РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Русе, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Ирена И.а
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20244500100110 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49
ЗЗД вр чл.52 и чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение з апретърпени
неимуществени вреди и за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
Ищцата В. Б. Т. твърди, че на 07.06.2023г вървейки по алея на
обособения парк между паметник на свободата и сградата на Община –Русе –
в централната част на площада, се спънала в монтирано на земята осветително
тяло с правоъгълна форма, на което една от лайстните била повредена и с
надигнат ръб, както и липсвало стъклото на осветителното тях, което
състояние на осветителното тяло не били видимо през времето, в което
вървяла по алеята към местоположението му. В резултат на спъването й в
лайстната, паднала на колена, като след това не успяла да се изправи,
изпитвала ужасно силни болки, станало й лошо и започнало да й се вие свят
от болката. Състоянието й наложило да бъде извикан екип на спешна помощ
и отвеждането й за преглед и изследвания в УМБАЛ“Канев“АД-Русе. След
прегледите било установено, че си е счупила капачката на лявото коляно,
което наложило да бъде лекувана в болнични условия, за да й бъде направена
операция, а в последствие и ортеза и проведена терапия. Болничното й
лечение продължило пет дни, след което била на домашно лечение и отпуск
за временна неработоспособност за един месец. Въпреки операцията и
последвалото лечение е към момента на завеждане на иска не се била
възстановила. В началото болките и били много силни и нетърпими, на
приливи и отливи според приема на болкоуспокояващи лекарства. Сега не
били с такава сила, но постоянни, като при промяна на времето били силни. И
в момента продължавала да се движи с помощно средство-бастун, а при и
изписването й от болницата и до края на м.ноември 2023г се придвижвала с
помощта на патерица. И до сега не можела да стои изправена дълго време и
1
да върви без помощта на бастун. До края на м.11.23 задължително била
придружавана или от бившия й съпруг, или от дъщеря й, тъй като в началото
изобщо не можела да ходи, а три месеца след инцидента можела да изминава
кратки разстояния с помощта на патерици, но на разстояние по – голямо от
200 – 300 м. задължително трябвало да бъде оказвана помощ. Тъй като била
слаба с малко килограми, патерицата била допълнителна тежест за нея,
поради което всяко излизане било изключително уморително за нея.
Обичайно не напускала дома си и понастоящем отбягвала да излиза.
Понастоящем излизала само ако й се наложело да отиде на работа заради
участие, на преглед при лекар или на процедури, като падането, освен че я
лишило от възможност да се грижи сама за себе си я превърнало в
ангажимент и постоянна грижа за близките й и оставило у нея усещането, че
навън може да пострада. Причина за възстановяването й до степен да се
придвижва с бастун, била грижата, която дъщеря й и бившия й съпруг
полагали за нея. Грижата била от всякакво естество- първоначално от
удовлетворяване на хигиенните й навици, поемане на домакинството вместо
нея, отвеждането и прибирането в дома й при посещение на лекарски
кабинети и физиотерапия, финансовото й състояние. И понастоящем дъщеря
й продължавала да се грижи за домакинството й, тъй като не можела сама да
се справя, както и и помагала в част от хигиенните й навици, тъй като изпитва
несигурност и страх да не падне. Инцидента й създал и чисто емоционални
притеснения и стрес, тъй като след престоя й в болница и освобождаване за
домашно лечение, се оказало че не може да ползва болничен, тъй като има
онкологично заболяване. Перспективата за нея била има да напусне работа,
ако бъде повикана за участие в постановка в Държавна опера-Русе, където
работила или да ползва платен и неплатен отпуск. Случилото се наложило да
използва целия си платен годишен отпуск, след което ползвала и неплатен
такъв, което пък станало причина бившия й съпруг и дъщеря й да я издържат.
Отделно от това била притеснен дали преживения стрес и болки няма да
отключат нов вид рак. Бившия и съпруг и дъщеря й й понастоящем
продължавали да се грижат за нея. По време на лечението и поради характера
на счупването загубила значителна част от теглото си и в един период тежала
около 40 кг и била загубила мускулен тонус. Това се отразила на
емоционалното й състояние като цяло. Заради вида й отказвала да посреща
колеги в дома си, защото естетически не изглеждала добре,а и не можела да
се обслужва и да ги посреща. Затворила се в дома си, а като човек артист това
допълнително я отчайвало. Не можела да посещава репетиции, да се явява на
кастинги и прослушвания. Отделно от това станала обект на обсъждане в
социалните мрежи. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди
Община-Русе да и заплати имуществени вреди в размер на 723.94лв,
включващи разходи за имплант, ортеза и лекарство за несъсирване на кръвта,
вследствие на падането й на 07.06.2023г, както и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000лв за претърпените от нея болки и
страдания от същото падане, ведно със законната лихва върху обезщетенията,
считано от датата на деликта- 07.06.2023г до окончателното им плащане.
Претендира разноските по делото.
Община-Русе, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, счита
исковете за неоснователни и недоказани по основания и размер. По делото
липсват достатъчно доказателства, че уврежданията на ищцата са настъпили
по описания в исковата молба начин, както и че падането на 07.06.2023 на
посоченото от ищцата място е настъпило поради бездействие на Община-Русе
2
или някакъв друг фактор е допринесъл за твърдяната злополука или ищцата
не е проявила достатъчно внимание и грижа при придвижването си. Не се
твърди, както и не са представени доказателства относно това дали ищцата е
носела подходящо за сезона облекло и обувки. Ако съдът приеме, че искът е
основателен и доказан, в условията на евентуалност ответника счита, че е
налице съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, както по
отношение на твърдяното за настъпило събитие, така и по отношение на
претендираните имуществени и неимуществени вреди, тъй като с
поведението си е създала предпоставка за настъпване на деликта или е
улеснила механизма му. Считат, че не би могъл да бъде изключен изцяло
приносът на ищцата за падането й. Липсват данни, че не е имала възможност
да наблюдава състоянието на алеята, съответно да подбере внимателно
местата, по които да стъпва и да се придвижва, да избягва участъците, които
създават повишен риск от спъване, залитане или падане. Разрушените
настилки, изронването на част от тротоарните плочки или тяхното
изместване, надигане, замърсяване и други, биха могли да доведат до спъване
на пешеходец, но във всички случаи, ако същият не положи необходимото
внимание за безопасното си придвижване. Няма основание да се приеме, че в
конкретния случай ищцата не е могла да забележи състоянието на въпросния
участък, освен ако не е имала здравословен проблем или друга причина, която
да затруднява безопасното й придвижване. С оглед естеството на
задължението на ответника, не би могло да се очаква постигането на идеална
среда за придвижване на пешеходци, без никакви неравности и препятствия,
които да не налагат полагането от тяхна страна на каквото и да е внимание за
собствената си безопасност. Поради това считат, че не би могло да се приеме,
че поведението на ищцата не допринесло за настъпването на деликта. Освен
това считат, че размера на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди не отговаря на понятието „справедливост“, а и
имуществените вреди също се явяват прекомерно. Искат от съда да отхвърли
изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан. В условията на
евентуалност съда да оцени претенциите като прекомерни и не отговарящи на
реално причинените вреди. Претендират разноските по делото на основание
чл.78 ГПК вр чл.37 ЗПП и чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 07.06.2023г В. Т. докато върви по алея, намираща се в центъра на
гр.Русе, заедно с дъщеря си- св.Д. Ж., движейки се в посока от към
Доходното сдание в посока към хотел “Дунав” се спъва в лайстната на една
от лампите, намиращи се на земята на алеята. След като се спънала св.Ж.
видяла, че лайстната е изкривена със своя остър ъгъл и стърчала нагоре.
Десният крак на Т. се закачил на стърчащия метал на лайстната, след което тя
паднала на лявото си коляно. Свидетелката й помогнала да стане, защото
майка й се оплакала, че много я боли и че е усетила “изхрущяване” в
коляното. Подпирайки се на свидетелката двете отишли да седнат на най-
близката пейка. Там Т. подпряла крака си на кутия за обувки, която
свидетелката сложила, за да може да си вдигне крака, защото той вече бил
подут. Свидетелката се обадила на техен близък приятел св.И. И., за да им
помогне да транспортират Т. до Спешното отделение на болницата. Той
дошъл на място и тъй като кола на може да стигне до мястото, където се
намирали, се обадил на бърза помощ,а и не можели да преценят какво е
3
състоянието на крака на ищцата. Дошла линейка и с помощта на количка
пренесли Т. до автомобила на Спешна помощ,а оттам е закарали в
УМБАЛ”Канев”АД-Русе. Том и направили преглед и ренген и лекарите
установили, че иа фрактура на капачката на лявото коляно. Свидетелите
отишли с ищцата до лечебното заведение и знаят, че лекарите са и казали, че
трябва да се извърши операция и да се постави имплант, за да може да се
възстанови и заздравее капачката, тъй като фрактурата била счупване с
разместване. Ищцата останала в болницата в отделението по “Ортопедия”. На
следващият ден и била направена операция и и бил поставен имплант, който
тя заплатила като неговата стойност според свидетелката е в размер на 400лв.
Освен това закупили и иртеза, с която да се обездвижи крака, за която отново
заплатили с лични средства за сумата от 100лв.
След като В. Т. била изписана от болницата на 12.06.2023г, тя не
можела да си стъпва на крака и в продължение на месец трябвало да се
придвижва с помощта на проходилка, както и непрекъснато да носи ортеза.
Още след операцията изпитвала болки в крака и в отделението й давали
болкоуспокояващи. След като била изписана, отново почти постоянно
изпитвала болка и продължавала да пие обезболяващи. Според свидетелката
през този период майка й можела с помощта на проходилката да отиде до
тоалетната, но била в невъзможност да направи личен тоалет, тъй като
проходилката не можела да мине през вратата на банята. Докато не махнали
конците, не можела да използва банята, защото мястото не трябвало да се
мокри, а след това свидетелката трябвало да влиза с нея в банята, за да може
ищцата да се придържа към нея. Свидетелката я поливала, защото майка й
стояла на стол с вдигнат крак на друго стол и това продължило около месец.
Наложило се да се махне един от праговете в дома им, за да може тя да
минава с проходилката. Св. Ж. или баба й, с която тогава живеели заедно, се
налагало да слагат масата за хранене, да отсервират, да готвят, да пазаруват,
тъй като това било невъзможно за ищцата в този период от време. Тъй като
свидетелката ходела през деня на работа, а баба й била много възрастна,
понякога се налагало св.И. да им помага в пазаруването. Също така било
невъзможно майка й да излезе от дома им без чужда помощ, тъй като за да се
излезе от входа трябвало да се мине през стълби. Свидетелката всеки ден и
поставяла антикоагулантни инжекции за разреждане на кръвта й, който
препоръчал лекар и който поставяла за период от 30 дни, за което майка й
заплатила 250лв. Две седмици след операцията трябвало да посетят
лекуващия я лекар, за да махнат конците. След това тя продължила да носи
ортеза и да се придвижва с помощта на проходилка. Лекарите й забранили
през този период от време да стъпва на крака си. За всяко излизане от дома й
трябвало някой да е пренася по стълбите на ръце, това бил св.И.. От стреса и
преживените болки ищцата отслабнала 3-4 кг и било видимо, тъй като тя е
слаба. Тъй като ищцата от 2021г била диагностизцирана с рак на дебелото
черво, заради отслабването й, направили консулт с лекуващия онкологичното
заболяване и било установено, че отслабването не е свързано с него, а е
вследствие на стреса и преживяната от нея травма, а и освен това тя тежала
преди инцидента 43кг и носенето на проходилка, а и самата ортеза и тежали и
коствало повече усилия. След изтичане на един месец, ищцата отишла на
контролен преглед където и казали, че може да свали ортезата и след около 2-
3 седмици да започне физиотерапия. Тя започнала да ходи на такава като
центърът се намирал в Стоматологията на гр.Русе, тъй като е най-близо до
дома й. Ходила на физиотерапия 2-3 месеца като се придвижвала с помощта
4
на две патерици. След последния курс, преди да започне следващия, се
установило, че иглите на импланта са разместени и надигат кожата.
Лекуващият лекар казал да се спре рехабилитацията, макар че все още има
нужда от такава, тъй като ако отново се размести имплантна, може да се
наложи да бъде махнат, а за това било още рано, тъй като капачката не е
зарастнала. Лекарят наместил иглата с ръка, което за ищцата било много
болезнено. Тя доста дълго време, дори и по време на физиотерапията,
изпитвала изтръпване, отичане и болки в капачката, глезена и ходилото. То се
подували, особено ако стояла по-продължително време права, дори и за
период от 30 минути. От м.ноември 2023г ищцата започнала да се придвижва
с помощта на патерица-тип канадка, която ползвала до м.декември. През този
период от време използвала и бастун. През м. ноември се върнала на работа,
тъй като нямала повече възможност да ползва болнични и платен отпуск, тъй
като има и друго заболяване, за което е използвала над 365дни болнични. На
работа била ограничена в доста дейности, тъй като е артист-хорист в
“Държавна операд-Русе” и част от работата й включва танци и движение по
сцената. Въпреки че на работа били толерантни към нея, тя не можела да
изпълнява изцяло задълженията си и зад сцена. Според свидетелите
понастоящем се предвижва без помощни средства и това е така от м.февруари
или март на 2024г след като минали студените месеци. Независимо от товаи
сега е ограничена в движенията си, тъй като нямала цял ход на сгъване в
коляното, не можела да клекне, при качване и особено при слизане на стълби
имала затруднения, както и при по-дълго ходене или стоене права. Според св.
Ж. след около част такива движения и трябвало почивка, за да седне и да си
вдигне крака, тъй като все още отича и я заболява. След една година от
поставяне на импланта и предстояла нова операция за премахването му като
това било по препоръка на лекарите.
Заради всичко изложено, социалният й живот бил изцяло прекъснат, тъй
като не можела да излиза от дома си, а не се чувствала добре да и ходят гости
в дома й. Била тъжна и затворена в себе си.
По делото е представена медицинска документация, от която е видно,
че на 07.06.23г в 14.50ч. на ищцата е оказана спешна медицинска помощ от
ЦСМП-Русе и е транспортирана в спешно отделение на УМБАЛ”Канев”АД-
Русе. Там при преглед и е поставена диагноза “ счупване на
пателата,закрито”, което е установено след направено образно изследване.
Препоръчаната терапия е оперативно лечение, поради което, според
представената по делото епикриза, в периода от 07.06.2023г до 12.06.2023г е
била в на лечение в клиника “ортопедия и травматология” на болницата. На
08.06.2023г е извършена операция.
Според издадената епикриза и е предписана антикоагулантна терапия с
фраксипарин / зибор, клексан, арикстра/ и с фамотидин. Представени с
фискални бонове за закупени на 12.06.2023г, 26.06.2023, 28.06.2023 и
04.07.2023г лекарства “клексан” на обща стойност 210.04лв. По делото няма
данни останалите закупени от нея лекарства “сермион” и “теотард” на обща
стойност 13.10лв да са и предписани във връзка с претърпяната от нея
злополука.
Според представен по делото болничен лист в периода от 07.06.2023г до
12.07.2023г Т. е била в отпуск поради временна нетрудоспобност заради
претърпяната от нея злополука.
За проведената от ищцата физиотерапия са и издадено амбулаторни
5
лист от д.р. Н. на 24.07.2023, 28.07.2023,07.08.2023г и от 18.09.2023г, както и
от д-р Д от 03.08.2023г и от 31.08.2023г.
С фактура № ********** от 08.06.2023г, към която има издаден и
фискален бон, В. Т. е заплатила на УМБАЛ”Канев”АД-Русе сумата от 400лв
за имплант. На 07.06.2023г е заплатила на “Нова мед-Русе” сумата от 100лв за
санитарни ортопедични стоки, видно от представеният фискален бон.
Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, е налице
падане върху предната повърхност на пателата /капачката/ и директен удар от
земната повърхност с висока енергийна сила. Вследствие на това ищцата е
получила многофрагментно счупване на лява патела, което е довело до трайно
обездвижване на ляв долен крайник за повече от 30 дни. Вещото лице е
установило, че на 07.06.2023г е приета по спешност в УМБАЛ”Канев”АД-
Русе със счупване налява патела. На 08.06.2023г е направена операция-кръвна
репозиция и метална остеосинтеза с игли и медицинска тел. На 12.06.2023 е
изписана в домашни условия. На 21.06.2023г са свалени оперативните конци.
Носи шина за 30дни след операцията. След 7 дни започва рехабилитация като
е изкарала 4-ри пълни курса. Последният амбулаторен преглед е на
08.03.2024г за оценка за нова операция. През м.ноември 2023г започва
работа. Според вещото лице нанесените травми са с висока кинетична сила,
причиняваща болка с изразен интензитет като продължителността на болките
е повече от 30дни,а при определени натоварвания и условия, болката може да
се проявява и в дълъг период от време. Получената травма няма отражение в
цялостното здравословно състояние на ищцата. Последиците са върху
травмирания крайник за определен период от време, в което е изпитвана и
различна по степен болка. Според вещото лице, от епикризите не е
отбелязано и промяна в състоянието на ищцата, свързано с онкологичното й
заболяване. Според вещото лице съобщаването за отслабване не корелира с
относително огреничения двигателен режим. Наличните ограничения в
движенията е възможно да се дължат и на металната остеосинтеза и не
напълно възстановяване на меките тъкани. Налично е и ограничение на
движенията от страна на самата пострадала поради страх от поява на болка и
“да не излезе играта”. При извършеният на ищцата преглед от в.л. ортопед-
травматолог на 25.04.2024г е установено, че същата има постоперативен
цикатрикс пo предната повърхност на лявo кoлянo. Флексия на кoлянoтo до
85 градуса, без ограничения в екстензията. Предвижва се без пoмoщни
средства. Bъзмoжнocт зa моно пoдaлeн стоеж. Невъзможност зa пълен клек.
Към момента на прегледа дефицита на свИ.е на лява коленна става е до 20% и
това не ограничава извършването на ежедневните и битови потребности на
ищцата и голяма част от служебните. В момента на прегледа Т. не е изпитвала
болки, но има страх да не изпита такива. Според вещото лице премахването
на металите ще подобри функцията на коляното и ще премахне част от страха
на ищцата. Очаква се подобряване на състоянието й като няма причина да се
счита, че състоянието й би се влошило. Устно в съдебно заседание вещото
лице е посочило, че след махане на имплантите ищцата задължително трябва
да проведе рехабилитация. Придружаващите я заболявания, според
експертизата, не са оказали влияние върху инцидента. Според вещото лице
при ищцата не е установена остеопороза и такава следва да се установи не с
ренгеново изследване, каквото и е направено през м.септември 2023г, а с
остеометрия. Според вещото лице от ренгеновите изследвания на ищцата
няма причина ищцата да бъде изпратена за изследване на остеопороза като
вещото лице е посочило, че по здравна каса не могат да изпращат на такова
6
изследване.
Данните за самият инцидент и начинът на осъществяването му от
разпитаните по делото свидетели се потвърждава и от видеозапис от система
на видеонаблюдение на Община-Русе, оглед на който по реда на чл.204 ГПК,
е извършен от съда чрез възпроизвеждането на записите в съдебно заседание
в присъствие на страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Производството по делото е образувано по иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане с
правно основание чл.49 от ЗЗД.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност на ответника по
този иск за неимуществени вреди, в процеса следва да се установят
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно-
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, която
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага. Отговорността по чл.49 ЗЗД е
обективна - за чужди виновни противоправни действия и има обезщетително
- гаранционен характер . За да се ангажира отговорността на Община –
гр.Русе по този текст е необходимо да се докаже, че при и по повод
възложената от дружеството работа във връзка с задължение да се поддържат
в изправност тротоари и улици, представляващи общинска собственост, е
възникнало увреждането на ищцата, респективно болките и страданията
вследствие на това увреждане.
Съдът намира, че в процеса са установено всички предпоставки за
ангажиране отговорността на Община-Русе. Установено е по категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства, че на 07.06.2023 в
13.58часа, според видеозапис от охранителни камери на Община-Русе, В. Т.
докато се движи и разговаря с дъщеря си св. Д. Ж., се спъва в намиращо се на
площада на гр.Русе осветително тяло, което е поставено на земята и
намиращо се пред поставена цветна арка. И от видеозаписа и от гласните
доказателства се установява, че след спъването пада на земята като удря ляво
коляно в земята. След известно време от откарана от Спешна помощ в
спешно отделение на УМБАЛ“Канев“АД-Русе където след ренгеново
изследване е установено, че Т. е получила „многофрагментно счупване на
лява панела/капачка/“.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че Т. се
спъва в това осветително тяло, тъй като лайстната на осветителното тяло била
повдигната на около 10см височина. Същата лайстна била дебела около 2 мм.
Св.И. стъпил върху нея, за да я оправи, за да не се спъне някой друг, но тя
пружинирала. Според този свидетел самият той 2-3 седмици преди инцидента
се е спъвал в лайстната на същото осветително тяло. При запознаване с
видеозаписа на охранителните камери в съдебно заседание в присъствието на
страните по делото, съдът установи, че няколко минути преди ищцата да се
спъне в лайстната на осветителното тяло, млад мъж се спъва на същото място,
а около 25 минути след инцидента се вижда как възрастен мъж се опитва да
оправи същото осветително тяло като натиска с крак лайстната. Всичко това
мотивира съда да приеме, че Община – Русе не е изпълнила задължението си
да поддържа в изправност осветителните тела, ведно с лайстните около тях,
които се намират на земята между настилката от плочки на площада в
центъра на гр.Русе, тъй като и от гласните доказателства и от видеозаписа се
7
установява, че лайстната около осветителното тяло е била повдигната с
острия си ъгъл и е стърчала от земята. В този смисъл съдът намира за
установено, че Община-Русе носи отговорност за увреждания, които са
настъпили поради неизпълнение на посочените по-горе задължения.
От събраните по делото гласни доказателства, писмените доказателства,
представляващи медицинска документация, както и от приетата съдебно-
медицинска експертиза, по делото е установено, че вследствие на падането на
ищцата същата е получила „многофрагментно счупване на лява
панела/капачка/“. Била е на болнично лечение в клиника „Ортопедия и
травматолология“ в УМБАЛ“Канев“АД-Русе в периода от 07.06.2023 до
12.06.2023г. като на 08.06.2023г и е извършена операция- кръвна репозиция и
метална остеосинтеза с игли и медицинска тел. В период от 30 дни е носила
шина и се е придвижвала с проходилка, като в този период, по препоръка на
лекарите, ищцата не е стъпвала на увредения си крак. През този период от
време същата е имала големи затруднения в ежедневието си. Не можела сама
да се къпе, не можела да си готви, пере, сервира и отсервира, не можела да си
пазарува и изобщо не можела сама излиза от дома си. За тези дейности се
налагало да търси помощта на близките си, а за излизането от дома й да търси
помощ от св.И.. След махане на ортезата, ищцата започнала да се придвижва
с помощта на патерица-канадка или бастун, като такива помощни средства
ползвала до м.февруари или март на 2024г. Изкарала и 4-ри курса на
рехабилитация, но се наложило да ги прекъсне, тъй като имало разместване в
„пироните“ и те изпъквали под кожата и тя се страхувала да не разкъсат
кожата. През м.ноември 2023г се върнала на работа, но не можела и
понастоящем не може да изпълнява пълноценно същата, тъй като свързана с
движение, клякане, ставане, танцуване, които ищцата поради затрудненото й
и към настоящия момент движение, не може да изпълнява пълноценно.
Според заключението на вещото лице при прегледа на ищцата на 25.04.2024г
е установено, че същата продължава да има дефицит на свИ.ето на лява
коленна става около 20%, което според вещото лице се дължи на металната
остеосинтеза и не пълното възстановяване на меките тъкани, но и на страх у
самата В. Т. от поява на болки и от това „да не излезе иглата“. През целият
период от време ищцата е изпитвала болки, но към момента на прегледа
същата не е съобщила за такива. Според вещото лице ограничението в
свИ.ето на коляното не ограничава извършването на ежедневните и битови
потребности, както и не ограничава извършването на част от служебните й
потребности. При така събраните по делото доказателства съдът намира, че
ответникът Община-Русе следва да репарира болките и страданията, които
ищцата е претърпяла и продължава да търпи, вследствие на инцидента на
07.06.2023г като й заплати обезщетение, което съдът определя при спазване
на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и като преценява конкретните
болки и страдания, който са причинени на ищцата, техния интензитет и
продължителност в размер на 25 000лв. По делото не се събраха
доказателства, които да мотивират съда да приеме, че дължимото
обезщетение в по-висок от посочения размер.
Ищцата е претендирала и заплащане на обезщетение за претърпени от
нея имуществени вреди. От гласните и писмените доказателства по делото се
установи, че във връзка с проведеното и лечение тя е заплатила сумата от
400лв за имплант, 100лв за ортеза и 210.04лв за предписаните й лекарства, т.е
същата е заплатила сумата от 710.04лв във връзка с претърпяната от нея
травма и тези разходи са в пряка причинно-следствена връзка с нея, поради
8
което следва да бъдат заплатени от ответника. По отношение на разходи за
лекарства в размер на 13.20лв, както и посочено по-горе в решението, съдът
намира, че не са доказани, че са свързани с увреждането, поради което искът
за заплащане на тази сума следва да се отхвърли.
Съдът намира направеното от Община-Русе възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата за
неоснователно и недоказано. По делото не се събраха доказателства от страна
на ищцата да е налице такова действие или бездействие, с което тя да е
допринесла за настъпилото за нея увреждане. Обстоятелството, че същата се
е придвижвала по познат маршрут, както и че е била наясно, че част от
осветителните тела и плочки, намиращи се на площада в центъра на гр.Русе,
са повредени и в не добро състояние, не може да й се вмени във вина. От
гласните доказателства се установи, че същата не е могла да възприеме, че
лайстната на осветителното тяло, което се е намирало по пътя и, е повредена
и надигната. Неоснователно е възражението на общината, че същата е
допринесла за увреждането си, тъй като очевидно и други хора, преминаващи
по същия път и през същото препятствие не са се спънали в него, защото на
първо място от огледа на видеозаписа се вижда как и други хора се спъват на
същото място, как граждани се опитват да оправят лайстната на
осветителното тяло, за да не стърчи и да не пречи на движението им. Всеки
човек има различен начин на възприемане на околната среда и
обстоятелството, че други хора са възприели препятствието, а ищцата не е, не
може да й се вмени във вина и не може да освободи Община-Русе от
задължението й да поддържа безопасна околна среда за гражданите си.
В този смисъл искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е основателен и доказан до размер на 25 000лв и в този размер следва
да се уважи, а над него до претендираната сума от 40 000лв искът следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан. Искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи до размер на 710.04лв,
а над него до 723.94лв като неоснователен и недоказан. Върху тези суми се
дължи и законна лихва, считано от деня на увреждането -07.06.2023г до
окончателното им плащане.
В тежест на ответника са направените от ищцата разноски съразмерно с
уважената част от исковете й, а именно от разноски в общ размер на 5845лв,
ответникът дължи на ищцата разноски в размер на 3690лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата са направените от
ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковите й. От
направени от ответника разноски в размер на 305лв, ищцата дължи разноски в
размер на 112лв.
Ищцата дължи на ответника и юрисконсултско възнаграждение по
чл.78, ал.8 от ГПК. Независимо, че ответникът е вписал в представеният
списък за разноски размер на юрисконсултско възнаграждение, същият
следва да се определи от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр
чл.25, ал.2 Наредба за заплащане на правна помощ. В настоящият случай
съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на
400лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете на ищцата.
Мотивиран така, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община - гр.Русе, представлявана от кмета на Общината,
БУЛСТАТ ********* с адрес – гр.Русе, пл.” Свобода” № 6 да плати на В. Б.
Т., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.”*** сумата от 25 000лв/двадесет и пет
хиляди лв/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени
вреди, вследствие на многофрагментно счупване на лява панела/ капачка/ ,
настъпило при падане на 07.06.2023 в увредена лайстна на осветително тяло,
намиращо се на земята на площада на центъра в гр.Русе, сумата от 710.04лв
/седемстотин и десет лв и 04ст/, представляваща обезщететие да имуществени
вреди, вследствие на същото увреждане, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 07.06.2023г до окончателното им плащане, както и
3690лв разноски по делото съразмерно с уважената част на исковете й.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. Т. срещу Община-Русе иск за
заплащане на неимуществени вреди над сумата от 25 000лв до 40 000лв, както
и иск за заплащане на имуществени вреди над сумата от 710.04лв до 723.94лв,
ведно със законната лихва върху тях от 07.06.2023г, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА В. Б. Т., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.”*** да плати на
Община-гр.Русе, представлявана от кмета на Общината, БУЛСТАТ
********* с адрес – гр.Русе, пл.” Свобода” № 6 разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете й в размер на 112лв, както и 400лв
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10