Решение по дело №407/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 174
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Галина Косева
Дело: 20214200500407
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Габрово, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева

Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20214200500407 по описа за 2021 година
С решение №191/19.07.2021г. по гр.д.№313/2021г. Габровският районен
съд е осъдил „ЗГПУ ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, С. № *, представлявано от управителя Д.В.В., да
заплати на „ЛЕОМЕТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление село П., община Габрово, представлявано от управителя Г.Р.К.,
сумата 2 640 лева, представляваща възнаграждение по сключен между
страните договор за изработка на чугунени отливки и виброоснови, за които
ищецът е издал фактури № **********/16.11.2017г. и
№**********/16.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 19.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
на осн. чл. 286 от ТЗ във вр. с 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата
803,73 лева- лихва за забава за периода от 19.02.2018г. до 18.02.2021г., на
осн. чл. 86 от ЗЗД.
Със същото решение съдът не е уважил направеното от „ЗГПУ ГРУП"
ООД гр. Габрово възражение за прихващане със сумата 4 808,75 лева, като
неоснователно.
Присъдени са и разноски- „ЗГПУ ГРУП" ООД, ЕИК *********, е
1
осъдено да заплати на „ЛЕОМЕТ" ЕООД, ЕИК107565505, 635,60 лева, на
осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.
В законният срок решението е обжалвано от адв. Хр. М.- процесуален
представител на „ЗГПУ ГРУП" ООД, като немотивирано и неправилно.
Изслушаната експертиза била непълна и невярна, но съдът не уважил
искането за допускане на повторна такава. Между страните имало договор
и/или договори, но вербални. Поради липса на писмено волеизявление
нямало как да се докаже правото на прихващане. На ищеца били заплатени
металните каси, без тях той не бил в състояние да изработи чугунените
изделия. Същите не можело да се изработят в дървени каси, както твърдяло
вещото лице.
Претендирано е да се отмени решението на първата инстанция.
В законният срок другата страна е подала писмен отговор, в който сочи,
че въззивната жалба е неоснователна и недоказана.
За да постанови съдебният си акт първата инстанция е изложила следните
съображения:
Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение от
сключен между тях устен договор за изработка на движими вещи, описани в
процесните фактури, по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. По силата на чл. 266
от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Фактурите са получени от представител на ответното дружество, като
съгласно чл. 303а ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане. Плащане от страна на поръчалия и
приел работата не е направено, поради което са налице предпоставките за
уважаване на предявените искове за главница и лихва в пълен размер.
Прихващане в случая не може да бъде направено: това възражение може да
се уважи само ако ищецът действително се е разпоредил с намиращите се в
негово владение вещи, собственост на ответника и така се е обогатил за
негова сметка, но това не е доказано, а ако ищецът все още държи тези вещи,
ответникът може да иска връщането им и възражение за прихващане не би
могло да бъде уважено, тъй като не се касае за парично вземане.
Съдът, като взе предвид надлежно представените по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си
2
по чл. 269 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Няма спор, че между страните по делото е бил сключен устен договор за
изработка на чугунени отливки- "Леомет" ЕООД се е задължило да изработи
същите, а "ЗГПУ ГРУП" ООД да ги получи и заплати. Ищцовото дружество е
изпълнило задължението си и е изработило и доставило на ответното
съответните вещи, като е издало и надлежните фактури за това. Ответното
дружество е получило изработеното без възражения, но не е заплатило
възнаграждението за приетата работа, като в отговора на исковата молба и по
време на съдебното производство не оспорва и не отрича задължението си -
"не отрича, че дължи стойността".
Дружеството- длъжник твърди, че е предоставило на ищеца метални каси
модели, с които да изработи поръчаното по договора и които не са върнати,
поради което е направило възражение за прихващане със стойността им,
посочена във фактурите, приложени към отговора на исковата молба. Сочи,
че това е причината, поради която не е заплатено изработеното по договора.
