Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно  заседание при закрити врата, проведено на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                          

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 2293 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Подадена е молба от „К.т.б.“ АД /н/ по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника длъжникът „Ю.р.г.“ ООД. Молителят твърди, че длъжникът „Ю.р.г.“ ООД има непогасени задължения по договори за банков кредит от 17.02.2014 г. и 26.02.2014 г. Задълженията на длъжника по договора от 17.02.2014 г. са станали изискуеми, с настъпване на уговорения в него краен срок на погасяване на задълженията - 20.04.2015 г. Кредитът твърди, че последното плащане от длъжника по този договор е направено като частично на 26.06.2014 г., а падежът за заплащане на дължимите договорни лихви е бил 25.06.2014 г.  Задълженията на длъжника по договора от 26.02.2014 г. са обявени за предсрочно изискуеми на 15.07.2015 г. поради неизпълнение на задължението на длъжника за заплаща погасителните вноски по кредитите в уговорения срок /на 25.06.2014 г. е бил падежът за заплащане на договорните лихви/, като последното извършено плащане на длъжника по договора е 06.11.2014 г. Поддържа, че преустановяването на плащането по тези договори е обстоятелство, което доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. При условията на евентуалност твърди, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост, тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения.  Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Претендира направените по делоато разноски.

Препис от молбата на кредитора е връчен на длъжника, чрез назначения му особен представител – адв. Т.П., като в указания от съда срок има подаден писмен отговор. С него се оспорва основателността на молбата на кредитора „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, като се поддържа, че описаните в молбата на кредитора вземания по двата договора за кредит са погасени по давност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Представен е договор за банков кредит от 07.02.2014 г., сключен между  банката молител и  „Ю.р.г.“ ООД, с който е предоставена на длъжника банкова кредитна линия, с кредитен лимит в размер на общо до 1 500 000 евро,  с краен срок на усвояване на кредита 28.02.2015 г. Страните уговарят, че отпуснатият кредит ще бъде погасяван на на две вноски от по 750 000 евро, съответно на 20.03.2015 г. и 20.04.2015 г.  Съгласно чл. 21 от договора, неиздължаването на  погасителна вноска и/или начислена лихва прави незабавно изискуем целия кредит.

По заявление на кредитора, във връзка с неизпълнение на кредитополучателя по горепосочения договор, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.02.2016 г., по гр.д. № 38501/2015 г. на СРС, 39 състав, с която длъжникът е осъден да плати на банката солидарно с други лица сумата от 1 500 000 евро, представляваща просрочена главница по договора от 17.02.2014 г. за периода от 20.03.2015 г. до 22.04.2015 г., ведно със законната лихва  от 02.07.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 98673.72 евро, представляваща просрочена лихва върху редовна  главница за периода от 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 1875 евро, представляща просрочена лихва  върху просрочена главница за периода от 20.03.2015 г. до 22.04.2015 г., сумата от 10 875 евро, представляваща текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г. и сумата от 4496.38 евро, представляваща неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г. На 12.02.2016 г. на кредитора е издаден и изпълнителен лист за присъдените със заповедта суми.

По заявление на кредитора, във връзка с неизпълнение на кредитополучателя по горепосочения договор от 17.02.2014 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 11.06.2018 г., по гр.д. № 34970/2018 г. на СРС, 77 състав, с която длъжникът е осъден да плати на банката солидарно с други лица сумата от 52500 евро, представляща просрочена лихва  върху просрочена главница за периода от 22.04.2015 г. до 27.07.2015 г. и  сумата от 17800.87 евро, представляваща неустойка върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015 г. до 30.05.2018 г. На 11.06.2018 г. на кредитора е издаден и изпълнителен лист за присъдените със заповедта суми.

Представен е договор за банков кредит от 26.02.2014 г., сключен между  банката молител и  „Ю.р.г.“ ООД, с който е предоставен кредит в размер на 2 750 000 евро на длъжика, с краен срок на усвояване на кредита 30.06.2014 г. Страните уговарят, че отпуснатият кредит ще бъде погасяван на 50 месечни погасителни вноски, всяка от които по 55000, платими на всяко 20-то число, считано от 20.04.2015 г. до 20.05.2019 г. С анекс № 1 от 17.04.2014 г. страните договарят допълнително кредит в размер на 1 050 000 евро /общо кредитът става  3 800 000 евро, като променят съответно и погасителния план, като приемат, че главницата от 3 8000 000 евро  ще се осъществи на  50 месечни погасителни вноски, всяка от които по 76000, платими на всяко 20-то число, считано от 20.04.2015 г. до 20.05.2019 г. На 07.07.2015 г. на злъжника е връчено изявлението на банката за обявяване на задълженията за кредита зца предсрочно изискуеми, съгласно чл. 35 от договора.

По заявление на кредитора, във връзка с неизпълнение на кредитополучателя по договора от 26.02.2014 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.07.2015 г., по гр.д. № 41138/2015 г. на СРС, 85 състав, с която длъжникът е осъден да плати на банката сумата от 71 000 евро, представляваща главница по договор за кредит  от 26.02.2014 г., ведно със законната лихва  от 14.07.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 256882.24 евро, представляваща лихва за периода от 26.05.2014 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 22738.44 евро, представляща лихва  за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., сумата от 71 евро, представляваща  лихва за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.,  сумата от 9075.01 евро, представляваща неустойка върху просрочена лихва за периода от 06.11.2014 г. до 22.04.2015 г. и сумата от 2625 евро такса. На 17.07.2015 г. на кредитора е издаден и изпълнителен лист за присъдените със заповедта суми.

 По заявление на кредитора, във връзка с неизпълнение на кредитополучателя по договора от 26.02.2014 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.12.2016 г., по гр.д. № 73848/2016 г. на СРС, 70 състав, с която длъжникът е осъден да плати на банката сумата от 372400 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит  от 26.02.2014 г. за периода от 20.05.2015 г. до 13.12.2016 г., ведно със законната лихва  от 16.12.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 67369.78 евро, представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от 27.04.2015 г. до 25.07.2015 г.; сумата от 918255 евро, представляща просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 27.04.2015 г. до 25.11.2016 г., сумата от 33516 евро, представляваща  текуща лихва върху просрочена главница за периода от 25.11.2016 г. до 13.12.2016 г.,  сумата от 80108.23 евро, представляваща неустойка върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015 г. до 13.12.2016 г. и сумата от 27.61 евро други разноски. На 28.12.2016 г. на кредитора е издаден и изпълнителен лист за присъдените със заповедта суми.

По заявление на кредитора, във връзка с неизпълнение на кредитополучателя по договора от 26.02.2014 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 03.07.2019 г., по гр.д. № 13545/2019 г. на СРС, 58 състав, с която длъжникът е осъден да плати на банката сумата от 5586 евро, представляваща просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 13.12.2016 г. до 27.12.2016 г., сумата от 1944.76 евро, представляваща   неустойка върху просрочена лихва за периода от 13.12.2016 г. до 07.03.2019 г. и сумата от 4841.01 евро разноски. На 03.07.2019 г. на кредитора е издаден и изпълнителен лист за присъдените със заповедта суми.

На 16.01.2017 г. кредиторът е поискал образуването на изпълнително дело, въз основа на издадените му изпълнителни листове от 17.07.2015 г., 28.12.2016 г. и 12.02.2016 г. Във връзка с тази молба е образувано изп. дело № 20178440400118 по описа на ЧСИ С.Я.. По това изпълнително дело са връчени преписи от гореописани заповеди за изпълнение по чл. 50, ал. 2 от ГПК, като съдебният изпълнител е съставил нарочено разпореждане от 09.02.2017 г., с което е приел за надлежно връчването на поканите по този ред. Представени са и изпратени на 24.02017 г. запорни съобщения до действащи в страната банкови институции за налагане на запор върху взмания на длъжника от тези трети лица. Запорните съобщения са получени от третите лица, но не са представени доказателства дали реално е наложен запор във връзка с тези съобщения.

Видно от електронното дело на ответника в търговски регистър, последният обявен годишен финансов отчет е този за 2012 г. След това дружеството е заявило за обявяване единствено своя годишен финансови отчет за 2013 г., но по заявлението му е постановен отказ, който не е обжалван по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по вписванията се установяват извършените вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника за периода от 01.01.1992 г. – 18.12.2019 г.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 18.12.2019 г. няма данни за регистриран на името на длъжника пътни превозни средства, които да са негова собственост към момента на проверката.

По делото са постъпили подаваните от молителя ГДД по чл. 92 ЗКПО за периода 2014 и 2015 г., като няма данни такива декларации да са подавани за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. На длъжника са съставени два ревизионни акта  № Р-22221014000184-091-001/27.05.2016 г. и № Р-22221015002606-091-001/27.05.2016 г., с които са установени публични задължения, съответно за ДДС за периода 01.01.2009 г. – 30.06.2014 г. и корпоративен данък за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г., както и да ДДС за периода от 01.12.2014 г. до 28.02.2015 г. и 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, но предвид липсата на съдействие и непредставянето от  страна на длъжника на документите, които е задължен да представи от съда с определението за насрочване на делото, вещото лице  С.М. не е била в състояние да даде заключение по въпросите, касаещи извършването на подробен анализ на финансово-икономическото състояние на длъжника, основан на структурата на активите и пасивите и показателите да ликвидност, задлъжнялост и финансова автономност, поради което тези задачи са заличени и вещото лице е дало отговор единствено на въпросите, отнасящи се до установяване съществуването на вземанията на кредитора и техният размер. От така изготвеното заключение на вещото лице, което като неоспорено от страните, Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява следното:  

След проверка в счетоводството на банката, вещото лице установява, че към датата на молбата по чл. 625 от ТЗ размерът на задълженията на „Ю.р.г.“ ООД по договор за банков кредит от 17.02.2014 г. възлизат на 1690391.36 евро плюс законна лихва върху главницата за периода от 02.07.2015 г. до 30.10.2019 г. в размер на 659395.02 евро или общо 2349786.38 евро. Към датата на изготвяне на експертизата /27.07.2020 г./ този размер е 1962933.40 евро плюс законна лихва върху главницата за периода от 02.07.2015 г. до 27.07.2020 г. в размер на 772311.69 евро или общо 3122098.07 евро. Към датата на молбата по чл. 625 от ТЗ размерът на задълженията на „Ю.р.г.“ ООД по договор за банков кредит от 26.02.2014 г. възлизат на 5198043.80 евро плюс законни лихви  в размер на 1116106.43 евро или общо 6314150.23 евро. Към датата на изготвяне на експертизата /27.07.2020 г./ този размер е 5200585.85 евро плюс законни лихви в размер на 1401785.60 евро или общо 6602371.45 евро.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

В случая от ангажираните от молителя доказателства се установи наличието на негови изискуеми вземания спрямо длъжника, породени от абсолютна търговска сделка – договор за банков кредит. Предвид обстоятелството, че във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредитора не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точния размер на вземанията по договорите не е предмет на настоящето производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в полза на кредитора изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника. Направеното от осочения представител на длъжника възражение за давност съдът намира за неоснователно. Съгласно константната плактика на ВКС уговореното между страните връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/. Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. С оглед уговорения в процесните договори крайни срокове  за издължаване на кредита, съответно датата, на която задълженията по втория договор за кредит за обявени за предсрочно изискуеми, към датата на подаване на заявленията за издаване на заповеди за изпълнение на парични задължения въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла. Образуваните от кредитора срещу длъжника заповедни производства и инициираното въз основа на тях изпълнително производстнво са основание за спиране/прекъсване на давността по отношение на вземанията по процесните договори за кредит. Съобразно чл. 628а ТЗ, подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625, като давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.

Ето защо в настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е  да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. Ответникът не е изпълнил изрично възложеното му от Съда процесуално задължение да представи по делото годишните си финансови отчети за периода от 2014 г. до 2018 г.,  с което свое поведение сам  е създал пречки за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, която да установи финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, както и да установи дали този търговец притежава към тази дата краткотрайни активи, включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказано, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. Доказване на противното по делото не е проведено, поради което  съдът приема, че презумпцията по чл. 698, ал. 3 от ТЗ не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност.

Следва да се отбележи още, че с измененията на ТЗ, обн. В ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г., е въведена нова презумпция за неплатежоспособност, а именно чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съгласно която се предполага, че  търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. В случая длъжникът не е изпълнил административното си задължение да заяви за обявяване в ТР-АВ ГФО за последните три години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. След 2013г.  длъжникът не е заявявал за обявяване годишни финансови отчети. Затова следва да се приеме, че е налице установената в чл. 608, ал. 2 от ТЗ презумция за наличие на неплатежоспособност, която не е оборена от събраните по делото доказателства.

Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата на кредитора, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др. С оглед горното и съобразно доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се обяви датата 25. 06. 2014 г. От тази дата търговецът е спрял плащанията си към молителя – банка по договора за кредит от 17.02.2014 г. и последното обуславя приложението на презумпцията за неплатежоспособност, установена в чл. 608, ал. 3 ТЗ Съгласно цитираната норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията от значение за презумираната неплатежоспособност е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Преценката дали е оборена от длъжника презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ е в зависимост от установяване какво е било икономическото и финансовото състояние на длъжника с оглед коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, съотношението им и кой е моментът на спиране на плащанията на длъжника. Изследването на това състояние, релевантно и за спорния по настоящото дело въпрос за началната дата на неплатежоспособността, съдът осъществява и при приложение на служебното начало /чл. 621а, ал. 2, т. 1 ТЗ/. В настоящия случай визираната презумпция за неплатежоспособност не е оборена. Горният извод съдът основава на пасивното процесуално поведение на длъжника във връзка с предоставяне достъп до счетоводната му документация и представяне на изисканите от съда документи. При неосигурен достъп до счетоводството на ответника и неизвършена проверка досежно осчетоводяването на доказаните изискуеми парични задължения по търговски сделки на длъжника сме изправени пред липса на изходни данни за икономическото положение на длъжник от значение за същественото разрешение – за началната дата на неплатежоспособността. При посоченото процесуално бездействие на длъжника съдът определя за невъзможно изследването на обективното финансово-икономическо състояние на търговеца към доказания момент на спиране на плащанията. Това обосновава заключение за необорена презумпция за неплатежоспособност. Ето защо следва да се приеме, че длъжникът е бил неспособен да погасява с краткотрайните си активи изискуемите си задължения по търговски сделки или че същият е бил неплатежоспособен, като началната датата на неплатежоспособността му съвпада с датата на спиране на плащанията от негова страна, което е станало на 25. 06. 2014 г.

Предвид установеното състояние на неплатежоспособност, съдът не дължи произнасяне относно заявеното от кредитора при условията на евентуалност друго основание за откриване на производство по несъстоятелност, а именно свръхзадълженост.

При този изход на производството и предвид изрично заявеното искане от страна на „К.т.б.“ АД /н/, длъжникът следва да бъде осъден да плати на кредитора направените в настоящето производство разноски в размер на 1530 лева /250 лева държавна такса; 400 лева хонорар на вещо лице; 800 лева възнаграждение за вещото лице и 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП/. На кредитора не се следват като деловодни разноски предплатените от него начални разноски в производстното по несъстоятелност, доколкото същите подлежат на възстановяване по реда на чл. 632а от ТЗ. Възстановяването на предплатените разноски се осъществява чрез изготвяне на сметка за разпределение, а не в производството по молбата по чл. 625 от ТЗ.

Съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 669, ал. 3, т. 1 от ТЗ  /последният заявен и обявен по електронното дело на длъжника ГФО е за 2012 г./, поради което не следва да се провежда, съответно свиква първо събрание на кредиторите, а да се назначи временен синдик. Съгласно разпоредбата на чл. 669, ал. 4 ТЗ, в този случай, назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избиране на постоянен синдик от събранието на кредиторите, след одобряване на списъка по чл. 692 от ТЗ от съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Ю.р.г.“ ООД, ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 25.06.2014 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „Ю.р.г.“ ООД, ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление:***.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Ю.р.г.“ ООД, ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление:***.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Ю.р.г.“ ООД, ЕИК ********, Е.Г.Т.,***, тел. ********, при месечно възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева, платимо от масата на несъстоятелността, като определя тридневен срок на синдика за встъпване от датата на уведомяването му.

ЗАДЪЛЖАВА временния синдик Е.Г.Т. най-късно до датата на встъпването му да представи нотариално заверено съгласие за назначаването му като временен синдик на „Ю.р.г.“ ООД, и декларация, в която да декларира дали отговаря на изискванията на чл. 655, ал. 2 и чл. 656, ал. 2 от ТЗ.

УКАЗВА на временния синдик в случай, че му станат известни от търговските книги на длъжника или по друг начин вземания на чуждестранни кредитори и данни за техните адреси, да им изпрати поименно съобщение /покана/ за предявяване на вземанията по образец, съгласно чл. 40 от приложимия в случая Регламент /ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000 г.

ОСЪЖДА „Ю.р.г.“ ООД, ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „К.т.б.“ АД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** разноски в настоящето производство в размер на 1530 лева.

Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

 

                                                                    Съдия: