№ 6560
гр. София, 12.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20241110106900 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление на „.... срещу С. Р. А., ЕГН ********** с
искане за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК заявлението се подава до районния съд по постоянен адрес
или по седалище на длъжника, който съд в тридневен срок извършва служебна проверка на
местната подсъдност, а при длъжник – потребител до съда, в чийто район се намира
настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния – арг. изр. 2 от същата
разпоредба. Когато съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на
надлежния съд, който извод следва и от разясненията, дадени в т. 3а от ТР № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Изложеното дава основание да се приеме, че уредбата на местната подсъдност в
заповедното производство е императивна, като посоченото законодателно разрешение е
свързано с неговия едностранен характер и неучастието на длъжника в същото преди
връчването на издадената срещу него заповед.
Както се изясни, производството е образувано по заявление, насочено срещу
физическо лице за вземания, произтичащи от твърдяно облигационно правоотношение,
чийто правопораждащ юридически факт е споразумение за разсрочено плащане от
25.01.2022 г., но видно от текста на споразумението, става въпрос за суми, произтичащи от
договор за банков кредит от 05.09.2014 г., имащ характеристиката на потребителски паричен
кредит по смисъла на ЗПК. Обстоятелството, че кредиторът се е съгласил да получи
изпълнение на вземанията си по договора за банков кредит на части, сключвайки
споразумението от 25.01.2022 г., не променя характера на вземанията, които се претендират.
Съобразявайки тези твърдения на заявителя и разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от същия, съдът
приема, че в случая заявлението е насочено срещу потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП, поради което местно компетентен да разгледа искането съд е съдът по настоящия адрес
на длъжника.
От данните, съдържащи се в служебно извършената справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. от НБДН следва, че регистрираният настоящ адрес на длъжника е гр.
Хасково, община Хасково, област Хасково.
Предвид това, съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд, а на
Районен съд – Хасково, в чийто съдебен район попада настоящият адрес на длъжника.
С оглед изложеното и на основание чл. 411, ал. 1, изр. 3 ГПК, производството по
1
делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Хасково,
който, предвид настоящия адрес на длъжника, се явява местно компетентен да разгледа
заявлението.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 6900/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
79 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2