Следва да се отбележи, че твърденията на "ЗГПУ ГРУП" ООД за
задължение на "Леомет" ЕООД към него са неясни и противоречиви: В
отговора на нотариалната покана на л.15, се сочи, че са "задържани
неправомерно вече 3 години собствените на "ЗГПУ ГРУП" ООД метални
каси, леярски модели и оборудване- изработени от "Леомет" ЕООД и
заплатени от "ЗГПУ ГРУП" ООД, поради което последното няма да заплати
стойността на процесните фактури, докато не му бъдат възстановени/
върнати"; В отговора на исковата молба се твърди, че "ищецът доставил-
продал на ответника 28 бр. метални каси и 6 бр. модели, които след
продажбата им и заплащане от страна на ответника останали при ищеца,
защото били използвани и без тях нямало как да се произведат и изработят
чугунените отливки и виброоснова фактурирани в двете неплатени фактури
и които ищецът по всяка вероятност неправомерно отчуждил, поради което
отказва да ги върне, твърдейки, че не са оставени при него"; В с.з. на
18.05.2021г. пред районният съд "ЗГПУ ГРУП" ООД твърди, че е заплатило
металните каси /служещи за изработване на отливки/, те са негова
собственост и представени за съхранение на ищеца.
Ищцовото дружество отрича в негово владение да се намират и да е
3
използвало за изработката на изделията по конкретният договор "модели и
метални каси" на ответника, които да са оставени "за отговорно пазене", а
това, което е получило- "виброоснова- голяма и малка и един брой
алуминиева блана", заявява, че "никога не е отказвало да предаде".
При тези данни по делото правилно и законосъобразно районният съд е
приел, че възражението за прихващане следва да се отхвърли като
неоснователно и недоказано.
Не е налице фактическият състав на правото да се извърши прихващане
по чл.103, ал.1 ЗЗД, а именно в случая няма доказателства за съществуването
на: две действителни вземания /задължения/; вземанията да са насрещни;
двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи;
вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо и
ликвидно /ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по
материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно
решение вземане/. Прихващане може да се направи само с еднородни
вземания, а в случая няма данни по делото между двете дружества да има две
действителни насрещни вземания с предмет пари или еднородни и заместими
вещи, нито да е налице вземане на "ЗГПУ ГРУП" ООД, което да е изискуемо
и ликвидно. Първо се твърди, че "Леомет" ЕООД продало на "ЗГПУ ГРУП"
ООД вещи по друга сделка- за която са представени фактурите към отговора
на исковата молба /20 бр. метална каса, 1 171 кг. чугунена отливка, 8 бр.
метални каси, 6 бр. модели/, но не ги е предало на купувача. После се сочи,
че "Леомет" ЕООД отказвало да върне на "ЗГПУ ГРУП" ООД метални каси,
леярски модели и оборудване. След това се заявява, че "ЗГПУ ГРУП" ООД
оставило на съхранение при "Леомет" ЕООД метални каси. По делото
липсват доказателства някоя от посочените вещи да е във владение на
"Леомет" ЕООД- което може да се установява в процеса с всички
доказателствени средства, вкл. гласни такива. Няма доказателства "Леомет"
ЕООД да е отказало да предаде на "ЗГПУ ГРУП" ООД владението на вещи,
които му е продало, нито да върне вещи, които собственика да е оставил "на
съхранение" или по друга причина там. Със съдебно- техническа експертиза
не се доказва предаването или отказът да се предадат вещи и в съдебното
производство такава експертиза не се назначава, за да издирва
местонахождението на движими вещи. Съдебно- техническа експертиза се
назначава когато са необходими специални знания- например по какъв начин
4
е изработено поръчаното, но методът и технологията на изработване не
доказват чия собственост са инструментите, матриците, оборудването и т.н.
послужили за това. Няма доказателства по делото, нито безспорност между
страните, че "Леомет" ЕООД има задължение към "ЗГПУ ГРУП" ООД-
парично или за връщане на вещ /останала в негово владение, предадена за
съхранение или др./. А при положение, че прихващане може да се прави само
с еднородни вземания, дори ако "Леомет" ЕООД /което има парично вземане/
държи вещи, собственост на "ЗГПУ ГРУП" ООД, то дължи връщане на
вещите, поради което не е налице еднородност на задълженията.
На основание гореизложеното решението на първата инстанция, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото на ответника по жалбата следва да се
присъдят разноски за въззивното производство в размер на сумата 480 лева-
адвокатско възнаграждение по представеният договор за правна помощ.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №191/19.07.2021г. по гр.д.№313/2021г. на
Габровският районен съд.
ОСЪЖДА „ЗГПУ ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, С. № *, да заплати на „ЛЕОМЕТ" ЕООД,
ЕИК107565505, със седалище и адрес на управление село П., община Габрово,
направените за въззивното производство разноски в размер на 480 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5