№ 19288
гр. София, 09.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110118952 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.“ ЕООД с ЕИК: ***, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. С. А., доуточнена с молби с вх. №
119363/28.04.2023 г, с вх. № 189739/03.07.2023 г. и молба с вх. №
137556/25.04.2024 г., срещу „А.Т.Е.Г.“ АД, с ЕИК: ***, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от
1000 лева като частичен от общо 3647,32 лева, представляваща връщане на
заплатени без основание от К.М.М., с ЕГН: ********** в полза на „А.Т.Е.Г.“
АД суми в периода от 22.07.2017 г. до 15.02.2022 г. по 10 броя нищожни
договори за потребителски кредит, респективно – по нищожни клаузи от тях,
което вземане е цедирано на ищеца „Т.“ ООД по силата на договор за цесия
(договор за вземания от финансови институции) от 15.02.2022 г., сключен
между К.М.М., в качеството на цедент и „Т.“ ООД, в качеството на цесионер,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.07.2022 г. до окончателно изплащане
на задължението – като сумата от 1000 лева е формирана, както следва:
1. 77,70 лева – представляваща всички платени без основание по договор за
кредит № *** от 04.05.2017г. суми,
2. 77,70 лева – представляваща всички платени без основание по договор
за кредит № *** от 12.06.2017 г. суми;
3. 77,70 лева – представляваща всички платени без основание по договор за
кредит № *** от 13.07.2017 г. суми;
4. 67,20 лева – представляваща всички платени без основание по договор за
кредит № *** от 14.08.2017 г. суми,
5. 67,20 лева – представляваща всички платени без основание по договор за
кредит № № *** от 26.09.2017 г. суми,
6. 67,20 лева – представляваща всички платени без основание по договор за
кредит № *** от 30.10.2017 г. суми,
7. 562,30 лева – представляваща част от платените по договор за кредит №
1
*** от 16.01.2018 г. суми в общ размер от 792.10 лева;
8. 1 лев – представляваща част от платените по договор за кредит № *** от
08.11.2018 г. суми в общ размер от 991,44 лева;
9. 1 лев – представляваща част от платените по договор за кредит № ***
от 03.10.2019 г. суми в общ размер от 756,24 лева;
10. 1 лев – представляваща част от платените по Анекс № ** към договор
за потребителски кредит № *** от 03.10.2019 г. суми в общ размер от
672,84 лева.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между „А.Т.Е.Г.“ ЕАД, като кредитодател и К.М.М.,
като кредитополучател, са сключени следните договори за потребителски
кредит: договор за кредит № ***/04.05.2017 г., договор за кредит №
***/12.06.2017 г., договор за кредит № ***/13.07.2017 г., договор за кредит №
***/14.08.2017 г., договор за кредит № ***/26.09.2017 г., договор за кредит №
***/30.10.2017 г., договор за кредит № ***/16.01.2018 г., договор за кредит №
***/08.11.2018 г., договор за кредит №***/03.10.2019 г., анекс № ** към
Договор за потребителски кредит № *** от 03.10.2019 г.
Посочва, че кредитополучателят е заплатил следните суми по всеки
договор, както следва: 77,70лв. – платени по договор за кредит № *** от
04.05.2017г., 77,70 лв. – платени по договор за кредит № *** от 12.06.2017 г.,
77,70 лв. – платени по договор за кредит № *** от 13.07.2017 г., 67,20 лв. –
платени по договор за кредит № *** от 14.08.2017 г., 67,20 лв. – платени по
договор за кредит № *** от 26.09.2017 г., 67,20 лв. – платени по договор за
кредит № *** от 30.10.2017 г., 562,30 лв. – платени по договор за кредит №
*** от 16.01.2018 г., 1 лв. като част от 991,44 лв. – платени по договор за
кредит № *** от 08.11.2018 г., 1 лв. като част от 756,24 лв. – платени по
договор за кредит № *** от 03.10.2019 г. и 1 лв. като част от 672,84 лв. –
платени без основание суми по Анекс № ** към договор за потребителски
кредит № *** от 03.10.2019 г.
В исковата молба се твърди, че кредитополучателят К.М.М. е заплатила
посочените суми без основание, тъй като посочените договори за кредит,
респективно – отделни техни клаузи са нищожни /уточнени с допълнителната
молба от 25.04.2024 г./, поради което са възникнали посочените вземания
срещу кредитодателя за възстановяване на получените от последния суми,
които вземания са цедирани на ищцовата страна от кредитополучателя.
Твърди се, че описаните в исковата молба договори за кредит са
нищожни, тъй като съгласно изброените договори за кредит
кредитополучателя е длъжен да осигури на кредитодателя обезпечение под
формата на банкова гаранция или поръчителство, като при неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение дължи неустойка в
индивидуално определен размер по всеки договор за кредит, като размерът на
неустойката е средно между 50 и 100% от главницата. Обезпечението е
следвало да се предостави до края на следващия работен ден, след сключване
на договора за кредит, като поръчителите е следвало да имат нетен размер на
осигурителен доход в размер на 1500 лв., да бъдат над 20-годишни, да
2
работят на безсрочен трудов договор и да имат не по-малко от 5 години
трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели по друг договор за
кредит и да нямат задължения към други финансови и кредитни институции
или ако имат кредитната им история да не е със статус по-лош от „редовен“,
да нямат неплатени осигуровки през последните две години, като
кредитодателят може да не сключи договор със съответния поръчител с оглед
надеждността и платежоспособността на съответния поръчител. Другото
възможно обезпечение е предоставяне на банкова гаранция, която трябва да
покрие размера на всички суми, които кредитополучателя трябва да заплати
на кредитодателя, да покрива целия срок на договора, плюс още 6 месеца.
Посочва, че условията за предоставяне на поръчителство са уговорени по
такъв начин, че длъжникът да не може да предостави обезпечението, а е
следвало да заплати неустойката, с която кредитодателят си осигурил
допълнителна печалба по договора, наред с възнаградителната лихва.
Посочва, че предоставената неустойка за непредоставяне на обезпечение
драстично нарушават принципите на добросъвестност и справедливост,
изцяло противоречат на добрите нрави, както и на чл. 8, § 1 вр. със
съображение 28 от Директива 2008/48/ЕО, а уговорката не може да се отдели
от останалото съдържание на договора, тъй като кредитодателят не би
сключил договора без съответната клауза и последната представлява условие
за сключването им, поради което води до нищожност на договорите за кредит
изцяло на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Твърди се също така, че с договорите е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
вр. чл. 19 ЗПК, гъй като в ГПР не била включена таксата за допълнителната
услуга - гаранция, макар такава фактически да е събирана от потребителите. С
нарушаването на тази забрана се твърди, че потребителят бил въведен в
заблуждение относно икономическите последици от сключването на
договора. Поддържа се, че обвързването на възможността за отпускане на
кредит с клауза, уреждаща възмездно поръчителство, предоставено от
свързано с кредитора лице, на практика прехвърляло върху
кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, което било в противоречие с правилата на
Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредит.
Ищецът поддържа, че договорите нарушавали и изискванията на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, ако се приеме, че таксата за услугата гарант е включена в ГПР, тъй
като така последният надвишавал с пет пъти размера на законната лихва.
Поддържа, че е нарушена и формата на договорите за кредит, тъй като
не всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт поне размер 12, не са предоставени погасителни планове,
стандартни европейски формуляри и общи условия в два екземпляра,
клаузите на договорите не са формулирани по ясен и разбираем начин, не е
посочен коректно размер на ГПР, с което се нарушава разпоредбата,
задължаваща кредитодателя да формулира клаузите по договора по ясен и
недвусмислен начин, а също така в договора за кредит не се съдържа правото
на кредитополучателя да се откаже от договора и срока, в който това право
3
може да бъде упражнено, поради което договорите са нищожни на основание
чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД. Посочва също
така, че в договорите за кредит не е посочен годишния лихвен процент, както
и липсва информация за базата, на основата на която се изчислява лихвеният
процент – дали само върху остатъчната главница или върху целия размер на
кредита, не е посочено ясно методиката и начина на изчисляване и формиране
на ГПР, а е посочена само и единствено като процент, поради което
договорът е нищожен поради противоречие с чл. 22, вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10
ЗПК.
Твърди се, че договорите за предоставяне на финансови услуги от
разстояние са нищожни, като сключени при липса на съгласие, тъй като
кредитодателят не е предоставил на кредитополучателя общите условия и
необходимата съобразно чл. 5 ЗПК преддоговорна информация.
Поддържа, че договорите за кредит са нищожни поради липса на
съгласие, тъй като на кредитополучателите не били предоставени общите
условия и необходимата преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК.
Ищецът навежда възражения и за нищожност на отделни клаузи от
процесните договори. В този смисъл поддържа, че неустойката за
непредоставяне на обезпечение влиза в пряко противоречие с чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 10, ал. 1, пр. 2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, вр. чл. 19
ЗПК, с чл. 146, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 10, т. 19 и т. 20 ЗЗП и с
чл. 24 ЗПК, вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Посочва, че клаузата за неустойка за
непредоставяне на обезпечение е неравноправна клауза, която не е
индивидуално договорена и е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие на
правата и задълженията на доставчика и потребителя. Заради невключването
на неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР кредитополучателя
не е могъл да сравни предоставения договор за кредит с други, да предвиди
икономическите последици от сключването на договора. Посочва, че клаузата
за неустойката за непредоставяне на обезпечение противоречи на добрите
нрави. Поддържа се, че клаузите за такса за събиране на кредитите са
нищожни, тъй като противоречат на чл. 33 ЗПК и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй
като при забава на изпълнението на кредитополучателя по договор за
потребителски кредит кредитодателят има право да получи единствено
законна лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
а също така кредиторът не може да начислява такси и разноски за действия по
управляване и усвояване на кредита.
С оглед всичко изложено ищецът счита, че ответникът е получил
процесните суми без основание. Твърди, че е уведомил ответника за
сключените договори за цесия, но не е получил плащане на процесните суми,
поради което моли същите да му бъдат присъдени в настоящото
производство. Претендира разноски.
С допълнителната молба с вх. № 137556/25.04.2024 г. са представени
приложенията, описани в исковата молба.
Моли за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, за издаване на
4
съдебни удостоверения, които да послужат пред „Изипей“ АД и ЦКР, както и
прави доказателствени искания по чл. 190 от ГПК ответникът да бъде
задължен да представи оригинали или заверени преписи на договорите за
кредит и приложенията към тях и справка от счетоводството на ответника за
постъпили суми.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото „А.Т.Е.Г.“ АД, е постъпил писмен отговор – доуточнен с
допълнителна молба с вх. № 126531/16.04.2024 г., с който предявените искове
се оспорват като неоснователни.
Поддържа, че договорът за цесия между К.М.М. и „Т.“ ЕООД е
нищожен поради липса на съгласие, евентуално – поради липса на предмет,
тъй като страните не са индивидуализирали конкретното вземане, предмет на
договора за цесия по отношение на основание на възникване (източник),
страни, размер и др., не е посочено на какво недействително правно
основание възниква вземането за неоснователно обогатяване, поради което
източникът на вземането остава неуточнен. Посочва, че тази неяснота
накърнява правата на ответника, тъй като за него не е ясно за кои негови
задължения отговаря пред стария кредитор и за кои – пред новия.
На следващо място, оспорва твърденията, че неустойката за
непредоставяне на обезпечение е недействителна. Посочва, че при
изчисляване на ГПР на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит, а начисляването на неустойка е
резултат именно на неизпълнение на такова задължение на
кредитополучателя на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Посочва, че неустойката представлява адекватно обезщетение за
неизпълнение на задължението на длъжника да предостави обезпечение, за
което се е съгласил, бил е информиран към датата на сключване на договора,
а размер на неустойката е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната
функция на неустойката. Посочва, че доколкото процесния заем е
предоставен без обезпечение, без съгласие за директен дебит от заплатата на
длъжника, след бързо одобрение, кредиторът е поел риск, поради което за
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение длъжникът
дължи заплащане на неустойка за вредите на кредитора, изразяващи се в
увеличаване на риска от неизпълнение. Посочва, че клаузата за неустойка е
индивидуално договорена между страните и поради това не е неравноправна.
Възразява, че сключените договори са нищожни поради липса на
посочване на начина на изчисляване на ГПР и на общата дължима сума от
потребителя, тъй като разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл. 19 от
Директива 2008/48/ЕО задължава в договора за потребителски кредит да се
посочат допусканията, послужили за изчисляване на ГПР, а не изчерпателно
да се изброяват всички разходи, включени в ГПР. Посочва, че въпросът дали
неустойката за непредоставяне на обезпечение следва да се включва в ГПР и
дали заедно с нея ГПР надвишава законоустановения максимум е от значение
за действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло.
Посочва, че е предоставена преддоговорна информация по кредита, шрифта в
5
договора е в размер 12, оспорва, че договорната лихва противоречи на
добрите нрави и е в рамките на допустимия по ЗПК размер на ГПР.
Поддържа, че посочения в договора ГПР отговаря на действителния
ГПР, начисляван по кредита, поради което оспорва твърденията на ищеца, че
е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и 2
ЗЗПотр.
Оспорва, че кредитополучателя К.М.М. е изпълнила своите задължения
и е погасила изцяло дължимите суми по процесния договор за кредит, като
навежда, че размерът на процесните суми се явява недоказан, тъй като не е
предоставен документ за предаване на суми от кредитополучателя на
кредитодателя.
Релевира възражение, че вземането е погасено по давност.
Поради посоченото моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и адвокатско
възнаграждение.
Като приложения към отговора на исковата молба са представени
следните документи: Общи условия на „А.Т.Е.Г.“ АД, приложими към
договори за потребителски кредити; договор за кредит № *** от
04.05.2017г.; погасителен план към Договор за кредит № ***; стандартен
европейски формуляр към Договор за кредит № ***; договор за кредит № ***
от 12.06.2017 г.; погасителен план към договор за кредит № ***; стандартен
европейски формуляр към договор за кредит № ***; договор за кредит № ***
от 13.07.2017г.; погасителен план към договор за кредит № ***; стандартен
европейски формуляр към договор за кредит № ***; договор за кредит № ***
от 14.08.2017г.; погасителен план към договор за кредит № ***; стандартен
европейски формуляр към договор за кредит № ***; договор за кредит № ***
от 26.09.2017г.; погасителен план към договор за кредит № ***; стандартен
европейски формуляр към договор за кредит № ***; договор за кредит № ***
от 30.10.2017г.; погасителен план към Договор за кредит № ***; стандартен
европейски формуляр към договор за кредит № ***; договор за кредит № ***
от 16.01.2018г.; погасителен план към договор за кредит № ***; стандартен
европейски формуляр към договор за кредит № ***; договор за кредит № ***
от 08.11.2018г.; погасителен план към договор за кредит № ***; стандартен
европейски формуляр към договор за кредит № ***; договор за кредит № ***
от 03.10.2019г.; погасителен план към договор за кредит № ***; стандартен
европейски формуляр към договор за кредит № ***; приложение № 1 към
договор за кредит № ***; анекс № ** от 16.01.2020 г. към договор за
потребителски кредит № ***; стандартен европейски формуляр към Анекс №
**; приложение № 1 към Анекс № **.
С допълнителната молба с вх. № 126531/16.04.2024 г. ответното
дружество уточнява по всеки от 9-те договора и един анекс какви суми са
постъпили от длъжницата и какви вземания са погасени с тях.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
6
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Предвид представените данни за получени плащания на този етап не
следва да се допуска съдебно счетоводна експертиза.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да
представи оригинал или заверени преписи на договора за кредит са
ненеобходими, предвид представянето на исканите документи с отговора на
исковата молба.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи извадка от счетоводството си е недопустимо, тъй като се изисква
изготвяне на документ, а не представяне на готов документ и ненеобходимо.
Искането на ищеца за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения е
удовлетворено от съда, удостоверенията са изготвени и приложени към
делото и са предоставени на разположение на ищеца.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да
посочи с писмена молба с препис за насрещната страна своя банкова сметка, с
оглед плащане на процесните суми – съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права от неоснователно обогатяване,
възникнало от заплащане на недължими суми от К.М.М. в полза на „А.Т.Е.Г.“
АД по 10 бр. нищожни договори за потребителски кредит, евентуално – по
нищожни клаузи от такива договори, които вземания са цедирани на ищеца с
договор за цесия от 15.02.2022 г..
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че между „А.Т.Е.Г.“ АД И Крилка Методиева
Митова са сключени договор за кредит № ***/04.05.2017 г., договор за кредит
№ ***/12.06.2017 г., договор за кредит № ***/13.07.2017 г., договор за кредит
№ ***/14.08.2017 г., договор за кредит № ***/26.09.2017 г., договор за кредит
№ ***/30.10.2017 г., договор за кредит № ***/16.01.2018 г., договор за кредит
№ ***/08.11.2018 г., договор за кредит №***/03.10.2019 г., анекс № ** към
Договор за потребителски кредит № *** от 03.10.2019 г.
Горните факти са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на
7
всяка една от процесните суми по посочените в исковата молба договори за
потребителски кредит на ответното дружество, както и че по силата на
твърдените в исковата молба договори за цесии, заемополучателят К.М.М. е
прехвърлила в полза на ищеца вземанията си срещу ответното дружество за
връщане на получени без основание суми от ответното дружество по
договори за потребителски кредити, сключени с К.М.М. (за което
обстяотелство не представя доказателства), както и наведените основания за
нищожност.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже основанието за задържането на процесните суми, както и наведените
правопогасяващи и правоизключващи възражения.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за сключване на процесния договор за цесия (договор за
вземания от финансови институции) от 15.02.2022 г., сключен между К.М.М.,
в качеството на цедент и „Т.“ ООД, в качеството на цесионер.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и допълнителните молби и отговора на
исковата молба и допълнителната уточнителна молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на този етап искането за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза – предвид дадените уточнения – от ищеца в
молба с вх. № 189739/03.07.2023 г. и от ответника в молба с вх. №
126531/16.04.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца - за
изискване на документи по чл. 190 ГПК от ответника.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.06.2024 г. от
11.45 часа за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото,
на ищеца и препис от отговора и от молба с вх. № 126531/16.04.2024 г.;
на ответника и препис от молба с вх. № 189739/03.07.2023 г. и с вх. №
137556/25.04.2024 г. .
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
8
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9