Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 212 / 18.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети януари, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ГАНЕВА
ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретар И. Л., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2658/2021г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „БМФ Порт
Бургас“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Княз Александър Батенберг“ № 1, представлявано от изпълнителния директор Б.
В. Б. е оспорил решение №554/27.09.2021г., постановено по АНД № 2391/2021г. по
описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 466270-F483867 от 03.09.2019г. на
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП. С наказателното
постановление на касатора за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2,
изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗЗДС е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева, а с обжалваното решение съдът е намалил размера на имуществената
санкция от 2000 лева на 1000 лева.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление. При условията на
евентуалност да бъде намален размера на наложената имуществена санкция до минималния
законоустановен размер. Претендира разноски.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът по
касация, редовно призован, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт С. оспорва
жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендира
разноски.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане.
„БМФ Порт Бургас“ ЕАД
е наказано за това, че на 18.04.2019г. в 16:27 часа при извършена проверка в
търговски обект – тир-паркинг, находящ се в гр.Бургас, Терминал Бургас Запад,
стопанисван от дружеството е установено, че промяната в касовата наличност не
се отчита с монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел „Epson
TM-T260F E2 DV“ с ИН на ФУ № ED209290 и ИН на ФП № 44209290. При проверката е
установена разлика между фактическа наличност и разчетна касова наличност от ФУ
с 617,10лв. повече, която не се отчита с монтираното в обекта фискално
устройство чрез функциите „служебно въведени“ суми.
Сумата на
фактическите наличности в касата е преброена от Р. Х. М. на длъжност отчетник
насочване на товари в обекта, като описа на паричните средства е отразен в
протокол № 0343555/18.04.2019г., а разчетната касова наличност е установена по
отпечатан отчет „Х“ с № 0026/18.04.2019г.
Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Съгласно чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира
във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Съгласно чл.185, ал.2
от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
се налагат санкциите по ал. 1.
Съгласно чл.185, ал.1
от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба -
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.
Районният съд, след като обсъдил
всички доказателства, е приел, че не са налице съществени нарушения на
процедурата при установяване на административното нарушение, но е приел, че неправилно
е определен размера на наложената имуществена санкция и е изменил наказателното
постановление, като е намалил наложената имуществена санкция от 2000 лв. на
1000 лв.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Наведените в
касационната жалба възражения са неоснователни. Твърденията за антидатиране на
наказателното постановление не са обосновани с доказателства. Те произтичат от
факта, че постановлението е връчено година и половина след като е съставено.
Този факт може и да навежда съмнение за такава вероятност, но той се явява само
индиция. Други доказателства по делото няма. Пълномощникът на настоящия
касатор, както и самият касатор, в хода на съдебното производство пред районния
съд не е направил доказателствени искания във връзка с доказване на това
твърдение, а наказващият орган твърди отрицателния факт - че наказателното
постановление не е антидатирано. Затова съдът счита, че твърдението не е
доказано.
На следващо място
неоснователно е твърдението, че в АУАН и в наказателното постановление не са
посочени всички елементи от състава на нарушението. Касаторът твърди, че при
извършената проверка, по време на която е установено нарушението, проверяващите
не са установили дали намиращото се в обекта фискално устройство е разполагало
с работещи функции за операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми. Това твърдение е опровергано от показанията на актосъставителя, който е
разпитан в съдебно заседание на 08.09.2021г., където е заявил, че в хода на
проверката са се опитали да въведат минимална сума във фискалното устройство,
за да получат от него бележка, нужна за целите на проверката и така установили,
че устройството притежава съответните функции. Тук следва да се отбележи, че
нарушената норма на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. задължава субекта по
чл.3 от Наредбата да регистрира във фискалното устройство всяка промяна в
касовата наличност, като проверката за съществуването на операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени суми“ не е част от обективните елементи на
състава на нарушението. Двадесет дни преди констатиране на процесното нарушение
е била отменена нормата на чл.33, ал.2 от Наредбата, в която бе регламентирана
възможност при отсъствие на такива операции, касовата наличност да се
регистрира в книгата за дневните финансови отчети в момента на извършването й с точност до
минута.
Отмяната на тази
разпоредба и тълкуването на разпоредбата на чл.33, ал.1 води до извода, че
фискалните устройства след 29.03.2019г. следва задължително да притежават
такива функционалности, които да позволят регистрирането на промяната на
касовата наличност. Касаторът не твърди, че фискалното устройство в обекта,
въпреки нормата, не е притежавало възможност за извършване на операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени суми“, а разпитът на свидетеля
установява, че при проверката тези функции на фискалното устройство са
изследвани и налични. По изложените съображения наведеното възражение в тази
насока е неоснователно.
Неоснователно е и възражението,
касаещо размера на наложената санкция. С обжалваното наказателно постановление
е определена имуществена санкция, в размер на 2000 лв., а приложената
санкционна норма на чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС предвижда имуществена
санкция за юридически лица и еднолични търговци, в размер от 500 да 2000 лв.,
т.е. административно-наказващият орган е приел, че нарушението е тежко,
доколкото е определил най-високия размер на имуществената санкция. Мотивите,
изложени в наказателното постановление, сочат, че органът е възприел сумата,
която не е била регистрирана – 617,10 лв., като много висока на фона на цялата
фактическа наличност от 659,10 лв. Районният съд е приел за основателни
възраженията на процесния касатор и е изменил наказателното постановление в
частта относно размер на наложената санкция, като я намалил на половина спрямо
първоначално определената. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
районния съд в тази насока. Изложените от административно-наказващия орган
мотиви не могат да обосноват налагането на най-високият размер на
регламентирана в закона имуществена санкция от 2000 лв., тъй като в преписката
няма данни за други извършени нарушения от същия вид, както и за други
нарушения въобще по Наредба № Н-18/2006г. Затова при определяне размера на
конкретната имуществена санкция районният съд е взел предвид както утежняващите
обстоятелства, изложени в мотивите на наказателното постановление, така и
смекчаващите обстоятелства, изразяващи се в отсъствие на други нарушения. При
съобразяване на всички тези обстоятелства правилно е определил справедливият
размер на имуществената санкция – 1000 лв.
При този изход от
спора, разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, който
своевременно ги е претендирал за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 80 лв. за настоящата инстанция на основание чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 554 от 27.09.2021г.
постановено по АНД № 2391/2021г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „БМФ
Порт Бургас“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ул.“Княз Александър Батенберг“ № 1, представлявано от изпълнителния
директор Б. В. Б. да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: