Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 26.07.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 669/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявано от юрк. В.П.Н., против Д.П.С. ***, ЕГН **********, и баща му П.Д.С. ***, ЕГН **********. В исковата молба се излага, че първият ответник е длъжник на ищеца съгласно два договора за кредит от 15.02.2019 г. Предоставените суми са усвоени на 08.03.2019 г. и са в общ размер на 1052899,75 лева. Задълженията по двата договора са просрочени и не се обслужват от месец април 2019 г. Срокът на действие на единия договор е 15.02.2020 г., т.е. към днешна дата е изтекъл, а на втория е 15.02.2024 г. На 30.04.2019 г. Д. С. е дарил на П. С. собствената си ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в …. Посочва се, че по този начин ответникът Д. С. е увредил кредитора си, ищец по делото. При така изложените обстоятелства се иска от съда, на основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), да обяви за недействително спрямо ищеца дарението направено от ответника Д. С., тъй като се касае за безвъзмездна сделка и третото лице е възходящ на длъжника. Съдът приема предявения иск за допустим, тъй като според изложеното в исковата молба, ищецът по делото е лице, което има качеството на кредитор на единия ответник.

От страна на Д. С. не е подаден писмен отговор. В открито съдебно заседание постъпи писмено становище от него, в което той твърди, че искът е недопустим и неоснователен. Счита, че вземането на ищеца не е изискуемо. Развити са подробни съображения относно правата, задълженията и отговорността на съдлъжника, както и за правното положение, собствеността и управлението на кредитополучателя „Бългериън рекавъри къмпани” ЕООД, ЕИК *********.

От страна на ответника П. С. е подаден писмен отговор, чрез назначения му от съда особен представител – адв. Б.А. от САК. В него предявеният иск се оспорва изцяло. Посочва се, че той е неоснователен и недоказан, тъй като от представените доказателства не може да се смята за установено, че бащата е бил уведомен за кредитите на сина си, респективно няма как да се презюмира знанието му за увреда на кредитора. Същите съображения представителят изложи и в открито съдебно заседание.

Процесуалният представител на банката подробно аргументира тезите си в представена писмена защита.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от ищеца.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и от правна страна :

         От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника Д. С.. Приложени са два договора за кредит от 15.02.2019 г., по които той е съдлъжник. Задълженията му са посочени в чл. 5.1.А и чл. 5.1.Б. в договора за овърдрафт № 2444 и в договора за стандартен инвестиционен кредит № 2445. Д. С. се е задължил при условията на чл. 101 ЗЗД. И съдлъжникът и поръчителят се задължават наред с главния длъжник, при условията на солидарна отговорност, но първият отговаря спрямо кредитора на собствено правно основание (договор за поръчителство), а вторият отговаря на  основанието, на което отговаря главният длъжник. При положение, че ответникът не е  поръчител, а съдлъжник, неговата отговорност не е ограничена при условията на чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Съдлъжникът ще остане солидарно и неограничено отговорен наред с главния длъжник и след падежа на  главното  задължение, дори кредиторът да  не е предявил иск против длъжника в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, тъй като при „съзадължаването” по реда на чл. 101 ЗЗД текста на чл. 147 ЗЗД не е приложим. Договорът за банков кредит е консенсуален, т.е. правата и задълженията на страните по него са от датата на сключването му. С оглед на изложеното датата, на която паричните суми са усвоени е без значение по делото. Вземането на кредитора трябва да e възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска.  Тежестта на доказване на факта за притежаваното вземане и на момента на неговото възникване е върху кредитора. По настоящото делото банката успя да докаже тези обстоятелства с двата договора за банков кредит, като  момента на възникването на вземанията е този, в който е възникнала облигационната връзка между банката и Д. С., т.е. от датата на сключването на двата договора. Предоставените суми са усвоени на 08.03.2019 г. и са в общ размер на 1052899,75 лева. Задълженията по двата договора са просрочени и не се обслужват от месец април 2019 г. Срокът на действие на единия договор е 15.02.2020 г., т.е. към днешна дата е изтекъл, а на втория е 15.02.2024 г. Определящо за качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е наличието на съществуващи спрямо длъжника права и извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им. Главно и пълно доказване на вземането не е необходимо. Достатъчно е твърдение за вземането. Съдът не може да преценява дали това правоотношение съществува. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно. С оглед на изложеното обстоятелствата относно погасяването на задълженията е неотносимо. На 30.04.2019 г. Д. С. е дарил на баща П. С. собствената си ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в …. Отношенията на родство между ответниците се установява от справката от Национална база данни „Население”. Дарението е безвъзмездна сделка, а увреждането е обективен факт. Ако длъжникът извърши дарение, тази негова безвъзмездна сделка очевидно намалява имуществото му – той дава нещо без да получава друго насреща, като длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото. Тъй като сделката е безвъзмездна, отношенията на родството между ответниците е без правно значение.

Безспорно по делото се установи, че ищецът е кредитор на ответника Д. С., а извършената от длъжника сделка (атакувана с иска)  уврежда интереса на ищеца-кредитор, т.е. осуетява или затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника. Последният е знаел за увреждането към момента на извършването на атакувания правен акт. Знанието на длъжника е установено винаги когато същият знае, че има кредитор, като увреждащото действие е всяко и всеки правен и фактически акт, с който се засягат правата на кредитора. Според правилото на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.

При така установеното от фактическа и от правна страна, съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на дружеството-ищец ще трябва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса и за депозит за особен представител. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение, като определя размера му на 100 лева.

Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, Свогенският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

          Обявява за относително недействителен по отношение на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявано от изпълнителните директори Ю.Г. и Д. М., по предявения от банката иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу Д.П.С. ***, ЕГН **********, и П.Д.С. ***, ЕГН **********, договорът за дарение на недвижим имот от 30.04.2019 г., обективиран в нотариален акт № 53 от същата дата, т. I, рег. № 903, дело № 51 от 2019 г. на нотариус с рег. № .. на Нотариалната камара, по силата на който Д.П.С. е дарил на баща си П.Д.С. ½ идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с площ от 700 кв.м., находящ се в землището на .., и попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на мах. „..”, одобрен с Решение № 8 от 09.02.1982 г. на ИК на ОНС – София, заедно  с построената в имота през 1986 г., съгласно акт за узаконяване, масивна вилна сграда със застроена площ от 35,25 кв.м., състояща се от кухня – дневна, спалня, баня – тоалетна, два склада и две входни антрета, при граници и съседи, съгласно скица : наследници на Ц. И., път и имот № 11510.61.9904 – урбанизирана територия на ОП „…”, а съгласно нотариален акт : дере, Ц.И. и от две страни път, като имотът попада в ПИ с идентификатор 11510.61.9902 – урбанизирана територия и 11510.61.04 – урбанизирана територия по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. В.Т., общ. С.

Осъжда Д.П.С. ***, ЕГН **********, и П.Д.С. ***, ЕГН **********, да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявано от изпълнителните директори Ю. Г. и Д.М., направените по делото разноски в общ размер на 378,92 лева.

          На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила съдебно решение подлежи на вписване.

 

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение, съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :