№ 3355
гр. Варна, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501073 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 16040/11.08.2021 г. и молба вх. № 15909/10.08.2021 г.,
подадени от ЦВ. Н. П., чрез адв. Ивелина Валдимирова, в които са обективирани искания за
изменение в частта за разноските на Решение № 1310/21.07.2021 г. по настоящото дело.
Претендира се присъждане на направените пред ВОС разноски в полза на молителя,
съобразно представен по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и на тези, сторени пред ВРС, съобразно списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Хосп 22“ ООД не изразява
становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхождат от надлежна страна,
поради което са процесуално допустими.
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на ЦВ.
Н. П. срещу Решение № 260316 от 04.02.2021г. по гр.д. № 19612/2019г. по описа на ВРС,
XLVI-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от въззивницата срещу „ХОСП22“ ООД, ЕИК
*********, със седалище с. Тополи искове за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението й, извършено със Заповед № РД- 002/29.08.2019г., на представляващия
1
дружеството работодател на основание чл. 326, ал. 1 от КТ; за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „търговски сътрудник“, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 5670 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 15.11.2019г. до 15.05.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 02.12.2019г.
до окончателното плащане на задължението и на основание чл. 128, т. 2 от КТ са отхвърлени
исковете й за осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимо и неплатено трудово
възнаграждение по срочен трудов договор № 02/01.04.2019г., за длъжността „търговски
сътрудник“, както следва: сумата от 945 лева за м. 09.2019г., сумата от 945 лева – за м.
10.2019г., сумата от 472.50 лева – за м. 11.2019г. /до 15.11.2019г./, ведно със законната лихва
върху претендираните суми от датата на предявяване на исковата молба в съда –
02.12.2019г. до окончателното плащане на сумите.
С Решение № 1310/21.07.2021 г. е отменен обжалвания първоинстанционен съдебен
акт, в частите му, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са
отхвърлени предявените от ЦВ. Н. П. срещу „Хосп 22“ ООД искове за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № РД[1]002/29.08.2019г., на
представляващия дружеството работодател на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5670 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 15.11.2019г.
до 15.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 02.12.2019г. до окончателното плащане на задължението и на основание чл. 128, т. 2
от КТ са отхвърлени исковете й за осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимо и
неплатено трудово възнаграждение по срочен трудов договор № 02/01.04.2019г., за
длъжността „търговски сътрудник“, както следва: сумата до 850.50 лева за м. 09.2019г.,
сумата до 451.95 лева – за м. 10.2019г., сумата от 472.50 лева – за м. 11.2019г. /до
15.11.2019г./, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 02.12.2019г. до окончателното плащане на сумите и
вместо това съдът признава на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за незаконосъобразно
уволнението на ЦВ. Н. П. и отменя Заповед № РД[1]002/29.08.2019г., на представляващия
„ХОСП22“ ООД, ЕИК *********, с която е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ „ХОСП22“ ООД е осъден да заплати на ЦВ. Н. П. сумата о т 5670 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 15.11.2019 г.
до 15.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 02.12.2019г. до окончателното плащане на задължението. На основание чл. 128, т. 2
от КТ „ХОСП22“ ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на ЦВ. Н. П. дължимо и
неплатено трудово възнаграждение по срочен трудов договор № 02/01.04.2019г., за
длъжността „търговски сътрудник“, както следва: сумата от 850.50 лева за м. 09.2019г.,
сумата до 451.95 лева – за м. 10.2019г., сумата от 472.50 лева – за м. 11.2019г. /до
15.11.2019г./, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на
2
предявяване на исковата молба в съда – 02.12.2019г. до окончателното плащане на сумите.
Обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено в часттите, с които на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е отхвърлен предявения от ЦВ. Н. П. с срещу „ХОСП22“ ООД иск за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „търговски сътрудник“
по силата на срочен трудов договор 02/01.04.2019г., със срок до 01.04.2021г., както и на
основание чл. 128, т. 2 от КТ са отхвърлените предявените искове за заплащане на трудово
възнаграждение за разликата над 850.50 до 945 лева за м. 09.2019г. и за разликата над 451.95
до 945 лева – за м. 10.2019г.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ХОСП22“ ООД е осъдено да заплати по сметка на
ВОС сумата от 639.20 лева, представляваща дължими в производството пред двете
инстанции държавни такси по уважените искове, както и сумата в размер на 770 лева,
представляваща платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лице.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Съгласно
разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл. 38 ЗАдв в исково производство насрещната страна по делото се осъжда да
заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са
налице основания по член 78 ГПК за ангажиране отговорността й за разноски.
Искането за присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения е направено
своевременно от ЦВ. Н. П., чрез адв. Ивелина Валдимирова, с исковата молба пред първата
инстанция и с подаването на въззивната жалба пред ВОС.
Пред въззивната инстанция ЦВ. Н. П., чрез адв. Ивелина Валдимирова, съгласно
списък по член 80 от ГПК (л. 56), претендира разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в размер на 1670 лева. Съгласно задължителните
постановки в т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
хипотезите на член 38 ЗАдв съдът може да определи и присъди служебно адвокатско
възнаграждение, но при доказана безплатна адвокатска помощ, за наличие на
предпоставките за която е формирана и практика на ВКС - решение № 97 от 06.07.2009 год.,
по т.д.№ 745/2008 год. на ІІ т.о. По делото липсва договор за правна защита и съдействие,
или други писмени доказателства, установяващи, че помощта се оказва безплатно при
условията на член 38 ЗАдв., поради което не може да възникне правото на адвоката на
възнаграждение в тази хипотеза.
По изложените съображения, молба вх. № 16040/11.08.2021 г. от ЦВ. Н. П., чрез адв.
Ивелина Валдимирова, за изменение на Решение № 1310/21.07.2021 г. в частта за разноските
е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК пред ВРС (л. 177 от делото на ВРС),
3
страната претендира разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на
1900 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Извършването на
разноски в претендирания размер е удостоверено посредством представен договор за правна
защита и съдействие от 25.11.2019 г. (л. 178 от делото на ВРС).
Съставът на ВОС приема за неоснователно направеното възражение по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцата.
С оглед броя на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото,
времетраенето на процеса и обема на извършените процесуални действия от страна на
пълномощника на ищцата, заплатеното възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 1900 лева не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Съобразно изхода на спора, съставът на ВОС приема, че на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, въззивницата ЦВ. Н. П. има право на разноски за разглеждането на делото съразмерно
на уважената част от исковите претенции. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК и
договор за правна защита, липсва разграничение какъв размер от адвокатското
възнаграждение по кой от исковете е заплатено, поради което съдът приема, че същото се
претендира като глобална сума за защита по спора и същото следва да бъде редуцирано,
съразмерно с уважените искове от 1900 лв. на 1400 лв.
По изложените съображения, молбата вх. № 15909/10.08.2021 г. на ЦВ. Н. П., чрез
адв. Ивелина Валдимирова по чл. 248 от ГПК е частично основателна и решението следва да
бъде изменено в частта за разноските като бъдат присъдени такива в полза на молителя за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 1400 лв.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 16040/11.08.2021 г., подадена от ЦВ. Н.
П., чрез адв. Ивелина Валдимирова , в която е обективирано искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 1310/21.07.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1073/2021 г. по
описа на ВОС.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1310/21.07.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 1073/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските,
като:
ОСЪЖДА „Хосп22“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Тополи, обл. Варна, ул. „Христо Патрев“ №21, да заплати на ЦВ. Н. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Карамфил“ 11, ет. 6, ап. 24, сума в размер на 1400 (хиляда и
четиристотин) лева, представляваща сторени пред ВРС разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
4
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд, в едноседмичен срок от съобщението да страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5