Р Е Ш Е Н И Е № 456
гр. Монтана, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляда двадесет и
трета година, в състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 368 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна жалба от С.Н.Л., в
качеството му на управител на „Груп – 7“ ЕООД, чрез адв. Светомира
Б. ***, против Решение от № 86 от 30.03.2023 г. по АНД № 1446/2022 г. по описа
на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление №
12-2200204/18.10.2022 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ - Монтана, за наложено
на дружеството административно наказание и същото е осъдено да заплати на
Дирекция „ИТ“ - гр. Монтана 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
С издаденото Наказателно постановление № 12-2200204/18.10.2022 г. на
Директора на Дирекция „ИТ“ - Монтана на „ГРУП – 7“ ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, затова че при
извършена проверка на място на 05.09.2022 г. по спазване на трудовото
законодателство в ел. подстанция, находяща се в гр.
Бойчиновци, обект на охрана на „Груп – 7“ ЕООД, от служители на Дирекция „ИТ“ –
гр. Монтана се констатирало, че дружеството в качеството си на работодател е
допуснало, видно от представената Заповед № 5/02.01.2022 г. за въвеждане на
сумирано отчитане на работното време с период на отчитане - четири месечен, от
м. 09.2022 г. до м. 12.2022 г. вкл., едновременно установяване на сумирано
изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ, без да е изготвило и
утвърдило поименни графици за работа за целия период, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, както и не са запознати служителите с
утвърдените графици, преди започване на работа по тях. На място в обекта се
представил поименен график само за м. 09.2022 г., като липсвали поименни
графици за месеците октомври, ноември и декември 2022 г. Нарушението е описано
в съставения протокол № ПР2229847 от 23.09.2022 г., който е връчен на
23.09.2022 г. лично на представител на дружеството.
За установеното административно нарушение по чл. 9а, ал. 1 от Наредба за
работното време, почивките и отпуските, във вр. с чл.
403a, ал. 1 от КТ от контролен орган е
съставил АУАН № 12-2200204/23.09.2022 г. спрямо работодателя „Груп - 7" ЕОД
– гр. София, р-н „Младост“, „Горубляне“, ул. „Ален мак“ № 2. Същият е предявен
на изрично упълномощен представител на административнонаказаното дружество на
23.09.2022 г., който го подписал без възражения. Въз основа на издадения АУАН от
Директора на Дирекция „ИТ“ – гр. Монтана, в качеството му на административнонаказващ орган, е постановено обжалваното НП
№ 12-2200204/18.10.2022 г., с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решението като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като делото бъде решено по
същество и постановено решение, с което да се уважи жалбата и да се отмените
обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил всички възражения,
направени от страна на административнонаказаното лице пред него, което
представлява съществено процесуално нарушение. Не е обсъдено изобщо в мотивите възражението
относно допустителството. Касаторът
излага, че в обжалваното наказателно постановление е посочено, че дружеството в
качеството си на работодател „е допуснало, видно от представената Заповед №
5/02.01.2022 г. за въвеждане на сумарно отчитане на работното време с период на
отчитане - четири месечен, от м. 09.2022 г. до м. 12.2022 г. включително,
едновременно с установяване на сумарно изчисляване на работното време по чл.
142, ал. 2 КТ, да не е изтотвило и утвърдило поименни
графици за работа за целия период, за който е установено сумарно изчисляване на
работното време, както и че дружеството не е запознало работниците или
служителите с утвърдените графици, преди започване на работа по тях. Сочи, че съобразно
разпоредбата, под която е подведено нарушението - чл. 403а, ал. 1 от КТ, в това
си качество работодателят е отговорен не за допускане, а за прякото
неизпълнение на задължението, за държане на разположение на контролните органи
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и
служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на
работа, заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на
разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за
работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време. Следователно, именно прякото неизпълнение на това задължение на субекта,
подведен под отговорност, би се явявало основанието за нейното реализиране по
посочения текст, а не допускането на неизготвяне и неутвърждаване на поименни
графици за работа, нито пък незапознаването на работниците с тях. В случая,
касаторът счита, че не става въпрос за непрецизен подбор на начина на
изразяване в съставеното наказателно постановление, а за неправилно разбиране
от контролните органи на формата на изпълнителното деяние по приложените
санкционни текстове, която е винаги единствено възможна и за нейните специфики
следва всякога да се държи сметка, за да се обезпечи описание на нарушението по
начин, способстващ узнаването от страна на санкционираното лице за какви факти
се цели, респ. се ангажира отговорността му от гледна точка вменените му
законови задължения. Развиват се съображения, че е допуснато нарушение от
категорията на съществените, довело както до ограничаване на процесуални права
на наказаното лице в посочения по-горе аспект, така и принципно на възможността
за съдебен контрол. В случая счита за недопустимо извличане на друго различно
съдържание на употребените от наказващия орган изразни средства при описание на
деянието, а още по-малко, при непосредственото им възприемане – на разширително тълкуване на правни норми, които имат за
предмет на регулиране административнонаказателната
отговорност на правните субекти, като вид юридическа отговорност по аргумент на
чл. 46. ал. 3 от ЗНА относно вида и формата на изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работно време, почивки и отпуски
във връзка с чл. 403а. ал. 1 от КТ. Твърди се, че допустителството
се наказва само в предвидените от закона случаи, което в настоящия казус не е
налице. Също така касаторът излага, че въззивният съд не обсъдил и възражението
за допуснато и друго процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на
защита, а именно - непосочване на точната законова разпоредба, която е
нарушена. Сочи, че видно от процесното наказателно
постановление, административният орган е посочил, че е нарушен чл. 9а, ал. 1 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, във вр.
чл. 403а, ал. 1 от КТ. Така посочените разпоредби съдържат в себе си няколко
хипотези, които не са конкретизирани от административнонаказващия
орган, което води до невъзможност на санкционираното лице да разбере правно
основание, което е нарушил, с което е в невъзможност да организира защитата си.
На следващо място, се излагат доводи, че съдът не е обсъдил дали са налице
условията на чл. 28 от ЗАНН, тъй като настоящото счита, че представлява
маловажен случай, тъй като от него не са настъпили никакви вредни последици и
неговата обществена опасност е незначителна. Едно деяние представлява маловажен
случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени
отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира
като маловажно е строго индивидуална, като счита, че в настоящия случай следва
да се вземе предвид, че не са накърнените обществени отношения. Твърди също и,
че въззивният съд не е взел под внимание и приетите писмени доказателства по
делото, а именно всички поименни графици за отчетният период. Претендира направените
по делото разноски.
От ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „Инспекция по
труда" – гр. Монтана, са постъпили Писмени възражения, с които моли
касационната инстанция да остави в сила Решение № 86 на Районен съд - Монтана,
постановено по АНД № 1446/2022 г. по описа съда, като остави без уважение
подадената касационна жалба. Изложени са съображения, че при извършена проверка
на място на 05.09.2022 г. административнонаказващият
орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както в АУАН, така и в
атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на
чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските във връзка с
чл. 403а, ал. 1 от КТ. Счита, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните
изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и
обстоятелства констатиращи нарушението. Актът е съставен на 23.09.2022 г.,
предявен е на нарушителя на същата дата да се запознае със съдържанието му и да
направи обяснения или възражения, ако има такива. Към момента на предявяване на
АУАН, административнонаказаното дружество, чрез изрично упълномощения си
представител г-жа Искра Христова Петракиева не е направила възражения. Моли
касационната инстанция да остави без уважение твърдението, че е нарушено
правото на защита на административнонаказаното дружество. Видно от
представените с административнонаказателната преписка
писмени доказателства, е че дружеството е имало възможност да упражни правото
си в законоустановения срок и да подаде писмени възражения по така съставения
АУАН и да приложи писмени доказателства, ако има такива. Това не е направено,
нито към момента на проверката на място, нито към момента на връчване на
протокола от извършена проверка, нито пък в законоустановения 7-дневен срок
след връчването на АУАН. Сочи, че при извършена проверка на място на 05.09.2022
г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ“ - Монтана, в ел. подстанция,
находяща се в гр. Бойчиновци, обект на охрана на „Г.–
7“ ЕООД - С. се констатира, че дружеството в качеството си на работодател,
представлявано от С.Н.Л., е допуснало, видно от представената Заповед №
5/02.01.2022 г. за въвеждане на сумирано отчитане на работното време с период
на отчитане - четири месечен, от м. 09.2022 до м. 12.2022 г. включително,
едновременно с установяване на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142,
ал. 2 от КТ, да не е изготвило и утвърдило поименни графици за работа за целия
период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, както и
че дружеството не е запознало работниците или служителите с утвърдените
графици, преди започване на работа по тях, а именно на място в обекта се
представили поименен график само за месец септември 2022 г., като липсвали
поименни графици за месеците октомври, ноември и декември 2022 г. цитира
нормативната уредба, а именно съгласно чл. 9а, ал. 1 от НРВПО едновременно с
установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ
работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3
години след края на периода. Работодателят запознава работниците или
служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Посочва разпоредбата
на чл. 403а, ал. 1 от КТ, която императивно вменява в задължение на
работодателя да държи на разположение на контролните органи екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите,
изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани
с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за
полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за
установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Горните
документи трябва да бъдат на разположение и за служителите и работниците в
съответното предприятие, тъй като именно чрез тях се определя вътрешния трудов
ред, работните смени, графици на работа и т.н. В конкретния случай след като са
налице пречки /без значение от какво естество/ посочените документи да бъдат
представени при поискване по време на проверка /извършена в рамките на
работното време на обекта/, то следователно приема, че същите не се държат на
разположение. Счита, че деянието е правилно квалифицирано. Не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респективно чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Моли настоящия касационен състав да остави без уважение наведените в жалбата
доводи, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от НРВПО
във връзка с чл. 403а, ал.1 от КТ, както и твърдението, че е нарушено правото
на защита на административно наказаното дружество. Излага, че правилно и
законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с
оглед разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените
граници - 1500 до 15 000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на
имуществената санкция от 1500 лв, който е минималният
установен в закона, предвид цялостните параметри, като е отчел
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, тежестта на нарушението, както
и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от
страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото
законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и
социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а и
допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на
определен противоправен резултат и респективно вреди
за определени субекти, то счита, че не може да се приема в случая, че се касае
за маловажно нарушение. Касаторът излага мотиви, че наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния държавен контролен орган
или от оправомощени от него длъжностни лица,
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите
съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ. Установяването на нарушенията, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда,
предвиден в ЗАНН, доколкото с КТ не е установен друг ред. Поради горните
съображения, счита че не са извършени съществени процесуални нарушения, от
страна на контролния орган, които да водят до отмяна на атакуваното НП. На
следващо място, сочи, че съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта приема, че
не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в атакуваното
Наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от
обективна страна състава на административно нарушение по чл. 9а, ал. 1 от НРВПО
във връзка с чл. 403а, ал. 1 от КТ. Счита, че извършеното нарушение на
разпоредбата на чл. 9а ал. 1 от НРВПО във връзка с чл. 403а, ал.1 от КТ е
доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от сочения за
нарушител дружество и е обявено за наказуемо с административно наказание
„имуществена санкция“ по реда и условията на чл. 414, ал. 1 от КТ. В с.з.,
редовно призован, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно.
Издаденото НП отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното
нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното
лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, като предлага да
бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, видно то поставено пощенско клеймо, от
надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
С обжалваното съдебно решение въззивният съд потвърждава Наказателно
постановление № 12-2200204/18.10.2022 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ -
Монтана, с което на „ГРУП - 7“ ЕООД – гр. София, представлявано от управителя С.Н.Л.,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева
на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ изцяло, като
законосъобразно. Съдът възприема фактическата обстановка относно констатираното
при извършената проверка на място на 05.09.2022 г. по спазване на трудовото
законодателство в ел. подстанция, находяща се в гр. Бойчиновци,
обект на охрана на „Груп – 7“ ЕООД, като по същата няма спор. Въззивният съд намира, че при съставянето на АУАН и
издаване на НП административнонаказващият орган е
спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички
факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Актът е съставен на 23.09.2022 г.,
в присъствие на представител на дружеството, пълномощник Искра Петракиева,
съгласно пълномощно от управителя на дружеството, препис, от който е връчен на
лицето срещу подпис. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са подадени писмени
възражения по така съставения АУАН, въпреки предоставената възможност за това,
поради което не е нарушено по никакъв начин правото на защита на наказаното
дружество. Районният съд възприема, че от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява, че при извършена проверка на място на 05.09.2022 г.,
по спазване на трудовото законодателство в ел. подстанция, находяща
се в гр. Бойчиновци, обект на охрана на „Груп - 7„ ЕООД, от служители на Дитекция „ИТ“ – Монтана, се констатирало, че дружеството в
качеството си на работодател е допуснало, видно от представената Заповед № 5/02.01.2022
г. за въвеждане на сумирано отчитане на работното време с период на отчитане -
четири месечен, от м. 09.2022 г. до м. 12.2022 г. вкл., едновременно
установяване на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ,
да не е изготвило и утвърдило поименни графици за работа за целия период, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, както и не са
запознати служителите с утвърдените графици, преди започване на работа по тях,
а именно на място в обекта се представил поименен график само за м. 09.2022г.,
като липсвали поименни графици за месеците октомври, ноември и декември 2022 г.
Нарушението е описано в съставения протокол № ПР2229847 от 23.09.2022 г., който
е връчен лично на 23.09.2022 г. на представител на дружеството. Съобразно
разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от НРВПО „Едновременно с установяването на
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след
края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с
утвърдените графици преди започване на работа по тях", съгласно чл. 403а,
ал. 1, предл. последно от КТ, в съответното
предприятие, в неговите поделения, обекти, както и на други места, на които се
полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на
контролните органи поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време. В този смисъл, съдът приема
твърдението, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от НРВПО,
вр. с чл. 403а, ал. 1 от КТ е несъстоятелно. Изложени
са мотиви, че впоследствие, с допълнително становище в хода на въззивното
производство, административнонаказаното дружество прилага изготвени и утвърдени
поименни графици за периода на установеното сумирано изчисляване на работното
време съответно от м. 09.2022 г. до м. 12.2022г., както и доказателства, че
работниците са запознати с утвърдените графици преди започване на работа по
тях, на 31.08.2022 г. Съдът приема, че е гарантирано упражняването на правата в
административнонаказателното производство на наказаното дружество, тъй като
ангажира доказателства и упражнява ефективно правото си на защита. В случая
обаче обстоятелството, че тези графици са изготвени и утвърдени, както и са
запознати работниците преди да се започне работа по тях, не освобождава
работодателя от задължението му да държи на разположение на контролните органи
в съответния обект, където се полага наемен труд, поименните графици за работа
за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. От събраните
гласни доказателства се констатира, че е имало изготвен график за м. 09.2022 г.,
а не както е прието с издадената Заповед за период от четири месеца, от м. 09
до м. 12.2022 г. Съда сочи, че свидетелят заявява, че при съставянето на AУAH,
в присъствието на представител на дружеството, нямало възражения от страна на последното,
както и не са приложени допълнителни доказателства. Районният съд е кредитирал
показанията на разпитаните свидетели, които са непосредствени участници в
проверката на място и предават личните си впечатления, като счита, че техните твърдения намират опора в
писмените доказателства по делото. Според въззивния съд правилно и
законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция, наложена с
оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в законоустановените
граници - 1500 до 15 000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на
имуществената санкция от минималния размер от 1500 лева, предвид цялостните
параметри, несъмнено отчитайки индивидуализиращите отговорността обстоятелства,
като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата
на основания по чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая съда
счита за по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя.
Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, свързано с конституционно
закрепеното право на работника или служителя за престиране на труд, а не на
здравословните и безопасни условия на труд, но и се създават и предпоставки за
злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. В случаят
се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия
състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен
резултат и респективно вреди за определени субекти, поради което и не може да
се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. Районния съд е приел,
че процесното НП е издадено от компетентен орган,
Директора на Д „ИТ“ - гр. Монтана, оправомощен със заповед на Изпълнителния
Директор, както и по силата на Устройствения
правилник на ИА ГИТ. На следващо място съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се
опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Доказателствената сила на съставения АУАН по аргумент от
чл. 416, ал. 1 изр. второ от КТ, счита, че не е опровергана в хода на
проведеното съдебно производство. Описаното деяние в съставения против
дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат
всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и
осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на
административно нарушение по чл. 9а, ал. 1 от НРВПО вр.
с чл. 403а, ал. 1 от КТ. Извършеното нарушение е доказано по безспорен и
категоричен начин от соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с
административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на чл. 414
ал. 1 от КТ. С оглед субективната страна към извършване на административното
нарушение, районният съд отбелязва, че в специалния закон КТ е съобразена и
разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена
особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна
и за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като
вината е характерна за физическите лица.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че решението е
валидно и допустимо, постановено при правилно
прилагане на закона. При разглеждане на делото от първата
инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил
фактическата обстановка и правилно е
приложил материалният закон. Изложените от него съображения изцяло се споделят
от настоящия състав, към мотивите на което решение този състав препраща,
съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК. В тази
връзка не се споделя възражението в жалбата, че в постановеното въззивно решение съдът не е изследвал в съвкупност и
хронология фактическата обстановка, което да е довело до лишаване на
административнонаказаното юридическо лице от право на защита поради неясното относно
установеното административно нарушение. Напротив, въззивният съд е разгледал
детайлно всички събрани в хода на производството писмени и гласни
доказателства, които съответно е обсъдил в мотивите си.
Изложеното в касационната жалба твърдение, че въззивният съд не
е обсъдил в мотивите на спорното решение направеното пред него възражение, че допустителството не е предвидено като нарушение в чл. 403а,
ал. 1 от КТ и работодателят е отговорен не за допускане, а за прякото
неизпълнение на задължението, което да е довело до неяснота за вмененото
нарушение за наказаното дружество, касационната инстанция намира за
неоснователно. Настоящият състав счита,
че глаголът допуснал не е употребен в смисъла, който влага касационният жалбоподател
в жалбата, а именно като форма на изпълнителното деяние, в които случаи,
съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН се налагат наказания не на
дружеството, а на служителите или работниците, наредели или допуснали да бъде
извършено съответното нарушение. В случая употребата му е обвързана с това, че работодателят
не е изготвил и утвърдил поименни графици за работа, с които да запознае
служителите си и да държи в предприятието, с което е нарушил чл. 9а, ал. 1 от
НРВПО, във вр. с чл. 403а, ал. 1 от КТ, за което
законодателят е предвидил, че на основание чл. 414, ал. 1 от КТ се носи имуществена
санкция от работодателя, в случая дружеството, размер от 1500 лв. до 15 000 лв.
Относно възражението на касатора за допуснато процесуално нарушение, водещо до
ограничаване правото на защита, а именно непосочване на точната законова
разпоредба, която е нарушена, касационната инстанция намира за неоснователно.
Видно от самото НП № 12-2200204/18.10.2022 г., административнонаказващият
орган е посочил нарушените разпоредби, а именно: чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, във вр. чл.
403а, ал. 1 от КТ, същите посочени и в АУАН № 12-2200204/23.09.2022 г., както и
в Протокол от извършена проверка № ПР2229847/23.09.2022 г., поради което това
твърдение се явява несъстоятелно. Касационният състав счита, че по никакъв
начин не е нарушено правото на защита, което се доказва и от развилото се
съдебно производство по обжалване на процесното НП.
Въззивната инстанция е обсъдила приложимостта на
чл. 28 от ЗАНН, като е развила правилни мотиви относно неприложимостта на
„маловажен случай“ в настоящото производство, с оглед значимостта на засегнатите
обществени отношения, а именно защита правата на работниците.
С
оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила..
По
изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от № 86 от 30.03.2023 г. по
АНД № 1446/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 12-2200204/18.10.2022 г. на Директора на Дирекция
„ИТ“ – Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: