Р Е Ш Е Н И Е
№ 449 /13.06.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 131 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДВМР – Хасково, против
Решение № 369 от 19.12.2022г., постановено по а.н.д. №20225640201065/2022г. на
Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не били доказани твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и тези за неправилно приложение на материалния закон. Наказателното постановление съдържало всички необходими реквизити, а процедурата по установяване на този вид нарушения и налагането на съответните наказания били изпълнени. Извършеното от жалбоподателя нарушение на ЗДвП било надлежно документирано, поради което изводите на съда за неспазване на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН били неправилни и направени при превратно тълкуване на закона. Категорично били установени всички обстоятелства от значение за правилното и законосъобразно провеждане на административнонаказателното производство. Също така, мотивите на съда били изведени при наличието на краен формализъм при тълкуването и прилагането на относимите законови разпоредби.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – А.П.А., редовно призован се явява лично.ангажира становище за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.`
Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Хасково е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление № 21-1253-001664 от 15.10.2021г. на Началник сектор в ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДвП, на А.П.А. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на санкционния акт. В НП били налице твърдения, надхвърлящи по съдържание въведените ясни и точни твърдения от актосъставителя, в какво конкретно поведение се изразявало нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посочено било в санкционния акт, че „водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидима опасност за движението. ПТП“. Така наказващият орган, по недопустим начин, за пръв път едва с НП бил въвел нова фактическа обстановка, по отношение на която жалбоподателят нямал възможност да се защитава като възрази срещу съставения акт. Отбелязал на следващо място, че липсват доказателства за конкретно проявление на някои от факторите, влияещи на преценката за това каква следвало да бъде съобразената скорост за движение в конкретния участък от пътя, от които да можело да се направи извод, че скоростта на движение на управлявания от водача автомобил не била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. В показанията на разпитаните свидетели липсвали твърдения за наличие на особености в релефа на пътя, които да въздействали при подбора на скоростта, като също така твърденията на водача за препятствие на пътя (наличие на кашон), не били проверени от контролните органи с оглед преценката за предвидимост или не на съобразяването на скоростта в тази връзка. Това правило твърденията в тази част необосновани, а наказателното постановление лишено от необходимата доказателствена основа.
Настоящата инстанция намира решението за правилно като краен резултат. Същото е постановено при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
При реализиран фактически състав по цитирана норма следва описанието на нарушението в АУАН и НП да е сторено от актосъставителя и наказващия по такъв начин, че пълно, точно и ясно да се посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на деянието, т.е. подробно да се индивидуализира осъщественото от нарушителя противоправно деяние в съответствие със съвкупността от признаци, характеризиращи нарушението като такова. Това изискване към съдържанието на АУАН и НП е свързано с гарантиране правото на защита на нарушителя – да даде възможност на последния да узнае всички съставомерни признаци на деянието, за което му е наложено административно наказание, като същевременно по този начин се определя и предмета на доказване по делото.
В конкретния случай в АУАН и респ. в НП деянието е описано аналогично, а именно че на посочените дата и място А.А. управлява собствения си лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ *******, като поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя губи контрол над управлението на м.п.с., навлиза в лентата за насрещно движение и след това излиза в ляво по посока на движението си извън пътя и се удря в крайпътна канавка. Водачът А. реализира ПТП с материални щети. На следващо място, в АУАН и НП е посочено, че водачът е извършил „водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП“.
Това описание на нарушението настоящият съдебен състав намира, че не отговаря на изискванията на чл.42,ал.1,т.4 и на чл.57, ал.1,т.5 от НПК, поради това че не е посочено с каква точно скорост е управлявал автомобила А., за да се прецени, че същата е несъобразена.
От друга страна дори и да се приеме, че скоростта на движение на м.п.с. не е била съобразена само с релефа на пътя, доколкото това е обстоятелството посочено при описание на нарушението, от доказателствата по делото не се установява това да е било така. В показанията си пред РС свидетелите М. и Ч. не посочват релефа на пътя в участъка на пътя да е бил необичаен, респ. с особености в следствие на което водачът да е изгубил контрол над автомобила си предвид несъобразена с това обстоятелство скорост. Следователно, така описаното в АУАН и НП не се установява от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.
Ето защо правилна е преценката на районният съд за наличие на основание за отмяна на наказателното постановление. Проверяваният съдебен акт е в съответствие със закона, поради което същият следва да бъде оставен в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 369 от 19.12.2022г., постановено по а.н.д. №20225640201065/2022г. на Районен съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.