РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Бургас, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120105249 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба на ”Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от А. С. А. против И. П. К.., ЕГН **********, с
адрес *** за приемане за установено по отношение на ответника съществуването в полза на
ищеца на вземане, представляващо стойност на незаплатена топлоенергия в размер на
772.51 лева за периода м. май 2017г. – м. април 2020г., мораторна лихва от 172.18 лева за
периода от 15.09.2018г. до 23.02.2021г., сума за дялово разпределение от 32.86 лева за
периода от февруари 2018г. до април 2020г., мораторна лихва от 5.50 лева за периода от
31.03.2018г. до 23.02.2021г.
Ищецът твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за
изпълнение против ответника за посочените суми. Ответникът в качеството му на
собственик на топлоснабдяван обект е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ. Ето защо между ищеца и ответника са възникнали и съществуват договорни
отношения за продажба на топлинна енергия за жилище на адрес ***. За процесния период
ищецът е начислил посочените суми за топлоенергия. Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни общи условия. В чл.33 от общите условия е записано, че клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ответникът е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от май 2017г. до април 2020г.
На основание чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите на
1
етажната собственост се извършва по системата за дялово разпределение. В случая етажната
собственост е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с ищеца. Сумите за процесния период са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база
реален отчет на уредите. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които
доказват, че сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход. С тези
мотиви ищецът счита претендираните суми за главници за дължими и изискуеми и моли
исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ответникът е представил отговор, озаглавен “възражение“, в който оспорва
исковете. Заявява, че притежава посочения недвижим имот, но нито той лично, нито
наематели или друг трети лица са ползвали имота по предназначение, като ищецът не е
предоставил услугата, за която иска плащане. Ответникът живее в Бургас и не ползва имота
нито за офис, нито за жилище.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е основателен.
Според чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. В случая от приложените нотариални актове е видно, че ответникът
е собственик на процесния топлоснабдяван имот за релевирания период. От нот.акт № ***,
том ***, дело № ***г. се установява, че И. П. К.. е закупил правото на строеж за недвижим
имот, представляващ ателие ***, намиращо се в сграда, която предстои да бъде изградена в
гр.***. С нот.акт № ***., том ***, дело № ***г. е поправена явна фактическа грешка в
предходния нотариален акт, като вместо ателие ***, находящо се на ***, да се чете ателие
***, находящо се на *** от сградата. Няма спор, а и това се установява косвено от всички
доказателства, че правото на строеж, закупено от К., е било реализирано и сградата е
построена, поради което ателието е възникнало като отделен самостоятелен обект в
етажната собственост. Следователно ответникът се легитимира като собственик на
топлоснабдявания имот и дължи според закона да заплаща сумите, дължими за доставките
на топлинната енергия.
Съдът намира, че данните по делото доказват изпълнението на задълженията на
ищеца по доставката на топлинна енергия. В този смисъл са и изготвените експертни
заключения. Според техническата експертиза, в процесния имот за исковия период е била
2
ползвана топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна инсталация. Топлинната енергия е
била от отоплително тяло с топломер с дистанционно отчитане. Потребеното количество
топла вода се е отчитало от един топъл водомер. За периода от юни 2017г. до май 2019г. не е
осигурен достъп за отчет на водомера и са начислявани служебни количества топла вода. За
периода от юни 2017г. до май 2018г. са начислявани минимални количества топла вода, тъй
като е имало данни, че ателието не се е ползвало. За периода от юни 2018г. до май 2019г. са
служебно начислявани по 140 литра топла вода за денонощие за един обитател, поради
неосигурен достъп. Считано от юни 2019г. водомерът е засечен и не се начисляват повече
служебни количества топла вода, тъй като водомерът се води необитаем по протокол. В края
на всеки сезон е било извършено отчитане на топломерите и топлите водомери в отделните
имоти. В имота на ответника топломерът е бил отчитан дистанционно, а топлият водомер е
реално отчетен в края на май 2019г., като преди това са начислявани служебни количества
топла вода. Топлинният счетоводител е извършвал разпределението на топлинна енергия
съгласно методиката за дялово разпределение. Сумите за топлинна енергия за имота са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба. Вещото лице е посочило, че за
имота са били направени няколко изравнителни сметки.
Изготвената икономическа експертиза е дала заключение, че претендираните суми
не са заплатени. Издадена е окончателна фактура от 31.07.2018г. на стойност 557.78 лева,
формирана от прогнозни сметки и изравнителни сметки. След извършено прихващане
неизплатената стойност възлиза на 540.41 лева. Издадена е окончателна фактура от
31.07.2019г. на стойност 46.78 лева, формирана от прогнозни сметки и изравнителни
сметки. Издадена е окончателна фактура от 31.07.2020г. на стойност 38.24 лева, формирана
от прогнозни сметки и изравнителни сметки. След извършено прихващане неизплатената
стойност възлиза на 34.26 лева. За изравнителни сметки, които са подадени след датите на
издаване на окончателните фактури, са издадени отделни фактури за 58.21, 87.53 лева и 5.32
лева. Сборът от всички посочени суми по фактурите възлиза на 772.51 лева, колкото се
търси и с исковата молба.
При това положение съдът намира исковете за основателни. Ответникът е
собственик на имота и дължи заплащане на потребената в имота топлинна енергия. Сумите,
които са начислени, съответстват на нормативната уредба, уреждаща топлоснабдяването.
Намиращият се в имота топломер е отчитан дистанционно и е било установено, че има
потребление на топлинна енергия. Що се отнася до топлия водомер, той е трябвало да се
отчита веднъж годишно, но данните по делото сочат, че до юни 2019г. не е осигуряван
достъп до ателието и такова отчитане е било невъзможно. Налични са в тази връзка
протоколи, които доказват, че достъп не е бил осигуряван. При това положение, според
вещото лице, са били начислявани служебно суми за топла вода. Това служебно начисление
е в изпълнение на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
/отм./. Следователно, спазен е нормативният ред за начисление на сумите за топла вода, при
липса на достъп до имота. След осигуряване на достъп през 2019г., вече не са били
начислявани количества вода, тъй като е било документално установено, че имотът е
3
необитаем. Няма данни от страна на ответника да са постъпили рекламации по повод на
изравнителните сметки в срока по чл.70а, ал.4 от Наредбата. Налага се извод, че сумите за
отопление и топла вода са начислени правомерно, техните стойности са правилни и се
дължат от ответника. Общо се дължат 772.51 лева за целия процесен период.
Доказва се и дължимостта на сумите за дялово разпределение. Вещото лице е
посочило, че за процесния период топлинен счетоводител на етажната собственост е било
ищцовото дружество. Това се доказва и от протокол от заседание на ОС на ЕС, на което е
било взето решение да бъде възложено на ищеца да извършва дяловото разпределение на
топлинната енергия. Според експертизата, топлинният счетоводител е изпълнявал
задълженията си като ежегодно е отчитал след края на отоплителния сезон топломерите и
топлите водомери в отделните имоти, присъединени към абонатната станция. Извършвал е
разпределението на топлинната енергия съгласно методиката за дялово разпределение.
Следователно се дължат от ответника сума в полза на ищеца за дялово разпределение, които
са посочени в справката, приложена към исковата молба, неоспорена от ответника. Сумите
са в общ размер от 32.86 лева, колкото се претендира и с исковата молба.
По иска за лихвата за забава:
Според ОУ, сумите се заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на продавача за периода до юли 2016г. и в 45-дневен срок
за периода от юли 2016г. Според експертизата, лихви се начисляват само върху неплатените
месечни фактури за дялово разпределение и върху изравнителните сметки. Лихви не се
начисляват върху месечните сметки за топлинна енергия, съставени на база прогнозен дял.
Експертизата е изчислила лихвите за забава върху неплатените суми по фактурите за
периода от първия ден след срока за плащане по всяка фактура до 23.02.2021г. и сочи, че
общият размер на лихвата възлиза на 172.18 лева. Също според вещото лице, законната
лихва за забава върху неизплатени суми по фактури за дялово разпределение, изчислена за
периода от първия ден след срока за плащане по всяка фактура до 23.02.2021г. възлиза на
5.50 лева. Именно тези стойности на лихвите се търсят и с исковата молба.
По горните съображения искът по чл.422 ГПК е изцяло основателен и трябва да
бъде уважен, като се приеме за установено, че ответникът К. дължи на Топлофикация София
ЕАД претендираните суми за топлинна енергия и дялово разпределение, ведно с лихвите за
забава за периодите преди делото. Съдът не установява дължимостта на законните лихви от
завеждане на делото до изплащането, тъй като такива лихви не са присъдени със заповедта
за изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 575 лева и разноски в заповедното дело от 75
лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. П. К.., ЕГН **********, с адрес
***, че дължи на ”Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А. С. А. сумата от 772.51 лева /седемстотин седемдесет
и два лева и петдесет и една стотинки/ главница, представляваща стойност на незаплатена
топлоенергия за периода от май 2017г. до април 2020г., сумата от 172.18 лева /сто
седемдесет и два лева и осемнадесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 15.09.2018г.
до 23.02.2021г., сумата от 32.86 лева /тридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/
главница, дължима за дялово разпределение за периода от февруари 2018г. до април 2020г.,
сумата от 5.50 лева /пет лева и петдесет стотинки/ мораторна лихва за периода от
31.03.2018г. до 23.02.2021г., които вземания са присъдени със заповед за изпълнение №
***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА И. П. К.., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ”Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. С. А.
сумата от 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/ съдебно – деловодни разноски в
исковото производство и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ съдебно – деловодни
разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
5