Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 74
гр. Пловдив, 08.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
с участието на секретаря Анна Стоянова и прокурора Лазаров като
разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. № 163по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.25 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на П на Р. Б. против решение № 25/17.01.2020г. постановено по
гр.д.№ 48/2019г. по описа на ОС-Стара Загора в частта с която П е осъдена да
заплати на Т.Д.Т. сумата 18 000 лв. обезщетение за понесени от него
неимуществени вреди за повдигнато обвинение по ДП № 17/09г.по описа на ОДМВР С.
З. за извършено престъпление по чл. 282 ал.2 НК,прекратено с постановление от
29.11.17г. на ОП Ст.Загора,потвърдено с определение от 01.11.18г. по внчд№ 563/18г. на ПАС,ведно със законната
лихва ,считано от 01.11.18г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 230
лв. разноски по съразмерност. По изложени съображения,че не са доказани
твърдените в исковата молба неимуществени вреди се иска намаляване на
присъденото обезщетение и приложение на чл. 5 ал.2 ЗОДОВ.
Постъпила е и
въззивна жалба подадена от Т.Т. против решението в частта с която е отхвърлена
претенцията му до претендираното обезщетение от 80 000 лв. Жалбата е
бланкетна.
След преценка на събраните по делото
доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Т.Т. през 2009г. е
изпълнявал длъжността заместник кмет на Община С.З. в направление
„Транспорт,обществен ред и чистота“ С постановление за привличане на обвиняем
от 15.04.2009г. е привлечен като обвиняем по ДП № 17/09г. на ОДМВР С..З. за
това,че в периода 21.12.07г. до 22.01.08г. в гр. С.З.,в качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.“б“ НК,заемащо отговорно служебно
положение-заместник кмет на Община С.З. в направление „Транспорт,обществен ред
и чистота“,нарушил служебните си задължения и превишил властта си и правата
си,като организирал незаконосъобразно сключване на договор № 44/22.01.2008г.
между Община С.З.и „Е. Ж. Г.“ ЕООД С..З.,с който е възложено обслужването на
линия № 65 т транспортната схема на Община С.З. в нарушение на разпоредбите на
Наредба № 2/15.03.2002г. на министерство на транспорта,с цел да набави за „Е. Ж.
Г.“ ЕООД С..З. противозаконна облага в размер на 91 467.79
лв.,престъпление по чл. 282 ал.2 пр.2 във вр. с ал.1 НК. Взета му е мярка за
неотклонение подписка.На 23.04.09г.ДП е изпратено на окръжна прокуратура с
мнение за предаване на съд.
По изготвен
обвинителен акт от ОП е образувано нохд№ 484/2009г. по описа на ОС Ст.Загора.на
15.02.2010г. е постановена осъдителна присъда-лишаване от свобода с приложение
на условното осъждане.Присъдата е отменена с решение по внохд № 179/10г. на ПАС
и делото е върнато на окръжна прокуратура.
На 24.06.10г. Т.
отново е привлечен като обвиняем.По внесен в съда обвинителен акт е образувано
нохд № 398/10г. по описа на ОС Ст.Загора.Производството е прекратено с
разпореждане от 03.08.10г. и делото е изпратено на ОП за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На 14.02.11г. отново
е привлечен като обвиняем.По обв.акт от 16.03.11г. е образувано нохд № 213/11г.
по писа на Ос Ст.Загора,прекратено с постановление от 27.04.11г.
По обв.акт от12.04.12г.
е обр.нохд№ 213/12г.,прекратено с постановление от 25.06.12г. постановленията
са потвърдени от ПАС по жалби на П.
На 11.02.13. отново е
привлечен като обвиняем и е внесен обвинителен акт в съда .Образувано е нохд №
98/13г. по описа на СтОС.С присъда от 03.10.14г. е осъден на лишаване от
свобода с приложение на условното осъждане. Присъдата е отменена по внохд№
146/15г. на ПАС.Тази присъда е отменена от ВКС и делото е върнато за ново
разглеждане от ПАС.
