Р Е Ш Е Н И Е
№ 3772 27.12.2019
година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХVІ
граждански състав
На
пети декември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при
секретар Марина Димова
като
разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 4795 по описа за 2019
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.С, ЖК ””, Бизнес Парк С сграда против Х.З.Н., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 2353.74 лева (две хиляди триста петдесет и три лева и
седемдесет и четири стотинки) задължения по договори за мобилни услуги и
задължения по договори за лизинг по фактури № **********/01.01.2017г., №
**********/18.01.2017г., № **********/01.02.2017г., № **********/18.02.2017г.,
№ **********/01.03.2017г., № **********/18.03.2017г., № **********/01.05.2017г.
и № **********/18.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от подаване на заявлението – 01.02.2019г. до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни
правоотношения, по които ответникът не е изпълнил задълженията си.
Неизпълнените парични задължения на длъжника, произтичат от следните договори
между Х.З.Н. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл“ ЕАД): договор за мобилни услуги № ********* от 22.06.2015г.,
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и
договор за лизинг от 21.08.2015г., договор за мобилни услуги № ********* от
02.09.2015г., договор за мобилни услуги № ********* от 21.10.2015г., договор за
мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 11.02.2016г., заявление за
пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор № ********* от 11.02.2016г.,
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 23.02.2016г., договор за мобилни услуги № ********* от 27.04.2016г.,
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и
договор за лизинг от 27.04.2016г., допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 28.06.2016г., договор за мобилни услуги
№ ********* и договор за лизинг от 28.09.2016г. Неудовлетворените вземания на
заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури
с № **********/01.01.2017г., № **********/18.01.2017г., №
**********/01.02.2017г., № **********/18.02.2017г., № **********/01.03.2017г.,
№ **********/18.03.2017г., № **********/01.05.2017г. и №
**********/18.05.2017г., като включват задължения за месечни абонаментни такси,
лизингови вноски, разговори към “Грижи за клиента“, такса за спиране на номер,
такса временно възстановяване на
изходящия трафик, неустойки за предсрочно прекратяване на договор и предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски. Моли исковете да се уважат.
Исковете
са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор
на исковата молба, не изпраща представител в производството пред съда и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези
предпоставки. Съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства,
поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Искът
следва да се уважи изцяло, без мотивиране на решението по същество.
Уважаването на предявените искове
налага, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца да бъдат присъдени
направените в настоящия процес деловодни разноски в общ размер от 826.64 лева
(сбор от 352.93 лева – платена държавна такса и 473.71 лева – адвокатско
възнаграждение).
В изпълнение указанията на ВКС в т.
12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
деловодни разноски от 421.93 лева, направени в заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА за установено, вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, район , ж.к. , Бизнес
Парк С сграда , представляван от Я. Х М. С.и Д. К. К, против Х.З.Н., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, за сумата от 2353.74
лева (две хиляди триста петдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по сключени договори
за мобилни услуги и задължения по договори за лизинг по фактури №
**********/01.01.2017г., № **********/18.01.2017г., № **********/01.02.2017г.,
№ **********/18.02.2017г., № **********/01.03.2017г., №
**********/18.03.2017г., № **********/01.05.2017г. и № **********/18.05.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението
– 01.02.2019г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
№ 572/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 939 по описа на Бургаски районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА Х.З.Н., ЕГН **********, постоянен адрес: *** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, район , ж.к. Бизнес
Парк С, сграда , представляван от Я. Х М. С. и Д. К. Кинг, сумата от 826.64 лева
(осемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки) деловодни
разноски, направени по гр. д. № 4795/2019 год. на БсРС, както и сумата от 421.93
лева (четиристотин двадесет и един лева и деветдесет и три стотинки) разноски,
направени по ч.гр.д. № 939/2019 год. на БсРС.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Силвия Петрова
Вярно с оригинала:З.М.