МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Т.Г.Т. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На неустановен ден през периода 11.04.2006г –
19.11.2007г в гр.Плевен съзнателно ощетил имущество на “Серес”АД-гр.София
поверено му да го управлява на основание сключен комисионен договор от
01.03.2006г с предмет сключване на правни сделки за сметка на “Серес”АД-София
по закупуване на земеделски земи на територията на РБългария, като от горното
деяние са последвали значителни щети за дружеството в размер на 30 104,18лв
– престъпление по чл.217 ал.4 вр.ал.1 от НК.
Приет е на основание чл.84 и сл. от НПК за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения от Дружество“Серес”АД-София
против подсъдимия Т.Г.Т. *** за заплащане на сумата от 30104,18лв
представляваща размера на причинената имотна вреда в резултат на деянието
предмет на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждане 11.04.2006г до окончателното изплащане на
сумата.
Конституирано е Дружество “Серес” АД - София като
граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение.
Подсъдимият Т.Г.Т. се явява в съдебно заседание, разбира обвинението
за какво е, дава подробни обяснения, като не признава вината си.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 01.03.2006г подсъдимият Т.Т. сключил комисионен
договор със “Земеделска земя” АД – София. По силата на този договор му е
възложено да извършва от името и за сметка на дружеството правни сделки по
закупуване на земеделска земя на територията на РБългария.
В изпълнение на договора дружеството е превеждало по
банковата му сметка в “Райфайзен банк” за периода 11.04.2006г до 19.11.2007г
общо сума в размер на 896 747,97лв. Срещу предоставените суми подсъдимият Т.
е следвало да организира закупуването на земеделска земя, която да стане собственост
на дружеството.
С този договор подсъдимият Т. се е задължил да
управлява тази сума в интерес на дружеството. Договорът се явява правното
основание за упражняването на правомощието на подсъдимия Т. да управлява чуждо
имущество.
С Анекс от 01.03.2006г към комисионен договор от
01.03.2006г изпълнението на задълженията на подсъдимия Т. по комисионния
договор е възложено на шест лица - И.И.Г., Д.М.К., А.И.Х., Х.В.Т., *** и ***,
които са оправомощени да сключват сделки от името и за сметка на дружеството.
Съгласно този Анекс подсъдимият Т. като комисионер се е задължавал да
контролира и да следи за действието им, включително и за спазването от тяхна
страна на задълженията по комисионния договор, сключен между подсъдимия Т. и
“Земеделска земя” АД – София.
В изпълнение на този анекс подсъдимият Т. упълномощил
свидетеля Х.Т., който започнал да изкупува земя за сметка на дружеството. За
целта подсъдимия Т. му превеждал необходимите суми по негова сметка в
ОББ-Плевен. От там свидетеля Т. плащал на продавачите на земята, след което
представял нотариалните актове на подсъдимия Т., заедно с отчет за изразходваните
средства.
Подобна е била схемата и за оправомощаването на
останалите лица, включените в анекса /Д.М.К., И.И.Г. и др./. Всички тези лица
подробно отчитали на подсъдимия Т. нотариалните актове по сключените сделки и
изразходените парични суми за закупуването на земята.
От получените 896 747,97лв подсъдимия Т. отчел на
представителите на дружеството сумата от 866 643,79лв. Останало заплащане
сума от 30 104,18лв. Не е установено кой се е облагодетелствал с тази
сума. Не е установено и дали неотчетената сума е присвоена от подсъдимия, но е
безспорно, че не отчитането е причинило щета на имуществото на “Серес” АД в
размер на не предоставената сума от 30 104,18лв.
По делото е назначена съдебно – оценителна експертиза
за стойността на щетата на дружеството. От заключението на вещото лице е видно,
че щетата на дружеството е в размер на 30 104,18лв, представляваща разлика
между предоставените аванси на подсъдимия Т. за периода 11.04.2006г до
19.11.2007г в размер на 896 747,97лв и общата стойност на изповяданите
сделки за 4 208,715 дка земеделска земя в размер на 866 540,79лв.
От заключението на вещото лице Е.Г., по назначената в
хода на съдебното следствие съдебно счетоводна експертиза, че направените
преводи от “Земеделска земя”АД гр.София на Т.Г.Т. в период 01.01.2006г до
30.11.2007г са в размер на 896 747,97лв, като в това число с банков превод
в ОББ АД 525 000лв, в Райфайзенбанк ЕАД България 365 000лв, МО – Н.В.
6747,97лв, като отчетените суми за закупени площи земеделска земя
4 208,720дка са 866 540,79лв.
От заключението на вещото лице Е.Г., по назначената в
хода на съдебното следствие съдебно счетоводна експертиза, че през периода
01.01.2006г до 30.11.2007г на подсъдимия Т.Т. са преведени суми от “Булброкърс”
АД в ОББ АД София в размер на 166 328,14лв и от “Калекс”ЕОД в ОББ АД София
в размер на 45 563,20лв, като не може да бъде установено с какво
предназначение са били преводите.
От заключението на вещото лице Е.Г., по назначената в
хода на съдебното следствие съдебно счетоводна експертиза, че подсъдимият Т.Т.
е извършил банкови преводи на свидетеля И.И.Г. в ОББ АД и в ЦКБ АД общо за
269 444лв, а отчетените суми от свидетеля И.Г. за закупената земеделска
земя възлизат на 340 698,87лв, като е закупена земя за по-голяма парична
сума от предоставената, т.е. явява се разлика в размер на 71 254,87лв.
От заключението на вещото лице Е.Г., по назначената в
хода на съдебното следствие съдебно счетоводна експертиза, че подсъдимият Т.Т.
е извършил банкови преводи на свидетеля Д.М.К. в ОББ АД и в ЦКБ АД общо за 20
217лв, а отчетените суми от свидетеля Д.К. за закупената земеделска земя
възлизат на 72 603,81лв, като е закупена земя за по-голяма парична сума от
предоставената, т.е. явява се разлика в размер на 52 386,81лв.
От заключението на вещото лице Е.Г., по назначената в
хода на съдебното следствие съдебно счетоводна експертиза, че подсъдимият Т.Т.
е извършил банкови преводи на свидетеля А.И.Х. в ОББ АД и в ЦКБ АД общо за 180
590лв, като свидетелят Х. няма реализирани сделки със земя.
От заключението на вещото лице Е.Г., по назначената в
хода на съдебното следствие съдебно счетоводна експертиза, се установява, че
свидетелят А.И.Х. е извършил превод за свидетеля И.И.Г. за сумата
27 700лв.
От заключението на вещото лице Е.Г., по назначената в
хода на съдебното следствие съдебно счетоводна експертиза, се установява, че
свидетелят И.И.Г. е извършил превод за свидетеля Д.М.К. за сумата
12 400лв, свидетелят А.И.Х. – за сумата 12 150лв, и свидетелят Ц.М.М.
- за сумата 3 500лв.
От заключението на вещото лице Е.Г., по назначената в
хода на съдебното следствие съдебно счетоводна експертиза, се установява, че
свидетелят И.И.Г. е извършил превод за свидетеля А.И.Х. за сумата 46 998лв, и
свидетелят Ц.М.М. – за сумата 16 000лв.
От заключението на вещото лице Е.Г., по назначената в
хода на съдебното следствие съдебно счетоводна експертиза, се установява, че
свидетелят И.И.Г. е извършил превод за свидетеля Ц.М.М. за сумата 3 000лв.
От
представената по делото счетоводна справка изх.№5834/25.03.2011г за изплатени
суми от подсъдимия Т.Г.Т. към “Серес” АД към 25.03.2011г, се установява, че
подсъдимият е възстановил на пострадалото дружество “Серес”АД от размера на
причинената щета 30 104,18лв сумата в размер на 12 000лв.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от показанията на разпитаните свидетели С.К.С.,
А.К.В., Х.В.Т., Д.М.К., И.И.Г., Н.В.В., А.Д.П., Ц.М.М. и А.И.Х. дадени в хода
на съдебното следствие, от заключението на вещото лице Е.И.Г. по назначената съдебно
оценителна експертиза, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, в това число комисионен договор от 01.03.2006г между “Земеделска
земя”АД и подсъдимия Т.Г.Т., анекс към комисионни договор от 01.03.2006г,
Решение №8 от 30.05.2007г, постановено по ф.д.№14433/2005г на СГС,
удостоверение изх.№20080415092243/15.04.2008г на Агенция по вписванията,
банково удостоверение изх.№110-161/28.05.2008г на Райфайзенбанк АД, счетоводни
справки от “Серес”АД за задължения на подсъдимия Т., свидетелство за съдимост
на подсъдимия и други. От показанията на свидетелите С.С. и А.В. по безспорен и
категоричен начин се установява, че между “Земеделска земя”АД София и
подсъдимия Т.Т. е бил сключен комисионен договор, по силата на който на
подсъдимия Т. е възложено да извършва от
името и за сметка на дружеството на правни сделки по закупуване на земеделска
земя на територията на РБългария. Според показанията на свидетеля С.С., който е
заемал длъжността “Изпълнителен директор” на “Земеделска земя”АД и на
преименуваното “Серес”АД, на подсъдимия Т. е преведена общо сумата в размер на
около 900 000лв за закупуване на земеделска земя, но последният е отчел
по-малко количество закупена земя и е останала разлика около 30 000лв
неотчетени. Според показанията на свидетелите С. и * се установява, че подсъдимият Т. при
многократни проведени с тях разговори е признавал обстоятелството, че има да
отчита пари, но по никакъв начин нито устно, нито писмено е уведомил двамата
свидетели – С. в качеството на “Изпълнителен директор”, В. – в качеството на
“Директор управление земи” за наличието на т.нар. проблемни сделки. Според
двамата свидетели парите са привеждани на подсъдимият Т.Т. и единствено той е
имал задължение да отчита тези пари на дружеството, като без значение е било
обстоятелството реално кои лица са осъществили сделките за покупко-продажбата
на земеделската земя. Според показанията на свидетелят С. подсъдимия Т. не е
предприел никакви действия да бъде възстановена щетата на дружеството, като
основната причина за прекратяване на дейността на подсъдимия Т. по закупуването
на земеделска земя за “Серес”АД, е била ангажираността на подсъдимия и към
други дружества за закупуване на земеделска земя. Това обстоятелство се
установява и от заключението на вещото лице
Е.Г. по назначената съдебно счетоводна експертиза, според която през
периода 01.01.2006г до 30.11.2007г на подсъдимия Т.Т. са преведени суми от
“Булброкърс” АД в ОББ АД София в размер на 166 328,14лв и от “Калекс”ЕОД в
ОББ АД София в размер на 45 563,20лв, като не може да бъде установено с
какво предназначение са били преводите. От показанията на свидетелите Х.Т., Д.К.,
И.Г., Н.В.В., А.Д.П., Ц.М.М. и А.И.Х. се установява, че същите са реализирали
фактически и правни действия по закупуването на земеделска земя за “Серес”АД,
като парите са получавали от подсъдимия Т.Т. – за свидетелите И.Г., Д.К. и А.Х.,
и от свидетеля И.Г. за свидетелите Д.К., А.Х., Ц.М.. Както бе посочено по-горе
от заключението на вещото лице Е.Г. се установява, че подсъдимият Т.Г.Т. е
извършил преводи на свидетелите Д.М.К. и И.И.Г. общо в размер на 289 661лв,
а разходите за закупуване на земеделска земя са възлизали на 413 302,68лв,
т.е. закупена е земя за по-голяма парична сума от предоставената – разлика от
123 641,68лв. Освен това от заключението на вещото лице Е.Г. се
установява, че една част от свидетелите са превеждали суми за друга част от
свидетелите, като не може да бъде установен произхода на тези суми и
основанието за тяхното превеждане. Също така от заключението на вещото лице се
установява, че свидетелят И.Г. е отчел закупена земеделска земя за по-голяма
сума от предоставената – разлика 71 254,81лв и свидетелят Д.К. също е
отчел закупена земя за по-голяма сума от предоставената – разлика
52 386,81лв. Следователно не може да бъде установено, кой се е
облагодетелствал от неотчетената на дружеството сума в размер на
30 104,18лв, както и не може да бъде установено дали неотчетената сума е
присвоена от обвиняемия, но е безспорно, че не отчитането е причинило щета на
имуществото на “Серес” АД в размер на 30 104,18лв. Твърденията на
подсъдимия Т., че сумата от 30 104,18лв не е превел на “Серес”АД поради
обстоятелството, че е имало налице проблемни сделки и неотчетени пари от
свидетелите К. и Г., според съда представлява една негова защитна теза, която
не се подкрепя от събраните по делото доказателства, напротив по категоричен
начин се опровергава от заключението на вещото лице Е.Г., според което и
двамата свидетели са отчели по-голямо количество земеделска земя от получените
от Т. суми. Освен това както бе посочено по-горе подсъдимият Т. е получавал
пари освен от “Земеделска земя” АД, респективно от “Серес”АД и от
“Булброкърс”АД и от “Калекс”АД, като не може да бъде направено разграничение на
кого на преведени получените суми от тези дружества, с какво предназначение са
били те и дали са били отчетени. Безспорно е установено, че не отчитането от
страна на подсъдимия на сумата от 30 104,18лв на “Серес”АД е причинило
щета на дружеството в този размер. Поради действията и бездействията на
подсъдимия Т. е настъпила щета за трето лице – “Серес”АД София.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.217 ал.4 вр.ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимият Т. на неустановен ден през периода 11.04.2006г –
19.11.2007г в гр.Плевен съзнателно ощетил имущество на “Серес”АД-гр.София
поверено му да го управлява на основание сключен комисионен договор от
01.03.2006г с предмет сключване на правни сделки за сметка на “Серес”АД-София
по закупуване на земеделски земи на територията на РБългария, като от горното
деяние са последвали значителни щети за дружеството в размер на
30 104,18лв. Престъплението – злоупотреба с доверие се характеризира с
особености на субекта и изпълнителното деяние, разграничаващи го от останалите
посегателства. Те сочат на действия на упълномощено пред външния свят лице,
изразяващи се в умишлено ощетяване на поверено за пазене и управление чуждо
имущество, на каквито обстоятелства индицира конкретиката по настоящото
дело. При липсата на доказателства, че горепосочената сума е
влязла в патримониума на обвиняемия, то те не биха могли да бъдат присвоени от
него, за да е налице съставът на престъплението “обсебване”. За престъпление по
чл.217 ал.4 от НК не е необходимо някое лице да се е облагодетелствало от
престъплението, а е достатъчно поради действие или бездействие на дееца да е
настъпила щета за трето лице.
В горния смисъл е и константната
практика на ВКС /в т.ч. решение №197/07.05.2009г по н.д.177/2009г на ІІІн.о.;
решение №91/17.02.2009г по н.д. 37/2009г на ІІІн.о. и др./
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимият Т. е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението.
Налице
е и специалната цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно
съзнание, че в резултат на това за другиго настъпва имотна вреда.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието,
личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Т.,
съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието с оглед размера
на причинената имуществена вреда. Като смекчаващи отговорността обстоятелства и
по отношение на подсъдимия Т., съдът
взе предвид чистото му съдебно минало, доброто процесуално поведение и
обстоятелството, че от момента на образуване на досъдебното производството до
момента на постановяване на присъдата от първоинстанционният съд същият
доброволно е възстановил на дружеството сумата от 12 000лв.
Съдът осъди подсъдимия Т.Г.Т. при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства за извършено престъпление по чл.217 ал.4
вр.ал.1 от НК на ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на
наказанието с ЧЕТИРИ годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата
в сила и ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 200лв. По отношение на
подсъдимия Т. са налице и трите кумулативни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, а
именно – наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода,
подсъдимият не е осъждан на наказания лишаване от свобода за извършени
престъпления от общ характер и за действителното му поправяне не е необходимо и
наложително той реално да изтърпи наложеното наказание, поради което съдът
отложи изпълнението на наказанието с три годишен изпитателен срок.
Според съда това по вид и
размер наказание ще изпълни целите на специалната и генерална превенция
визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди подсъдимия Т.Г.Т. с ЕГН ********** да
заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на “Серес”АД-гр.София сумата от
18104,18лв, представляваща размера на причинената имуществена вреда в
резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 11.04.2006г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 30104,18лв отхвърля иска като погасен
чрез плащане.
Налице са предпоставките за уважаване
на предявените граждански искове, а именно – виновно противоправно поведение на
подсъдимия, настъпил вредоносен резултат и причинна връзка между това противоправно
поведение на подсъдимия и резултата.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Т.Г.Т. да заплати държавна такса върху
размера на гражданския иск в размер на 1200,50лв.
по сметка на Плевенски районен съд.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Т.Г.Т. да
заплати направените деловодни разноски в полза на ПлРС в размер на 260лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: