РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Пловдив , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Елена И. Ралчева
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20205330207895 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-011207 от
19.10.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност началник група при сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С. К. М., ЕГН:
**********, с адрес – гр.***, на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за
движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като в хода на административнонаказателната процедура
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
нарушение правото на защита, както и сочи, че нарушението не е извършено.
Сочи нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, както и несъответствие между
изпълнително деяние и фактическа обстановка, в нарушение правото на
защита. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
1
изпраща представител, в молба-становище посочва, че актосъставителят
визуално е възприел извършеното нарушение, като водачът е управлявал без
да използва обезопасителен колан. Още сочи, че не са налице процесуални
нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя,
фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни доказателства,
които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставено без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 25.11.2020г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 01.12.2020г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.09.2020г., около 11:29 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Източен“,
свидетелят И. В. П., в качеството му на мл.инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив изпълнявал служебните си задължения
на същото място, като карал мотоциклет, при което забелязал, че водачът на
движещия се до него лек таксиметров автомобил „Фиат Типо“ с рег.№ „***“,
не бил с поставен обезопасителен колан, с какъвто МПС било оборудвано,
като същевременно не превозвал пътник. След като спрял за проверка МПС с
рег.№ „***“ свидетелят П. установил, че същото било управлявано от
жалбоподателя С. К. М..
2
На място свидетелят П. съставил АУАН с бланков № 316066 от
21.09.2020г. срещу жалбоподателя М. за нарушение на чл.137А, ал.1 от
Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал,
като отразил, че няма възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел И. В. П.. Последният помнят случая,
подробно описват констатираната фактическа обстановка, включително е
категоричен, че е възприел, че водача на движещото се МПС не е с поставен
предпазен колан, както и че като таксиметров шофьор не превозвал пътник.
Съдът намира показанията на свидетеля И. В. П. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и оценява последните като истинни. От същите показания се
установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по
същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и Заповед
№ 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
3
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателят С. К. М., ЕГН: ********** виновно е нарушил разпоредбата
на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на
21.09.2020г., около 11:29 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Източен“, като водач на
МПС – лек автомобил „Фиат Типо“ с рег.№ „***“, не е използвал
обезопасителен колан, с което МПС е оборудвано.
Както вече бе посочено – по делото се установи, че жалбоподателят М.
към момента на нарушението не е превозвал пътник, ето защо последният е
бил адресат на задължението по чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
Становището на жалбоподателя, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и в този смисъл – че са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, че е наруше чл.52, ал.4 от ЗАНН и е налице
несъответствие между изпълнително деяние и фактическа обстановка, е
изцяло бланкетно, като не е посочено в какво собствено се изразяват
твърдените нарушения. Ето защо същите възражения не могат да бъдат
коментирани от съда.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
4
установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на
чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая
законодателят е предвидил наказания, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложените наказания отговарят на тежестта на
установените нарушения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-011207 от
19.10.2020г., издадено от Матей Василев Матов, на длъжност началник група
при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С. К. М.,
ЕГН: **********, с адрес – гр.***, на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за
движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5