ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 114
гр. Пловдив, 17.01.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ- ти граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Велина Дублекова
Като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2867 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г.Н.Е., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв. В.Д.,****, срещу ответниците „Инжстрой“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“
№12, *** от М. С. и срещу НАП, чрез ТД НАП ***, със съдебен адрес ***, с която
е предявен положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 269 от ДОПК, на недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор 56784.553.32 по КККР на ***, с площ от 12 545 кв.м, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за
друг вид застрояване; номер по предходен план – УПИ V-2144 от кв. ** по плана на кв. *** на ***, при граници: 56784.553.200,
56784.553.31, 56784.553.13 и 56784.553.16.
Исковата претенция се основава на фактическите твърдения, че ищецът е
собственик на процесния недвижим имот от края на 2013г., на основание давностно
владение, като с влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 2232/ 2017г.
по описа на ПдОС, е признато за установено по отношение на ответника „Инжстрой“
АД, че ищецът е собственик на имота. Твърди се, че срещу описания в исковата
молба недвижим имот е насочено принудително изпълнение, по изпълнително дело № 16140002709/2014
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – *** за събиране на вземане на
длъжника „Инжстрой“АД, за което ищецът е узнал с получаването на 08.11.2018 г. на съобщение за провеждане на
търг с тайно наддаване за този недвижим имот. Твърди, че в качеството на трето
лице спрямо образуваното изпълнително производство, предвид че провеждането
принудително изпълнение, в частност наложената възбрана и провеждането на търг
с тайно наддване, нарушават правото му на собственост е подал на 08.11.2018г. жалба
до директора на на ТД на НАП – ***, която е оставена без уважение, за което
ищецът е уведомен на 29.11.2018г., като в 3-дневния срок по чл. 267, ал. 2, т.
4 от ДОПК е предявил настоящия положителен установителен иск.
Мотивира правен интерес от предявяване на настоящия иск с това, че
независимо, че ответникът НАП формално не отрича собственическите му права, то
същият не зачита правата на ищеца, установени и с влязло в сила съдебно
решение, като е насочил принудително изпълнение по отношение на имота, наложена
е обезпечителна мярка възбрана е обявен търг с тайно наддаване.
Въз основа на изложените фактически твърдения е формулирано искане ищецът
да бъде признат по отношение на двамата ответници за собственик на описания в
исковата молба недвижим имот на основание давностно владение. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът „Инжстрой“ АД
не взима становище.
Ответникът ТД на НАП поддържа
становище, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, в условията на
евентуалност, че същият е неоснователен. Претендира присъждане на
юрисконуслтско възнаграждение.
При така изложеното от страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът приема следното от фактическа и правна страна:
Специалният установителен иск предполага принудително изпълнение по ДОПК,
насочване на изпълнението върху имуществото на длъжника, върху което трето лице
претендира собствени права.
Не е спорно между страните, че по
отношение на ответника „Инжстрой“ АД е инициирано изпълнение по изпълнително
дело № 16140002709/2014 г. по описа на Е. Д. на длъжност *** в дирекция „***“ при
*** за събиране на публични задължения на длъжника. Не е спорно, че изпълнението е насочено върху
описания в исковата молба недвижим имот, като върху същия, с цел обезпечаване
на публичните вземания, органът по принудително изпълнение с Постановление с
изх. № ***/ *** е наложил възбрана, както и че по отношение на имота е обявена
публична продажба чрез търг с тайно наддаване.
Не е спорно, че с влязло в сила
решение, постановено по гр. дело № 2232/ 2017г. по описа на ПдОС, е
признато за установено по отношение на ответника „Инжстрой“ АД, че ищецът е
собственик на имота.
Не е спорно, че ищецът е обжалвал по реда на ДОПК действията на *** при ***,
обективирани в Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване, изх. №
С180016-111-0002498/ 18.102018г., по изпълнително дело № 16140002709/2014 г.,
издадено от Е. Д. на длъжност *** в дирекция „***“ при ***, като с Решение №
493/ 22.11.2018г. на директора на ТД на НАП *** жалбата е оставена без
уважение, по съображения, че независимо, че жалбоподателят Г.Е. е признат за
собственик на имота, по силата на влязло в сила съдебно решение, то с оглед
последователността на вписванията липсват данни, че същият е собственик на
имота по отношение на държавата към момента на налагане на обезпечителната
мярка, като същественото в случая е, че вписването на възбраната на дата
19.09.2014г. върху имота от страна на НАП предхожда вписването на исковата
молба – на дата 02.11.2017г., въз основа на която е постановено съдебното
решение, по силата на което ищецът е признат по отношение на длъжника за
собственик на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1 ДОПК трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението може да предяви иск, за да установи правото си.
Твърдяното право засегнато от изпълнението може да бъде вещно право на
собственост, ограничено вещно право на ползване или облигационна претенция. В
конкретната хипотеза ищецът твърди да е собственик на недвижимия имот, върху
който е насочено изпълнението и същият формално се легитимира като трети за
изпълнението лице.
С оглед на гореизложеното и предвид представените по делото доказателства
се обосновава извод за недопустимост на исковото производство, по следните
съображения:
Възможността за искова защита съществува в производството по принудително
изпълнение, каквото е и това за събиране на установено и изискуемо публично
вземане, израз на което е и разпоредбата на чл. 269 ДОПК по отношение на третото за
изпълнението лице. Съответно, възможността за предявяване на иск по чл.
267, ал. 2, т. 4 от ДОПК съществува при неблагоприятен за третото лице
изход от обжалване по административен ред на изпълнително действие. В случая обаче, следва да се изходи от правен
интерес от предявяване на процесния иск – с оглед и разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК. Въпреки че формално се позовава на този нормативен текст
и предявява собственически иск, ищецът по същество счита правото си за
накърнено не от оспорването му от страна на ответниците, а от налагане на възбрана
върху недвижим имот, който принадлежи на него в качеството му на трето лице в
изпълнителното производство и съответно насочването на изпълнително действие –
публична продажба чрез търг с тайно наддаване, както и отказ да бъде отменена
наложената обезпечителна мярка, въпреки наличието на предпоставки за това.
Правото на собственост на ищеца върху процесния имот не е спорно,
ответниците не оспорват правото му на собственост, като отделно от това по
отношение на ответника „Инжстрой“ АД е
налице сила на присъдено нещо (налице е влязло в сила решение между същите
страни, със същото искане и на същото основание), което само по себе си е
основание производството да е недопустимо по отношение на този ответник, защото
спорът не може да бъде пререшаван. В настоящия случай не се касае до спор за
собственост, а за действието и противопоставимостта на вписана възбрана, т.е.
ищецът се оплаква от налагането на обезпечителна мярка – възбрана върху
недвижимо имущество, което му принадлежи, като ответникът ТД на НАП не оспорва
принадлежността на имуществото, а се позовава на поредността на вписванията и
непротивопоставимостта на вписана в негова полза възбрана, преди вписването на
исковата молба, от решението по която ищецът черпи собственическите си права. Съгласно
разпоредбата на чл.
206 от ДОПК, доколкото не е предвидено друго, запорът и възбраната,
наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 451,
чл.452
и чл.453,
чл.
459, ал.1, чл.
508, чл.509,
чл.512,
чл.513
и чл.514
ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 453 ГПК по повод непротивопоставимостта на невписани актове, е прието на
взискателя и на присъединените кредитори да не могат да се противопоставят
решения по искови молби, подлежащи на вписване, които не са вписани преди
възбраната. В настоящия случай нито исковата молба, нито постановеното въз
основа на нея съдебно решение, могат да бъдат вписани преди датата на вписване
на възбраната. В настоящия случай съобразно разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК
невписаните решения не биха били противопоставими на взискателя, което сочи, че
изпълнението не би могло да бъде осуетено с евентуално постановяване на решение
в полза на ищеца по делото.
Ето защо, доколкото
съдът е длъжен да следи служебно за наличието на абсолютна процесуална
предпоставка за развитие на производството, каквато безспорно е наличието на
правен интерес, във всяко положение на делото и предвид установената фактическа
обстановка, намира за ищеца да липсва правен интерес от предявяването на иска,
доколкото засягането на правата му е обусловено от последиците на вписаната
възбрана от публичния изпълнител. Правните последици от вписаната възбрана се
изразяват в непротивопоставимостта на невписаните преди възбраната актове - чл. 206 ДОПК, във връзка с чл.
453, т. 2 от ГПК. Ето защо евентуално решение в полза на ищеца по чл.
124, ал. 1 ГПК, с което се установява собствеността му върху възбранения
имот не би било противопоставимо на взискателя.
Мотивиран от
горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от съдебно заседание, проведено на 19.12.2019г., по гр. дело №
2867/ 2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е даден ход на устните
състезания по делото.
ВРЪЩА искова молба, подадена от Г.Н.Е., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.
В.Д.,****, срещу ответниците „Инжстрой“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ №12, *** от М. С. и срещу НАП,
чрез ТД НАП ***, със съдебен адрес ***, с която е предявен иск да бъде признато
по отношение на ответниците, че ищецът е собственик, на основание давностно
владение, на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 56784.553.32 по
КККР на ***, с площ от 12 545 кв.м, с трайно предназначение на територията
– урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид застрояване; номер по
предходен план – УПИ V-2144 от кв.** по
плана на кв. *** на ***, при граници: 56784.553.200, 56784.553.31, 56784.553.13
и 56784.553.16, като ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 2867/ 2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, като процесуално
недопустимо.
ОСЪЖДА Г.Н.Е., ЕГН **********,***, да заплати на ТД НАП Пловдив, със съдебен адрес
***, думата от 100 лв., юрисконсултнско възнаграждение за производството по гр.
дело № 2867/ 2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: