Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№………………/02.03.2022 г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                           

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

            

при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2281 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Производството е образувано по молба на И. З.И.по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че е сключил с длъжника А.Б.-1 ЕООД четири договора за заем – договор за целеви паричен заем от 11.06.2015 г. за сумата от 500 000 евро,  договори за целеви паричен заем от 17.12.2015 г. за сумата от 350 000 евро, договор за целеви паричен заем от 04.05.2016 г. за сумата от 500 000 евро и  договор за целеви паричен заем за сумата от 200 000 евро от 12.06.2017 година. Всички договори били с нотариална заверка на подписите и получаването на сумите от длъжника се установявало от представени банкови бордера. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си да върне сумите по договорите, като заедно с уговорената лихва и неустойки за забава се твърди, че задължението на ответника възлиза на 1 853 615 евро.  Поради неизпълнение дори на част от задълженията си, се твърди, че длъжникът е в състояние на неплатежоспосбност. Евентуално се твърди, че е свръхзадължен.

В ОИМ длъжникът оспорва искането. Оспорва се валидността на сключения договор от 11.06.2015 г. и двата анекса към същия Твърди се, че договорът е сключен без да е налице надлежно решение на ЕСК на А.Б.1 ЕООД в този момент – Н.И.. Твърди се, че не са касае за договор за заем, а за инвестиция в дружеството

Твърди се, че на 11.06.2015 е извършено прехвърляне на собствеността върху всички дялове на ответното дружество от Н.И. на И.К., без обаче да му е предадена дружествената документация. Сочи се, че целта е била дружеството да продължи да се занимава със строителство, без обаче формално да участват Н.И. и съпругата му И.З..

Поддържа се, че всички договори са сключени, за да се осигури финансиране на строителството на многоетажна жилищна сграда, т.е касае се за инвестиция в дружеството (така уточнение в о.с.з по делото, проведено на 18.03.2021 г.).

Тъй като средствата не били достатъчни, дружеството сключило и договори с Л. АД за заем от 26.03.2018 г., 19.09.2018 г., 07.11.2018 г.  на обща стойност 678 000 лева.

С определение от 21.02.2021 г. по реда на чл.629, ал.4 от ГПК като кредитор в производството по несъстоятелност е конституирано дружеството и Л.В. ЕООД.

 Кредиторът твърди, че  по силата на договор за цесия от 03.02.201 г. е придобил от Л.В. ЕООД вземанията на Л.В. ЕООД към солидарните длъжници А.Б.1 ЕООД и И.К. по три договора за заем – договор за заем бизнес кредит – клиентски номер 5832 от 26.03.2018 г., договор за заем бизнес кредит-клиентски номер 5832/19.09.2018 г. и договор за заем Бизнес кредит –клиентски номер 5832/07.11.2018 година.

Всички договори били обезпечени с договорни ипотеки върху недвижими имоти, собственост на длъжниците и особен залог на търговско предприятие на А.Б.1 ЕООД.

Твърди се, че последното плащане по договора от 26.03.2018 г. е на 04.07.2019 г. – погасителна вноска за месец юли 2019 година, последното плащане по договора от 19.09.2018 г. е от 18.07.2019 г., а по договора от 07.11.2018 г. е от 06.06.2019 г. (молба от 19.02.2021 година). След това се твърди, че има постъпили суми за удовлетворяване на вземанията на кредитора по трите договора за заем в рамките на образувано производство по индивидуално принудително изпълнение (молба – уточнение от 11.08.2021 г.). Към момента на сключване на договора за цесия от 03.02.2021 г. вземанията на цедента към длъжника възлизали на 415 473,93 евро по договора от 26.03.2018 г., 74 883,59 евро по договора от 19.09.2018 г. и 377 545,46 евро по договора от 07.11.2018 година.

Длъжникът А.Б.21 ЕООД оспорва иска на присъединения кредитор Л.В. ЕООД, като сочи, че клаузите за нестойки и такси са нищожни, тъй като противоречат на добрите нрави – уговорените и търсени неустойки надхвърлят 100 % от размер на кредита, а при добавяне и на лихвите и на таксите, се получават три пъти по-големи суми от отпуснатия кредит.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Относно вземанията по договори за заем на кредитора И.З.Представен е договор за целеви паричен заем от 11.06.2015 г. (стр. 8-15 по делото) с нотариална заверка на подписите. По силата на договора И. З.И.като заемодател дава на А.Б.1 ЕООД като заемател сумата от 500 000 евро целево – за финансиране на етап от изграждане на описана в договора многофамилна жилищна сграда. Сумата е платима  по посочената банкова сметка ***. Заемът е следвало да се върне в срок „до 12 месеца, считано от деня на окончателната продажба на последния останал непродаден недвижим имот  на територията на посочената сграда“. Уговорена е и лихва в размер на 0,4 % на месец за срока на договора. Уговорена е и неустойка  за забава за връщане на сумата в размер на 1 % за всеки просрочен дена, при изпадане в забава за връщане на заетата сума.

Към договора е сключен анекс 1 на 04.05.2016 г. (стр. 23 по делото). По силата на анекса, заемателят се е съгласил да върне заетата сума в срок до 31.12.2016 г., като уговорената неустойка е за забава върху задължението за връщане на главницата или на задължението за заплащане на лихва е 0,01 % от дължимата главница или  лихва за всеки просрочен ден.

С анекс 2/31.12.2016 г. стр. 26 по делото)  е изменен чл. 3 от договора, като е посочено, че заемателят се задължава да върне заетата сума  в срок до 31.12.2017 година.

Представен е договор за паричен целеви паричен заем от 17.12.2015 г., с нотариална заверка на подписите (стр. 31-37). По силата на договора И. З.И.като заемодател дава на А.Б.1 ЕООД като заемател сумата от 350 000 евро целево – за финансиране на етап от изграждане на описана в договора многофамилна жилищна сграда. Сумата е платима  по посочената банкова сметка ***. Заемът е следвало да се върне в срок до 31.05.2016 година. Уговорена е и лихва в размер на 0,4 % на месец за срока на договора. Уговорена е и неустойка  за забава за връщане на сумата в размер на 1 % за всеки просрочен дена, при изпадане в забава за връщане на заетата сума.

Към договора е сключен анекс 2 на 31.12.2016 г. (стр. 41-43 по делото). По силата на анекса, заемателят се е съгласил да върне заетата сума в срок до 31.12.2017 година.

Представен е договор за паричен целеви паричен заем от 04.05.2016 г., с нотариална заверка на подписите (стр. 45-56 по делото). По силата на договора И. З.И.като заемодател дава на А.Б.1 ЕООД като заемател сумата от 500 000 евро целево – за финансиране на етап от изграждане на описана в договора многофамилна жилищна сграда. Сумата е платима  по посочената банкова сметка ***у. Заемът е следвало да се върне в срок до 31.12.2016 година. Уговорена е и лихва в размер на 0,4 % на месец за срока на договора. Уговорена е и неустойка  за забава за връщане на сумата в размер на 0,01 % за всеки просрочен дена, при изпадане в забава за връщане на заетата сума.

Към договора е сключен анекс 2 на 31.12.2016 г. (стр.57-59 по делото). По силата на анекса, заемателят се е съгласил да върне заетата сума в срок до 31.12.2017 година.

Представен е договор за паричен целеви паричен заем от 12.06.2017 г., с нотариална заверка на подписите (стр. 61-67 по делото). По силата на договора И. З.И.като заемодател дава на А.Б.1 ЕООД като заемател сумата от 200 000 евро целево – за финансиране на етап от изграждане на описана в договора многофамилна жилищна сграда. Сумата е платима  по посочената банкова сметка ***. Заемът е следвало да се върне в срок до 31.12.2017 година. Уговорена е и лихва в размер на 0,4 % на месец за срока на договора. Уговорена е и неустойка  за забава за връщане на сумата в размер на 0,01 % за всеки просрочен дена, при изпадане в забава за връщане на заетата сума.

По делото са представени и четири броя платежни нареждания за сумите съответно 500 000 евро, 350 0000 евро, 500000 евро и 200 000 евро, платени от И. З.-И.по в полза на А.Б.1 ЕООД по посочената в договорите банкови сметки.

Длъжникът не оспорва получаването на сумите.

Във връзка с предоставяне на заемните суми, е изслушано и заключение на съдебно –счетоводна експертиза, което в тази част не е оспорено пот страните. Съгласно заключението на вещото лице З.Д., което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено относно тези задача, се установява, че след справка в обслужващата банка на дружеството – заемополучател, както и в счетоводството на А.Б.1 ЕООД се установява, че по четирите договора за заем по сметката на дружеството с получени общо 1 550 000 евро, с левова равностойност 3 031 536,50 лева.

Относно вземанията на кредитора Л.В. ЕООД

По делото е представен договор за заем/бизнес кредит, клиентски номер 5832/26.03.2018 г. (стр. 274 и сл.), сключен между Л. АД като заемодател и А.Б.- 1 ЕООД като заемополучател и И.К. като солидарен длъжник. По силата на договора, заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя сумата от 173 800 евро, платима по посочения в договора начин  - чл. 2.1, чл.2.2. Уговорена е лихва в размер на 27 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата на предоставения заем, която лихва се начислява ежемесечно върху неизплатената главница по заема, за периода от деля, следваща датата на получаване на заема, до датата на пълното изплащане на главницата по заема. Лихва се изчислява на дневна база 1/360 част от годишния размер на ден и се дължи в пълен размер от започване на месеца, в който падежира. Уговорено е, че лихвата се дължи и изплаща по реда, предвиден в чл. 2.4 и погасителния план, приложение 1 към договора.

Уговорена е и неустойка за забава в размер на 0,23 % върху сборът от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до този момент договорна лихва, за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени задължения. Изрично е уговорено, че неустойката се начислява върху цялата непогасена част от заема, независимо дали заема е усвоен изцяло. Неустойката се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на реално изминали дни, вкл. и след обявяване на заема за предсрочно и незабавно изискуем.

Според чл. 2.4 от договор заемополучателя се задължава да изплати изцяло отпуснатия заем, заедно с начислената лихва, такси и разноски  в срок до 180 месеца от дататa на сключване на договора по приложения погасителен план. Уговорена е и последвателност на погасяване – чл. 2.4 (d).

Според чл. 2.3 (h) в случай, че до пълно погасяване на цялото задължение по договора заемополучателя коректно е изпълнявал всичките си задължения до съответната дата на падеж, без да е просрочвал свои имуществени  или неимуществени задължения и са изтекли минимум 24 месеца от отпускане на заема, заемодателят дължи връщане на 66 % от цялата сума на изплатената по договора лихва по смисъла на чл. 2.3 (а) и (в).

Вземанията по договора за заем са обезпечени с договорни ипотеки върху собствени на дружеството имоти,  намиращи се в многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг и магазини, изградена в груб строеж, адрес на поземления имот – гр. София, ЖК Н. I, идентификатор на ПИ – 68134.1385.930 и особен залог на тъ4рговксо предприятие, вписан по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ и в ТЗ.

Към договора има приложен погасителен план (стр. 265) за 180 броя погасителни вноски за периода 26.04.2018 г. – 26.03.2033 година. В посочените погасителни вноски са включени лихва и главница

По делото е представен договор за заем/бизнес кредит, клиентски номер 5832/19.09.2018 г. (стр. 292 и сл.), сключен между Л. АД като заемодател и А.Б.-1 ЕООД като заемополучател и И.К. като солидарен длъжник. По силата на договора, заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя сумата от 30 000 евро, платима по посочения в договора начин  - чл. 2.1, чл.2.2. Уговорена е лихва в размер на 27 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата на предоставения заем (чл. 2.3), която лихва се начислява ежемесечно върху неизплатената главница по заема, за периода от деля, следваща датата на получаване на заема, до датата на пълното изплащане на главницата по заема. Лихва се изчислява на дневна база 1/360 част от годишния размер на ден и се дължи в пълен размер от започване на месеца, в който падежира. Уговорено е, че лихвата се дължи и изплаща по реда, предвиден в чл. 2.4 и погасителния план, приложение 1 към договора.

Уговорена е и неустойка за забава в размер на 0,27 % върху сборът от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до този момент договорна лихва, за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени задължения. Изрично е уговорено, че неустойката се начислява върху цялата непогасена част от заема, независимо дали заема е усвоен изцяло. Неустойката се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на реално изминали дни, вкл. и след обявяване на заема за предсрочно и незабавно изискуем. Според чл. 2.4 от договор заемополучателя се задължава да изплати изцяло отпуснатия заем, заедно с начислената лихва , такси и разноски  в срок до 180 месеца от дататa на сключване на договора по приложения погасителен план. Уговорена е и последвателност на погасяване – чл. 2.4 (d).

Според чл. 2.3 (h) в случай, че до пълно погасяване на цялото задължение по договора заемополучателя коректно е изпълнявал всичките си задължения до съответната дата на падеж, без да е просрочвал свои имуществени  или неимуществени задължения и са изтекли минимум 24 месеца от отпускане на заема, заемодателят дължи връщане на 77 % от цялата сума на изплатената по договора лихва по смисъла на чл. 2.3 (а) и (в).

Към договора има погасителен план (стр. 299 и сл по делото) за 180 броя погасителни вноски за периода 19.10.2018 г. – 19.09.2033 година. В посочените погасителни вноски са включени лихва и главница.

По делото е представен договор за заем/бизнес кредит, клиентски номер 5832/07.11.2018 г. (стр. 310 и сл.), сключен между Л. АД като заемодател и А.Б.-1 ЕООД като заемополучател и И.К. като солидарен длъжник. По силата на договора, заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя сумата от 143 200 евро, платима по посочения в договора начин  - чл. 2.1, чл.2.2. Уговорена е лихва в размер на 27 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата на предоставения заем (чл. 2.3), която лихва се начислява ежемесечно върху неизплатената главница по заема, за периода от деля, следваща датата на получаване на заема, до датата на пълното изплащане на главницата по заема. Лихва се изчислява на дневна база 1/360 част от годишния размер на ден и се дължи в пълен размер от започване на месеца, в който падежира. Уговорено е, че лихвата се дължи и изплаща по реда, предвиден в чл. 2.4 и погасителния план, приложение 1 към договора.

Уговорена е и неустойка за забава в размер на 0,27 % върху сборът от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до този момент договорна лихва, за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени задължения. Изрично е уговорено, че неустойката се начислява върху цялата непогасена част от заема, независимо дали заема е усвоен изцяло. Неустойката се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на реално изминали дни, вкл. и след обявяване на заема за предсрочно и незабавно изискуем. Според чл. 2.4 от договор заемополучателя се задължава да изплати изцяло отпуснатия заем, заедно с начислената лихва , такси и разноски  в срок до 180 месеца от дататa на сключване на договора по приложения погасителен план. Уговорена е и последователност на погасяване – чл. 2.4 (d).

Според чл. 2.3 (h) в случай, че до пълно погасяване на цялото задължение по договора заемополучателя коректно е изпълнявал всичките си задължения до съответната дата на падеж, без да е просрочвал свои имуществени  или неимуществени задължения и са изтекли минимум 24 месеца от отпускане на заема, заемодателят дължи връщане на 77 % от цялата сума на изплатената по договора лихва по смисъла на чл. 2.3 (а) и (в).

Към договора има погасителен план (стр. 319 и сл. по делото) за 180 броя вноски за периода 07.12.2018 г. – 07.11.2033 година. В посочените погасителни вноски са включени лихва и главница.

И в трите договора е предвидена такса за предсрочно погасяване – 8.5 % от всички вноски, които заемополучателят би дължал според погасителния план.

Представени са и три договора за особен залог на търговско предприятие.

С договор за цесия от 03.02.2021 г.  Л. АД  продава на Л.В. ЕООД вземанията, които има:

-         по договор за заем/бизнес кредит –клиентски номер 5832/26.03.2018 г., общо в размер на 415 473,93 евро, от които 172 521,92 евро – главница, 54 222,44 евро – договорна лихва, 181 734,40 евро – неустойка за забава и такси - 6 995,17 евро;

-         по договор за заем бизнес кредит –клиентски номер 5832/19.09.2018 г. г., общо в размер на 74 883,59 евро, от които 29 861,23 евро – главница, 8 853,66 евро - евро – договорна лихва, 34 429,01 евро– неустойка за забава и такси – 1 739,69 евро.

-         по договор за заем бизнес кредит –клиентски номер 5832/07.11.2018 г. г., общо в размер на 377 545,46 евро, от които 142 752,905 евро - главница, 46 755,40 евро - договорна лихва, 176 141,51 евро - неустойка за забава и такси – 11 896,50 евро.

По силата на договора за цесия цедентът се е съгласил да издаде в полза на цесионера изрично пълномощно, което да му позволи да уведоми от негово име и за негова сметка длъжниците за извършената цесия.

По делото е прието основно и няколко допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице З.Д. за установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество, отразяване на задълженията на двамата кредитори, подали молби по чл. 625 от ТЗ, като и извършените погасявания по отпуснатите заеми.

В първото основно заключение от вещото лице Д. е направила анализ на финансово икономическото състояние на ответното дружество за периода 2015 – 2018 г., на базата на представените документи от ответника, съответното фирмата, водеща счетоводното обслужване, и публикуваните ГФО в ТР, като при изготвяне на второто заключение е включена и информация за 2019 г., а в заключението от 30.08.2021 г. –за 2020 г., в заключенията от 26.11.2021 г. и 10.01.2022 г. – към момента на изготвяне на заключенията, като са съобразени получени плащания в рамките на развиващото се индивидуално принудително изпълнение от кредитора Л.В. ЕООД, и налично имущество.

Вещото лице е работило по представените от НАП  ГДД по чл. 92 от ЗКПО, обявените в ТР ГФО, ревизионни актове от НАП, представени от счетоводителя на ответното дружество документи (представени по делото), справки от ЧСИ М.Б.за събрани суми в рамките на изпълнително производство, образувано по издадени в полза на Л.В. ЕООД изпълнителни листове от 10.2020 г., 01.2021 г.,05.2021 г.  и трети лица, и справка в счетоводството на Л.В. ЕООД.

Съдът кредитира констатациите от вещото лице, в основното и допълнителните заключения относно данните за получени суми, за  начина на отразяване в счетоводството на ответника на получени заеми, други счетоводни записвания, като  съобразени с наличните по делото документи, след направени справки в счетоводството на взискателя Л.В. ЕООД (доколкото същият е осигурил достъп), и като се прецени процесуалното поведение на ответника, а именно  - непредставяне на първична счетоводна документация, а единствено аналитични разшифровки, представени от счетоводителя на дружеството – ответник, изготвени до момента, до който това дружество е осъществявало счетоводно обслужване на А.Б.1 ЕООД.

Относно изводите на вещото лице, Съдът ще обсъжда същите, заедно с останалия събран по делото доказателствен материал и след преценка на основателността на възраженията на ответника относно валидността на определени клаузи в договорите за заем с двамата кредитори.

Според вещото лице Д., след справка в счетоводството на ответното дружество се установява при анализ на паричните потоци за периода 2015-2019 г. (годината, до която на вещото лице са представени макар и само аналитични счетоводни документи), че при съпоставяне на сумите по договорите за кредит за 2015, 2016 г. и 2017 г. с И.З. и фактически отчетените суми в отчетите за паричните потоци  за всеки един от отчетните периоди, се установява, че съгласно приложените платежни документи, през 2015 г. И.З.И.е предоставила 1 662 х. лв. кредит, като това е и обявената сума за 2015 г. като получен кредит. Съгласно приложеният платежен документ, през 2016 г. И.З.И.е предоставила 978 х.лв. кредит, а обявената сума за 2016 г. като получен кредит е 1 018 х.лева. Съгласно приложеният платежен документ, през 2017 г. И.З.И.е предоставила 391 х.лева кредит, а обявената сума за 2017 г. като получен кредит е 429 х.лева. Общият размер на получените суми по четирите договора за заем с И.З.възлизат на 3 031 536,50 лева.

Вещото лице е констатирало, че неправилно допълнително получени от И.З.сума от 20 000 евро е отразена като получен заем, при условие, че е била получена на 25.09.2017 г. с основание закупуване на гараж. Към 31.12.2018 г. е начисЛ. задължение по сметка 496 „Разчети по лихви“ в размер на 420 454,55 лева, като сумата е прехвърлена като задължение по сметка 152/1, след което цялото задължение в размер на 3 490 048,85 лева е закрито на 31.10.2018 г. със записано основание „прехвърляне на дълг във ХЕЛТ (З.), но тази сума е осчетоводена като приход на дружеството по сметка 709 „Други приходи от дейността“, при което е отчетена печалба към 31.12.2018 г. в размер на 1 128 х.лева, разпределена като дивидент.

Относно задълженията по договорите с Л. АД (Л.в. ЕООД), вещото лице е посочило, че съгласно приложените погасителни планове към трите договори за бизнес кредит, вземанията са следните:

-         по договор за Заем Бизнес кредит – с клиентски № 5832 от 26.03.2018 г. с отпусната и усвоена главница от 173 800 евро:

Обяснение	По погасителен план към 31.12.2019  начислени	Фактически начислени, поради просрочие на плащанията към 31.12.2019	Погасени към 31.12.2019	Неплатен остатък
Главница евро	1921,35	1921,35	1278,08	643,27
Договорна лихва евро	81723,33	81723,33	58468,12	23255,21
Наказателна лихва евро		77095,35	4877,75	72217,60
Общо евро	83644,68	160740,03	64623,95	96116,08

 

Последното плащане по този кредит е на 04.07.2019 г.

За 2020 г. няма нови погасявания.

ü По договор за Заем Бизнес кредит – Клиентски №5832 от 19.09.2018 г. за отпуснатата и усвоена главница е в размер на  30 000 евро

 

 

 

Обяснение	По погасителен план към 31.12.2019  начислени	Фактически начислени поради просрочие на плащанията към 31.12.2019	Погасени към 31.12.2019	Неплатен остатък
Главница евро	220,62	220,62	138,77	81,85
Договорна лихва евро	10092,33	10092,33	6738,08	3354,25
Наказателна лихва евро		12175,13	0,00	12075,13
Общо евро	10312,95	22488,08	6876,85	15511,23

Последното плащане по този кредит е на 18.07.2019 година.

За 2020 г. няма нови погасявания.

-         по Договор за Заем Бизнес кредит – Клиентски №5832 от 07.11.2018 г. за отпуснатата и усвоена главница е в размер на  143 200 евро

Обяснение	По погасителен план към 31.12.2019  начислени	Фактически начислени поради просрочие на плащанията към 31.12.2019	Погасени към 31.12.2019	Неплатен остатък
Главница евро	891,52	891,52	447,95	443,57
Договорна лихва евро	41771,88	41771,88	22524,65	19247,23
Наказателна лихва евро		70157,62	394,79	69762,83
Общо евро	42663,40	112821,02	23367,39	89453,63

Последното извършено плащане от „А.Б.“ ЕООД по този кредит е от 06.06.2019 година.

За 2020 г. няма нови погасявания.

Видно от заключението от 10.01.2022 г. , в резултат на осъщественото принудително изпълнение въз основа на издадени в полза на Л.В. ЕООД изпълнителни листове срещу длъжника А.Б.1 ЕООД след извършените продажби на притежаваните от „А.Б.“ ЕООД на имоти на дружеството, са получени следните суми:

Протокол/дата	Обект	Сума лв	Дата на получено плащане от ЧСИ	Прихваната сума	Преизчис лени суми в евро
04.02.2021	ап.А 3	27 139,52	25.3.2021		13 876,22
09.03.2021	ап.17			113 675,13	58 121,17
09.03.2021	ателие № 1			240 416,48	122 922,99
09.03.2021	магазин № 1			49 746,40	25 434,93
09.03.2021	магазин № 2			98 902,09	50 567,84
					257046,93
14.04.2021	ап.1	86 722,73	23.4.2021		44 340,63
21.4.2021	гараж 2	44 400,30	13.5.2021		22 701,51
21.4.2021	гараж 3	45 889,56	13.5.2021		23 462,96
21.4.2021	гараж 4	45 249,90	13.5.2021		23 135,91
21.4.2021	гараж 5	51 609,26	14.5.2021		26 387,40
					95687,77
1.11.2021	паркомясто 1			15 481,98	7 915,81
1.11.2021	паркомясто 4			15 482,12	7 915,88
1.11.2021	паркомясто 6/7			23 686,36	12 110,64
1.11.2021	паркомясто 8/9			23 709,87	12 122,66
1.11.2021	паркомясто 10/11			23 704,10	12 119,71
1.11.2021	паркомясто 12/13			23 685,24	12 110,07
					64294,79
Всичко:		301 011,27		628 489,77	475 246,33

 

 Във връзка с така издадените Постановения от ЧСИ М.Б., разпределените суми за ТД на НАП София град след извършените продажби на притежаваните от „А.Б.“ ЕООД имоти възлизат общо на 155160,65 лева.

С получените при разпределението от ЧСИ М.Б.суми, „Л.В.“ ЕООД е извършило покриване на част от вземанията си от „А.Б.– 1“ ЕООД, по договори, както следва:

1.         По Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 5832 от 26.03.2018 г.:

•           Плащане от 25.03.2021 г в размер на        13 876,22 евро, с което се погасяват 6 804,36 евро - неустойка за забава и 7 071.86 евро – такси и разноски;

•           Плащане от 23.04.2021 г в размер на        44 340,63 евро, с което се погасяват 44 340,63 евро – неустойка за забава;

•           Прихващане от 19.05.2021 г в размер на 257 046,93 евро, с което се погасяват 123 270,09 евро главница, 51 960.62 евро – договорна лихва и 81 816,22 евро неустойка за забава.

 •           Прихващане от 08.11.2021 г в размер на 52 508,18 евро, с което се погасяват 49 251,83 евро главница и 83 256,35 евро неустойка за забава.

2.         По Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 5832 от 19.09.2018 г. – няма погасявания

  •           Прихващане от 08.11.2021 г в размер на 11 786,60 евро, с което се погасяват 10455,39 евро неустойка за забава и 1331,21 евро такси и разноски.

3.         По Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 5832 от 07.11.2018 г.:

•           Плащане от 13.05.2021 г в размер на 69 300,38 евро, с което се погасяват 64 755.86 евро – неустойка за забава и 4 544.52 евро – такси и разноски;

•           Плащане от 14.05.2021 г в размер на 26 387,40 евро, с което се погасяват 13 086.96 евро – главница, 8 397.00 евро – договорна лихва и 4903.44 евро – неустойка за забава;

Вещото лице е констатирало, че актуалният размер на задълженията на „А.Б.– 1“ ЕООД към „Л.В.“ ЕООД, след приспадане на получени плащания и извършени прихващания към дата 23.11.2021 г възлиза на 392 733,33 евро с левова равностойност 768 119,62 л., които включват:

-      главници - 159 526,32 евро;

 - договорна лихва - 49 473,88 евро;

 - неустойка за забава - 175 972,67 евро;

 - такси и разноски - 7 760,46 евро;

С оглед анализа на финансово-икономическото състояние на ответното дружество за изследвания период 2015-2021 г., вещото лице е посочило и следното:

Вещото лице Д. е констатирало, че съгласно Балансите на дружеството „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г и към 31.12.2015 г, структурата на активите и пасивите на дружеството, е както следва:

Анализ на структурата на актива и пасива на баланса (в х.лв)

№	Показатели за структура	към 31.12.2018		към 31.12.2017		към 31.12.2016		към 31.12.2015
		Ст/ст	%	Ст/ст	%	Ст/ст	%	Ст/ст	%
	Структура на актива на баланса
1.	Дълготрайни материални активи	720	36,1%	1624	36,9%	1653	34,0%	857	45,1%
2.	Дълготрайни нематериални активи	0	0,0%	0	0,0%	0	0,0%	0	0,0%
3.	Дългосрочни финансови активи	0	0,0%	0	0,0%	0	0,0%	0	0,0%
4.	Отсрочени данъци	0	0,0%	0	0,0%	0	0,0%	0	0,0%
5.	Материални запаси	811	40,6%	2443	55,5%	2521	51,9%	420	22,1%
6.	Краткосрочни вземания	441	22,1%	225	5,1%	547	11,3%	518	27,3%
7.	Краткосрочни финансови активи	0	0,0%	0	0,0%	0	0,0%	0	0,0%
8.	Парични средства	7	0,4%	25	0,6%	5	0,1%	58	3,1%
9.	Разходи за бъдещи периоди	18	0,9%	84	1,9%	129	2,7%	46	2,4%
	Сума на актива	1997	100,0%	4401	100,0%	4855	100,0%	1899	100,0%
	Структура на пасива на баланса
10.	Основен капитал	5	0,3%	5	0,1%	5	0,1%	5	0,3%
11.	Резерви	0	0,0%	0	0,0%	0	0,0%	0	0,0%
12.	Финансов резултат	1000	50,1%	46	1,0%	14	0,3%	-128	-6,7%
13.	Дългосрочни задължения	625	31,3%	3645	82,8%	3067	63,2%	1936	101,9%
14.	Краткосрочни задължения	367	18,4%	705	16,0%	1168	24,1%	0	0,0%
15.	Приходи за бъдещи периоди и финанс	0	0,0%	0	0,0%	601	12,4%	86	4,5%
	Сума на пасива	1997	100,0%	4401	100,0%	4855	100,0%	1899	100,0%

                                       

От извършеният анализ в горната таблица съгласно Балансите на дружеството „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г и към 31.12.2015 г,  е видно, че към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г и към 31.12.2016 г, преобладаващ дял в активите на дружеството са имали краткотрайните материални запаси, както следва:

- към 31.12.2018 г. в размер на 811 х.лв.  представляващи  40,6 % от общите активи

- към 31.12.2017 г. в размер на 2 443 х.лв.  представляващи  55,5 % от общите активи

- към 31.12.2016 г. в размер на 2 521 х.лв.  представляващи  51,9 % от общите активи

докато към към 31.12.2015 г, преобладаващ дял в активите на дружеството са имали дълготрайните материални активи, както следва:

- към  31.12.2015 г в размер на 857 х.лв.  представляващи  45,1 % от общите активи.

Съгласно Балансите на дружеството „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г и към 31.12.2015 г. преобладаващ дял в структурата на пасивите дружеството в т.ч. дългосрочни и краткосрочни задължения за целия анализиран период, са имали дългосрочните  задължения на дружеството, както следва:

-                            към 31.12.2018 г възлизащи на    625 х.лв представляващи   31.3 % от общите пасиви

-                            към 31.12.2017 г възлизащи на 3 645 х.лв представляващи   82.8 % от общите пасиви

-                            към 31.12.2016 г възлизащи на 3 067 х.лв представляващи   63.2 % от общите пасиви

-                            към 31.12.2015 г възлизащи на 1 936 х.лв представляващи 101.9 % от общите пасиви;

Съгласно Балансите на дружеството „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2015 г., задълженията на дружеството са, както следва:

-                            дългосрочните задължения на дружеството по години са формирани от:

№	Дългосрочни задължения	към 31.12.2018	към 31.12.2017	към 31.12.2016	към 31.12.2015
1.	Задължения към свързани предприятия	0	0	0	0
2.	Задължения към финансови предприятия	625	3645	3067	1936
3.	Търговски заеми	0	0	0	0
4.	Задължения към доставчици и клиенти	0	0	0	0
5.	Задължения по полици	0	0	0	0
6.	Данъчни задължения	0	0	0	0
7.	Задължения към персонала	0	0	0	0
8.	Задължения към осигурителни предприятия	0	0	0	0
9.	Провизии	0	0	0	0
10.	Др. заеми и дългове	0	0	0	0
	Общо:	625	3645	3067	1936

 

-                            Краткосрочните задължения на дружеството по години са формирани от:

№	Краткосрочни задължения	към 31.12.2018	към 31.12.2017	към 31.12.2016	към 31.12.2015
1.	Задължения към свързани предприятия	0	0	0	0
2.	Задължения към финансови предприятия	0	0	335	0
3.	Търговски заеми	0	0	0	0
4.	Задължения към доставчици и клиенти	36	670	789	0
5.	Задължения по аванси	0	0	0	0
6.	Данъчни задължения	329	0	43	0
7.	Задължения към персонала	0	0	0	0
8.	Задължения към осигурителни предприятия	2	0	1	0
9.	Провизии	0	0	0	0
10.	Др. заеми и дългове	0	35	0	0
	Общо:	367	705	1168	0

 

При тези данни изчислените показатели за ликвидност и автономност, са както следва:

-         ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност

 

№	Показатели Ликвидност	към 31.12.2018	към 31.12.2017	към 31.12.2016	към 31.12.2015
1.	Коеф. на обща ликвидност	3,4305	3,8199	2,6310	1,0000
2.	Коеф. на бърза ликвидност	1,2207	0,3546	0,4726	1,0000
3.	Коеф. на незабавна ликвидност	0,0191	0,0355	0,0043	1,0000
4.	Коеф. на абсолютна ликвидност	0,0191	0,0355	0,0043	1,0000

 

Вещото лице е посочило, че при коректно отчитане на задълженията към финансови институции на регистрирания одитор Мая Начкова при заверка на ГФО към 31.12.2016 г в размер на 3 402 х.лв, в т.ч. над 1 година 3 067 х.лв. и 335 х.лв. до 1 година, е необходимо да се отчете, че е некоректно посочване на тези задължения към 31.12.2017 г. в размер на 3 645 х.лв като изцяло дългосрочни, т.е. над 1 година, тъй като при приложени допълнителни споразумения към договорите с И.З.-И., крайният срок за издължаването е 31.12.2017 г., поради което и целият размер на задълженията следва да се посочи като изискуеми краткосрочни задължения.

Вещото лице е констатирало и, че  задълженията към доставчици за 2017 г. в размер на 670 х.лв., също са посочени изцяло като задължения над 1 година. Това е посочено, че не отговаря на правилата за счетоводно отчитане, тъй като наличието на неизплатени задължения към доставчици  и  клиенти от предходна година не  означава, че  същите  следва  да  бъдат  класифицирани  като задължения със срок  над  1  година. Тази  група  задължения  са  изискуеми, освен  в случаите   когато   с   договор, споразумение  или  друг  вид документ  е  документирано  тяхното  отсрочване  или   разсрочване в  следващи  периоди, каквито не се представиха на вещото лице. Поради това и вещото лице е дало вариант при който при изчисленията на коефициентите за ликвидност изчисленията са съобразени описаните констатации по некоректното отнасяне на задълженията към доставчици и вземайки предвид тяхното отнасяне като краткосрочни задължения, изискуеми  задължения  със срок  до  1  година.

 Във връзка с горните констатации, вещото лице изчислява вариант на коефициентите на ликвидност към 31.12.2017 г., като отчита задълженията по заеми  в размер на 3 645 х.лева, като краткосрочни.

№	Показатели Ликвидност	Вариант към 31.12.2017
·	Коеф. на обща ликвидност	0,6191
·	Коеф. на бърза ликвидност	0,0575
·	Коеф. на незабавна ликвидност	0,0057
·	Коеф. на абсолютна ликвидност	0,0057

За 2018 и 2019 г. година, вещото лице е установило следното на базата на баланса за 2018 г. и 2019 г.  следното:

Съгласно Балансите на дружеството „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2019 г и към 31.12.2018 г, структурата на активите и пасивите на дружеството, е както следва:

     Анализ на структурата на актива и пасива на баланса (в х.лв.)

№	Показатели за структура	към 31.12.2019		към 31.12.2018
		Ст/ст	%	Ст/ст	%
	Структура на актива на баланса
1.	Дълготрайни материални активи	437	39,3%	720	36,1%
2.	Дълготрайни нематериални активи	0	0,0%	0	0,0%
3.	Дългосрочни финансови активи	0	0,0%	0	0,0%
4.	Отсрочени данъци	0	0,0%	0	0,0%
5.	Материални запаси	649	58,4%	811	40,6%
6.	Краткосрочни вземания	25	2,2%	441	22,1%
7.	Краткосрочни финансови активи	0	0,0%	0	0,0%
8.	Парични средства	0	0,0%	7	0,4%
9.	Разходи за бъдещи периоди	1	0,1%	18	0,9%
	Сума на актива	1112	100,0%	1997	100,0%
	Структура на пасива на баланса
10.	Основен капитал	5	0,4%	5	0,3%
11.	Резерви	0	0,0%	0	0,0%
12.	Финансов резултат	-164	-14,7%	1000	50,1%
13.	Дългосрочни задължения	529	47,6%	625	31,3%
14.	Краткосрочни задължения	742	66,7%	367	18,4%
15.	Приходи за бъдещи периоди и финанс	0	0,0%	0	0,0%
	Сума на пасива	1112	100,0%	1997	100,0%

Съгласно Балансите на дружеството „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2018 и 31.12.2019 г., задълженията на дружеството са, както следва:

 -Дългосрочните задължения на дружеството по години са формирани от:

№	Дългосрочни задължения	към 31.12.2019	към 31.12.2018
1.	Задължения към свързани предприятия	0	0
2.	Задължения към финансови предприятия	529	625
3.	Търговски заеми	0	0
4.	Задължения към доставчици и клиенти	0	0
5.	Задължения по полици	0	0
6.	Данъчни задължения	0	0
7.	Задължения към персонала	0	0
8.	Задължения към осигурителни предприятия	0	0
9.	Провизии	0	0
10.	Др. заеми и дългове	0	0
	Общо:	529	625

 

Краткосрочните задължения на дружеството по години са формирани от:

№	Краткосрочни задължения	към 31.12.2019	към 31.12.2018
11.	Задължения към свързани предприятия	0	0
12.	Задължения към финансови предприятия	0	0
13.	Търговски заеми	0	0
14.	Задължения към доставчици и клиенти	189	36
15.	Задължения по аванси	0	0
16.	Данъчни задължения	451	329
17.	Задължения към персонала	0	0
18.	Задължения към осигурителни предприятия	2	2
19.	Провизии	0	0
20.	Др. заеми и дългове	100	0
	Общо:	742	367

 

 

Съгласно баланса на  „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2019 г., общият размер на задълженията възлиза на 1 271 хил.лв, в т.ч.

 - Дългосрочни задължения                                529 хил.лв.

           - към финансови предприятия        - 529 х.лв. (посочено като задължение по с/ка 151/1 „Получени краткосрочни заеми“ в лв. към „Л.“ АД в размер на 528 980,75 лв.). Вещото лице е констатирало, че от предоставеното извлечение от с/ка 151 „Получени краткосрочни кредити“ за 2018 г по аналитичната партида на „Л.“ АД, бе констатирано, че общият размер на предоставените суми от „Л.“ АД са в размер на 643 530,75 лева. Общият размер на извършените плащания от „А.Б.– 1“ ЕООД към „Л.“ АД са в размер на 64 550,00 лв. или неплатен остатък към 31.12.2018 г. в размер на 528 980,75 лв., която сума е и към 31.12.2019 година.

Въз основа на предоставеното извлечение от с/ка 152/1 „Получени дългосрочни кредити“, за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., е констатирано, че началното салдо на 01.01.2018 г. е в размер на 3 069 594,30 лева.

От анализа на движението по двете еврови сметки на „А.Б.– 1“ ЕООД е констатирано, че общият размер на получените суми, наредени от И. З., с основание съответен договор за заем възлиза на 1 550 000 евро, с левова равностойност 3 031 536,50 лева.

Разликата между сумите за предоставен заем на „А.Б.– 1“ ЕООД от И.З.1 550 000 евро с левова равностойност 3 031 536,50 лв и счетоводно отразеното по с/ка 152/1“Дългосрочни заеми“ като задължение към нея в размер на 20 000 евро се дължи на наредената от И.З.сума в размер на 20 000 евро от 25.09.2017 г, с основание закупуване на гараж, поради което, която обаче е некорактно е осчетоводена и тази сума като задължение по предоставен заем от И.З.по с/ка 152/1“Дългосрочни заеми“.

Към 31.12.2018 г е начисЛ. задължение по с/ка 496 „Разчети по лихви“ за начислени лихви в размер на 420 454,55 лв., която сума е прехвърлена като задължение по с/ка 152/1,  след което цялото това задължения в размер на 3 490 048,85 лв. е закрито на 31.10.2018 г., със записано основание „прехвърляне на дълг във ХЕЛТ/З./, но тази сума е осчетоводена като приход на дружеството по с/ка 709 „Други приходи от дейността“, в резултат на което е и отчетената печалба към 31.12.2018 г в размер на 1 128 х.лв., която е разпределена като дивидент към 31.12.2018 година.

Вещото лице Д. е посочила, че така направеното счетоводно записване е некоректно, тъй като при прехвърляне на задължението /документ за прехвърлянето не е предоставен/, което има „А.Б.– 1“ ЕООД към И.З.на дружеството „ФД Х.К.“ ЕООД /З./, би следвало задължението на „А.Б.– 1“ ЕООД да се прехвърли към новото дружество „ФД Х.К.“ ЕООД, а не да се записва като приход от дейността на дружеството.

В разясненията, дадени при приемане на заключението, в о.с.з по делото, проведено на 25.06.2021 г., вещото лице е посочило, че няма данни, приложени счетоводни документи, за установяване, че задължението е опростено, поради което и некоректно е отписано задължението към И. З..

Поради това и следва да се извърши корекция при определяне на коефициентите на ликвидност, с отчитане и на задължението в размер на 3 490 х. лева, което да се отчете при изискуемите краткосрочни задължения (така разясненията, дадени в заключението от 04.01.2021 г.).

·                                                                                                        Краткосрочни задължения   -    742 хил.лв.

- към финансови предприятия              -   х.лв.

- към доставчици                                 189 х.лв.

по контрагенти, както следва:

с/ка №	Обяснение	Сума лв	Контрагент	ф/ра/ДКИ №/дата	Сума
401	Доставчици	32857,94	Д.П.ЕООД	ДФ № **********/07.05.2018	32857,94
411	Клиенти	155988,14	Д.К.С.	ДКИ № **********/05.08.2019	25893,23
				ДКИ № **********/05.08.2019	25983,23
				ДКИ № **********/05.08.2019	25983,00
			Общо:		77679,46
			М.Л.Л.	ДКИ № **********/05.08.2019	42723,83
				ДКИ № **********/05.08.2019	34179,07
				ДКИ № **********/05.08.2019	1405,78
			Общо:		78308,68
			Всичко:		155988,14
Общо:		188846,08			188846,08

 - към осигурителни предприятия           2 х.лв

(задължения по ДОО 1 774,88 лв.)

 

- данъчни задължения - 451 х.лв.

обяснение	Сума лв
ДДС	205 812,78
ДДФЛ	7 037,90
Корпоративен  данък	166 634,17
Др. разчети с бюджета и ведомства	72 100,06
Общо:	451 584,91

 

 

 

- други задължения                              100 х.лв.

Отчетени по с/ка 499 „Други кредитори“ за 100 305,41 лв., като индивидуализация на задълженията по контрагенти не е предоставена.

Съгласно предоставената от ТД на НАП Справка за общите задължения на „А.Б.– 1“ ЕООД към 30.12.2020 г., е констатирано, че общият размер на задължението към НАП възлиза на 540 747,88 лв.,  в т.ч. - главница - 456 422,47 лв. и  лихви -  84 325,41 лева, начислени и неиздължени към фиска задължения през 2020 г. са 78 835,33 лева, в т.ч.главница - 72 197,53 лв. и  лихви -  6 637,81 лв.

Поради невключените в баланса публични задължения за лихви към 31.12.2019 г. в размер на 70 х.лв, вещото лице е изчислило и на включване на тези лихви като краткосрочно задължение и като извънреден разход за дружеството.

Поради констатираното отписване като задължение и отчетени като приход към 31.12.2018 г. задължения към И.З.в размер на 3 490 х.лв., ако това задължение бъде възстановено, но към „ФД Х.К.“ ЕООД /З./, то изчислението на коефициентите на ликвидност и автономност във вариант към 31.12.2018 г и към 31.12.2019 г, включване на неначислените лихви към фиска, като се вземе предвид и начислената като дивидент, отчетена съгласно баланса към 31.12.2018 г. печалба в размер на 1 128 х.лв. като загуба за дружеството,  биха били, както следва:

-         ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност

 

№	Показатели Ликвидност	Вариант към 31.12.2019	Вариант към 31.12.2018
·	Коеф. на обща ликвидност	0,1395	0,3264
·	Коеф. на бърза ликвидност	0,0052	0,1162
·	Коеф. на незабавна ликвидност	0,0000	0,0018
·	Коеф. на абсолютна ликвидност	0,0000	0,0018

Съгласно Балансите на дружеството „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2019 г, към 31.12.2018 г, имуществената структура, е както следва:

 

Анализ на имуществената структура (в х.лв.)

Видове активи	към 31.12.2019 г		към31.12.2018г
	Ст/ст	%	Ст/ст	%
Дълготр. и краткотр. активи	1112	100,0%	1997	100,0%
А. Дълготрайни активи	437	39,3%	720	36,1%
I.   Материални	437	39,3%	720	36,1%
II.  Нематериални	0	0,0%	0	0,0%
III. Дългосрочни финан. активи	0	0,0%	0	0,0%
IV. Отсрочени данъци	0	0,0%	0	0,0%
V. Разходи за бъдещи периоди	0	0,0%	0	0,0%
Б. Краткотрайни активи	675	60,7%	1277	63,9%
I.  Материални запаси	649	58,4%	811	40,6%
II.  Краткосрочни вземания	25	2,2%	441	22,1%
III.Краткосрочни финан.активи	0	0,0%	0	0,0%
IV. Парични средства	0	0,0%	7	0,4%
V.Р-ди за бъдещи периоди	1	0,1%	84	1,9%

 

На базата на анализ на данните в таблицата, и въз основа на Балансите на дружеството „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., е видно, че за целия анализиран период, преобладаващи в активите на дружеството са били краткотрайните активи, а именно:

- към  31.12.2019 г. в размер на - 675 х.лв представляващи  60,7 % от общите активи;

- към 31.12.2018 г. в размер на  -  1 277 х.лв представляващи  63,9 % от общите активи.

На вещото лице не са били предоставени инвентаризационни описи и сравнителни ведомости за извършени инвентаризации на притежаваните от дружеството „А.Б.– 1“ ЕООД активи - ДМА и КМА. Въз основа на приложените по делото инвентарна книга за 2018 г и 2019 г., към 31.12.2018 г, общата стойност на отчетените дълготрайни материални активи  възлиза на - 720 х.лв – земи 434 х.лв. (земя- ж.к. Н. на стойност 434 010,90 лв.) и  съоръжения 286 х.лв. (Товарен Порше Кайен с балансова ст/ст 282 924,99 лв и Система Рейнбоу – 3 194,40 лв.

Съгласно баланса на  „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2019 г., общата стойност на отчетените дълготрайни материални активи  възлиза на 437 х.лв – земи - 434 х.лв. (земя- ж.к. Н. на стойност 434 010,90 лв)и съоръжения - 3 х.лв  (Система Рейнбоу – 3 194,40 лв.)

Съгласно баланса на  „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2019 г., общият размер на краткотрайните материални активи  възлиза на                                  649 х.лв. -  продукция 649 х.лв. (по с/ка 303 „Продукция“ сграда Н. общо 649 151,42 лв. в т.ч. по  с/ка 303/1 „апартаменти + мазета/складове/“ на ст/ст 584 538,57 лв.  и по с/ка  303/2 „паркоместа“ на ст/ст 64 612,85 лв.).

Съгласно балансите на дружеството „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., както и при изчислените варианти към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г.,  общата балансова стойност на всички активи към 31.12.2019 г. и при вариантите към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения, докато към 31.12.2018 г.,  общата балансова стойност на всички активи са били достатъчни за покриване на всички негови задължения.

№	Обяснение	Вариант към 31.12.2019	Вариант към 31.12.2018	към 31.12.2019	към 31.12.2018
1.	Краткотрайни и дълготрайни активи	1112	1997	1112	1997
2.	Краткосрочни и дългосрочни задължения	4831	4482	1271	992
	Разлика:	-3719	-2485	-159	1005

 

Видно от резултатите, изчислени на ред 3 в следващата таблица, съгласно Балансите на дружеството „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., както и при изчислените варианти към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., общата балансова стойност на наличните краткотрайни активи към 31.12.2019 г и при вариантите към 31.12.2019 г и към 31.12.2018 г,  не са били достатъчни за покриване на неговите краткосрочни задължения, докато към 31.12.2019 г. и при вариантите към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., общата балансова стойност на наличните краткотрайни активи са били достатъчни за покриване на неговите краткосрочни задължения.

№	Обяснение	Вариант към 31.12.2019	Вариант към 31.12.2018	към 31.12.2019	към 31.12.2018
1.	Налични краткотрайни активи	674	1259	674	1259
2.	Краткосрочни задължения	4831	3857	742	367
	Разлика:	-4157	-2598	-68	892

 

В разясненията, дадени в от вещото лице Д. в о.с.з по делото, проведено на 25.06.2021 г. е посочено, че към 31.12.2019 г. задължението към Л.В. ЕООД е било посочено и включено в баланса като дългосрочно задължение (529 х. лева – след приспадане на извършените плащания през 2019 г.), поради което и е изключено при изчисляване на коефициентите за ликвидност. Лихвите по принцип следва да са начислени като краткосрочни задължения.

 При обявяване на  кредита за предсрочно изискуем, това задължение следва да се включи изцяло в краткосрочните задължения и съответно коефициентите за ликвидност да се влошат още повече.

В заключението от 30.08.2021 г. и уточненията, дадени в о.с.з по делото, проведено на 21.09.2021 г. вещото лице Д. е посочило, че за 2019 г. в баланса на ответното дружество не са намерили отражение  задълженията, посочени от Л.В. ЕООД за договорна лихва и за неустойка за забава (без да се отразява предсрочна изискуемост на задължението по трите договора).

При отразяване и на тези задължения, коефициентите за ликвидност към 31.12.2019 г. биха били следните (стр. 609 по делото – корекция на изчисленията от вещото лице, поради допуснати технически грешки):

№	Показатели Ликвидност	Вариант към 31.12.2019
·	Коеф. на обща ликвидност	0,1428
·	Коеф. на бърза ликвидност	0,0053
·	Коеф. на незабавна ликвидност	0,0000
·	Коеф. на абсолютна ликвидност	0,0000

Вещото лице е констатирало, че към 26.11.2021 г. и 10.01.2022 г. – датите на изготвяне на последните две допълнения към заключението на съдебно-счетоводната експертиза,  като собственост на дружеството са останали единствено две паркоместа Б16 и Б17, находящи се в сграда ЖК Гърдова Глава, вх. Б.

Вещото лице е констатирало, че земята, включена в баланса на дружеството А.Б.1 ЕООД с балансова стойност 434 хил. лева не е била отписвана счетоводно като идеални части при продажба на всеки от продадените апартаменти. Установява се от представените по делото от ЧСИ М.Б.постановления за възлагане, че всички недвижими имоти, продавани в рамките на индивидуалното принудително изпълнени, насочено срещу имуществото на длъжника, са възложени, заедно със съответните идеални части от правото на собственост върху ПИ, собственост на дружеството.

Поради това, вещото лице е представило и коригирани варианти на коефициентите за ликвидност, със съответно включване на  невключените публични задължения (задължения към фиска) за лихви и приспадане на получените плащания в рамките на принудителното изпълнение суми, разпределени в полза на НАП в размер на 155 х. лева, и съответно целият размер на задълженията на Л.В. ЕООД, съответно включване и на неправилно изключените задължения на И. З., прехвърлени според счетоводните записвания, без наличието на основание, представено по делото на трето дружество.

Първи вариант, при който отнесените 529 х.лв задължения към финансови предприятия над 1 год, отразени в баланса към 31.12.2019 г се запазва, а само разликата от 218 х.лв (747 х.лв – 529 х.лв = 218 х.лв) се отнася като краткосрочно задължение. Втори вариант, при който цялото задължение към  кредитора „Л.В.“ ЕООД в размер на 747 х.лв се отнася като краткосрочно задължение. Трети вариант, при който съгласно Баланса на „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2019 г, отразените задължения към фиска са в размер на 451 х.лв, и не са начислени дължимите към фиска лихви към 31.12.2019 г в размер на 70 х.лв, които се включват като краткосрочно задължение и като извънреден разход за дружеството, както и възстановяване на отписаното задължение към И.З.в размер на 3 490 х.лв, но към „ФД Х.К.“ ЕООД /З./, и отнесените 529 х.лв задължения към финансови предприятия над 1 год, отразени в баланса към 31.12.2019 г се запазва, а само разликата от 218 х.лв  се отнася като краткосрочно задължение и четвърти вариант, при който съгласно Баланса на „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2019 г, отразените задължения към фиска са в размер на 451 х.лв, и не са начислени дължимите към фиска лихви към 31.12.2019 г в размер на 70 х.лв, които се включват като краткосрочно задължение и като извънреден разход за дружеството, както и възстановяване на отписаното задължение към И.З.в размер на 3 490 х.лв., но към „ФД Х.К.“ ЕООД /З./, и цялото задължение към  кредиторът „Л.В.“ ЕООД в размер на 747 х.лв. се отнася като краткосрочно задължение.

Съобразно различните варианти, коефициентите за ликвидност към 31.12.2021 г. са както следва:

 

№	Показатели Ликвидност	Вариант № 1	Вариант № 2	Вариант № 3	Вариант № 4
·	Коеф. на обща ликвидност	0,0365	0,0235	0,0077	0,0069
·	Коеф. на бърза ликвидност	0,0260	0,0168	0,0055	0,0050
·	Коеф. на незабавна ликвидност	0,0000	0,0000	0,0000	0,0000
·	Коеф. на абсолютна ликвидност	0,0000	0,0000	0,0000	0,0000

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Относно иска на кредитора И.З.–И.

 

Съдът намира, че с оглед изявлението на кредитора, инициирал производството И.З.–И., уточнено с молбата от 04.12.2020 г. и дадените разяснения в решение 201/11.12.2014 г. по т. дело 659/2014 г. I ТО на ВКС, представляващо задължителна практика по чл. 290 от ГПК, следва да се приеме, че молителят твърди наличие на двете основания  - неплатежоспосoбност и свръхзадлъжнялост за откриване на производството по несъстоятелност при условията на евентуалност, като главното твърдение е за наличие на състоянието на неплатежоспособност, а евентуалното- за свръхзадлъжнялост.

 

Съдът ще разгледа първо дали са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност.

 

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в чл. 608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ - да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ - невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.

Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Ответникът по молбата е "търговец" по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.

Първият въпрос по делото е дали молителят има вземане, което покрива критериите на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, т.е дали е налице парично вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.

 

Относно иска по чл. 625 от ТЗ на кредитора И.З.

 

Въз основа на изложените в молбата твърдения и представените документи, както и на базата на констатациите на вещото лице, Съдът намира, че се доказа, че молителката И. З.-И.е сключила с ответното дружество четири договор за заем. Доколкото договорите за заем са реални договори, с постъпването на сумите по сметките на дружество (което се установява безспорно от заключенията на вещото лице, а и не се оспорва от длъжника), договорите са сключени.

Относно възраженията на ответника – заемополучател, че действителните уговорки са били други, а не получаване на сумите по договор за заем, това не променя извода за наличие на валидни договори за заем.

Относно договора от 11.06.2015 г. се установява, че към датата на сключването му в ТР е вписано, че ответното дружество е представлявано от  И.К. като управител. Към този момент вписан по партидата на дружеството ЕСК е Н.И..

Относно твърдението, че към този момент липсва решение на ЕСК на дружеството Н.И., следва да се отбележи следното:

 Установява се от справка по партидата на дружеството, че на 11.06.2015 г., т.е преди сключване на процесния договор (така е посочено и самия договор за заем от 11.06.2015 г.) Н.И. е прехвърлил всички дялове на И.К. с договор в изискуемата форма на 11.06.2015 г., преди сключване на процесния договор за заем. С оглед разпоредбата на чл.140, ал.4 от ТЗ и константната съдебна практика (решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г., II т. о., ТК на ВКС), решенията на общото събрание, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица.

Поради това и Съдът намира, че не е било необходимо решение на ЕСК за сключване на договора за заем, доколкото в този момент, във вътрешните отношения ЕСК е вече И.К., който е и управител на дружество.

Дори и да се приеме, че е било необходимо решение на Н.И. като ЕСК към момента на сключване на договора – 11.06.2015 г., по аргумент и от ТР № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС, и липсата на подобно решение не влияе върху валидността на сделката. Още повече, че с оглед сключените и анекси, и използване на сумата,  от заемополучателя – дружеството  - ответник, е налице потвърждаване на сделката.

Допълнителните аргументи на ответника, че с договорите за заем се иска да се финансира строителство, но да не се демонстрира участието на Н.И. и съпругата му (не се спори, че И.З.е съпруга на Н.И.), не водят на извод за наличие на порок на договорите за заем. Напротив, видно е, че самите договори за заем са сключени именно с цел да се финансира строителството на конкретна сграда.

Не се твърди и не се доказва връщане на дължимите суми в уговорените с анексите срокове.

В тази връзка, съдът отбелязва, че в счетоводството на ответника задълженията към И.З.са отписани като погасени, чрез прехвърлянето им на трето лице. Не се доказа обаче в процеса от ответника, чиято е доказателствената тежест, че е налице основание да се извърши подобно счетоводно отчитане. Не се установи на както основание едно задължение се „закрива“ – не се установи погасяване, опрощаване, новация или друг способ за погасяване на паричното задължение по четири договор за заем за връщане на дължимите суми.

Поради това, с оглед констатациите на вещото лице Д., съдът намира, че се установява, че молителката в производството И. З.-И.има вземане в размер на 3 031 536,50 лева – главница и 420 454,55 лева – лихва по четирите договора за заем, като няма данни за извършени плащания.

Съдът намира, че доколкото се касае за договори за заем, сключени от търговско дружество (ответника – заемополучател) с цел за да се финансира неговата търговска дейността, свързана, съгласно посочения и в ТР, предмет на дейност на дружеството – „Инвестиции в недвижими имоти и строителство на жилищни и офис сгради,промишлени и търговски обекти и продажба на самостоятелни обекти в новоизградени сгради“, то се касае за търговски сделки.

Не може да се сподели довода на присъединенията кредитор, че не се касае за вземане по търговска сделка, тъй като  И.З.е предоставила заем за построяване на жилище за собствени нужди. Без да се разглежда въпросът относно допустимостта на оспорване на качеството на кредитор от страна друг кредитор в рамките на производството по несъстоятелност, доколкото между двамата кредитори не съществува процесуална връзка, в конкретния случай по аргумент на чл.286, ал.1 вр. ал. 3 от ТЗ посочените договори за заем са търговски сделки, тъй като са свързани с търговската дейност на ответното дружество – осигуряват средства за строежа на жилища, предмет на последващата продажба от самото дружество.

Т.е по делото се доказа активната легитимация на първоначалния кредитор И.З.- И..

 

Относно активната легитимация на присъединия кредитор Л.В. ЕООД

Кредиторът твърди, че има вземане по силата на договор за цесия, сключен с кредитор на дружеството – ответник по три договора за инвестиционен заем.

Между страните не се спори, че ответното дружество и цедента Л. ЕАД са сключили описаните три договора за инвестиционен кредит.

Не се доказа от присъединения кредитор – цесионер, че преди образуване на настоящото производство е уведомил ответника – длъжник за договора за цесия от 03.02.2021 година.

На първо място, не се установи по делото преди датата на образуване на производството длъжникът по трите договора А.Б.1 ЕООД да е уведомен от цедента за договора за цесия от 03.02.2021 година.

Съдът намира, че в рамките на настоящото производство, чрез връчване на молбата по чл.629, ал.4 от ТЗ, длъжникът е надлежно уведомен от цесионера – присъединен кредитор за договора за цесия и прехвърляне на вземането (към молбата по чл. 629, ал.4 от ТЗ е приложено потвърждение по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, с което цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за цесията – стр. 273 по делото). Така и в решение № 126 от 30.10.2020 г. по т. д. № 2042/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и цитираната там практика, е посочено, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това следва да бъде съобразено като факт, от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

 Следователно, установява се, че длъжникът е уведомен за договора за цесия.

 

 Относно размера на вземанията и по трите договора за инвестиционен кредит.

На първо място, Съдът следва да се произнесе по направеното възражение за нищожност на уговорената възнаградителна лихва и неустойка за забава.

Относно уговорката за лихва в размер на 27 % от заемната сума  на година върху усвоената и непогасена част от главницата:

 

Договорната лихва е допълнително задължение, което страните договорят да се дължи не за обезщетяване вредите от неизпълнението, а като възнаграждение на кредитора за отпуснатия заем, в съответствие с предвидената в чл. 240, ал. 2 изр. 1 от ЗЗД възможност за това. Договорната лихва е насрещното задължение, което възниква при ползване на пари или други заместими вещи за заемополучателя и се изчислява в зависимост от продължителността на ползването и уговореното между страните. Тя представлява възнаграждението, което длъжникът на пари или на заместими вещи престира на кредитора си за това, че се е ползвал от тях (така решение № 166/11.07.2014 г. по гр. д. № 7030/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС).

По делото е безспорно, че и двете дружества – и заемополучател и заемодател са търговци. Това не води до извод за забрана да се преценява дали уговорки в договорите между тях не накърняват добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно установената практика на ВКС (ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС) автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, като ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ.

Добрите нрави се възприемат като морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на договора със закона. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично закрепен законодател – принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното обогатяване (така решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., ТК, І ТО на ВКС).

Преценката за накърняване на добрите нрави е конкретна, съобразно фактите по делото. Безспорно е, че страните по договор за заем, особено когато са търговци, могат да уговарят размер на възнаградителната лихва над размера на законната лихва. Същевременно обаче, ако действително уговореният размер на сумата, подлежаща на връщане надхвърля в пъти, както размера на законната лихва, така и пазарната лихва (като легално понятие посочено в § 1, т.32 от ДР на ЗКПО), предвидени са допълнителни обезпечения, надхвърлящи общо размера на взетия заем, то следва да се прецени дали се касае за валидна уговорка за възнаградителна лихва или за уговорка, която води до явна несправедливост и нееквивалентност на престациите, която уговорка не се покрива от принципите на договорната свобода.

Както е посочено и в решение № 16 от 16.06.2009 г. по т. д. № 430/2008 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и при сделките, регулирани от ТЗ, свободата на договоряне е ограничена от забраната за накърняване на правилата на добрите нрави. Макар и неписани и неконкретизирани, те съществуват като общи правни принципи или произтичат от тях и намират приложение в системата на правото като цяло, обхващат и действат във всички правни отрасли и поради това са правно важими и в отношенията между търговците, без оглед дали сделките са едностранно или двустранно търговски. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на правото интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Израз на този принцип в правовия ни ред е принципът на недопустимостта на неоснователното обогатяване (чл. 55-59 ЗЗД). Еквивалентността на престациите и съответно липсата на такава е критерий за нищожност на сделката (така решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).

Поради това, когато се установи, че договореното възнаграждение за ползване на финансов ресурс води реално до неоснователно обогатяване на заемодателя, това води до нищожност на уговорката.

Както бе посочено по-горе, по трите почти идентични като съдържание, с изключение на заемните суми, договори за бизнес заем е налице уговорена възградителна лихва в размер на  27 % годишна лихва върху усвоената и непогасена част от главницата. Изрично е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно върху неизплатената част от главницата, на дневна база 1/360 част от  годишния размер на ден, дължима в пълен размер от започване на месеца, в който се падежира и се изплаща по предвидения погасителен план. Изрично е уговорено и, че при предсрочна изискуемост продължава да се начислява възнаградителна лихва. Налице  и допълнителна уговорка, че ако заемополучателят коректно е изпълнявал всички свои задължения на падеж и са изтекли минимум 24 месеца от отпускане на заема, заемополучателят дължи връщане на 66 % от цялата сума на изплатената по договора лихва, както и че при предсрочно погасяване, при което се дължи заплащане на всички вноски (чл. 2.3 (h)).

Видно от приложените  погасителни планове, към трите договора, по договора за заемна сума от 173 800 евро, е предвидено връщане на сума общо в размер на 716 954,40 евро – главница и възнаградителна лихва. По договора за сумата от 30 000 евро – връщане на сумата от 123 755,40 евро - главница и възнаградителна лихва и по договора за сумата от 143 200 евро – 590 724 евро -  главница и възнаградителна лихва. Общо за периода на договорите  - 180 месеца (15 години) е предвидено, че сумата, подлежаща на връщане е 412 % от главницата за всеки договор (опредеЛ. съгласно чл. 162 от ГПК от съда). Предвидените погасителни вноски са в равен размер, като при първоначалните вноски се погасяват основно лихви, при много малък дял на погасяване на главница, при което продължава да се начислява възнаградителна лихва върху главницата. Така се удължава периода на ползване на заемната сума, което води до значително увеличаване на цената на ползване на капитала (при предсрочно погасяване е уговорена наказателна надбавка от 7,5 %). В периода на сключване на трите договора за заем годишния лихвен процент на пазарните лихви за периода на договоряне за кредити в евро над 5 г. до 1 млн евро са в рамките  на 2,94 – 3,54 % - 4,75 % ЕЛП – съгласно официалната статистика на БНБ   (https://www.bnb.bg/Statistics/StMonetaryInterestRate/StInterestRate/StIRIROnLoans/StIRIROnLoansNon-financialCorporations/index.htm).

По делото се установява и, че задълженията по договорите за заем са обезпечени, както с участието и на солидарен длъжник – И.К., така и с първа по ред ипотека върху описани недвижими имоти, като обезпечението покрива в пълен размер задължението  и с ипотеки на недвижими имоти, както и с договори за особен залог на търговско предприятие.

При преценка на всички тези обстоятелства – реалният размер на уговорената цена за ползване на заетия капитал, допълнителните уговорки, които правят безпредметно предварително погасяване на задължението, се стига до извод, че така уговорената цена на ползване на предоставените парични средства към момента на отпускане на кредитите, надхвърля многократно по размер и стойността на пазарната лихва (с отчитане на натрупването – над 80 пъти), и стойността на законната лихва на предоставената в заем сума (реално, с натрупване над 40 пъти). Поради това и Съдът намира, че тази уговорка не представлява валидна уговорка за възнаградителна лихва. Подобни уговорки в трите договора за заем нарушават принципа на справедливост, и създават условия за неоснователно обогатяване, при което се излиза извън възнаградителната и обезщетителната функция на задължението за заплащане на лихва, както по чл. 240, ал.2 от ЗЗД, така и на задължението по чл. 294 от ТЗ (аргументи и от определение 29 от 17.01.2020 г. по т. дело 94/2019 г. ТК, II ТО на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване решение 74 от 21.09.2018 г. по т. дело 163/2018 г. на АС-Бургас). Не се касае за заплащане на цена за времето за ползване на заетия капитал, а уговорки, водещи до обогатяване на заемополучателя. Тази преценка е и във връзка с останалите обезпечения и условия по договорите за заем.

Освен прекомерния размер на уговореното възнаграждение, накърняването на принципа на справедливост произтича и липсата на конкретни параметри, които остойностяват цената на капитала във времето. С изключение на посочване на размера, който и като абсолютна сума надхвърля прилаганите в този момент  пазарна и законна лихва,  не може да се определи  тази цена защо е в посочения размер от 27 %, като се имат предвид и значителният размер на заетите суми за интересите на заемодателя, наличието на пълна обезпеченост, включително и предвиденото връщане на част от уговорената и натрупана сума по чл. 2.3 (h) 17 години след сключване на договорите (две години след изтичане на срока на договора), което сочи на извод, че не се касае за цената за ползване във времето на заемния капитал, т.е не се касае за лихва.

 

Следователно, касае за се нищожни уговорки в трите договора.

Следователно, за длъжника не е възникнало задължение за заплащане на сумите по чл. 2.3 (а) по договорите за заем, формулирани като лихви.

 

Относно вземането за неустойка

 

И в трите договора за заем е предвидена неустойка за неизпълнение на каквото и да е задължение по договорите – и за заплащане на дължимите погасителни вноски, но и за други имуществени и неимуществени задължения, вкл. и задължения за учредяване на дължимите обезпечения, сключване на договори за застраховка на ипотекираните имущества, осигуряване на достъп на заемодателя до имуществата, до счетоводството си, вкл. и да бъде уведомяван за „всички нововъзникнали икономически обстоятелства и/или свързаности, съответно тяхната промяна, както и за всякакви други обстоятелства и промени, касаещи заемополучателя, които обективно биха могли да застрашат погасяването на заема“ (чл. 4.3 (d)).

В договора от 26.03.2018 г. е предвидена неустойка в размер на 0,23 % на ден за всеки ден върху целия размер на непогасената част от заема и натрупалата се до момента договорна лихва, а в другите два договора – 0,27 % на ден. Това сочи на извод за 6,9 % на месец, съответно 8,1 % на месец неустойка върху цялата сума.

Длъжникът прави възражение за нищожност и на клаузите за неустойка като противоречащи на добрите нрави.

Както е установено в съдебната практика (решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) неустойката, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в чл. 9 от ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при сключване на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането й, съгласно чл. 92 от ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за неустойка не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В конкретния случай, Съдът преценява, че уговорената неустойка и в трите договора, е не само мораторна, но и неустойка за лошо изпълнение/неизпълнение на отделни задължения, при което може да се разглежда като компесаторна неустойка за неизпълнение на конкретни задължения (чл.5.2 (е)), доколкото обезпечава вредите не само от забавено изпълнение за заплащане на уговорените погасителни вноски в срок, но и за неизпълнение на каквито и да е други задължения. От друга страна, установява се, че е уговорен един и същ размер на неустойката, който по своя характер е значителен – 0,23-0,27 % на ден, което води на неустойка в размер на 84 % - 96 % на годишна база върху целия размер на заемната сума, независимо от естеството на неизпълненото задължение – забава на плащане на отделна погасителна вноска или напр. незастраховане на ипотекираното имущество, или неизпълнение на каквото и да е задължение, неуведомяване на кредитора за неуточнени обстоятелства, които същият би приел, че застрашават погасяване нa заема (чл. 4.3 (d)).

Доколкото се касае за парично задължение  за връщане на заемната сума, за продължителен период от време (180 месеца), погасимо на отделни вноски, и по начина на формиране на вноските, посочени по-горе, при което се погасяват минимална част от главницата, а мораторната неустойка се начислява върху цялата непогасена част от главницата, а не само върху падежираната вече и евентуално просрочена част от главницата, а и начисляването на неустойката не е свързано с краен момент, или максимален размер, Съдът намира, че се касае за уговорки за неустойка, които противоречат на добрите нрави и принципите на справедливост и еквивалентност. Целта на неустойката вече не е да обезпечи загубите на кредитора от неизпълнение на конкретни договорни задължения на заемополучателя, при което се излиза извън обичайните й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая, се съобразява и, че се касае за парични задължения, които са надлежно обезпечени както с учредени първи по ред ипотеки върху недвижими имоти на дружеството – длъжника, и на съдлъжника (солидарен длъжник), така и със залог на търговско предприятие. Така, ценени в съвкупност всички фактори, вкл. и липсата на пропорционалност между конкретното неизпълнение (напр. несключване на договор за застраховка на ипотекираните имоти или непредставяне на финансови отчети, които също са основание за начисляване на неустойката в посочения размер) - с оглед очакваните вреди от това неизпълнение, поради което и, Съдът намира, че уговорките за неустойка в размер на 0,23 % - 0,27 % на ден са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

На базата на тези изводи, следва да се прецени дали присъединеният кредитор има вземане за непогасена част от главницата по договорите за заем.

При присъединяването в производството по несъстоятелност, кредиторът Л.В. ЕООД твърди, че има вземания за главници, както следва – по договора от 26.03.2018 г. – главница в размер на 172 521,92 евро, по договора от 19.09.2018 г. – 29 861,23 евро и по договора от 07.11.2018 г. – 142 752,05 евро.

Едва в третото съдебно заседание, след предявяване на вземането, присъединеният кредитор излага твърдения за настъпила преди процеса предсрочна изискуемост на задълженията по договорите, но Съдът не ги е приел за разглеждане, доколкото се касае за твърдения, засягащи съществуването и размера на вземането на кредитора, на което присъединеният кредитор основава претенцията си и за същите важат преклузивните срокове на общия исков процес (в случая – в исковата молба или в първото по делото заседание).

Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Кредиторът не изразил изрично, че обявява кредитите за предсрочно изискуеми с подаване на молбата за присъединяване (относно възможността да се обяви кредит за предсрочно изискуем с исковата молба, препис от която се връчва на длъжника - решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г., ТК, II ТО на ВКС).

Липсва и изрично позоваване на настъпила автоматична изискуемост.

Поради това, Съдът намира, че присъединеният кредитор не доказа, че има вземане за целия размер на задълженията за главници, включително и относно вноските с ненастъпил падеж.

Установява се задължение за погасяване на падежиралите към дата момента по чл. 235 от ГПК вноски – 18.01.2022 година, които могат да се определят съгласно приложените погасителни планове по трите договора за заем от Съда по реда на чл. 162 от ГПК – съответно 5624,31 евро, 777,65 евро, 3 569,46 евро по трите договора, т.е общо 9971,42 евро.

 Установява се, че в рамките на образувано принудително изпълнение в изпълнение на сключените на договори за особен залог и съответно учредени ипотеки (за основанието, на които в настоящото производство не са изложени от нито една от страните данни на какво основание се развиват, какво е изпълнителното основание и пр.) в полза на Л.В. ЕООД са заплатени общо 475 246,33 евро (заключение на ССчЕ на вещото лице Д. от 10.01.2002 г.).

С оглед приетото от съда в настоящото производство за нищожност на т. нар уговорки за лихва и неустойка по трите договор за бизнес заем, и установеното получено плащане, се установява, че присъединеният кредитор Л.В. ЕООД няма изискуемо вземане към длъжника А.Б.1 ЕООД, доколкото с получените суми (475 246,33 евро) изцяло са погасени вноските за главница с настъпил падеж (9971,42 евро).

За яснота, следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че този кредитор е обявил вземанията за главница по трите договора за бизнес заем за предсрочно изискуеми, то с оглед постъпилите плащания по изпълнително делото, същите също са погасени в цялост  - общият им размер възлиза на 345 135,20 евро, а получените плащания са 475 246,33 евро.

Поради това и искането по чл. 625 от ТЗ на този кредитор следва да бъде отхвърЛ., поради неустановяване на съществуване на изискуемо вземане на кредитора по търговска сделка.

 

Следователно, доказаха се първите три предпоставки за основателност на искането по чл. 625 от ТЗ на кредитора И.З.-И..

 

Относно четвъртата и петата предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност:

 

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, Съдът изхожда от следното:

 

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения.

Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.

Практиката приема, че под „спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

В тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си.

В конкретния случай длъжникът не обори презумцията. Напротив, установи се по делото на базата на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, че длъжникът не е извършил плащания на кредитора И. З., при  настъпила изискуемост към 31.12.2017 година.

Има плащания към друг кредитор, но по аргумент от чл. 608, ал.3, изр. 2 от ТЗ това не опровергава презумцията.

Установява се и  от заключението на ССчЕ, че дружеството не разполага със средства и имущество да разплати тези задължения.

Поради това Съдът намира,че се установява, че е налице неплащане поради липсата на средства, а не поради субективна преценка.

 

Следва да се отбележи, че състоянието на неплатежоспособност в конкретния случай се потвърждава и при анализа на финансово-икономическото състояние на длъжника.

 

При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един от тях, Съдът изхожда от следното:

Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в четири групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е най-динамичен.

Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.

Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

 

Съдът намира, че по делото, с оглед изслушаната експертиза и изчислените показатели, се установи, че е налице траен и устойчив характер на затрудненията на предприятието на ответника.

При преценка на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, Съдът съобрази и, че за оценка на реалното финансово състояние на длъжника следва да се изхожда от обективно установими и документално обосновани данни, от които да се направи извод вкл. и не само, за реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни за документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата стабилност на предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това е проявата и на засиЛ.то служебно начало в производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

На първо място, следва да се отбележи, че с оглед приетото от съда за недължимост на т.нар неустойки и договорни лихви, то и събраните суми в рамките на принудителното изпълнение, платени на Л.В. ЕООД по повод липсващи вземания, следва да се отнесат към вземанията на дружеството, при определяне на коефициентите за ликвидност.

Съответно, при определяне на  коефициентите за ликвидност към 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г. следва задължението към Л.В. ЕООД да е включено в баланса като дългосрочно задължение (съответно 525 х. лева – след приспадане на извършените плащания през 2020 г. и  521 х. лева  - след приспадане на плащанията за главница през 2021 г., при което липсват непогасени задължение за главница), поради което и е изключено при изчисляване на коефициентите за ликвидност.

Съответно, следва да се кредитора  и варианта за заключението, при който е отразено задължението към кредитора И. З.-И.в пълен обем като краткосрочно, след 31.12.2017 г., без да се прилага отразеното погасяване на това задължение чрез прехвърляне на трето лице, за което не се установи по делото да е документално оправдано, а и при цесия, задължение не се опрощава и не следва да се отразява като приход, както е направено отразено неправилно в счетоводството.

Като корекция следва да бъде отразено при определяне на активите за 2021 г. – наличието на вземане в размер на събраните суми през 2021 г. по изпълнителното производство в размер на 929 501,03 лева (преизчислени от 475 246,33 евро), т.е с 929 х. лева, доколкото се установява, че тези задължения са недължими. Касае се за краткосрочно вземане.

Поради това, на основата на финансовите показатели, посочени от вещото лице Д. във вариант 3 от заключението от 10.01.2022 г., и на основание чл. 162 от ГПК следва да се приемат следните данни за финансовите показатели на „А.Б.– 1“ ЕООД към 31.12.2020 г. и 31.12.2021 година (доколкото през 2020 г. и 2021 г. не е осъществявана никаква стопанска дейност, а единствено са извършвани действия по принудително удовлетворяване и погасяване на заемите  с Л.В. ЕООД, по начина, описан по-горе, с оглед приемането, че клаузите за неустойка и т.нар възнаградителна лихва са нищожни поради противоречие с добрите нрави):

 

№	Показатели Коефициентни съотношения	Вариант № 3 На вещото лице Д.	Корекция към 31.12.2020 г. с изключване на вземането за 239 х. лева – неустойки и лихви по договирите с Л.В. ЕООД като краткосрочно задължение	Към 31.12.2021 г. с отчитане на
1.	Финансов резултат	-1418	-1418	-1418
2.	Нетен размер на приходите от продажби	275	275	275
3.	Собствен капитал	-5031	-5031	-5031
4.	Пасиви (дългосрочни и краткосрочни)	5070	5070	5070
5.	Обща сума на активите	39	39	39
6.	Приходи	275	275	275
7.	Разходи	1693	1693	1693
8.	Краткотрайни активи	36	36	36
9.	Разходи за бъдещи периоди	1	1	1
10.	Налични краткотрайни активи	35	35	35
11.	Краткосрочни задължения	4541	4541 -239= 4302	4541 -239= 4302
12.	Краткосрочни вземания	25	25	25 + 929= 954
13.	Краткосрочни финансови активи	0	0	0
14.	Парични средства	0	0	0
15.	Текущи задължения	4541	4302	4302
	Ликвидност:
16.	Коеф. на обща ликвидност	0,0077	0,0139	0,2298
17.	Коеф. на бърза ликвидност	0,0055	0,0139	0,2298
18.	Коеф. на незабавна ликвидност	0,0000	0,0081	0,0081
19.	Коеф. на абсолютна ликвидност	0,0000	0,0000	0,0000

 

Така, проследени във времето 2015 – 2021 г. показателите за ликвидност са следните:

 

№	Показатели Ликвидност	към 31.12.2021	към 31.12.2020	към 31.12.2019	към 31.12.2018	към 31.12.2017 Прилагане на коригирания вариант, с надлежно отчитане на вземането на кредитора И.З.	към 31.12.2016	към 31.12.2015
1.	Коеф. на обща ликвидност	0,2298	0,0139	0,1428	0,3264	0,6191	2,6310	1,0000
2.	Коеф. на бърза ликвидност	0,2298	0,0139	0,0053	0,1162	0,0575	0,4726	1,0000
3.	Коеф. на незабавна ликвидност	0,0081	0,0081	0,0000	0,0018	0,0057	0,0043	1,0000
4.	Коеф. на абсолютна ликвидност	0,0000	0,0000	0,0000	0,0018	0,0057	0,0043	1,0000

 

На базата на тези корекционни изчисления, се установява, че макар в периода 2015-2021 г. да има колебания, с изключение на 2016 г. основният коефициент на обща ликвидност (КОЛ) е под референтната стойност от 1,00. След 2017 г. тенденцията е за намаляване на коефициента (с изключение на леко завишаване към 31.12.2021 г.), дължащо се обаче на включване в активите на дружеството на вземания, които Съдът приема, че са дължими на дружеството, но и при това повишаване КОЛ е над четири пъти под 1,00.  Под минималните препоръчителни стойности (от 0,6 – до 0.7) са и показателите на коефициента на бърза ликвидност, както и другите два спомагателни коефициента – коефициента на незабавна (препоръчителни граници – 0,3-0,4) и абсолютна ликвидност (следва да е по-голям от 0,2).

Налице е, следователно, неплатежоспособност като икономическо понятие.

Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания период може да се заключи, че затрудненията на молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.

 

За да определи началната дата на неплатежоспобността съдът съобрази следното:  

 

Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните за това доказателства.

По изложените съображения, като съобрази заключението на съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото състояние на дружеството, Съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за влошеното икономическо състояние (тенденция, започнала категорично и стабилно след 01.01.2017 г., като и преди това има неясни), и като се съобразят данните за датата на изискуемост на задължението на кредитора, а именно – 31.12.2017 година.

Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 18.01.2022 г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, с което е определил разноски за привнасяне от кредиторите на ответника. Видно от молба от 27.01.2021 г. от кредитора И.З., определените разноски в размер на 5000 лева са привнесени по особената сметка на СГС. Поради това и производството по несъстоятелност следва да се открие при условията на чл. 630, ал.1 от ГПК.

С оглед уважаването на искането за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, Съдът не следва да разглежда евентуално предявеното основание свърхзадлъжнялост.

 

Водим от горното и на основание чл. 630, ал.1 от ТЗ, СГС, VI-10 състав

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.Б.“ ЕООД, ***-***, офис 24 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА – 31.12.2017 година.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ,  по отношение на „А.Б.“ ЕООД, ***-***, офис 24.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „А.Б.“ ЕООД, ***-***, офис 24 Е.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***37 и му определя месечно възнаграждение в размер на 1000 лева.

            ДА СЕ ИЗПРАТИ на временния синдик съобщение в едноседмичен срок от получаването му да представи  декларация, че отговаря на изискванията по чл.655 от ТЗ и да  даде писмено съгласие.

            СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ на кредиторите на 15.03.2022 г., от 12,30 ч. в залата на Съдебната палата, бул.”Витоша” №2, СГС, определена за заседания на VI-10 състав с дневен ред по чл.672 от ТЗ.

ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на Л.В. ЕООД, ЕИК********, съдебен адрес:*** 154, ********по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „А.Б.“ ЕООД, ***-***, офис 24.

РЕШЕНИЕТО по чл. 630 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО, с което се отхвърля молбата по чл. 625 от ТЗ на Л.В. ЕООД, ЕИК******** за откриване на производство по несъстоятелност на „А.Б.“ ЕООД, ***-***, офис 24 подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

Да се уведоми определеният временен синдик по телефона.

 

 

                                                        СЪДИЯ: