранения на прехвърлителя, които са осигурявани от Дома
за стари хора, а допълнителни такива. Липсват събрани доказателства
ответницата да е заплащала престоя на баща си в Дома за стари хора, като по
този начин да е осигурявала ежемесечната му издръжка. Еднократното
заплащане за операция на очите не може да се приеме за пълно и точно
изпълнение на задължението за издръжка. Обстоятелствата, че ответницата е
взимала дрехите на баща си за пране и е поддържала вилата му също не
представляват пълно и точно изпълнение на уговореното задължение да го
облича, гледа и обслужва до края на живота му. В този смисъл тези
периодични посещения и престираните при тези посещения грижи не
представляват „точно“ изпълнение на договора от страна на длъжника, както
го изисква чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Неизпълнението на приобретателя, дори и частично, забавено или
неточно, е винаги основание за разваляне на договора. В този смисъл,
бездействието на прехвърлителя да предяви иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД ако е
налице неизпълнение на алеаторната престация, не е пречка наследниците му
да упражнят това негово право.
Ето защо, съдът намира, че в случая е налице виновно неизпълнение на
задължението на ответницата по процесния договор за издръжка и гледане,
което е значително с оглед интереса на кредитора и което е основание за
неговото разваляне. Тъй като ищците действат като наследници на кредитора,
те могат да претендират разваляне на договора за издръжка и гледане поради
7
неизпълнение по отношение на прехвърлителя съобразно размера на
субективните си права, произтичащи от наследяването (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г., ОСГК на ВС). В процесния
случай наследственият дял на ищците, съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1
ЗН, е в размер на по 1/3 ид. ч. от наследството на K. M. K.. Или общо 2/3 ид.
ч. за двамата ищци, включително от правото на иск за разваляне на договора
поради неизпълнение.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищците направените от тях разноски по делото в общ размер на
1305,40 лв., от които 105,40 лв. заплатена държавна такса и 1200,00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 29.07.2022 г. По отношение на останалите претендирани от
ищците разноски в размер на 100,00 лв. за скици и данъчна оценка на
имотите, 10,00 лв. за издаване на съдебни удостоверения и 12,00 лв. за
вписване на исковата молба, не са представени доказателства за
извършването им, поради което и съдът не ги присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД до размера на 2/3 идеални
части Договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
издръжка и гледане от 16.04.2021 г., сключен с Нотариален акт № 34, т. I, рег.
№ 486, н. дело № 33/2021 г. по описа на нотариус Екатерина Хайверова, с рег.
№ 766 по регистъра на Нотариалната камара, с който прехвърлителят K. M.
K., ЕГН: ********** е прехвърлил на приобретателя М. К. К., ЕГН:
********** собствените си недвижими имоти, представляващи сгради с
идентификатори 67338.412.344.1, 67338.412.344.2, 67338.412.344.3 и
67338.412.344.4 по КККР на гр. Сливен, разположени в ПИ с идентификатор
67338.412.344 и намиращи се на адрес гр. Сливен, м. „Дълбоки дол“ срещу
задължението на приобретателя да го храни, облича, гледа, обслужва и
издържа до края на живота му, като му осигурява всичко необходимо за
спокойни старини и нормален начин на живот, по предявения иск от Й. К. К.,
ЕГН: **********, с адрес ********* и М. К. К., ЕГН: **********, с адрес
8
********* срещу М. К. К., ЕГН: **********, с адрес *********.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Й. К. К., ЕГН: **********, с адрес ********* и М. К. К., ЕГН:
**********, с адрес ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1305,40 лв. /хиляда триста и пет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9