Р Е Ш Е Н И Е
№ 57 21.12.2016г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 29.11.2016г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия :
Методи Величков
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков търговско
дело № 817 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Предявените искове са
с правно основание чл. 647, ал.1,т.2 от ТЗ и чл. 649, ал.2 от ТЗ.
По съображения изложени в исковата молба, синдикът на „В.“
ЕООД гр. П. /в несъстоятелност/ Н.А.Г., моли да бъде обявена за недействителна
по отношение кредиторите на несъстоятелността на „В.“ ЕООД гр. П. /в
несъстоятелност/, сделката, извършена със споразумение от ***г., с което „В.“
ЕООД, е опростило задължението на „М. - М.С.“
ООД, в размер на 417 793,20лв.
Ищецът моли да бъде осъден
ответникът „М. - М.С.“ ООД, да възстанови в масата на несъстоятелността на „В.“
ЕООД в несъстоятелност, сумата 417 793,20лв.
Ответникът „М. - М.С.“ ООД
твърди, че споразумението от ***г., между „В.“ ЕООД и „М. - М.С.“ ООД, не представлява опрощаване на вземане в
размер на 417 793,20лв. Представените с исковата молба доказателства не са оспорени
от ответника „М. – М.С.“, а с допълнителната искова молба пък не са представяни
други доказателства, поради което доводите, в допълнителния писмен отговор, че
ищецът не е представил годни доказателства във връзка с твърденията си и са
налице само компютърни извлечения, изготвени незнайно от кого и които, са
оспорени, оспорват се и не могат да обвържат това дружество, не намират опора в
доказателствата по делото. Отделно съдът следва да отбележи, че нито с исковата
молба, нито с допълнителната искова молба, не са представяни компютърни
разпечатки на документи.
Ответникът „М. - М.С.“ ООД
твърди, че „В.“ ЕООД не е негов кредитор, тъй като с договор за цесия от ***г. „В.“
ЕООД е цедирало вземане в размер на
417 793,20лв. на цедента „Р.“ ЕООД , за което
обстоятелство „М. - М.С.“ ООД е било писмено уведомено от цедента.
Ищецът навежда довод, че цесията
е нищожна, поради привидност и безвъзмездност на същата, като целта й е била с
нея да се прикрие сделката по „опрощаването“ на сумата от 417 793,20лв. по
споразумението от ***г., между „В.“ ЕООД и „М. - М.С.“ ООД, като съдът е допълнил своя доклад по
реда на чл. 140 от ГПК в тази насока, с определение, постановено в с.з. на 20.
09. 2016г.
В писмената си защита „М. - М.С.“ ООД навежда доводи, че не е налице прикрита
сделка. Навежда и довод, че ищецът не е доказал наличие на вземане от „В.“ ЕООД към него в размер на
417 793,20лв.
Ответното дружество „В.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ не е депозирало писмен отговор и не е изразило становище.
Ответното дружество „Р.“ ЕООД също
не е депозирало писмен отговор и не е изразило становище.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено
следното :
Съдът намира, че исковата молба е редовна.
„Ц. к. б.“ АД е подала искова молба с вх. № ***г. по описа на П. районен съд, с правно
основание чл. 625 от ТЗ, срещу ответник „В.“ ЕООД, като въз основа на нея е
образувано т. д. № 380/2014г. по описа на Пернишкия окръжен съд. Видно от
Решение № 102/28. 11. 2014г. по т. д. №
380 /2014г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с него е обявена
неплатежоспособността на „В.“ ЕООД, като е определена начална дата на
неплатежоспособността на същото дружество – ***г. С последващо решение № 34 от 11.05.2015г.
по т. д. № 380/2014г. на Пернишкия окръжен съд, е обявена несъстоятелността на „В.“
ЕООД и е постановено прекратяване дейността на предприятието.
Атакуваната
безвъзмездна сделка е извършена на ***г., т.с. в двегодишния срок по чл.
647, ал.1, т.2 от ТЗ. С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че
исковата молба се явява процесуално допустима. Исковата молба е предявена в срок, от активнолегитимирана
страна, имаща правен интерес от нейното предявяване. Налице са положителните
процесуални предпоставки за нейното предявяване и не са налице отрицателни
предпоставки, които да водят до нейното погасяване. Следователно исковата молба
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От приложения договор от ***г. между „В.“ ООД, в
качеството му на възложител и „М. - М.С.“ ООД, в качеството му на изпълнител
/л.106/, както и от приложените фактури /л.115 и сл./, е видно, че между тези
две дружества са съществували трайни търговски взаимоотношения. Видно от
заключението на вещото лице Н.С.И., по съдебно – икономическа експертиза, което
съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено, към края на ***г. „В.“
ЕООД е имало вземане към „М. М.С.“ в размер на 258 714,40лв. за доставени
медицински облекла и чаршафи.
В съдебно заседание на 15. 11. 2016г., вещото лице е
заявило, че е работило въз основа на представените по делото доказателства,
включително и тези, които бяха оспорени в същото съдебно заседание от страна на
ответното дружество „М. М.С.“ ООД.
В съдебно заседание на 15. 2016г. бяха оспорени от
страна на „М. М.С.“ ООД представените в същото съдебно заседание четири броя
дневници по ДДС, подадени от „М. - М.С.“ ООД и два броя заверени извлечения от
сметка на „В.“ ЕООД, относно обстоятелствата, че са заверени от управителя на „В.“
ЕООД /автентичност на подписа/ и относно тяхното съдържание. За същите синдикът
Н.Г. обясни, че са били заверени пред него от страна на управителя на „В.“ ЕООД
С.Л., по времето, когато той все още той не е бил синдик.
Тъй като тези доказателства не изхождат от
представилия ги синдик Н. Г., то с оглед общите правила на 193, ал.3, изр. 1-во
от ГПК, съдът е указал на оспорващата ги
страна, че доказателствената тежест за оспорването
тежи върху нея, но „М. М.С.“ ООД не е ангажирало никакви доказателства в тази
насока, поради което съдът на основание чл. 194, ал.2 от ГПК признава, че
оспорването е недоказано.
Следователно ищецът е доказал, че в края на ***г. „В.“
ЕООД е имало вземане към „М. М.С.“ в размер на 258 714,40лв., като по делото
няма данни то да е било погасено по давност.
Със споразумение от ***. между „М. М.С.“ ООД и „В.“
ЕООД, страните са се споразумели за следното : Установили са, че към *** г. „В.“
ЕООД има вземане от „М. М.С.“ ООД в размер на 417 793,20лв. с включен ДДС,
като са се договорили, че това задължение не е дължимо и не предявяват
претенции към плащането му /л.14 от делото/. С оглед използването на тази
формулировка, Пернишкият окръжен съд приема, че на практика „В.“ ЕООД е
опростило вземането си към „М. М.С.“ ООД в пълен размер, по смисъла на чл. 108
от ЗЗД, като тази сделка е безвъзмездна.
С друго споразумение от същата дата *** г., „В.“ ЕООД
е прехвърлило на „Р.“ ЕООД, вземането си от „М. М.С.“ в размер на 417 793,20лв.
съгласно разпоредбите на чл.99 от ЗЗД /л.16 от делото/. Пернишкият окръжен съд
възприема доводите, че цесията е нищожна, поради привидност и безвъзмездност на
същата, като целта й е била с нея да се прикрие сделката по „опрощаването“ на
сумата от 417 793,20лв. по споразумението от ***г., между „В.“ ЕООД и „М. -
М.С.“ ООД /респективно за сумата от 258
714,40лв. за колкото е доказано вземането на „В.“ ЕООД/, по следните
съображения :
И двете сделки са извършени в един и същи ден – ***г.,
и двете сделки имат за предмет разпореждане с едно и също право – задължението
на „М.М.С.“ в размер на 417 793,20лв. към „В.“
ЕООД, като цесията е безвъзмездна. Действително страните по двете сделки не са
абсолютно идентични, но в случая „Р.“ ЕООД е имало качеството на подставено
лице - така наречения в правото „сламен човек“, „дървена глава“ и др.
Освен това уведомлението за извършената цесия не е
извършено от цедента „В.“ ЕООД, съгласно разпоредбите
на чл.99, ал.3 от ЗЗД, а е извършено от цесионера „Р.“
ЕООД /л.60 от делото/. Действително има съдебна практика - решение № 137 от 02.06.2015г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014г., III г.о.,
съгласно която предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване нe противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.3 и
ал.4 от ЗЗД, но по настоящия казус липсват данни за такова
упълномощаване.
Следователно извършената цесия за сумата от 258
714,40лв. се явява нищожна и същата не е породила правно действие.
Въз основа на
изложеното, Пернишкият окръжен съд намира, че са налице всички комулативно изброени предпоставки в чл. 647, ал.1, т.2 от ТЗ, поради което отменителният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен
за сумата 258 714,40лв. За горницата над 258 714,80лв. до пълния претендиран размер на иска от 417 793,20лв., същият се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
На основание чл.
649, ал.2 от ТЗ „М. М.С.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати в масата по
попълване несъстоятелността на „В.“ ЕООД /в несъстоятелност/ сумата 258
714,40лв., а за горницата над 258 714,80лв. до пълния претендиран
размер на иска от 417 793,20лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът е направил
разноски по делото в размер на 200лв. възнаграждение за вещото лице по съдебно
– икономическата експертиза. С оглед изхода по делото и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, ответниците „М. М.С.“ и „Р.“ ЕООД следва да бъдат осъдени да
заплатят на „В.” ЕООД, в несъстоятелност,
чрез синдика Н.А.Г., сумата 123,84лв., съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода по
делото и на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ, вр. с чл. 78, ал.6 от ГПК, ответниците
„М. М.С.“ и „Р.“ ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Пернишкия окръжен съд държавна
такса в размер на 10 348,57лв.,
ведно със законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Съдът намира, че „В.“
ЕООД в несъстоятелност, не следва да бъде осъдено да заплаща посочени разноски
и държавна такса, тъй като това би означавало дружеството в несъстоятелност да
заплаща сумите на себе си, за попълване масата на несъстоятелността, което пък
е в противоречие със същността и целите на предявените и основателни искове по
ТЗ.
Ответното дружество
„М. МС“ ООД е направило разноски в размер на 9825лв. за адвокатски хонорар
/л.198/. На основание чл. 78, ал.2 от ЗЗД, „В.“ ЕООД в несъстоятелност следва
да бъде осъдено да заплати на „М. М.С.“ ООД сумата 3740,96лв., представляваща
направените от ответното дружество разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „В.”
ЕООД, в несъстоятелност, със
седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК ***, по иска
с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, предявен
от синдика на „В.” ЕООД /в несъстоятелност/ - Н.А.Г.,
против ответниците : „М. - М.С.“
ООД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя С.А.П., „В.“ ЕООД в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя С.В.Л. и „Р.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя Д. К.А., сделката, извършена със споразумение от ***г., с което „В.“ ЕООД, с ЕИК ***,
е опростило задължението на „М.М.С.“ ООД, с ЕИК ***,
в размер на 258 714,40лв. /двеста
петдесет и осем хиляди седемстотин и четиринадесет лева/, като за горницата над
258 714,80лв. до пълния претендиран размер на иска от
417 793,20лв. – отхвърля иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА „М. - М.С.“
ООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, представлявано от
управителя С.А.П., да заплати на „В.”
ЕООД, в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от синдика Н.А.Г.,
сумата 258 714,40лв. /двеста
петдесет и осем хиляди седемстотин и четиринадесет лева/ за попълване масата на
несъстоятелността, като за горницата над 258 714,80лв. до пълния претендиран размер на иска от 417 793,20лв. – отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „М. - М.С.“
ООД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя С.А.П. и „Р.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя Д. К.А., да заплатят на „В.” ЕООД, в
несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от синдика Н.А.Г.,
сумата 123,84лв. /сто двадесет и три
лева и осемедесет и четири стотинки/, представляваща
направените по делото разноски от ищеца, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „М. - М.С.“ ООД, със седалище и адрес на управление:
***, с ЕИК ***, представлявано от управителя С.А.П. и „Р.“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: ***, с
ЕИК ***, представлявано от управителя Д. К.А. да заплатят по сметка на Пернишки окръжен съд, държавна
такса в размер на 10 348,57лв.
/десет хиляди триста четиридесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/,
ведно със законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД, в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, предявлявано от синдика Н.А.Г., да заплати на „М. - М.С.“ ООД, със седалище и адрес на управление: ***,
с ЕИК ***, представлявано от управителя С.А.П., сумата 3 740,96лв. /три хиляди седемстотин и четиридесет лева и деветдесет
и шест стотинки/, представляваща направените от ответното дружество разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия :