Р Е Ш Е Н И Е № 428
гр. Русе, 10.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, VI – ти граждански състав в публично съдебно заседание на единадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател
: Елена Балджиева
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2133 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ.
Постъпила е искова молба от Застрахователно акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, в
която се твърди, че на 23.10.2017г., М.В.М. управлявала лек автомобил "Фолксваген
Голф" с рег.№ ….., като се движела по републикански път II-23 в участъка гр.Русе - с.Червена вода. На около 300м.
след разклона от магазин „Джъмбо", М. преминала през дупка на пътното платно,
а след около 1,6км при движението си по същия републикански път, преминала през
друга, по - голяма и по - дълбока дупка, вследствие на което била увредена задна
лява гума "Fulda EсоСоntrol“. Събитието
било регистрирано в КАТ под № 30189/23.10.2017г.
На 31.08.2017г. между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” и М.В.М. - собственик на увредения в описаното по-горе ПТП лек автомобил,
бил сключен договор за застраховка "Каско" под формата на
застрахователна полица № 4704170600001422. По подадено заявление в ЗАД "БУЛСТРАД
ВИГ" била образувана застрахователна преписка № 470417171754300 (реф.№
51-07000-01824/17). След извършен оглед на лек автомобил "Фолксваген Голф"
с рег.№ ..., било установено, че общият размер на причинените имуществени вреди
бил 121,90лв., които ЗАД „БУЛСТРАД ВИГ" изплатило на 06.11.2017г., чрез превод
по банковата сметка на собственика.
Доколкото пътното произшествие е настъпило в участък
от републиканската пътна мрежа, то Агенция "Пътна инфраструктура" на
основание чл.30, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 48, т.1 от Правилника за
прилагането му следва да носи отговорност за правилното му поддържане и
осигуряване на изправността на пътя или поне за сигнализиране на препятствие по
него. След като не е изпълнила тези свои задължения и на основание чл. 410,
ал.1 от Кодекса за застраховането, ищецът счита, че е налице основание да
претендира изплатената на увредения собственик на посоченото МПС сума от
ответника, с оглед на което се претендира
да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура" да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” сумата от 121,90 лева, представляваща изплатено
обезщетение, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
завеждане на исковата молба до датата на плащане. Претендират се и направените
в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът изразява становище
за неоснователност на предявеният иск. Оспорва същия изцяло по основание и
размер. Счита за недоказано
твърдението в исковата молба за неравност, намираща се на процесния път.
Липсвали конкретни данни за километричното разположение на твърдяната
неравност. Нямало съставен протокол за ПТП и същото не било посетено от
органите на реда. Липсвали категорични доказателства, които да докажат
безспорно твърденията на ищеца. Не била налице причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените вреди на автомобила. Също така липсвали
доказателства и за изправността и техническата годност за управление на
пострадалия автомобил. На следващо място ответникът счита, че поведението на
водача на моторното превозно средство не е установено какво е било. Нямало
информация дали той е преценил правилно моментната пътна среда; че е поддържал
скорост, съобразена със състоянието и условията на пътя и указаните табели; че
внимателно е следял пътната обстановка и е положил всички необходими усилия за
нормалното преминаване на автомобила над или покрай твърдяното препятствие.
Твърди се, че в към датата на процесното пътнотранспортно произшествие в
описания участък не са съществували дупки, които биха могли да причинят
описаната от ищеца увреда. Дори и да имало такива, то водачът би следвало да
съобрази поведението си със въведената сигнализация. Твърди се, че констативен
протокол за монтаж на пътни знаци от 03.09.2015г. установявал, че на процесния
републикански път е бил поставен знак А12, сигнализиращ за наличието на
неравности на платното за движение със зона на действие на знака от 5000метра.
Това задължавало водачът да намали скоростта и в случай на необходимост да спре
от движение автомобила. Републиканския път ІІ-23 Русе-Кубрат 0+030 – дясно и
ІІ-23 Русе-Кубрат 0+030 –ляво също е бил сигнализиран и е бил поставен знак
А12. Ответникът счита, че водачът е следвало да възприеме отдалече наличието на
препятствие на пътя и да предотврати преминаването през нея.
В условията на евентуалност ответникът счита, че ако
искът бъде приет за основателен оспорва неговият размер. Счита, че настъпилите
вреди са в резултат от вината на водача на моторното превозно средство, че
същият се е движил с несъобразена
скорост, над допустимата противно на правилата за движение по пътищата.
По искане на ответника по делото са конституирали като
трети лица помагачи "Пътинженеринг“ АД и „Хидрострой“ АД, срещу които са
предявени и обратни искове, в които ответникът твърди, че двете дружества като
част от Консорциум "Пътно поддържане Русе 2014" се явяват отговорни
за правилното поддържане на процесния път, която дейност ответникът изрично им
бил възложил с договор, с оглед на което се иска по всеки един от двата обратни
иска съответно "Хидрострой" АД и
"Пътинженеринг" АД да бъдат осъдени да заплатят на Агенция
"Пътна инфраструктура" 1/2 от причинените вреди – от сумата 121,90
лв., заедно със законната лихва, както и сторените по делото разноски.
В срока за становище по първоначалния иск, такова е
постъпило само третото лице „Пътинженеринг“ АД. В същото се излагат аргументи
за неоснователност на първоначално предявеният иск. Липсвали доказателства за
това дали произшествието е посетено на място от органите на полицията, както и
такива за правилното изясняване на механизма на самото произшествие и неговото
място. Оспорва се и размерът на регресната претенция доколкото от представените
доказателства не се установявало как точно е формирана тя и на последно място
се изразява становище, че не са налице предпоставки за привличане в
настоящото производство на
"Пътинженеринг" АД като трето лице помагач, тъй като към датата на
произшествието между ответника и Консорциум "Пътно поддържане Русе
2014" не е имало действащ договор в смисъла твърдян от ответника.
В срока за отговор по предявените обратни искове такъв
е постъпил само от "Пътинженеринг" АД, в който се изразява становище
за неоснователност на предявеният срещу него обратен иск. Оспорва предявеният
иск поради обстоятелството, че ищецът по него не е възложил по надлежния ред
извършването на работи по процесния пътен участък, т.е. че ответникът по
обратния иск не е имал задължение да извършва дейности в този участък. Тези
дейности следвало да бъдат посочени в месечни и допълнителни задания очертани в
чл.5 от договора и да са в писмена форма. Липсвали доказателства, че такова
възлагане от страна на Агенция
"Пътна инфраструктура" към Консорциум "Пътно поддържане Русе
2014" е имало.
По тези съображения се моли предявеният обратен иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изложеното в първоначалната искова молба,
съдът квалифицира предявеният по нея иск по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 31.08.2017г. между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” и М.В.М. е сключен договор за застраховка “Каско” под формата на
застрахователна полица №470417171754300
за лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег.№ ... със срок на
действие от 01.09.2017г. до 01.09.2018г.
Водачът на застрахованият автомобил е подал декларация
до застрахователното дружество, в която е заявил, че на 23.10.2017 г. при
управление на застрахованото МПС по Кубратско шосе преминал през дупка, в
резултат на което върху МПС били
причинени материални щети- срязана задна лява гума. В декларацията като
свидетел на събитието Я.Й.Д. е потвърдил удостовереното в декларацията
изявление на водача на МПС.
Въз основа на декларацията застрахователят е съставил
опис на претенция №51-07000-01824/17/24.10.2017 г. и на 06.11.2017 г. с платежно нареждане на
собственика на автомобила е било изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 121.90 лв.
По делото са разпитани лицата, декларирали
настъпването на ПТП през застрахователя. С показанията на св. М.В.М. и Я.Й.Д. е
установено, че същите са пътували по пътя Русе- с.Червена вода, на около 300 м.
след разклона от магазин „Джъмбо“, М. преминала през дупка в пътното платно, а
след около 1,6 км при движението си по същия път, преминала през друга.
Продължили да се движат и след около един-два километра, поради нарушение в стабилността
на движение на автомобила водачът спрял и установил увредена/спукана задна лява
гума. Свидетелите поясняват, че не е имало насрещно движение. За инцидента М.
позвънила на тел. 112, където събитието било регистрирано под №30189.
Съгласно заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза, пазарната стойност на щетите нанесени на лекия
автомобил при процесното ПТП са в претендирания от застрахователното дружество
размер. Вещото лице не се ангажира с категорично становище че описаните щети
биха могли да настъпят по описания в исковата молба и от свидетелите механизъм.
Посочило е, че когато колелото преминава през вдлъбната неравност (дупка) на
пътя възниква ударно натоварване върху него. Първото е от пропадане на колелото,
а второто е от удар в насрещния ръб на дупката. Вторият удар е по-силен поради
по-високата хоризонтална скорост. Това предизвиква увреждане на гумата и
притискане към ръба на джантата. Вещото лице е посочило, че в делото е приложен
отговор от ОПУ –Русе, в който е цитирана част от Констативен протокол за монтаж
на пътни знаци от 03.09.2015г. : „.. са констатирали монтажа на следните пътни
знаци: ІІ-23 Русе-Кубрат - 0+030 дясно –А 12 „Неравности на платното за
движение“ заедно с табела Т2 – дължина на участъка – 5000 метра“ и счита, че
тази организация на движение е съществувала и към 23.10.2017г.
На 26.11.2014г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ в
качеството на възложител и Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“ в качеството
на изпълнител, състоящо се от „Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“ АД, е сключен
договор за извършване на дейности по поддържане на републиканските пътища на
територията на ОПУ – Русе. Договорът е сключен за срок от 48 месеца, а
действието му е продължено с допълнително споразумение от 30.11.2018г., а
именно „до сключване на договор с участник, определен за изпълнител в резултат
на проведена процедура по реда на ЗОП“.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
В случай, че претенцията на застраховател произтича от
извършено плащане на обезщетение по застрахователен договор „Каско на МПС“, то
предпоставка за уважаване на регресния иск е доказването не само на валидно
сключен застрахователен договор, наличие на щети по застрахованото МПС в срока
на действие и покрити от договора, тяхната стойност и изплащането на
обезщетение на увреденото лица, а също така и доказване на механизма на
настъпилото произшествие, причината за същото, както и че ответникът с поведението си (действие или бездействие) е
причинил настъпването на вредата, която застрахователят е обезщетил. Тези факти
следва да бъдат установени от ищеца по делото.
Няма спор, че задължението на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ да поддържа в изправност републиканската пътна мрежа е
нормативно установено – чл. 30 ЗП. С оглед на това, в случай, че твърденията на
ищеца в исковата молба бъдат доказани в настоящото производство, то предявеният
регресен иск следва да бъде уважен изцяло или частично, съобразно доказването
на възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на лекия автомобил.
Водачът и пътникът са разпитани като свидетели в
проведеното на 11.02.2020г. съдебно заседание и описват произшествието. При
движение по пътя Русе- с.Червена вода, на около 300 м. след разклона от магазин
„Джъмбо“, М. преминала през дупка в пътното платно, а след около 1,6 км при
движението си по същия път, преминала през друга. Продължили да се движат и
след около един-два километра, поради нарушение стабилността на движение на
автомобила водачът спрял и установил увредена/спукана задна лява гума.
Свидетелите поясняват, че не е имало насрещно движение.
Районният съд намира тези доказателства за
недостатъчни за установяване на причината за произшествието. Свидетелите не са
незаинтересовани в истинския смисъл независимо, че нямат пряк имуществен
интерес от резултата по настоящото дело. Водачът на автомобила - М. е
собственик на автомобила, като същия е получил застрахователното обезщетение.
Пътникът Д. живее с М. на семейни начала. По делото липсват обективни
доказателства за дупката на пътя и за щетата по гумата. Свидетелските им показания
не съдържат конкретика относно размера на дупката, скоростта на автомобила,
състоянието на пътната обстановка и не определят в достатъчна степен механизма
на настъпване на произшествието, съответно и причината за него – дупка на
пътното платно, през която автомобилът е преминал.
Не е обезпечено своевременно събирането на
доказателства, които към момента на приключването на устните състезания по
делото вече не съществуват. Застрахователят не е проверил пътя на мястото на
инцидента и не се е уверил, че там действително има дупка, която не може да
бъде избегната. Не е поискан оглед на мястото или експертиза като обезпечение
на доказателства. Самата гума не е запазена и не е представена на вещото лице
по настоящото дело.
От друга страна ответника е представил отчет за
извършените видове работи по ТРП за м.август 2017г. към РПС –Русе за извършени
видове работи по ІІ пътен участък РПС Русе
през месец август 2017г. път № ІІ-23 километър 0+030-31+761, в който са вписани
работи студено изкърпване на пътни настилки с полимермодифицирана битумна
емулсия и фракция под налягане, общо 60,00 кв. м. Месец април 2017 г. е месец
предхождащ произшествието. От Констативният протокол за монтаж на пътни знаци, се
установява, че пътят в района на произшествието е бил сигнализиран с пътни
знаци А 12 неравности на платното за движение и Т2 -5000 дължина на участъка.
Свидетелят М., който е управлява автомобила, посочва, че се е движел със 60-70,
когато преминал през дупката, Другият свидетел посочва същите скорости на
движение, а към вещото лице не е бил поставен въпроса каква би била безопасната
скорост за преминаване през дупка на пътното платно.
Съвкупната преценка на доказателствата дават основание
на настоящия съд да приеме, че водачът се е движел със скорост над разрешената
и поради това не е могъл да избегне преминаването през дупката и настъпване на
увреждането по гумата. От друга страна увреждане по гумата и причината за това
не са доказани по делото при условията на пълно главно доказване.
По тези съображения предявеният регресен иск следва да
бъде отхвърлен изцяло като недоказан.
При този изход на спора, съдът не следва да обсъжда
направените от ответника възражения срещу основателността и размера на иска.
Също така при отхвърляне на първоначалния иск не
следва да се разглеждат и обратните искове на ответника срещу привлечените по
делото трети лица помагачи. Същите са
предявени в условията на евентуалност, в случай на уважаване изцяло или
частично на първоначалния иск.
При този изход на спора в полза на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Застрахователно АД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление: гр. София, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и К. Р., със съдебен адрес:***,
срещу Агенция „Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр.
София, ЕИК *********, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 121.90 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил
„Фолксваген Голф" с рег.№ ..., при ПТП на 23.10.2017г. при движение по
републикански път II-23 в участъка Русе –с.Червена вода, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.04.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Застрахователно АД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на
управление: гр. София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Н. Ч. и К. Р., със съдебен адрес:***, да ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр. София, ЕИК *********
сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
се постановява при участието на трети лица, подпомагащи Агенция „Пътна
инфраструктура”, ЕИК ********* - „Хидрострой” АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, бул. ”Евлоги и Христо Георгиеви” № 117,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Н. П. и „Пътинженеринг”
АД със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.” Олимпи Панов” № 14,
Комплекс „Евас”, вх.Б, ет.4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Е.К. и В. В..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: