Решение по дело №645/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 469

 

гр. Стара Загора,  15.12.2021г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове :       

при секретар   Николина Николова                                                                                      и с участието на прокурора                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 645 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от Х.Г.Д. с постоянен адрес *** чрез пълномощника му адвокат Х.С. против Заповед за налагане на ПАМ № 21-0351-000185/ 19.09.2021г, издадена от младши автоконтрольор Д. Г. *** при ОД на МВР Хасково, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата и в съдебно заседание са изложени оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на заповедта като постановена от некомпетентен орган, в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че процесната заповед е издадена при липса на мотиви и не е извършил нарушението, констатирано със съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 19.09.2021г.. поддържа, че в този акт са допуснати несъответствия във фактическата обстановка  относно дата и час на извършване на нарушението и в правната квалификация на деянието. Обосновава, че в процесната заповед нарушителят Х.Г.Д. първоначално е описан като водач на МПС, а впоследствие като собственик, преотстъпил МПС на друго лице, като не става ясно административнонаказващият орган в какво качество е наложил ПАМ.  Излага оплакване за липса на мотиви  относно продължителността на мярката. По тези съображения е направено искане за отмяна на заповедта.

 

Ответникът младши автоконтрольор „Пътен контрол“ в РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково Д. Г., редовно призован, не се явява и представлява по делото, както и не изразява становище по жалбата.

 

    Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

 С оспорената заповед № № 21-0351-000185/ 19.09.2021г, издадена от младши автоконтрольор Д. Г. *** при ОД на МВР Хасково, на Х.Д.Д. е наложена  ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнети са свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 бр регистрационни табели с № ***. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че на19.09.2021г около 15:20ч в с.Маточина, общ.Свиленград в посока с.Сладун като водач и собственик на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ *** е преотстъпил на непълнолетния си внук С. Г. Х. управлението на автомобила.

 

 Заповедта е издадена въз основа на съставен срещу Х.Г.Д. АУАН серия АА № 617383/ 19.09.2021 г. от младши автоконтрольор „Пътен контрол“ за нарушение на чл.102 от ЗДвП за това, че на 19.09.2021г около 15:20ч в с.Маточина, общ.Свиленград в посока с.Сладун като собственик на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ *** е преотстъпил на малолетния си внук С. Г. Х. управлението на автомобила.

 

От показанията на разпитания свидетел  Г.Х. Г., син на жалбоподателя, се установява, че лицето С. Г. Х. е негов син. На 19.09.2021г около 13:00ч  служители на гранична полиция дошли пред ремонтната работилница в с.Маточина, където се намирал автомобилът „Дачия“. Започнали да питат защо е позволено на детето да го управлява. Извикали полицаи от Свиленград, които дошли след час-два и свалили регистрационните табели. Твърди, че от сутринта на този ден е бил с баща си Д.в обора и никой от двамата не е предоставял автомобила на С.. Видял С. уплашен пред колата, но не го питал дали се е качвал в нея.

 

 По делото са представени и приети като доказателства  справка за нарушител/водач за Х.Г.Д. и заповед №1253з-479/16.11.2020г на Директора на ОД на МВР Хасково.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорванията индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба. Следователно жалбата е  процесуално допустима.

 

  Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

  Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая младши автоконтрольор „Пътен контрол“ в РУ Свиленград към ОД на МВР Хасково е надлежно упълномощен, видно от цитираната в административния акт и представена по делото Заповед №1253з-479/16.11.2020г на Директора на ОД на МВР Хасково – т.9. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

 

        Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП в относимата му редакция  /ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. 

 

              Видно от доказателствата по делото, на Х.Г.Д. е издаден АУАН серия АА № 617383/ 19.09.2021 г. за предоставяне управлението на собственото му МПС с рег. № *** на неправоспособно лице - непълнолетния С.Х.. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия АА № 617383/ 19.09.2021 г. е подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. От него се установява, че на 19.09.2021г /а не на 19.08./ в с.Маточина собственият на Х.Г.Д. лек автомобил е управляван от  неправоспособния С.Х.. Всъщност жалбоподателят не сочи и не доказва друго по отношение на главния релевантен факт, а именно неправоспособността на С.Х. на посочената дата да управлява МПС. Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо него правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП. Посочената от административния  орган правна норма на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно лице. В случая няма спор между страните, че лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ *** е собственост на Х.Г.Д..

   Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта,  регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка, макар непрецизно описана от гледна точка качеството на Х.Д. /водач или собственик/, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ. Констатираната непрецизност в съдържанието на заповедта не е с такъв интензитет, който да я опорочи до степен на незаконосъобразност, тъй като не съществува неяснота относно двата главни факта – собствеността на автомобила и управлението му от неправоспособно лице, респективно адресатът може да разбере по каква причина и в какво качество му се налага ПАМ. Същите съображения са относими и към оплакването за фактическо несъответствие с точния час на нарушението, а съдът не констатира противоречиво описание на мястото на нарушението. То е индивидуализирано в достатъчна степен, за да обезпечи възможността за организиране на адекватна защита.

 

Оспорената заповед е съобразена с целта на закона и при определяне срока на ПАМ. Продължителността на срока на мярката е конкретизирана от органа съобразно високата степен на обществена опасност на деянието. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието МПС е управлявано от неправоспособен водач. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. От данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН може да се извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на оперативна самостоятелност срок на ПАМ. В този смисъл са Решение № 6122/ 10.05.2018 по адм. дело № 13508/2017г, VII отд. И Решение № 6505 от 17.05.2018 по адм. дело № 12170/2017г.  В случая 6-месечният срок е минималната предвидена в закона продължителност за този вид ПАМ и е съобразен с високата обществена опасност на нарушението – управлението на собствения на жалбоподателя автомобил е извършено от неправоспособно поради малолетност лице. Поставени под сериозна заплаха са били животът и здравето на дете, както и тези на останалите участници в движението. 

 

 По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на Х.Г.Д. за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.  

 

 С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0351-000185/ 19.09.2021г, издадена от младши автоконтрольор в РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково, е валиден, формално и материално законосъобразен административен акт и издаването й съответства на целта на ЗДвП.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.Д. ЕГН **********  с постоянен адрес *** против Заповед за налагане на ПАМ № 21-0351-000185/ 19.09.2021г, издадена от младши автоконтрольор в РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ *** за срок от 6 месеца, като неоснователна.

 

    Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: