Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./……..10.2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
при
участието на секретаря Х.Х.,
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1803/2015 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, представлявано от
П.Н.Д. и Д. Б.Ш. (универсален правоприемник на
част от предприятието на „АЛФА БАНК“ АЕ, Гърция), с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 141 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ срещу А.Т.М., ЕГН **********,*** за
приемане за установено, че в качеството на поръчител, сумата 39000.00 лв., представляваща
неиздължена главница по Договор за кредит Продукт „АЛФА БЪРЗ КРЕДИТ“ за лица на
свободна практика и малки фирми № 657-228/2008/30.07.2008 г., сумата 2802.22 лв., просрочена лихва върху
редовна главница за периода 28.12.2008 г. - 07.09.2009 г., сумата 10658.04 лв., наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 31.07.2009 г. - 06.12.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 08.12.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед по реда на
чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 19440/2010 г. на ВРС, ХX с. Претендира разноските
по делото.
Ищецът твърди, че между праводателя му „Алфа Банк“, чрез
клон в България и „Стимекс-Метал“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, А.Т.М.,
ЕГН ********** и С.С.И., ЕГН **********, в качеството им на поръчители, е
сключен Договор за кредит Продукт „Алфа Бърз Кредит“ за лица на свободна практика
и малки фирми № 657-228/2008/ 30.07.2008 г., по силата на който на
кредитополучателя е предоставена в заем сума в общ размер 39000.00 лв., за срок
от 1 година с подновяване на финансирането за срок от още една година, като
била уговорена годишна лихва в размер на BIR плюс надбавка от 6.5%, платими
ежемесечно до 28-мо число, съгласно чл. 4.1. от ОУ и наказателна лихва за
просрочие и при предсрочна изискуемост в размер на договорната лихва плюс
надбавка 10 %. Сочи, че кредитополучателят не изпълнил задължението си по
кредита в уговорения едногодишен срок, поради което за кредитора се породило
правото да претендира сумите по договора от главния длъжник и поръчителите,
което право той упражнил чрез подаване на заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу тях.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът А.Т.М., депозира писмен
отговор, в който оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Сочи,
че заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се обезсилят, защото
в в т. 5 и т. 5а от заявлението кредиторът не е посочил като длъжник по кредита
ответника – А.М., но въпреки това той фигурира в издадените от съда документи.
Твърди, че не е страна по договора за кредит, защото не е подписвал договора и
общите условия на банката. Оспорва авторството на положените под тези документи
подписи и моли да бъде открито производство по чл. 193 ГПК. Излага, че към
момента на сключване на договора той не е бил съдружник и управител на „Стимекс
- Метал“ ЕООД, тъй като е отчуждил дяловете си в дружеството с договор от
08.07.2008 г. В евентуалност, сочи че претенцията на кредитора спрямо
поръчителя е погасена на основание чл. 147, ал. 2 ЗЗД. Излага, че не е настъпил
падежа на задължението и липсват доказателства за обявяването на предсрочна
изискуемост на длъжника и поръчителите, като оспорва и размера на задължението.
Оспорва доказателствената стойност на пълномощно от 27.01.2015 г. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание, с оглед твърденията на ищеца, заява, че е
налице неяснота, както в заявлението по чл. 417 от ГПК, така и в исковата и в
допълнителната искова молба по отношение на датата, на която е настъпил падежът
на задължението. Кредитополучателят не е усвоявал суми и след първата година от
сключване на договора.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, с която оспорва твърденията на ответника изложени в отговора. От своя
страна излага, че в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
правилно в т. 14 е посочен като длъжник по кредита ответника, съобразно
изискванията на Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед
за изпълнение. Твърди, че вписването в търговския регистър на сделката по
прехвърляне на дружествени дялове е конститутивно и е
извършено едва на 14.08.2008 г. Сочи, че тази дата е след сключването на
договора за кредит, поради което не обвързва ищеца, а дори и да го обвързваше,
то ответникът се е задължил да поръчителства в личното си качество и не е
подписал договора само в качеството си на управител и съдружник в „Стимекс - Метал“ ЕООД. Излага, че възражението по чл. 147,
ал. 2 ЗЗД, относно действието на продължаването на срока на длъжника спрямо
поръчителя, е неоснователно, защото между страните е налице уговорка в договора
за кредит за подновяване действието му за срок от още една година, с която
уговорка поръчителят се е съгласил. Твърди, че срока за ангажиране
отговорността на длъжника за неизпълнение е спазен, защото е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на 08.12.2010 г., при падеж на
задължението на 30.07.2010 г., като кредитополучателят
е усвоявал суми и след първата година от сключване на договора. Сочи изрично,
че не е обявявал кредита за предсрочно изискуем, а изискуемостта
на задължението е настъпила на падежа уговорен в договора – 30.07.2010 г. и
поради тази причина не е изпращал уведомления на длъжниците. Репликира срещу оспорването на ответника на представеното
пълномощно с рег. № 342/27.01.2015 г. с нотариална заверка на подписите,
извършена от нотариус Здравко Тончев – рег. № 438 НК, като сочи че направената
в него поправка е само относно самоличността на преводача и не се отразява на
валидността на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на
документа.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор в който оспорва изложеното в допълнителната искова молба и от своя
страна излага коментар на изложените в нея доводи. Поддържа изцяло отговора на
исковата молба и изложените в него оплаквания и възражения като добавя, че
банката не е изпълнила задължението си по чл. 60, ал. 2 ЗКИ да уведоми кредитополучателя и поръчителите за предсрочната
изискуемост на кредита.
В
с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържат твърденията, исканията
и възраженията си.
Съдът,
след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за
установено следното от фактическа
и правна страна:
По заявление на „Алфа Банк” АД, чрез клона си „Алфа
Банка – Клон България“ КЧТ за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, възоснова
на извлечение от счетоводни книги, е
образувано ч.гр.д. № 19440/2010 г. на
ВРС, ХХ с. и издадена Заповед № 11327/09.12.2010 г., с която е разпоредено кредитополучателя „Стимекс Метал“
ЕООД, ЕИК ********* и поръчителите С.С.И., ЕГН ********** и А.Т.М., ЕГН **********,
да заплатят солидално
сумите: - 39000.00 лв. – главница по Договор за кредит от
30.07.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
08.12.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, - 2802.22 лв. – просрочена лихва върху
редовна главница, за периода 28.12.2008 г. - 07.09.2009 г., - 10658.22 лв. – лихва върху просрочена
главница за периода 31.07.2009 г. - 06.12.2010 г., както и сумата 1049.21 лв., представляваща разноски
по делото.
Представен по делото е Договор за кредит №
657-228/2008/30.07.2008 г., от който се установява, че ищецът е предоставил на „Стимекс Метал“ ООД, кредит в размер на 39000.00 лв., предназначен
за оборотни средства за дейността на кредитополучателя.
Договорът е сключен при участието на С.С.И. и А.Т.М., ответник в настоящото
производство, в качеството им на поръчители. Кредитът е предоставен за срок от
една година, при уговорена възможност за подновяване за същия период ако не
настъпят основанията за прекратяване на финансирането, предвидени в Общите
условия (чл.
3). За усвоените
суми по кредита, страните са уговорили
годишен лихвен процент в размер на BIR плюс надбавка от 6.5 %, платим
месечно, съгласно ОУ, както и наказателна лихва за просрочие
и при предсрочна изискуемост – съгласно ОУ (чл. 5). В чл. 7 от Договора страните се
съгласили усвоената главница да се издължи в рамките на една година от
усвояването и да револвира за следваща една година. С
подписването на договора кредитополучателя и
поръчителите са приели, че ОУ на Банката за предоставянето на кредити на лица
на свободна практика и малки фирми са неразделна част от договора.
По делото са представени Общите условия за предоставяне на
кредити, на лица на свободна практика и малки фирми, подписани от кредитополучателя и солидарните длъжници по договора.
Във връзка с предприетото оспорване, по реда на чл. 193 ГПК,
на автентичността на подписите положени от името на ответника М., в
представения Договор за кредит и ОУ към него, е назначена съдебно-почеркова експертиза, чието заключение, неоспорено
между страните, е прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, чe подписите положени срещу името А.М. в Договор за кредит от
30.07.2008 г. и в Общите условия към него, са изпълнени от А.Т.М.. Вещото лице
заключава, че подписите положени в долния десен край на всяка страница на ОУ,
също са изпълнени от Ответинка М.. Предвид
заключението на съдебно-почерковата експертиза,
оспорването не бе успешно проведено.
По делото е допусната ССчЕ, чието
заключение, неоспорено от страните, съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че
сумата по предоставения кредит – 39000.00 лв., е усвоена по сметка на кредитополучателя, както следва: - на 31.07.2009 г. – 34000.00 лв. и на
08.09.2008 г. – 5000.00 лв. Вещото лице
посочва, че не е налице погасяване на главницата по кредита, при което към
датата на изготвяне на извлечението дължимата главница възлиза на 39000.00 лв.
Размерът на дължимите суми към датата на депозиране на заявлението в съда –
08.12.2010 г., освен 39000.00 лв., главница, възлиза още и на: - 2802.22 лв.,
представляваща редовна лихва върху главницата за периода 28.12.2008 г. –
07.09.2009 г. и – 10654.99 лв., наказателна лихва върху просрочена главница за
периода 31.07.2009 г. – 06.12.2010 г. Размерът на последното вземане е
редуциран със сумата 1000.00 лв., събрани от банкова сметка *** „Стимекс Метал“ ООД, на 29.12.2009 г.
В подкрепа на твърденията на ответника са представени
писмени доказателства, от които се установява, че на 08.07.2008 г., ответникът А.М.
е продал на Станимир Иванов – съдружник в „Стимекс
Метал“ ООД, всичките си 25 дяла от капитала на „Стимекс
Метал“ ООД.
Предявеният иск
черпи правно си основание в чл. 422, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 19440/2010
г. на ВРС, ХХ с.
Предвид характера на предявения
иск – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид
искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената
тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната
сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, ако претендира
отхвърлянето на предявения иск.
Възоснова на приетото за установено по
фактите, съдът преценява, че страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение, по процесния Договор за кредит № 657-228/2008/30.07.2008 г.
Последните чрез подписите си са удостоверили приемане на условията по
съглашението, както и Общите условия за предоставяне на вида кредити, отпуснат
с договора. Не се оспорва и усвояването на сумата по кредита, както и липсата
на редовно извършвани плащания, в размерите и сроковете уговорени между
страните.
Задълженията по договора се претендират в хипотезата на
изтекъл срок за връщане на главницата. От страна на ищеца в депозираното
заявление е посочена дата на изтичане на срока на договора – 30.07.2009 г., на осн. чл. 10 от Общите условия на банката. С оглед на това
основание е издадена и заповедта за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Същите
обстоятелства се поддържат и при предявяване на иска. Впоследствие, с оглед твърденията
на ответника, ищецът с допълнителна искова молба въвежда изцяло нови твърдения,
а именно, че поради усвояване на суми и след първата година, срокът на договора
е бил продължен с още една година и падежът на задълженията е настъпил на
30.07.2010 г., а не на първоначално посочената дата 30.07.2009 г.
Поначало такова изменение на твърденията на ищеца, касателно момента на настъпване на падежа на задължението,
води на практика до изменение на иснованието, на
което е издадена заповедта, което е недопустимо, тъй като съдът в исковото
производство е ограничен от основанието за издаване на заповедта в заповедното
производство.
Разгледано по същество, твърдението за настъпил падеж на
задължението, поради изтичане на срока на договора на 30.07.2010 г. не намира
опора в клаузите на сключения договор между страните и събраните в хода на
производството доказателства, а и в действията на ищеца.
На първо място, договорът е сключен за срок от една година и
са поставили подновяването му за още една година под условие – ако не са
настъпили основания за прекратяване на финансирането, предвидени в ОУ.
Последните са разписани в чл. 31 от ОУ. При наличието им са предвидени
последици – спиране на финансирането или обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Безспорно се установява по делото, че нито първата усвоена част от
главницата, нито втората, не са били издължени в рамките на една година от
усвояването. При това положение, съобразно уговореното между страните в т. 10
от ОУ първата част от главницата (34000.00 лв.) е станала изискуема на 31.07.2009 г., с изтичането на една
година от усвояването, а втората част (5000.00 лв.) – на 08.09.2009 г. Следователно не е била налице
възможност договорът да бъде подновен за срок от още една година, тъй като
предвид неизпълнение на задължението за връщане на главницата, не е била налице
сума, която да револвира и през втория едногодишен
срок на договора. Не са налице и доказателства, подкрепящи твърденията на
ищеца, за усвоявани суми от кредитополучателя и след
изтичане на първата година.
Безспорно се установява, от заключението на ССЕ, че кредитополучателя е в забава освен по отношение изпълнение
на задължението да върне главницата в едногодишен срок от усвояването й, а и на
задължението си да заплаща в уговорените срокове, начислената му редовна лихва,
върху усвоената главница. Забавата датира от 28.01.2009 г., когато е падежирала вноска по редовна лихва в размер на 394.52 лв.
По тази вноска на датата на падежа е постъпила сумата 15.03 лв., на 30.01.2009
г. – 150.00 лв., и неплатена е останала сумата 229.49 лв. Изцяло неплатени са
следващите вноски по редовна лихва върху главницата за периода с крайна дата
08.09.2009 г., когато изтича и едногодишния срок от усвояването на частта от
главницата в размер на 5000.00 лв.
На второ място, индиция, че
кредиторът е счел срокът на договора за изтекъл с изтичането на първата година,
е и обстоятелството, че считано от 31.07.2009 г. първата усвоена част от
главницата (34000.00
лв.) е отнесена в просрочие и върху нея са начислявани наказателни лихви, по
идентичен начин е олихвявана и втората част от
усвоената главница (5000.00 лв.), считано от 09.09.2009 г.
Следователно продължаване на срока на договора за още една
година не е налице.
Както бе посочено по-горе, съобразно разпоредбата на чл. 10
от ОУ, вр. чл. 7 от Договора за кредит (на която хипотеза се е позовал и
самия кредитор),
на 31.07.2009 г. е настъпил падежа на сумата 34000.00 лв., частта от
главницата, усвоена на 31.07.2008 г., а на 08.09.2009 г. е настъпил падежа на
сумата 5000.00 лв., частта от главницата, усвоена на 08.09.2008 г. Предвид
качеството на ответника М. – поръчител по договора за кредит, следва да бъде
обсъдено релевираното възражение за неспазен срок по реда на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Възражението е
основателно. Предвид посочените падежи на задълженията за главницата,
отговорността на ответника М., в качеството му на поръчител е следвало да бъде
ангажирана в границите на 6 м. срок, считано съответно от 31.07.2009 г. и
08.09.2009 г. (падежите
на главницата).
Срокът е изтекъл съоветно на 01.02.2010 г. (предвид, че 31.01.2010 г. е
неработен ден)
и 08.03.2010 г. Видно от приложеното ч.гр.д. № 19440/2010 г. на ВРС, XX с., заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е постъпило във ВРС на 08.12.2010 г., следователно
действията на ищеца ангажиране на отговорността на поръчителя, излизат извън границите на преклузивния срок.
Възражението на ответника, че е прекратил участие в
дружеството-кредитополучателя, чрез отчуждаване на
дяловете си е неотносимо към настоящият спор, тъй като претенцията срещу него е
основана на качеството му на поръчител, а не на качеството му на съдружник или
управител в дружеството-кредитополучател.
Ирелевантни за спора се явяват и възраженията
на ответника за липса на обявяване на предсрочна изискуемост по договора за
кредит и на липса на съгласие за продължаване на срока на договора в хипотезата
на чл. 147, ал. 2 ЗЗД. Първото възражение е неоснователно, тъй като
предсрочната изискуемост не е въведена като предмет на спора, а второто възражение,
не следва да бъде обсъждано, предвид изводите на съда за липса на продължаване
на срока на договора за последващ едногодишен срок.
С оглед на изложеното
предявения иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода от спора, в полза на ответника, в хипотезата
на чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски. При това положение на обсъждане
подлежи възражението за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ответника, релевирано от страна на
ищеца. В светлината на разрешението дадено в ТР № 6/06.11.2013 г., при определяне на
размера съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото. В случая, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по
спора са проведени две съдебни заседания, поради невъзможност за изготвяне на
заключения на вещи лица като не са събирани множество доказателства.
Изчисленият съобразно Наредба № 1/2004 г. минимум на адвокатското
възнаграждение възлиза на 2103.81 лв. Представени са доказателства за заплатен
хонорар в размер на 3000.00 лв., който превишава изчисления минимум и следва да
бъде редуциран до размера на 2200.00 лв. В съответствие с изложеното, общия
размер на следващите се на ответника разноски възлиза на 2457.20 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска предявен от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“, № 260, представлявано от П.Н.Д. и Д. Б.Ш. (универсален правоприемник на част от предприятието на „АЛФА БАНК“ АЕ,
Гърция), с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 141 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, за приемане
за установено че А.Т.М.,
ЕГН **********,***, в качеството на поръчител дължи сумата 39000.00 лв. (тридесет и девет хиляди лева),
представляваща неиздължена главница по Договор за
кредит Продукт „АЛФА БЪРЗ КРЕДИТ“ за лица на свободна практика и малки фирми №
657-228/2008/30.07.2008 г., сумата 2802.22
лв. (две хиляди осемстотин и два лева и 22 ст.), просрочена
лихва върху редовна главница за периода 28.12.2008 г. - 07.09.2009 г., сумата 10658.04 лв. (десет хиляди
шестстотин петдесет и осем лева и 04 ст.), наказателна лихва върху просрочена главница за периода 31.07.2009 г. -
06.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.12.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена
Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 19440/2010 г. на ВРС, ХX с.
ОСЪЖДА “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“, № 260, представлявано от П.Н.Д. и Д. Б.Ш. (универсален
правоприемник на част от предприятието на „АЛФА БАНК“ АЕ, Гърция) ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.М., ЕГН **********,***,
сумата 2457.20 лв.
(две хиляди четиристотин петдесет и седем лева и 20 ст.), съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАпС в 2-седмичен срок от връчването му със съобщение на
страните.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 11733/2014 г. по описа на ВРС, VIII с., да се върне на
ВРС, ведно с препис от решението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: