№ 110
гр. Пазарджик, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20235200500068 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя „А1 България“ ЕАД се явява юрисконсулт П. И. П., от
първата инстанция.
За ответника „НАТАЛ“ ЕООД се явява адвокат В. А. Б., която представя
договор и за тази инстанция.
Юрк. П. – Да се даде ход на делото.
Адв. Б. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр. д.№ 2838 по
описа на съда за 2021 година е отхвърлен иска по чл.422 ГПК на „А1
България“ ЕАД, ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: гр.*** против
1
„Натал“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.***, за
установяване съществуването на вземането по заповед №*** от 14.06.2021г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
**992/2021г. на РС – Пазарджик в размера на 2199.27лв., представляващо
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №*** от
09.12.2016г. и Приложение ** от 29.06.2020г. към него, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
10.06.2021г., до плащането.
Осъдено е дружеството„А1 България“ ЕАД, ЕИК: *** да заплати на
ответника „Натал“ ЕООД, ЕИК: *** съдебни разноски по делото в размер на
400лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. **992/2021г.
на РС – Пазарджик в размер на 300лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „А1 България“
ЕАД.
Считат, решението за неправилно , като постановено при погрешни
правни изводи.
Съдът приел, че претендираната неустойка е нищожна ,тъй като
противоречи на добрите нрави.
Неустойките за прекратяване на срочни договори поради изложените от
съда мотиви обезсмисляла предлаганите отстъпки от оператора за
дългосрочна обвързаност и поставяла дружеството в неравностойно
положение спрямо абоната. Операторът е планирал и извършил разходи, за да
осигури качествено предоставяне на услугата с оглед спазване на
двугодишния срок на ангажимента.
При подписване на договора, абонатът се е запознал с условията му
(размерът на неустойките е уговорен в договора). За него има избор да не се
ангажира със срок на договора, като по този начин би избегнал начисляването
на неустойки при неспазване на ангажимента за срока.
Идеята на договорната неустойка е предварително договорена между
страните оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнението на едно
задължение. Отхвърляйки неустойката в цялост заповедния съд реално
отхвърля изначалната идея на неустоечната клауза- както и създава
предпоставки за обезсмисляне на срочността на договорите. Създавайки
такава практика съдът поощрява недобросъвестната страна по договора, като
2
му дава възможност да се възползва от облагите на срочността на договора и
същевременно да не подлежи на санкция за нарушаването й. Налагането на
подобна практика на необоснована защита на длъжниците стимулира
неправомерното поведение от една страна, а от друга лишава добросъвестния
кредитор от защита на правата си.
И двете страни по спора били търговци, сделката по сключения между
тях договор е търговска, при което императивната норма на чл. 309 от ТЗ
въвежда забрана за намаляване поради прекомерност на неустойката,
дължима по търговска сделка, при което същата не може да се счита
нищожна с оглед прекомерен размер. По смисъла на мотивите на решението
по т.З от ТР № 1/2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката
следва да се приеме за нищожна поради противоречие с добрите нрави, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обез
печителна, обезщетителна и санкционна функции, като тази преценка се
прави към момента на сключване на договора. Уговореният размер не е
прекомерен в случая - и не нарушава принципа за справедливост и на добрите
нрави, тя е уговорена да обезщети заявителя за понесените от него вреди от
неизпълнението на задължения на абоната по договора и в същото време да
служи като обезпечение за изпълнение и то в срок на поетото договорно
задължение на абоната. Както било посочено в същото ТР № 1/2010 г. на
ОСГТК на ВСК, прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна
поради накърняване на добрите нрави. В решението си по чл.290 от ГПК №
66/23.08.2019 г. по т. д. № 2131/2018 г. на- ВКС, ТК, I т.о., е застъпена и
тезата, че накърняване на добрите нрави по смисъла винаги се проявява в
нарушаване на правен принцип, който може законодателно дори да не е
изрично закрепен, но спазването му да е проведено чрез създаване на други
разпоредби, представляващи част от действащото право. Такива принципи са
тези за справедливост, добросъвестността в гражданските и търговските
правоотношения и за предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване - аргументи от чл. 63 ЗЗД, чл.чл. 302, 307 и 289 ТЗ. Ето
защо при съобразяването им, критерият за преценка на съответствието на
клаузата за неустойка с добрите нрави, посочен в ТР № 1/2010 г., като
съотношение между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението, следва да се прилага по начин, който да няма за резултат
абсолютна аритметична съпоставка помежду им, а схваща вредите на
3
плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението (т.е. и нейната
обезпечителна функция) и така неустойката да не се преценява като
‘обезщетяваща вреди над обичайните или изпълняваща наказателна функция.
Съображенията не кореспондирали и с практиката на СЕС. В Решение
на Съда на ЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/17, по дело MEO - Services de
Comunicacoes е Multimedia SA срещу Autoridate Tributaria e Aduaneira се
приемало , че в договорите между телекомуникационен оператор и
потребителите му е възможно да се предвижда, че ако по искане или по вина
на клиентите, продуктите и услугите бъдат дезактивирани преди изтичането
на договорения минимален срок на обвързаност, операторът има право на
обезщетение, съответстващо на договорения размер на една месечна
абонаментна вноска, умножен по разликата между предвидения в договора
минимален срок на обвързаност и броя месеци, през които услугите са били
предоставяни. Съдът посочвал, че целта на тази неустойка е именно да бъдат
възпирани клиентите да нарушат задължението си да останат обвързани с
договора през минималния срок, с нея се цели; да се гарантира, че операторът
ще получи същите печалби като тези, които би получил ако договорът не
беше прекратен по вина на абоната преди изтичането на минимално
определения срок на обвързаност, както и да бъдат поправени вредите,
претърпени от оператора в следствие на неспазването на посочения срок.
Следователно сумата, дължима за неспазване на минималния срок на
обвързаност, представлява насрещна престация за определяема доставка,
казва още съдът.
При търговските сделки, сключени между търговци, неустойката не
подлежи на намаляване поради прекомерност - чл.309 от ТЗ. Законодателят е
изключил възможността за частично освобождаване от отговорност на
длъжника съгласно чл.92, ал.2, пр.1 от ЗЗД - при съпоставяне на неустойката
с размера на претърпените вреди. Изключването на прекомерността, като
основание за намаляване на неустойката, сочи на законодателна воля за
придаване на наказателна функция на неустойката по търговските сделки'
между търговци. Правата и задълженията в отношенията между търговци
възникват на основание на свободното договаряне и при презумпцията
добросъвестност на страните. В тази връзка провъзгласяването на
неустойката като; противоречаща на добрите нрави противоречи и на
принципното разбиране на съда и на законодателя, че неустойката особено
4
между търговци може да има силно изразена наказателна функция.
Предвидената в договора неустойка не противоречи на добрите нрави и
не нарушава принципите на добросъвестността и справедливостта, а отговаря
и на основните си функции да обезпечи кредитора и да санкционира
длъжйика, който сам се е поставил в условията на неизправна страна и носи
отговорността за това. Нещо повече, при сключването на договор между
търговци се презюмира, че същите ще изпълняват задълженията си с грижата
на добър търговец. Съпоставена с грижата, която дължи субектът на
гражданското право, това е една по-висока дължима грижа, изискваща
притежаването на съответния търговски опит, знания, умения, поради което
се и отнася до тази страна, за която сделката е търговска - изпълнението на
поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие.
„Преценката за дължимата грижа следва да се извършва на база търговското
качество на длъжника,: както и на вида и характера на престацията“ - приема
Върховния касационен съд в реш. № 6/2013 г. Ето защо търговецът може
изначало да прецени дали размерът на една неустойка противоречи на
добрите нрави според него или не и така да вземе решение дали да се обвърже
с конкретния договор.
Освен това, отхвърлянето на неустойките в пълен размер поставя
юридическото лице в облагодетелствано положение спрямо физическите
лица, с които дружеството има договори, до колкото между дружеството и
физическите лица е в сила спогодба между него и КЗП утвърдена от СГС,
според която, когато абонатът е физическо лице, максималната неустойка за
предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по
техния Стандартен размер без отстъпка.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
1/2009 г.ОСТК, страните са автономни съгласно волята си да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка,
която следва да е съобразена с нормата на чл. 9 ЗЗД, така, че съдържанието на
договора да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите
нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и
за приватизационните договори, а също и за търговските сделки;- арг. от чл.
288 от ТЗ, каквото качество има процесното правоотношение. С оглед
5
възприетото в горепосоченото решение, неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
прекомерността й не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави,
за спазване на които съдът следи служебно.
Според Решение № 148 от 25.02.2020 г. на ВКС по т.д.219/2018 г., II
т.о., ТК, когато уговорената неустойка, по начина, по който е формирана
превишава многократно действително очакваните вреди на кредитора и е
напълно несъизмерима с тях, тя не съответства с основните принципи, на
които е изградена правната система в страната: добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения, недопускане на необосновано
облагодетелстване на кредитора и пр." В настоящия случай процесната
неустойка, уговорена при неизпълнение на абоната - търговец на
задължението му за заплащане на месечните такси, е в размер, съответстващ
на вредите на кредитора, съставляващи таксите, които би получил при точно
изпълнение от страна на абоната за срока на договора и служи за тяхното
обезщетяване. Същата е уговорена за неизпълнение на парично и
необезпечено задължение, а размерът не бил несъизмеримо висок до степен
да нарушава принципите за справедливост и да противоречи на добрите
нрави.
Молят първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният
иск – уважен.
Претендират разноски.
Постъпил е писмен отговор от ответника. Същият счита, че решението
е правилно. Не оспорва, че не намира приложение чл. 309 от ТЗ и излага
доводи за нищожност на клаузите за неустойка, поради противоречието и
добрите нрави, тъй като така уговорената излиза извън обезпечителната си
функция и осъществява вече други функции, като всъщност се получава
възнаграждение за услуги, които не са били предоставени.
Доказателсвени искания и двете страни не са направили.
Юрк. П. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания.
Адв. Б. – Оспорвам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
6
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Юрк. П.: - Ув. окр. съдии, няма да се повтарям, искам само да
акцентирам и моля при вземането на своето решение при преценка дали
неустойката всъщност противоречи на добрите нрави служи за обогатяване на
кредиторът, каквато облага би получил при пълното изпълнение на договора
да съобразите, че основната дейност на мобилните оператори е те да
гарантират и поддържат при сключването на договор за мобилна услуга с
даден абонат 24 - часовото обезпечаване на мрежата и подсигуряването на
мобилни данни през целия срок на договора това. Следва да се вземе предвид,
че това нещо е калкулирано в месечната такса, а процентът на печалбата,
която то би всъщност получил е от потреблението, което би осъществил над
уговорените лимити в съответните договори. Ето защо при пълното
изпълнение той би получил много по-голяма печалба от тази, която е
заложена само в месечните абонаментни такси, а преките загуби, които
получава той са от това обезпечаване, закупуване предварително на мобилни
данни от глобалните доставчици на интернет, каквито всъщност дружеството
трябва да закупи предварително при сключването на договора, т.е. при
заявяването на договор с клиент той е задължен да обезпечи доставянето на
тези данни и ангажирането на този трафик, без значение от това дали
клиентът ще прекрати преждевременно своя договор или не, т.е. операторът
беше извършил предварително тези разходи. Ето защо, смятам, че
неустойката не противоречи на добрите нрави. Останалото съм го посочил
във въззивната жалба.
Моля да ни бъдат присъдени сторените от нас разноски, за което
представям списък с копие за другата страна.
Моля да постановите решение, с което да го уважите, да отмените
първоинстанционното решение и да постановите друго такова, с което
приемете за установено, както по основание, така и по размер нашия иск и
правя изрично възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение над законоустановения минимум.
7
Адв. Б. : - Ув. окр. съдии, моля да потвърдите обжалваното решение,
като правилно, законосъобразно. Подробни съображения съм развила в
писмена защита, която прилагам. Моля да ни бъдат присъдени и сторените
съдебно -деловодни разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер, за което прилагам
списък за разноските. Представям и копие на другата страна.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
22.03.2023 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:38
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8