№ 31420
гр. София, 08.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110123138 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно съединени осъдителни частични искове от „ТЕСДО“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“, № 70,
ет. 2, ап. 8, срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“, № 28, ет. 2, с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в общ размер от 500.00 лева, представляваща част от вземането му в размер
на 4034.89 лева, както следва:
- 36.36 лева, представляващи част от 254.52 лева, платени без основание от А. А. М. в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор
за паричен заем № 3647227/01.10.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021
г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на
цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на сумата;
- 114.76 лева, представляваща част от 344.28 лева, платени без основание от А. А. М. в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор
за паричен заем № 3621141/02.09.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021
г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на
цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на сумата;
- 41.55 лева, представляваща част от 2121.84 лева, платени без основание от А. А. М. в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор
за паричен заем № 3742404/17.01.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021
г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на
1
цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на сумата;
- 40.00 лева, представляваща част от 206.69 лева, платени без основание от А. А. М. в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор
за паричен заем № 3778900/25.02.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021
г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на
цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на сумата;
- 7.73 лева, представляваща част от 92.76 лева, платени без основание от А. А. М. в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор
за паричен заем № 3850800/15.06.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021
г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на
цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на сумата;
- 259.60 лева, представляваща част от 1014.80 лева, платени без основание от А. А. М.
в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор
за паричен заем № 3664961/25.10.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021
г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на
цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че въз основа на договор за цесия от 20.10.2021г., с
наименование „Договор за вземания от финансови институции“, в полза на ищеца са били
прехвърлени вземания за процесните суми по договори за заем, сключени с А. А. М., в
качеството на последната на заемополучател, и ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател. За извършените цесии, сключени с ищеца, включително с
трети за спора лица, ответникът, в качеството му на длъжник по процесните договори, бил
уведомен с уведомление от 24.02.2022 г., връчено на 28.02.2022г. Посочва се, че част от
процесните суми, включващи възнаграждение за поръчителство по договорите за заем,
представляват суми, които са включени в погасителните планове на договорите за заем, но
без договорите да съдържат конкретна клауза уреждаща задължение за тяхното плащане. По
всеки един от договорите за заем били начислявани и такси по Тарифата на ответника, които
суми също са заплатени без основание от цедента, поради нищожност на същите на
основание чл. 33 от ЗПК, както и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Поддържа се, че
посочените договори за кредит и отделни техни клаузи са нищожни, поради което са
възникнали посочените вземания срещу кредитодателя за възстановяване на получените от
последния суми, които вземания са цедирани на ищцовата страна от кредитополучателя.
Процесните договори за парични заеми имали характеристиките на потребителски договори,
а кредитополучателите по тях имали качеството на потребители по смисъла на чл. 9, ал.3 от
ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В договорите за кредит било предвидено задължение за
2
предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство - в договорите и в общите
условия към тях било възложено в тежест за кредитополучателя да осигури в тридневен
срок едно измежду следните обезпечения: двама поръчители, които следва да отговарят на
кумулативно поставени изисквания, или банкова гаранция, при неизпълнението на което за
кредитополучателите възниквало и задължение да заплатят размера на начислената от
ответника неустойка, платима разсрочено, на части, които падежират заедно с вноската по
кредитите. Навежда се, че договорите за кредит били нищожни на основание чл.26, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като клаузата за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение била
нищожна, поради противоречие на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Поддържа се, че е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на
разходите /ГПР/ в процесните договори е посочен, без да са описани компонентите, които са
включени в него. С договорите било нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр.
чл. 19 ЗПК, тъй като в ГПР не била включена таксата за допълнителните услуги, свързани с
договорите за кредит, макар такава фактически да е събирана от потребителите. Сочи се, че
в нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр. второ от ЗЗД, тъй като ГПР била част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит и поради невключването й в общия разход по кредита, потребителят
бил въведен в заблуждение относно икономическите последици от сключването на
договорите. Навежда се и довод, че процесните договори били нищожни и поради
нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 147 ЗЗП, тъй като не всички елементи
от тях са представени с еднакъв по вид формат и размер шрифт, не са приложени
погасителни планове и стандартни европейски формуляри и не са написани по ясен и
разбираем за потребителя начин, от който да става ясно, че за предоставеното поръчителство
ще се дължи допълнителна такса, както и не е посочен ГПР, при съобразяване на всички
елементи при формирането му. Изложеното според ищеца въвеждало в заблуждение
потребителя. Поддържа се, че обвързването на възможността за отпускане на кредит с
клауза, уреждаща възмездно поръчителство, на практика прехвърляло върху
кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит, което било в противоречие с правилата на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета
относно договорите за потребителски кредит. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в
договорите липсвало посочване и на годишния лихвен процент /ГЛП/, както и условията за
прилагането му, така и липсвало уточнение дали се начислява върху целия кредит или върху
остатъчната част от главницата, а уговореният такъв надхвърлял 30% от заема. Излага се и
довод, че договорите за кредит били нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22
ЗПК, тъй като не били налице съществени елементи като ГПР по кредита. Твърди се, че
липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по заема, а именно - кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, било в
пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
ал. 2 и 4 от ЗПК. Поддържа се, че в договорите бил налице грешно посочен размер на ГПР, а
действителният такъв надхвърлял максимално уговорения праг на ГПР. Така
3
формулираните клаузи водели до пълна нищожност на процесните договори и на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД същите били нищожни поради противоречие с добрите нрави. Прави
се и възражение, че договорите били нищожни и на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1
ЗЗД, тъй като противоречали на законоустановените императивни правила, така и
уговорената при непредставяне на обезпечение неустойка излизала извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционни функции и има за последица оскъпяване на
кредита. Ищецът релевира възражения и за нищожност на отделни клаузи от процесните
договори. Поддържа се, че клаузата за неустойка за непредоставено обезпечение и
задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство била нищожна поради
противоречие със закона, респ. неговото заобикаляне, на основание чл. 26, ал., пр. 1 и 2 ЗЗД,
вр. чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, а под
евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
Поддържа се, че било налице основание за нищожност на други такси и комисионни,
свързани с усвояване и управление на кредитите, които противоречали на изискването на чл.
33 от ЗПК, тъй като предвиждали при забава на длъжника същият да дължи освен законна
лихва за забава, също и всички разходи, направени от кредитора за събиране на вземането,
което било уговорено в противоречие и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С оглед изложеното, се
поддържа, че за кредитополучателя е било налице единствено задължение да върне на
ответника предоставената от него в заем сума по процесните договори, а с надплатените над
този размер ответното дружество се е обогатило, тъй като сумите са му заплатени без
основание. Искането към съда е исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Представят се доказателства под опис. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, в който се оспорват предявените искове. Релевира се възражение за
нередовност на исковата молба. Оспорва се ищецът да е придобил процесните вземания при
твърденията, че приложеният договор за цесия не е бил подписан от А. А. М.. Навеждат се
възражения, че на 16.07.2020 г. А. А. М. прехвърлила процесните вземания към трето за
спора лице- „Темис Кепитъл“ ЕООД, като впоследствие сключила договор за цесия с ищеца
на 20.10.2021 г. Оспорва се договорът с „Темис Кепитъл“ ЕООД да е бил прекратен, така и
евентуалното му прекратяване нямало за последица автоматичното прехвърляне на
вземанията в патримониума на кредитополучателя. Поддържа се, че договорите за цесия
били нищожни поради обстоятелството, че клаузите на чл. 3 и чл. 4 от договора са в
логическо противоречие относно изразената воля на страните, така и между страните не
било уговорено дали договорът бил сключен като възмезден или безвъзмезден, а липсата на
валидна уговорка относно цената по договора лишавало правоотношението от един от
съществените му елементи. Вземанията, предмет на договора за цесия, не били надлежно
индивидуализирани, като тяхната неопределяемост водела до недействителност на целия
договор за цесия. Процесният договор за цесия бил нищожен и поради противоречието му
със закона и като накърняващ добрите нрави. Навеждат се и доводи, че договорът за
вземания от финансови институции, сключен с А. А. М., е нищожен на основание чл.26, ал.2
4
от ЗЗД - поради липса на съгласие, доколкото волята на страните относно възмездния
характер на договора не била ясна и недвусмислена, така и поради обстоятелството, че
цесионерът еднолично можел да направи договорите възмездни или не, в зависимост от
поведението си, на което потребителят– цедент, не може да окаже въздействие, както и било
налице нищожност на договорите за вземания от финансови институции поради
накърняване на добрите нрави. С оглед липсата на изразена воля за дарение, спрямо
договора за вземания от финансови институции приложение по аналогия намирали
правилата относно договора за продажба, а поради липсата на съществен елемент от
съдържанието на договора, същият бил нищожен поради противоречие със закона – относно
правилата, уреждащи договорите за прехвърляне на вземания, както и поради липса на
съгласие относно вземанията, които се прехвърлят. Липсвала и ясно изразена воля дали
вземанията се прехвърлят или се възлагат за събиране, поради което предметът на договора
за вземания от финансови институции не бил ясно определен, което обуславяло нищожност
на целия договор. Поддържа се, че договорът за вземания от финансови институции бил
сключен при накърняване на добрите нрави, тъй като съгласно чл. 14 от същия,
прехвърлителят е задължен да не предприема каквито и да било действия във връзка със
събирането на вземанията си, както и случай, че наруши това правило, дължи неустойка в
размер на вземането си. Посочената клауза се поддържа да поставя цедента в неравноправно
положение, а от цесионера зависело дали ще се извърши плащане на цена по договора за
цесия. Договорите за вземания от финансови институции имали характер на потребителски
договори и същите били неравноправни, доколкото предоставяли на цесионера по договора
пълен и изключителен контрол върху това дали ще има някакво плащане на цена към
цедента- потребител. Клаузите на чл.9, ал.4, чл.14, чл.15 и чл.16, ал.5 от договорите за заем,
предвиждащи значителни по размер неустойки за неизпълнение на задължения по същите,
не отговаряли на изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца, от една страна, и потребителя, от друга страна.
Навежда се и възражение, че договорите за вземания от финансови институции били
сключени от лице без представителна власт, което е основание за недействителност на
прехвърлителната сделка. Поддържа се, че правилата за защитата на потребителите е „intuitu
personae“ и от тях не може да се възползва лице, нямащо това качество. Сочи се, че ищецът
не е легитимиран да се позовава на нищожност на договорите, тъй като това право е
предвидено само за потребителя. Оспорва се процесните договори за паричен заем да
съдържат нищожни клаузи. В тази връзка се сочи, че уговорените изисквания към
поръчителите са стандартни и напълно обосновани, така и целят да установят
кредитоспособността на поръчителите. При кандидатстване за отпускане на заем на
потребителя е била предоставена информация за изискването за осигуряване на поръчители
или банкова гаранция чрез получаването на стандартен европейски формуляр от бъдещия
заемополучател, както и сроковете за това. Поддържа се, че предоставянето на обезпечение
било част от волята на страните при сключване на съответния договор за кредит, а
изисквания във връзка поръчителите и банковата гаранция били стандартни и обосновани.
Оспорва се уговорката за неустойка да противоречи на добрите нрави и да води до скрито
5
оскъпяване на кредита. Оспорват се и изложените в исковата молба доводи за нищожност на
атакуваните от ищеца клаузи. Уговорената неустойка била съобразена с естеството,
характера и целта на задължението за осигуряване на обезпечение, чието изпълнение
обезпечава. По силата на договорите за поръчителство потребителите били възложили на
„Файненшъл България“ ЕООД да обезпечава задълженията им към ответника по сключени
договори за паричен заем срещу уговорено в съответния договор за поръчителство
възнаграждение, като същото било дължимо при определени в договора условия, с оглед на
което се поддържа, че ответникът нямал пасивна легитимация за вземания за
възнаграждение за поръчителство, тъй като получател на сумите за възнаграждение за
поръчителство бил „Файненшъл България“ ЕООД. Поддържа се, че ГПР обхващал всички
дължими от потребителя суми и разходите, така и че в ГПР не следвало да се включват
неустойката при непредоставяне на обезпечение и възнаграждението за обезпечение, тъй
като същите не представлявали разходи по кредита. Излагат се съображения, че в
договорите за кредит били изрично посочени размерът на ГПР, като не бил ясен начинът, по
който ищецът е изчислил сочения процент на ГПР в исковата молба, а уговорената в
договора неустойка не се взима предвид при изчисляване на ГПР и уговореният лихвен
процент отговарял на законовите изисквания, като е съобразено и императивното изискване
относно размера на годишния процент на разходите. Посочва се, че ответникът не е страна
по договорите за поръчителство, сключвани между потребителите и „Файненшъл България“
ЕООД, и не определя техните условия, така и възнаграждението за поръчителство не се
отнася към задълженията по договорите за кредит с ответника. Твърди се също, че не било
налице изрично посочване в Общите условия на правото на отказ и срока, в който същото
може да бъде упражнено. Прави се възражение за погасяване на претендираните от ищеца
вземания по давност. Искането към съда е предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Представят се доказателства под опис. Правят се доказателствени искания.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове с правно основание по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване факта на
плащане на всяка една от процесните суми /т.е. в тежест на ищеца е да докаже, че
заемополучателят по посочените в исковата молба договори за паричен заем е извършил
плащане на твърдените в исковата молба суми по посочените от ищеца договори за паричен
заем, сключени между посоченото в исковата молба физическо лице - А. А. М., и ответното
дружество/, както и че по силата на твърдения в исковата молба договор за цесия,
вземанията си спрямо ответното дружество заемополучателят по процесните договори за
парични заеми е прехвърлил в полза на ищеца, представляващи получени без основание
суми от ответното дружество по договори за парични заеми, сключени с А. А. М. /подробно
индивидуализирани в мотивната част на настоящото определение/.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, в случай, че
6
твърди осъществяването на такива.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
основанието за задържането на процесните суми, както и наведените правопогасяващи и
правоизключващи възражения.
По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което
същите следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно.
Съдът намира, че искането на ответника за допускане на допълнителни въпроси към
съдебно-счетоводната експертиза, обективирано в молба от 04.08.2023г., следва да се остави
без уважение, доколкото предмет на спора са суми, които се твърди да са заплатени от
цедента на ищеца в полза на ответника, поради което неотносими се явяват въпроси относно
подавана информация към органи по приходите от ищеца и относно редовността на
воденето от ищеца счетоводство за посочения от страната период.
По искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК, да бъде задължено ответното
дружество да представи извлечения от счетоводството си, съдържащи данни с всички
плащания, извършени от страна на цедента по процесните договори за кредит, включително
плащания на допълнителни услуги, съдът намира, че същото не е необходимо, доколкото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, а и в този му вид се явява недопустимо. Достъп
до счетоводството, с оглед проверката за неговата редовност, респ. съдържащите се
счетоводни документи във връзка с извършвани плащания от стрна на цедента Ковачева,
към ответника, по погасяване на посочените по-горе ДПК, последния ще следва да
предостави на вещото лице, което ще следва да изготви допустимата и поискана от страните
ССчЕ.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Централния кредитен регистър, касае данни, за установяването на които ищецът е
представил сключените между ответника и цедента договори за заем, така и ответникът е
представил договори за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, поради което
същото не е необходимо за правилното решаване на делото и следва да бъде оставено без
уважение.
По исканията на ищеца за издаване на съдебни удостоверения, които да му послужат
пред „Изипей“ АД, „Айкарт“ АД, „Юробанк България“ АД и „Български пощи“ ЕАД, за
снабдяване с информация относно извършените от цедента плащания по процесните
договори за кредит, съдът го намира за основателно.
Следва да бъде уважено искането на ответника по чл. 192 ГПК, обективирано в молба
от 04.08.2023г., да бъде задължен „Темис Кепитъл“ ООД, ЕИК *********, да представи
Договор за прехвърляне на вземания от 16.07.2020г., сключен с А. А. М., ЕГН **********.
Следва да бъде уважено искането по чл. 183 ГПК ищецът да бъде задължен да
7
представи в оригинал Договор за вземания от финансови институции от 16.07.2020г.,
сключен с А.Н.К., включително пълномощно и уведомлението до ответника за извършената
цесия, като следва да бъде указано на ищеца да даде становище дали ще се ползва от
оспорените документи.
Следва да се допусне съдебно-графологична експертиза на разноски на ответника, с
оглед релевираното в отговора на исковата молба оспорване на автентичността на подписа
върху приложени по делото документи- договор за вземания от финансови институции,
сключен с А. А. М., ЕГН **********, както и пълномощно от А. А. М., за уведомяване за
цесия, приложени в заверено копие по делото – л. 54-57 от делото и л. 58 по делото, в
случай, че ищецът заяви, че ще се ползва от документите.
Следва да се отхвърли искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с
информация от БНБ, както и искането за събиране на гласни доказателствени средства,
доколкото същите са неотносими към предмета на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на
материалите по делото и справка при ответника, да даде отговор на поставените от ищеца
задачи, формулирани в молба от 09.06.2023г. /л.148 от делото/, както и от ответника по
въпрос 2 от отговора на исковата молба, единствено по отношение на процесните договори
за заем, сключени с А. А. М., ЕГН **********.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова, телефон: **********,
**********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600.00 лева, от
които 500.00 лева, вносими от ищеца, и 100.00 лева, вносими от ответника, в
едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца исканите съдебни удостоверения, които да му послужат
пред Изипей“ АД, „Айкарт“ АД, „Юробанк България“ АД и „Български пощи“ ЕАД, за
снабдяване с информация относно извършените от цедента А. А. М., ЕГН **********,
плащания по процесните договори за заем, след представяне на проект от страна на
ищеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника исканото съдебно удостоверение, което да му послужи
пред БНБ след представяне на проект.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 192 ГПК от „Темис Кепитъл“ ООД, ЕИК *********,
да представи Договор за вземания от финансови институции за прехвърляне на вземания към
8
„Изи Асет Мениджмънт“, сключени между „Темис Кепитъл“ ЕООД и А. А. М., ЕГН
**********.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да заяви изрично дали ще се
ползва от следните оспорени документи: 1./ договор за вземания от финансови
институции, сключен с А. А. М., ЕГН **********, както и 2./ пълномощно от А. А. М. за
уведомяване за цесия, и 3./ уведомление до ответника за извършената цесия – л. 54-57 от
делото и л. 58 по делото.
УКАЗВА на ответника, че върху него е доказателствената тежест да установи по
делото, че тези подписи не са положени от посоченото в частните документи лице, ако
ищецът поиска да се ползва от оспорените документи.
В случай, че ищецът заяви, че ще се ползва от документите, съдът:
ОТКРИВА на основание чл. 193 ГПК производство по оспорване на документи- 1./
договор за вземания от финансови институции, сключен с А. А. М., ЕГН **********, както
и 2./ пълномощно от А. А. М., за уведомяване за цесия, приложени в заверено копие по
делото – л. 54-57 от делото и л. 58 по делото, относно автентичността на подписите,
положени за А. А. М., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение да представи в оригинал 1./ договор за вземания от
финансови институции, сключен с А. А. М., ЕГН **********, както и 2./ пълномощно от А.
А. М., за уведомяване за цесия и 3./ уведомление до ответника за извършената цесия, като
му УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение, същите документи ще бъдат
изключени от доказателствата по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-графологична експертиза, която да бъде
изготвена от вещо лице графолог, който след като изследва договор за вземания от
финансови институции, сключен с А. А. М., ЕГН **********, както и пълномощно от А. А.
М., за уведомяване за цесия, в оригинал, да даде отговор на въпроса дали подписите в
договор за вземания от финансови институции, сключен с А. А. М., ЕГН **********, както
и пълномощно от А. А. М. за уведомяване за цесия, са положени от А. А. М. или от друго
лице, за което при необходимост да се издаде удостоверение на вещото лице за снабдяване
със сравнителните образци на лицето А. А. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 450 лв., вносим от
ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от молбата на ищеца, в която
изразява становище дали ще се ползва от документа и ако се ползва от него, УКАЗВА на
вещото лице, че следва да изготви заключението, след като изследва оригинала на
оспорените документи след представянето им по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Кръстев Велчев, гр.София, ж.к. „Бели брези“, бл.
16, ет. 3, ап. 9,тел.**********, като вещото лице да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК да
бъде задължено ответното дружество да представи извлечения от счетоводството си,
съдържащи данни с всички плащания, извършени от страна на цедента по процесните
договори за заем, включително плащания на допълнителни услуги; искането на ищеца за
издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Централния кредитен
регистър, като ненеобходими.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на допълнителни
задачи към съдебно-счетоводната експертиза по въпрос т.3.1. от отговора на исковата молба;
9
искането на ответника по чл. 183 от ГПК в останалата част; искането за събиране на гласни
доказателствени средства, като неотносими към предмета на делото.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2023г. от
15:00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от становище от 04.08.2023 г., подадено от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10