Образувано е внохд №
309/16г. на ПАС и осъдителната присъда отново е отменена и делото върнато на ОП
за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.
Следва ново
привличане като обвиняем от 31.10.16г. и внасяне на обвинителен акт. Образувано
е нохд № 567/16г.по което е постановена осъдителна присъда.По внохд№ 468/17г.
ПАС отменя присъдата и връща делото на ОП.
С постановление от
29.11.17г. на прокурор от ОП Ст.Загора наказателното производство е прекратено
на осн.чл. 199 и чл. 243 ал.1 във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 и т.3 НПК,за престъпление по чл. 282 ал.2
предложение второ във вр. с ал.1,пр.3 НК.Прието е че деянието не представлява
престъпление и че е осъществен състава на друго престъпление по чл. 283 НК,за
което е изтекла абсолютната погасителна давност.
Постановлението е обжалвано
от Т.,като според него основанието за прекратяване на производството следвало
да бъде чл. 243 ал.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.1 НК.Ст.ОС е изпратил образуваното по
жалбата чнд на Специализирания наказателен съд София Последният е разгледал
жалбата и с определение по нчд№ 379/18г. е потвърдил постановлението за
прекратяване на ОП.По жалба същото е отменено и върнато на Специализирания
наказателен съд за повдигане на препирня за подсъдност. ВКС по ндчп № 670/18г.
е приел,че по жалбата на Т. ,компетентен да се произнесе е ОС Стара Загора.
Образувано е нд № 331/18г. на ОС Ст.Загора и постановлението на П за
прекратяване на производството е потвърдено.Това определение е влязло в сила на
01.11.18г.,когато ПАС с определение № 645 по внчд № 563/18г. го е потвърдил.
За установяване вида
и интензитета на понесените неимуществени вреди са разпитани двама свидетели на
ищцовата страна.
Свидетелят Х. М.,без
родство и в приятелски отношения установява,че когато установил у Т.
сприхавост,раздразнителност,угнетеност и вглъбеност,го попитал на какво се
дължат тези му състояния.тогава Т. му споделил,че го съдят хора,които имат лични
амбиции спрямо него. Към 2010-2011г.свидетелят установил че се появили и
тикове.За делата се разчуло.В пресата се появили информации. Понякога хора които Т. поздравявал си извръщали
главите. В този момент разбрал кои истински приятели са му останали.Т.
споделял,че не може да си намери работа.След приключване на делото му паднал
товар.Сега търси начин да се препитава,иска да ходи в Г..
Свидетелката Е. Н.,без
родство,установява,че познава Т. само служебно.Бил положителен човек. Информация
за делото против него била разпространена от медиите и дълго време имала отзвук
в обществото.Забелязала е тикове с очите. Споделял с нея,че неможе да си намери
работа и че не може да спи.Липсата на сън го правела раздразнителен и сприхав.
С оглед на така
приетата за установена фактическа обстановка съдът направи следните изводи:
Предявен е иск по чл.
2 ал.1 т.3 пр.3 ЗОДОВ-с който се търси отговорност от държавата за обвинение в
извършване на престъпление,при прекратяване на наказателното производство,поради
това че деянието не е престъпление. Искът е доказан по основание.Държавата в
лицето на П носи отговорност за обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено,поради това че
извършеното деяние не е престъпление.
Отговорността е
обективна и се дължи за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица
от увреждането,независимо от това,дали са причинени виновно от длъжностно
лице.Налице са вреди,незаконно действие на правоохранителен орган и причинна
връзка.
По размер иска е
доказан отчасти.
Безспорно при
образуване на наказателно производство за тежко умишлено престъпление върху
психо емоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно и то има
своите негативни преживявания,които представляват неимуществени вреди и
подлежат на обезвреда.
Ищецът твърди,че е
преживял силен психоемоционален стрес, притеснение, загуба на
самочувствие,чувство на безпомощност и обреченост.Загубил всякакви
контакти,загубил нормалната комуникация с близки и
приятели.Отчаянието,безнадежността и несигурността го превърнали в сприхав
човек.Завинаги се разрушили душевното му спокойствие и нормален
съд.Безвъзвратно бил злепоставен,съсипан социален и професионален живот.Участието
му в процесуалните действия и съдебните заседания довели до тежки стресови
състояния.Бил и продължава да е лишен от възможността да започне някаква работа
отговаряща на образованието и интелекта му,както в обществения,така и в частния
сектор.
От таза изложените
твърдения,според съда се установиха нормалните негативни преживявания от
образуване и водене на наказателно производство,като
притеснение,страх,безпокойство,нарушен сън.Засегнати били името и честта
му,много хора го отбягвали и не отговаряли на поздрава му.Истинските му
приятели обаче останали до него.Ищецът станал сприхав,получил и тикове на
очите. Всички останали изброени негативни преживявания са по-големи от
нормалните и следва да бъдат доказани с всички допустими доказателствени
средства,което не е направено. Така например преживян силен психоемоционален
стрес,разрушил завинаги душевното му спокойствие и нормален сън се доказват с
медицински и психологични експертизи.Не се доказаха твърденията за везвъзвратно
злепоставяне и съсипване на социалния и професионалния живот,загуба на
самочувствие,,загуба на всякакви социални контакти,загуба на нормална
комуникация с близки и приятели и лишаване от възможността да започне работа
отговаряща на образованието и интелекта му.За последното ищецът е споделял с
разпитаните свидетели,но конкретни доказателства за кандидатстване за
определена позиция и отказ няма.
За да определи
размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди съдът
прецени правно релевантните за това факти: Продължителността на наказателното
преследване,тежестта на обвинението,броя на повдигнатите обвинения,взетата
мярка за неотклонение,други наложени ограничения,вида и тежестта на
преживяванията и как са се отразили върху неговото физическо и психологическо
състояние,личния и социален живот,особеностите на личността преди
обвинението,общественото и професионално положение и др.
В случая
продължителността на наказателното преследване е девет години и половина.Имало
е образувани шест броя наказателно общ характер дела, по които три пъти е бил
осъждан и веднъж оправдан.Седем въззивни наказателни производства,едно
производство във ВКС и едно прекратяване на наказателното производство от П,което
поради жалба,седем пъти се е движило между съдилищата докато бъде потвърдено
окончателно.Обвинението е било тежко,мярката за неотклонение е била подписка и
не е имало други ограничения за ищеца. Преживяванията са били нормални по своя
вид и тежест и няма данни да са засегнали физическото и психическото му
здраве.Не се доказа засягане на личния живот,но според съда е засегнат
социалния живот професионалното име на ищеца.Следва да се отчете и неговото
обществено положение на заместник кмет и засягане на доброто му име пред
неограничен брой индивиди.
С оглед
гореизложеното ,практиката на съда и принципите на справедливост сумата от
18 000 лв. ще бъде достатъчна да го обезщети за понесените неимуществени
вреди. Сумата се дължи със законната лихва от
01.11.2018г.
Следва да се остави
без уважение възражението за приложението на чл. 5 ал.2 ЗОДОВ намаляване на
обезщетението,поради това че пострадалият виновно е допринесъл за увреждането.Виновно,противоправно
поведение допринесло за увреждането не се установи.Обстоятелството,че известно
време производството е било в съдебна фаза е законова последица от образуването
на ДП и повдигането на обвинение от П.Обстоятелството,че деянието е носило
признаците на друг вид престъпление,за което П не е повдигнала обвинение,не
може да се приеме като факт допринесъл за увреждането от страна на
пострадалия.В случая понася вреди от повдигането на друго
обвинение,наказателното производство по което е прекратено.
Окръжният съд като е
стигнал до същия извод е постановил правилно решение,което следва да се
потвърди.
Воден от горното
съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
25/17.01.2020г. постановено по гр.д.№ 48/2019г. по описа на ОС Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: