№ 4034
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100503570 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 20.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 65053/ 2020 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 29 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ срещу И. Г. В. /ЕГН **********/ иск
с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 1 073.25 лева,
представляваща заплатени на ответницата възнаграждения като вещо лице през
периода 01.01.2016 г.- 30.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба /23.12.2020 г./ до окончателното й изплащане. На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът Министерство на вътрешните работи е осъден да заплати на
ответницата И. В. сумата 300 лева- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочената сума,
ведно със законната лихва и разноските по делото.
Въззиваемата страна И. Г. В. /ответница по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
1
Предявен е иск /искове/ с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за отхвърляне на предявения от МВР иск /искове/ по чл.59, ал.1 ЗЗД
като неоснователен- чл.272 ГПК.
За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, следва да бъде установено увеличение на
имуществото на едно лице /имотно обогатяване/ за сметка на имуществото на друго
лице /чието имущество е намалено/ и да липсва възможност за правна защита на
обеднелия. Обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат
от един и същи факт или от общи факти/действия, респ. следва да е налице връзка
между тях.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което
може да се изрази в намаляване на актива, увеличаване на пасива- възникване или
увеличаване на задължения, извършване на разходи. Съответно обогатяването на едно
лице представлява имотно облагодетелстване, като: увеличаване на актива-
придобиване или запазване на права, намаляване на пасива- погасяване или
намаляване на задължения, спестяване на разходи.
Спорно във въззивното производство, предвид релевираните във въззивната
жалба на ищеца доводи, е налице ли е основание за изплащане на процесните суми на
ответницата /лично/- в качеството й на вещо лице по посочените в исковата молба и в
уточнителна молба от 8.09.2021 г. наказателни дела /нохд/, респ. обеднял ли е ищецът
МВР, поради обстоятелството, че тези суми следвало да бъдат изплатени на него,
вместо на ответницата.
По делото не е спорно, а се и установява въз основа на събраните писмени
доказателства /заповеди на Директора на НИКК от 2015 г. и 2017 г. за назначаване и
преназначаване на държавен служител/, че ответницата И. Г. В. е служител на
Националния институт по криминалистика и криминология /НИКК/- специализиран
институт на МВР за извършване на експертно- криминалистична дейност, научни
2
изследвания в областта на криминалистиката и криминологията и организационно-
методическа дейност, като считано от 15.05.2015 г. заемала длъжността "специалист ІІ
степен" в сектор "Физико- химия" към 02 отдел "Физико- химични и биологични
изследвания“, а считано от 1.02.2017 г. заемала длъжността "главен експерт" в сектор
"Физико- химия" към 02 отдел "Физико- химични и биологични изследвания“ при
НИКК- МВР, а също и че през исковия период между страните е съществувало
служебно правоотношение.
Не е спорно по делото и се установява от доказателствата /РКО, платежни
нареждания, сметки, справки, определения, протоколи, писма и др./, че през исковия
период в качеството на вещо лице ответницата В. изготвила множество експертизи по
наказателни дела, образувани в Районен съд- Ихтиман, Районен съд- Радомир, Районен
съд- Сливница и Софийски окръжен съд /СОС/, за което получила суми, вариращи от
20 лв. до 80 лв., за явяване /вкл. дневни и пътни/ и защита на експертизите в съдебно
заседание. Видно от доказателствата, така заплатените от посочените съдебни органи
разноски не представляват възнаграждения за изготвени от експерта /еднолично или
съвместно с други експерти/ заключения, за които се дължат съответни
възнаграждения по сметка на МВР- София и в полза на бюджета на НИКК- МВР-
София.
Процесните суми, за чието плащане са представени доказателства по делото /за
част от сумата 1 073.51 лв./, са получени от ответницата при действието на чл.60 ЗМВР
/в редакцията, обн. в ДВ- бр.53 от 2014 г./ и Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /в приложимата
редакция до изм. и доп., обн. в ДВ- бр.82 от 5.10.2018 г., понастоящем отменена,
считано от 28.02.2023 г./.
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗМВР, държавните служители, работещи
по трудово правоотношение в АМВР и в научноизследователските и научноприложни
институти, които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и
заключения, са органи на АМВР и на научно-приложните институти. Когато за
извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите,
назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд, консумативи
и режийни разноски.
На основание чл.403, ал.1 ЗСВ е издадена Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /понастоящем
отменена/, в която е предвидено- чл.20, ал.1 и ал.2, че на вещото лице, включително и
когато е служител на МВР, се заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни,
необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата,
съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с
ПМС № 72 от 1986 г. /ДВ- бр.11 от 1987 г./ и Наредба за служебните командировки и
3
специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 2014 г. /ДВ- бр.50 от 2004 г./, като
пътни, дневни и квартирни пари се заплащат за всяко явяване на вещото лице пред
органа, назначил експертизата, или пред органа, който го е призовал. Съгласно чл.21,
ал.1 и ал.2 от Наредбата, при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи
от него причини на същото, освен разходите, се заплаща и възнаграждение в размер не
по- малко от 20 лв.; такова възнаграждение, освен посочените в чл.20, ал.2 разноски, се
заплаща и при явяване на вещото лице пред съда за изслушване по изготвена в
досъдебната фаза на наказателния процес експертиза. Когато за извършването на
експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили
експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи
и режийни разноски- чл.22 от Наредбата /в приложимата през процесния период
редакция/. При извършване на експертиза от вещо лице, което е служител на МВР,
разходите за труд, консумативи и режийни разноски се установяват със сметка по
образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи- чл.23, ал.3 от
Наредбата.
Установява се от доказателствата, че на 6.11.2015 г. министърът на вътрешните
работи е издал Заповед № 8121з- 1350 относно създаването на организация на
дейностите по изготвяне на експертизи в МВР, определяне на разходите по
изготвянето им и контрол върху приходите, които следва да постъпят в бюджета на
МВР, предвиждаща изготвянето на сметки за направените разходи за извършените
експертизи, включващи разходи за труд, режийни разноски и разходи за консумативи,
на 4.12.2015 г. е издал Заповед № 8121з- 1477 за утвърждаване на разходи за
консумативи по изготвяни експертизи /в т.ч. от НИКК/ и на 18.12.2015 г.- Заповед №
8121з- 1544 за определяне на разходите за труд и режийни разноски, условията и
начините за изчисляване на данъци при извършване на експертизи от експерти от
звената на МВР, която впоследствие е изменена със Заповед № 8121з-992 от 12.09.2016
г.
Не се твърди от ищеца, нито се установява от доказателствата по делото, да са
съставени от негова страна визираните по- горе сметки- по образец, за претендираните
от ответницата суми.
Възложената на служителите на съответните институти на МВР, в т.ч.
Националния институт по криминалистика и криминология /НИКК, понастоящем
Национален институт по криминалистика- НИК/, дейност по извършването на
експертизи /включваща и участие в съответните производства/ се явява специфична
служебна дейност по смисъла на § 1, т.26а от ДР на ЗМВР, за която според нормата на
чл.178, ал.1, т.2 ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения към основното месечно възнаграждение. За осъществяваните от
служителите на НИКК дейности, вкл. посочената специфична служебна дейност,
4
същите получават възнаграждение, което се полага за изпълнение на всички техни
задължения, в т.ч. за изготвяне на експертни заключения като вещи лица, както и
възнаграждение за извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/, за полагане на труд на
официални празници /чл.179, ал.1 ЗМВР/ и т.н.
Според дадената в § 1, т.3 от ДР на Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица /отм./ дефиниция на понятието
"действително отработен час", това е времето за извършване на: оглед на обекти,
събиране на образци за сравнително изследване, измерване, преглеждане на
документи, справки в архиви, участие в назначени процесуални действия,
експерименти, изследвания, анализи и други дейности, необходими за изготвяне на
експертизата. Разходите за явяване на вещо лице, което е служител на МВР, за участие
в открито съдебно заседание, в което същото не може да изложи устно заключението
си /по независещи от него причини/, или за изслушване по изготвена в досъдебната
фаза на наказателния процес експертиза, са такива за извършена работа. Вещото лице
се призовава за заседанието, за да бъде изслушано/разпитано, респ. да потвърди
представеното заключение и да отговори на въпросите, които могат да му бъдат
поставени от съда и от страните, като даването на заключение е и обществен дълг-
арг. чл.271, ал.11 НПК. Систематичният анализ на цитираните по- горе нормативни
разпоредби обосновава извод на въззивния съд, че правото на МВР да получи разноски
по чл.22 от Наредбата- за труд, консумативи и режийни разноски, не включва и
следващите се на вещото лице възнаграждения по чл.21 от Наредбата- за явяването му
пред съд и отлагане на делото, които са разграничени както от разноските за труд,
консумативи и режийни разноски, чието получаване е обусловено от изготвянето на
сметка по образец, така и от визираните в чл.20 от Наредбата пътни, дневни и
квартирни пари, дължими на вещото лице.
В случая не се твърди от ищеца, нито се установява от доказателствата по
делото, същият фактически да е извършил такива разходи /реално направени разходи
за извършване на експертизи от ответницата В./, като липсват и данни да е създал
правила за начина, по който те се определят/оценяват, при съобразяване и на времето,
през което експертът изпълнява задължението си да се яви пред съда /в т.ч. през
почивни дни, на официални празници, извън установеното за него работно време/,
както и неговата продължителност, поради което и правилно е прието от
първоинстанционния съд, че по делото не е доказано, че в правната сфера на ищеца
МВР е настъпило обедняване, респ. че ответницата се е обогатила за негова сметка с
получаване на процесните суми, което съответно е довело и до отхвърляне на иска по
чл.59 ЗЗД като неоснователен. Цитираните по- горе заповеди на министъра на
вътрешните работи, имащи вътрешно- организационен характер, вкл. преценени
съвкупно, не установяват утвърден механизъм за определяне на разходите във връзка с
явяването на вещо лице, което е служител на МВР, и отлагане на делото по независещи
5
от него причини, както и при явяване на вещо лице пред съда за изслушване по
изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза. Недоказано, при това
положение, се явява твърдението на ищеца, че в правната му сфера е настъпило
обедняване, както и че ответницата се е обогатила за негова сметка с получаване на
процесната сума /суми/. Изплащането на част от претендираните от ищеца общо
1073.25 лв. /до размер на сумата 591 лв., за което са представени доказателства по
делото/ на ответницата- като вещо лице, е извършено в съответствие с действащата
през процесния период нормативна регламентация, визирана по- горе. Доказателства
за изплащане на останалата част от процесната сума по делото изобщо не са
представени от страна на ищеца.
Аргумент в подкрепа на горния извод се извежда и от действащата след
процесния период норма на чл.22, ал.2 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица /нова, обн. в ДВ- бр.82 от 2018 г.,
в сила от 5.10.2018 г., отм./, в която е изрично предвидено определените
възнаграждения по чл.21, ал.1 и ал.2 в случаите, когато вещото лице е служител на
МВР, да се изплащат на министерството. До приемането на този текст на Наредбата
следователно е съществувала хипотеза за изплащане на разходи на вещото лице, а не
на министерството, когато се касае за явяване пред съда, т.е. за случай, който не попада
в приложното поле на цитираните по- горе разпоредби, визиращи разходи за труд,
консумативи и режийни разноски /чл.22 от Наредбата/.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца
доводи обжалваното решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 300 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 20.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 65053/ 2020
г. на Софийски районен съд, І ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на И. Г. В. /ЕГН
**********/ сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7