№ 195
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330206567 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4618579, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Р. Й. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш, от която
да се провери датата на връчване на електронния фиш, поради което не може
да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за
обжалването му. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи
разписка за връчване с указания, че при непредставяне на такава, жалбата ще
се счита за подадена в срок. По делото е представена единствено справка от
системата АИС-АНД, видно от която обжалваният електронен фиш е връчен
1
на 20.09.2021г., като жалбата е подадена на дата 29.09.2021г. Доколкото от
въззиваемата страна не е представена разписка за връчване и с оглед
гарантиране правата на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е подадена
именно на 20.09.2021г., т.е. в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 14.03.2021 г. в 21,10 часа на
Републикански път II-64 км. 49+800, в посока с. Труд, при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс
от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена
наказуема скорост- 93 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 33 км/ч.
Като собственик е посочен Р. Й. Г..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 96 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч.,
установената от АНО скорост се явява в размер на 93 км/ч. Собственик на
автомобила, видно от представената справка за собственост, е
жалбоподателят Г..
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
2
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай, според съда, не е налице неспазване на пътен знак
B26 от страна на жалбоподателя на посоченото място на нарушение, поради
което и същият не е извършил вмененото му административно нарушение.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане
на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане
на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването
3
на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички
представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката
си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.
На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият,
видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 49+800, при посока
на контролираните МПС от юг към север. В протоколът било посочено, че
разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е било 150
метра.
Видно от Протокола и от представеното статично изображение,
заснетият автомобил се е движил в посока гр. Пловдив – с. Труд. Зад
автомобила, на статичното изображение, се наблюдава пътен знак В34 – край
на забраните, въведени с пътни знаци.
За преценка на законосъобразността на осъщественото
видеонаблюдение, съдът е изискал и справка от ОПУ-Пловдив за наличните
пътни знаци. Съгласно писмо изх. № 11-00-929/01.11.2021г., има монтиран
пътен знак В26 приблизително на км 49+860, като от представените снимки е
видно, че същият е монтиран преди пътеуказателна табела Ж1, като знакът е
поставен, за да ограничава движението в района на забавителен шлюз преди
крайпътен обект „Рефан България“ ЕООД. В района на крайпътния обект на
Рефан, при км 49+800, в посока от с. Труд към гр. Пловдив, липсва знак В34,
нито какъвто и да е друг знак, въвеждащ край на въведена забрана, какъвто е
видно да съществува на статичното изображение. Такъв знак съществува на
км 50+443 дясно платно (посока с. Труд - гр. Пловдив).
На следващо място, видно от представената снимка на АТСС, с което е
4
бил осъществен видеоконтролът, е налична на отсрещната страна на пътя
голяма правоъгълна сграда. От снимките, представени от ОПУ-Пловдив,
такава сграда или каквато и да е друга сграда не са налични на отсрещната
страна на пътя в близост до пътния знак на км 49+860.
За гарантиране правата на гражданите, в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е
предвидено да се посочват географските координати, където е било
разположено АТСС. Целта на тази разпоредба е да се провери при наличие на
съмнение кое е точното място, където е бил осъществен видеоконтролът,
особено в случаите когато се твърди нарушаване на пътен знак за
ограничение на скорост и от представените снимки – статично изображение и
снимка на разполагане на АТСС, не може да се направи несъмнен извод за
нарушаването на забраната. При служебна справка в интернет приложението
google maps се установява, че посочените в статичното изображение
координати, NL 42.205042 и EL 24.733695, отговарят като място
приблизително на находящата се на път II-64, посока с. Труд – гр. Пловдив
бензиностанция Шел, която се намира на около половин километър от пътния
знак B26 при км 49+860, съгласно находящата се в близост до нея
пътеуказателна табела Ж1 (1000м.) и находящата се в близост до знакът B26
пътеуказателна табела Ж1 (500м.). Нещо повече – срещу бензиностанцията,
на отсрещната страна на пътя, е наличен пътен знак В34 – край на забраните,
въведени с пътни знаци, както и малко по-встрани от знака (в посока към с.
Труд) е налична голяма правоъгълна сграда, която наподобява сградата от
снимката на разположението на АТСС. В случай на осъществяване на
видеоконтрола от тази точка, предхождаща значително км 49+860 (при
посока от гр. Пловдив към с. Труд), би било възможно заснемането на
автомобила, заедно със знака В34, каквото не би било възможно в случай, че
видеоконтролът действително е бил осъществен на км 49+800, тъй като такъв
знак от другата страна на пътя покрай посочения километър не съществува.
С оглед на всички изброени доказателства, единственият възможен
извод е, че видеоконтролът е бил осъществен на път II-64, но не на км 49+800,
както е посочено в електронния фиш, а значително преди това – около км
50+443, където на отсрещната страна има поставен знак В34. Разликата не се
явява незначителна, особено с оглед изискването за доказване на нарушение
на пътен знак В26. Така с оглед несъответствието между мястото на
осъществяване на видеоконтрол и твърдяното място на извършване на
5
нарушението, не се доказа по несъмнен начин, че мястото за разполагане на
АТСС е било определено така, че контролът на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта да се извърши по начин, който да гарантира
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта.
С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен поради несъответствие на мястото на извършване на
видеоконтрола и мястото, посочено в електронния фиш като място на
извършване на нарушението, поради което и и като такъв следва да бъде
отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36,
ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи
възнаграждение в размер на 300 лв. Същото следва да бъде заплатено от
насрещната страна на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4618579, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Р. Й. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на адвокат С.Ж. П., вписан в АК Пловдив с
персонален номер *** и със служебен адрес ***, сума в размер на 300 лв.,
представляваща разноски за оказана безплатна правна помощ в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
6
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7